Ябълка в градината на Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманЧовек се развива подобно на ябълка, зрееща на дървото, докато не достигне крайното, желано състояние.

И безусловно на този път той преминава през съвършено противоположни състояния, усещайки себе си като стипчива, кисела, незряла ябълка – но може ли той да върви не по пътя на страданието, а по пътя на светлината, чувствайки как през цялото време се приближава към доброто?

Ако върви по пътя на страданието, то желание му за наслаждение непрекъснато получава удари – става все повече и не получава напълване.

Но ако вървим по пътя на светлината, то тя ни превежда през тези състояния осъзнато и ние живеем не вътре в своите желания – а вътре в намерението, чрез което разкриваме противоположния свят – светът на отдаването!

Аз се наслаждавам в него от отдаването на Твореца! (Егоистичното кли – желанието, алтруистичното кли – отразената светлина, намерението за отдаване, О“Х).

Аз не само ускорявам развитието си с помощта на светлината, но и усещам този път като наслаждение от това, че идвам към желаната цел, съгласявам се с Неговия замисъл, и всеки миг се приближавам все повече.

Но колкото повече се приближавам към целта,толкова по-противоположен на нея се усещам! Тъй като през цялото време повишавам чувствителността си към различието между нас и Твореца, както е казано, че „Твореца е придирчив към праведника на дебелината на косъма”.

На първа степен ми се струва, че нашето различие не е чак толкова страшно – но като помислиш, аз получавам, а Той отдава.

След това се повдигам от 1 на 2 степен и макар и да заприличвам повече на Него, но именно от това аз усещам  разликата вече не като „-10”, а като „-100”.

Повдигнал съм се – т.е. получил съм поправяне и то работи като увеличително стъкло, в което виждам своите недостатъци  100 пъти повече!

Нека съм се приближил към Твореца на височината на една степен, но съм станал 100 пъти по-чувствителен, и ако по-рано не ми е пречела разлика с размер на теглич на каруца, то сега ме мъчи даже тънко косъмче.

И единственото, което може да бъде изменено от тези 4 фактора на развитие (основа, път на развитие на основата, обкръжение и път на развитие на обкръжението), които действат на растящата ябълка или на човека, на неговия духовен ген – това е влиянието на обкръжението.

Защото само то определя, ще има ли благоприятни условия за растежа на ябълката: достатъчно слънце и влага. И същото се отнася до душата – ако получим добри условия за растеж, няма да са ни нужни страдания и войни.

Ако искаме нашата ябълка (душа) да израсте – на нея ще ѝ е нужно да расте в равновесие с обкръжаващата среда.

И затова трябва да установим връзка с тази среда и чрез нея да достигнем висшата сила, Твореца, който се облича в обкръжението и го поправя така, че да можем аз и обкръжението и Твореца да се съединим в едно цяло.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел“, 17.11.2010

[26843]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: