Раждането: първата схватка

каббалист Михаэль ЛайтманНа Конгреса ние се опитахме да преминем махсом, да се родим в духовния свят, да получим нов орган на чувствата и да усетим онова, което се намира извън желанието за наслаждение. Това възприятие се нарича външно, тъй като то е устремено към отдаване.

Ние разбрахме, че това е много трудно. Насрещният натиск веднага ни охлади, „замрази” ни. И ето че ние вече не искаме, мислим, че сме неспособни: „Каквото и да е, само не това, не истинско обединение, а в него след това вече и висшия свят”.

В резултат нашите очаквания не се сбъднаха. Егоизмът, Фараонът, ни отблъсна назад.

Благодарение на това ние изпитахме лека ненавист към него, разкрихме врага, ненавиждания, започнахме да разбираме, че без да го покорим, няма да се родим. Неприятелят е открит и ние го различаваме все по-ясно.

Сега трябва да изпълним още няколко аналогични действия. Всеки път те ще приемат различна форма – защото в духовното нищо не се повтаря. Действията като че ли са същите, но се усещат по новому, и в следващото състояние не може да се познае предишното.

Става дума за родилни мъки, които на иврит се наричат „цирим” – също като пантите на врата. Майчината утроба, в която се намираме, напомня по форма на буквата мем (ם). Мем – това е Бина, която ни затваря между две врати. „Врата” на иврит е дaлет. С други думи, ние се намираме между две букви далет (ד), съставляващи буквата мем.

При напъните ние натискаме вратите, за да се отворят – за да се завъртят около пантите. Така плодът натиска отвътре, за да излезе навън.  (цир – ос, цирим – оси на вратите, рехем – матка, от думата рахамим, милосърдие, свойство на бина).

А препятства нашето раждане Фараонът – нашият егоизъм, специално създаден от Твореца по такъв начин, че да оказва насрещен натиск, докато у нас не се появи силно желание, докато не станем достойни да чувстваме и виждаме Твореца, външната реалност, да живеем в нея. Защото иначе ще останем недоносени, незрели в новия свят.

Излиза, че Фараонът е добра сила. Въпреки че пред нас се представя като ненавистен, в действителност неговото противодействие формира в нас достатъчно силно желание, за да разкрием вратите на матката и да излезем навън.

Ние започнахме работа, която ще ни изведе отвъд властта на Фараона, и аз много се радвам, че достигнахме този етап. Аз го чаках отдавна.

Колкото е по-голямо разочарованието, колкото е по-силно противодействието, колкото е по-силно отчаянието след неоправданите очаквания и човек е отблъснат назад, толкова е по-добре, толкова е по-голяма ненавистта към Фараона. Ние преминахме през една от родилните схватки. Още няколко схватки и ние ще се родим в светлината!

Дайте да форсираме темпото – това зависи от нашата работа. Нека силата, с която бягаме напред, и силата на Фараона, отблъскваща ни обратно, се слеят в един решителен скок към раждането!

От урока по статия на Рабаш, 12.11.2010

[26390]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: