Получавам много писма с впечатления от конгреса:

„Конгресът беше потресаващ – нещо съвсем ново, за пръв път се почувства, че сме едно цяло. Ако на предишния конгрес витаеше усещането, че ти си се включил в нещо, то сега всички ние бяхме това нещо. Но не всичко все още е съвсем ясно и не е изяснено докрай – правилно ли е и как е правилно.

Нямаше разочарование, но имаше усещане за недовършена работа, непълно изясняване – къде заседнахме.

Има го усещането и разбирането (след вашите обяснения), че самата цел на нашето обединение е била неправилна – „за фараона”, за нашия егоизъм, но е напълно неразбираемо, откъде да вземем повод и ориентир за правилната молба, макар да ни се струва, че някъде ни намекнаха за него,  трябва само да го извлечем от всичко, което ни беше дадено.

И възможно е, да ни е било дадено само едно, но от различни страни – просто засега е невъзможно да се съедини това в едно цяло и ясно да се осъзнае”.

„Аз просто ще напиша за няколко осъзнати усещания. Най-голямото беше след програмата, през втория ден. Ние стояхме до полунощ и не можехме да се разотидем – имаше почти физическо усещане за полето помежду ни, като тесто, което ни слепва и запълва с любов всичко между нас.

Веднъж проявено, то ту се усилва, ту почти изчезва – но има ясно усещане, че съществува и има възможност да се прояви. Случилото се също донесе със себе си много въпроси за това, какво е единството и как можем да се слеем с това поле, ако въобще можем?”.

[26807]

Filed under: Конгреси и събития | Add Comment →