Още от времената на древния Вавилон са останали хора, принадлежащи към „Исра-ел” (яшар-кел – желанието към Твореца).

С течение на времето, техният брой става все повече, поради взаимното включване на душите една в друга. И затова, сега има много такива хора, търсещи духовно освобождение – изход от свойствата на егоистичното получаване – към отдаване.

И вътре във всеки от нас протича такава вътрешна борба между желанията „Исраел”, стремящи се да постигнат отдаване и любов, и всички останали мои желания, които засега не искат и да чуят за отдаване и съединение. Така човек през цялото време се колебае, чия страна да вземе, на коя власт да се подчини.

Ако желанието е наистина за отдаване, духовната искра, останала след разбиването, то човек няма да може да остане потопен в своя егоизъм, в своите желания „народите на света”. Духовните искри неизбежно изплуват оттам.

Отначало те са паднали и са се смесили с това огромно егоистично желание, все едно са били хвърлени в този „бульон” и са просмукани от него, а след това биват извличани обратно, заедно с всичко, което са попили, желанието (авиют).

Тоест искрата (Г”Е) се връща на своето място, но заобиколена от желания, прилепнали към нея – те се наричат „АХАП де-алия”).

А докато „Исраел”, желанието към Твореца, е потопено в желанията на „народите на света”, то няма да намери покой и ще бъде избутвано от тях, като чуждо – за да се повдигне и извърши изправянето.

Съществуването във властта на тези желания – това се нарича изгнание. А подемът и изправянето – се наричат освобождение.

От урока по статията “Изгнание и освобождение”, 02.11.2010

[25717]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →