Бъди готов за бягството
Ние всички се намираме в онова египетско робство, за което разказва Пасхалната Агада – извън духовния свят.
Затова трябва да осмислим и установим доколко сме готови за възможността за бягство, която може да ни се открие във всеки момент – и ще съумеем ли да избягаме тогава?
Защото на този етап вкусът на духовната работа се усеща от нас като сух и безвкусен хляб, а любовта към другарите има горчив вкус, който не желаем. Всичко това означава, че се намираме в изгнание от духовното.
Ние чувстваме, че духовния свят е много по-високо, а аз съм изгонен от него, защото не мога да го оценя и да разбера колко е хубав. В своите сетивни органи аз го чувствам лош – т.е. намирам се в тъмнина.
И не самият Египет е тъмен, Египет сам по себе си е огромна и богата империя, бляскава и изобилна. Тъмнината идва оттам, че, намирайки се в този Египет, аз търся духовното и относително него се чувствам в изгнание, то за мен е като „безвкусен хляб”.
Аз чувствам това състояние, единствено ако искам да изляза от Египет, и трябва да се съглася да ям такъв безвкусен хляб, за да се подготвя за бягство.
Аз ще се съглася да бягам, ако почувствам, че Египет ми носи египетските наказания и аз повече нямам сили да търпя това състояние. Аз чувствам, че действително искам да се съединя с другите, а Фараонът не ми позволява!
Аз искам поне малко да се измъкна от това египетско робство, да достигна някаква форма на отдаване – аз чувствам, че само в отдаването има живот! Но засега се намирам в „ло лишма”, в егоизма, и искам да победя, да избягам от Фараона, който ми носи нещастия.
Такова отношение трябва да бъде формирано в групата, че да закрещим от толкова тежка работа, точката на Моше е започнала да ни дърпа напред, а Фараонът се е проявил окончателно, давайки ни да разберем, че егоистичното използване вече няма да ни донесе нищо добро в бъдеще.
Защото точката в сърцето е достигнала такова пълно противопоставяне с егоизма, че ние не можем да търпим всичко това повече.
Ние сме се съединили един с друг и сме повдигнали значимостта на духовната цел на такава висота, че повече не можем да се намираме вътре в своето его. Ние искаме да излезем от него!
Нека ми предстои да се храня с безвкусен хляб – няма значение! Аз трябва да бъда в отдаване! Защото цялото напълване, което дава Египет, е на животинско ниво, а аз не искам да живея повече, единствено за да храня своето животно! Аз искам да живея човешки живот, заради човека в мен!
Всички тези сметки ме водят към бягството, но самото бягство е чудо свише.
От урока по статията „За Ехуд“, 31.10.2010
[25455]
Дискусия | Share Feedback | Ask a question
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.
Laitman.com Коментари RSS Feed