Радостен маратон

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво трябва да правя, ако непрестанно разкривам в себе си нови недостатъци докато съм на този път, сякаш бягам продължителен маратон?

Отговор: Мислете за това като за признак за напредък! Има престъпници, които се гордеят със своите престъпления – ние трябва да се учим от тях и да се гордеем, че успяхме да разкрием тези недостатъци в себе си, че ние в действителност сме престъпници! Ако разбера, че съм такъв, за да ми помогнат за моя напредък към целта, тогава съм длъжен да им се радвам.

Това е като учен, който изучава себе си и продължава да разкрива колко много все още не знае и какво огромно поле за работа има пред него. Така той се радва, че има възможност да напредне, че има място за работа и изследване. Трябва да се отнасяме към това като към работа във вътрешна лаборатория.

Ти работиш като учен, който прави разкрития и поправяния, и се движиш в безкрайността, без да знаеш крайната точка на пътя, непрестанно разкривайки нещо ново. Отнасяй се към този процес съзидателно и творчески, защото ти изграждаш нови светове, докато ги разкриваш и възстановяваш от разбитите части!

Желаеш ли набързо да изкараш малко пари и да се пенсионираш?! Такива хора не разкриват духовното, защото то не е предназначено за тях. Ние трябва да сме упорити, както са истинските герои. Герой не е онзи, който набива някого, а е този, който разбива своето собствено его. Това се случва именно чрез преодоляване на всички неприятни състояния и, благодарение на тях, намира възможност да се развива духовно и да стане човек.

Разбирам, че това е плашещо – писано е, че Мойсей много се е страхувал от Фараона. Той е избягал от Египет и се страхувал да се върне там, докато не е достигнал до нивото на Бина, докато Творецът не разкрил себе си на Мойсей в „горящия храст”.

Ясно е, че ние имаме същия страх. Но ако си в група, там няма зло, което да се изправи пред теб и да се боиш от него повече от един миг. В първия момент аз се плаша, когато разкрия нещо неприятно, което не съм очаквал да разкрия.

Но ако съм свързан с обкръжението, тогава веднага осъзнавам, че това е трамплин, който ми помага да отскоча напред към целта. А ако не разглеждаш злото като целенасочено и, вместо това,  задълбаеш в него и започнеш да „ядеш” себе си, това означава, че ти нямаш връзка с външната сила,  с групата.

Този път ти се струва като продължителен и изморителен маратон? Но затова ти е даден живота! Ти си в този свят, за да започнеш и свършиш своето поправяне.

Не си мисли, че можеш да свършиш всичко за година или две, след която ще си почиваш в своята духовна пенсия и ще се наслаждаваш на сиянието на Шхина. Действително е написано, че праведниците живеят в радостното присъствие на Шхина, но това е така, защото те непрекъснато се намират в духовна работа, издигайки такава мощна обратна светлина – светлината Хасадим (милосърдие), че Шхина може неуморимо да сияе над техните „глави” и техните намерения.

Те работят неуморимо, както е написано, че „праведниците не си почиват нито в този свят, нито в бъдещия.” Каква почивка може да има, ако желаеш да отдаваш? Няма по-голямо наказание от невъзможността да отдаваш, което е подобно на болката на майката, която не може да нахрани своето дете.

Отдаването е най-голямата награда. Така че не търси почивка.

От урока по статията „Същността на религията и нейната цел”, 16.11.2010

[26721]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: