Невъзможно е дори да си представим как бихме живяли, ако се чувствахме просто като животни.

Но в хората има религия / вяра, която им помага поне малко да обуздаят егоизма си. И всички тези вярвания са основани на една идея – за съществуването на живот след смъртта.

Но науката кабала не мисли така. Има състояние, в което съществуваме сега и което се нарича „смърт“ – и има друго състояние, което се нарича „живот“!

Въпрос – и какво, получава се така, че моето усещане в този свят е еднократно и след това нищо не остава? А и какво ли може да се върне обратно? Какво имаш ти, че да може и да се върне? Тялото мъртво и загубило силата, която го е заставяла да се движи – като двигател който е работел, работел и изведнъж престанал…

Въпрос: и къде се е дянала тази сила, мислиш, че се е върнала някъде нагоре ли, на „своето си място“? Не, просто молекулите са престанали да работят. Нима в тях е имало нещо духовно?

Откъде се взеха такива фантазии у вас? Но това е вярата с която живее целия свят – поне има някакво утешение, че нещичко остава след смъртта.

Но защо в кабалистичните книги е казано, че ако в този живот не поправим себе си, то отново се връщаме в този свят и така ще се превъплащаваме? Това действително е така, само трябва да изясним какво означава!

Вярата според кабала е постижение – да видим и да почувстваме духовния свят, както е казано: „Вкусете и ще се убидите колко прекрасен е Твореца“. Аз Го „пробвам на зъб“, с всички свои органи на усещане, така че „всички кости ще кажат“! Това не е вяра, а самостоятелно усещане, каквото може само да бъде.

От урока по статията „Тяло и душа“, 25.11.2010

[27691]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →