Въпрос: Защо паденията се отпечатват в усещанията по-силно от подемите?

Отговор: Защото сме егоисти. Ние сме създадени от желание за наслаждаване, а то усеща или наслаждение, или страдание.

Между тях няма среда и затова, дори в неутралното състояние – при липсата, както на наслаждение, така и на страдание, аз не се чувствам добре. Не ми достига наслаждение. Аз винаги изисквам позитив, нулата не ми е достатъчна.

Ето затова човекът е недоволен. Той има дом, работа, предостатъчно храна, и въпреки това нещо не му достига. Или съседската трева ще е по-зелена, или животът ще е лишен от смисъл…

Нашето егоистично желание не се удовлетворява с онова, което имаме. В резултат на това, ние страдаме от липса на нещо допълнително и то трябва постоянно да нараства, както нараства и нашият егоизъм.

А освен това, нашият източник е Творецът, който ни е създал. Той е единен, единствен и неповторим, и такъв се чувства всеки от нас. Откъде да се вземе напълване за такъв уникум?

Излиза, че ние никога не се пренасищаме, нито с наслаждения, нито с правилна самореализация. Такава е природата на егоизма. Достатъчно е най-малкото падение и нашето геройство се изпарява. Каквото и да е, само да не изпитваме вътрешна пустота!

Желанието за наслаждение изцяло зависи от светлината. Докато тя му свети, то е пълно със сила, дори и да не разбира откъде се е взела. Но когато светлината малко се отдели, ти се чувстваш безпомощен и си готов на всичко, само и само да поправиш ситуацията.

Погледни света: терор, убийства, грабежи, лъжа… Изглежда, че ако дадеш на всеки това което иска, никой няма да направи нищо лошо.

И кой е виновен? Творецът, който не се разкрива и така предизвиква лошите действия. Остава само да се направят верните изводи.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 16.11.2010

[26684]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Криза, глобализация | Add Comment →