Отначало човек расте като зародиш вътре в утробата на „неживото” ниво – просто отменяйки себе си.

След това като малко дете заедно с възрастен – това е „растителното” ниво. След това вече съществува като възрастен индивид – това е „животинското” ниво.

Всички тези нива се осъществяват със силите на природата – т.е. ние не трябва да прилагаме усилия, за да се развиваме – Природата сама вътре в нас събужда сили и желание за растеж, отправя вместо нас молба за развитие, МА”Н – тя се събужда в нас сама по себе си.

Творецът (природата) действа в две направления – отвътре на зародиша, който се стреми към развитие и отменя себе си относно материята, и от страна на майчиния организъм, който се грижи за зародиша и не го възприема като чуждо тяло.

Тях ги поддържа животинска привързаност, любов един към друг – и от страна на големият към малкия, и от страна на малкият към големия.

На „животинско” ниво, в по-късна възраст, ние също трябва да отменим себе си по отношение един към друг, за да се учим от другите. Но всичко това се управлява от природните инстинкти.

Когато става дума за развитието на душата, което стои по-високо от неживото, растителното и животинското ниво – на нивото Човек/ Адам (Адам, доме означава „подобен на Твореца”) – трябва сами да отправим МА”Н, молба за изправяне. Т.е. необходимо е желание, изхождащо от самия човек.

Началото на това предварително желание получаваме като част от Твореца свише – това е „точката в сърцето”, която ни се дава свише, заедно с всички останали средства: книги, учител, група.

А ние трябва правилно да използваме тези средства, за да достигнем изискването за подобие с Твореца. (Силата Р1 идва от Твореца, а Р2 трябва да излезе от теб).

Аз имам желание да се развивам, но нямам сили, нито разбиране: към какво и как. От мен всичко е скрито… Но затова пък ми е дадена групата, обкръжението. И ето защо общата душа се е разбила.

Присъедини всички към своята точка в сърцето и ще получиш сила, достатъчна за действия. Зад твоята точка в сърцето стои групата и, ако ти получаваш помощ от нея, ще съумееш да отправиш МА”Н към Твореца (който на практика също се намира вътре в групата…)

И тогава ще получиш отговор от Твореца, МА”Д, сила за развитие, светлина, възвръщаща към източника.

И няма значение къде работиш по цял ден – важното е къде са мислите ти – там си и ти самият. А мислите си можеш да определиш с помощта на обкръжението.

И така дайте да се договорим, че прилагаме всички сили, за да не може нито един от нас нито за миг да забрави, че ние трябва да бъдем свързани, и така взаимно да се пробудим един друг!

Хайде да поискаме това и всички заедно, с всички наши другари по целия свят, да се присъединим към това желание на висшата сила, Твореца! Нека ни помогне да мислим само за обединението, само за поръчителството!

Ако ти не се събудиш, другите също няма да се събудят! А ако другите не се събудят, утре аз също ще спя на урока! Няма изход, ние сме длъжни да обезпечим предварителното желание, получавайки го от групата – и с него да се обърнем към Твореца.

Всичко, което прави природата в зародиша, в детето, във всичко живо на този свят, тласкайки ги към развитие – ние трябва да направим това сами и сами да предизвикаме собственото си развитие.

От урока по статията “Тяло и душа”, 23.11.2010

[27434]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" | Add Comment →