Разотивайки се, не се разделяме

Въпрос: Чувствам, че на Конгреса ние създадохме ново кли. Скоро обаче, аз ще се върна в своя нормален егоистичен свят и отново ще вляза в контакт с хора, които не следват духовния път…

Отговор: Човек няма да може да върви напред, ако не създаде свой кръг. Всеки има нужда от група – виртуална или физическа, но тя трябва да бъде средата, която ще му въздейства по-силно от егоистичното общество.

Човек е длъжен да формира такава среда, която да определя мислите, желанията и ценностите му. Иначе е загубен, защото следва общата егоистична среда. В това се състои нашият единствен избор и ако не го направим, няма да можем да напредваме.

Сега, след Конгреса, аз се върщам в къщи. И къде са моите мисли? Какво ме тревожи? Страхувам се от мига, в който ще премина от връзката с духовното общество към връзката с материалното общество.

Ще усетя ли това щракване, след което всички мои помисли и желания се окажат от другата страна, в общото блато? Как да не изпусна краткия миг на прехода?

Ето за това трябва да се тревожа и да преживявам. Това е нашият пропуск, който ни струва толкова години и усилия. Всичко останало не е проблем. Проблемът е само, че пристигам в къщи и се успокоявам: „Отлично, конгресът свърши. Сега да се върнем към обичайния си живот”.

И тогава – край. Всичко, което е било изчезва в клипа.

Единственото действие, което зависи от мен е да се прикрепя към духовна среда, към група, за да бъде тя близо и да ми въздейства по-силно от материланото обкръжение.

Също както изплашено дете, което се държи за възрастния, надявайки се, че това ще го спаси от всички проблеми. Хващайки се за големия, опирайки се на него, то е сигурно, че вече всичко ще бъде добре. По същия начин и ние трябва да се прилепим към духовната среда.

Разотивайки се, не изпускайте от очи групата, вслушвайте се в нея, сякаш на ушите ви още има слушалки, припомняйте си за духовното с нашите песни.

Няма значение къде се намираме и с какво се занимаваме – като фон винаги трябва да звучи нещо родно, заимствано от групата. Транслация на урок, който едва се чува през минимизиран прозорец, все пак прониква в подсъзнанието.

И задължително надниквайте в моя блог. Там казвам всичко най-важно. Дори снимките, които се публикуват, аз подбирам много старателно. Добре е блогът да се чете ежедневно, защото до следващия ден, материалите в него губят сила. Всички ние се обединяваме около блога и сутрешния урок.

От нас не се иска нищо друго, освен старание – в това се състои изборът на по-добра среда. А светлината върши своята работа. Всеки трябва да се погрижи за това как да се приобщи към силна духовна среда, за да не загуби духа, които отнася от Конгреса.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 12.11.2010

[26553]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: