Вратите на ада

каббалист Михаэль ЛайтманКнигата Зоар, Предисловие, глава „Нощта на невестата”, п. 138: …и прегрешението стана като грешка за него, както е написано „Ако Творецът не ми беше помогнал, моята душа почти беше заживяла в Дума”. Но останалите хора трябва да се страхуват, че няма да могат да кажат пред ангела, че е било грешка и ще паднат в ръцете на Дума, в ада.

Когато успеем да поправим някои части на малхут, все пак остава тънка нишка, която свързва частите, които е невъзможно да бъдат поправени. Трябва да ги „поддържаме” и да им позволим да живеят, за да можем в последствие да ги поправим.

Винаги има „кука”, която ни държи „свързани” с егоизма. Това е подобно на „вратите на ада”, през които можем изведнъж да се потопим в егоистично намерение. Тук се крие проблемът.

Способни ли сме да запазим екрана, който ни предпазва от това да се насладим заради себе си? Ако не можем да го запазим, светлината ще изчезне и ние ще останем в тъмнината на „ада”. Можем ли да съхраним малка порция егоизъм без да отваряме вратите и да осигурим минимално осветяване, което е жизнено необходимо за неговото съществуване?

Книгата Зоар говори за начини за постигане на това. Ние поправяме нашите грешки, докато зли намерения ще бъдат поправени само в последния етап на нашата работа.

От урока по книгата Зоар, Предисловие, 21.11.2010

[27171]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: