Целта – не е половината път

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво всъщност ни съединява – вярата в Добрият и Творящият добро, този идеал ли?

Отговор: Нас ни съединява светлината. Никакви наши идеали, нищо, създадено от нас, няма да сработи. Единствено ако молим светлината да ни съедини – тя го изпълнява. Едно просто действие – да или не. Само светлината!

Ние сме способни единствено да достигнем до правилната молба – и то с труд. Това е нашата единствена възможност – да си изясним нашето състояние, да разберем кое е хубаво, а кое – лошо, правилно да се подготвим за следващата степен към по-отдаващо състояние, където сме по-силно свързани заедно, – и да помолим светлината да ни даде силата на отдаване.

Но, стремейки се да се съединим, ние трябва да видим в нашето състояние не целта, а средството – за да отдаваме на Твореца. Не забравяй за Хазяина!

Защото в крайна сметка, ако през цялото време мислиш за собственото си изправяне, за своите неизправени свойства, ако си потънал в това през целия ден: „Аз трябва да се съединя с другарите! Защо не сме обединени?! Аз ли не съм изправен, или те?” – защо правиш това?

Ти забравяш за целта и мислиш само за половината работа! Ти крещиш, суетиш се, но си загрижен само за средствата. И какво искаш всъщност?…

Ние забравяме, че чрез съединението си трябва да достигнем до отдаване на Хазяина. Има Творец – и ние трябва да дойдем до такова състояние, че да отдаваме Нему, да извършваме такива действия, че Той да се наслаждава от нас. Затова се съединяваме.

Окончателното действие се намира в началният замисъл. Ти винаги трябва да откриваш пътя си съобразно крайната точка. Така се планира всичко.

Изясни си точно какво искаш да получиш в крайна сметка. След това започни да си записваш какви етапи трябва да предшестват това, какво ти е нужно – какви сили, пари, знания, оборудване. А ние крещим за средата на пътя, като че ли това е всичко…

Това е много важно, защото иначе няма да достигнем дори до средата на пътя. Защо? Защото получаваме светлината от крайната точка – от същият този Творец. Затова аз не мога да поставя пред себе си половината път в качеството на цел.

Аз не мога да приема за цел малка част от работата: аз искам да постигна съединение между нас от 10 грама, за да доставя 10 грама наслаждение на Твореца. Добре! Тогава ти имаш пълното действие – Рош (началото), Тох (средата), Соф (края). Това работи.

Но ако си казваш: „Аз искам да вложа всичките си сили, за да се съединя с групата! – нищо няма да получиш, защото това е само половината.

Затова Бала Сулам обяснява в статията си, че Исраел (стремящият се към Твореца), Тора (светлината) и Творецът за длъжни да присъстват във всяко състояние, иначе ти се отклоняваш от пътя и не вървиш към целта. И затова краят на действието трябва да присъства в началния замисъл.

От урока по Книгата Зоар, 21.11.2010

[27153]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: