Сега му е времето!

Въпрос: Върху каква основа се гради стремежът, с който човек се обръща към Твореца?

Отговор: Стремеж можем да получим само от групата! Стараейки се да се свържа с другарите, аз получавам от тях допълнително желание, величието на целта и най – главното  – собствената си нищожност, осъзнаването, че не сме способни нито да си помогнем един на друг, нито да постигнем нещо сами.

Самият аз съм малък егоист и винаги оправдавам себе си. Но когато се свързвам с другарите, се уча от тях. Искам или не, аз виждам, че всички са слаби. А когато всички са слаби, това вече ми действа по-различно от усещането за собствената ми слабост.

В усещането за слабост, получено от тях, съществува елементът на разбиването. В самия себе си, аз не чувствам разбиване, тъй като то се е случило между нас, извън мен, по отношение на другите. Опитвайки се да се свържем заедно, за да разкрием Твореца, във връзката между нас, ние откриваме, че не сме способни да го направим.

Именно това разкрихме на последния конгрес.  Разкриване на разбиването. Отттук трябва да разберем само едно: какво да правим с разкриването, което се намира пред нас? Стигнахме до разочарование, до разкриване на своята неспособност да се свържем. Какво да правим? Да изоставим пътя ли?..

Именно сега, за първи път открихме тази стена и сега имаме само един изход – да се обърнем за помощ към Твореца. Тъй като сами не сме способни да я пробием.

Трябва открито да си кажем, че сме разкрили това състояние и сме неспособни да вървим срещу него.

Опитвайки се да се свържем на конгреса, ние открихме как веднага настъпи охлаждане, разочарование от пътя. Това ни скова – оказахме се като в окови вътре в желанието за наслаждение, неспособни дори да помръднем в посока на обединяването. Това усещане трябва да е ясно за човека.

А сега, трябва само да вземем решение: „Затворникът не може сам да се освободи от затвора “ –  аз не съм способен на това.

Прекрасно! Следващият етап, след осъзнаването на собствената си неспособност  е да помолим Твореца! Именно в това състояние, ако помолиш –  ще получиш! Тъй като си разкрил мястото, на което не си способен да направиш нищо. По рано не си имал с какво да се обърнеш към Твореца. Сега му е времето!

От урок по книгата „Зоар”, 16.11.2010

[26703]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: