Подготовката си за изминалия конгрес ние започнахме много месеци напред, предвкусвахме как ще се съединим помежду си, като сломяваме своето его, как ще достигнем единството.

В духовното е необходимо винаги да се стремим към съвършенство – по-малко е невъзможно. Нали ако искаш да скочиш на масата, то си длъжен да се подготвиш да скочиш по-високо и тогава ще се окажеш на масата. И така е за всичко.

На конгреса си поставихме цел – да постигнем разкриването на Твореца. Разбира се, това трябваше да е нашата цел за всеки ден.

Но този път много се стремихме към това и затова направихме голяма крачка напред. Ние придобихме нов статус, създадохме ново кли, в което вече се е проявило усещане за съединяване, за единство, за целта, а също и усещане за това, как да я достигнем.

Някои почувстваха, че са се приближили към това повече, други – по-малко. Някой е усетил това от страната на келим, а някой – вече от страна на световете.

Има хора, които са почувствали колко още не се намират там, при тях е дошло осъзнаването на злото, те са открили колко още им предстои да поправят. Ние сме преживяли заедно много и различни състояния.

Ние разкрихме, че обкръжението, като въздейства на човека, може да направи с него всичко, което е угодно – нали човекът напълно е подложен на неговото влияние. Разбира се, засега още не ни достига постоянното въздействие на обкръжението. Разбира се, ние все още не можем да анулираме себе си по отношение на него.

И, разбира се, от обкръжението засега още не излиза такава голяма сила, която за всеки би определяла към какво именно той трябва да бъде направляван.

Но между нас, безусловно, е възникнала връзка. И аз мисля, че в близко време ние ще започнем да разкриваме в нея все по-голямо и по-голямо напълване.

От заключителната беседа на конгреса, 11.11.2010

[27530]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment →