И за първи път ще се докоснеш до Твореца…

В нашия свят, всеки от нас има едно много малко желание за духовното – точката в сърцето. А цялото сърце – това е нашият егоизъм.

Разбира се, става дума не за физическото сърце – помпа, а за желанията. И тъй като аз имам само едно мъничко желание за Твореца, не съм способен да получа нещо повече от тънко светене от духовното, напълващо наслажденията на целия наш свят.

За да стана подобен на Твореца е необходимо да се съединя с ближния, защото Творецът може да бъде усетен само в желанието за отдаване, т.е. помежду ни. Опитвайки да се съединя с ближния, започвам да разбирам, че не съм в състояние да  искам това.

Но е необходимо да продължа да полагам усилия в следната последователност:

● действам със цел да се обединя с другарите,

● разкривам ненавистта към другарите,

● постепенно осъзнавам важността на целта – свойството отдаване,

● в мен дори възниква потребност да отдавам,

● обкръжаващата светлина поправя в мен свойството отдаване.

Тогава, какво не ни достига, за да се обединим и наслаждаваме? Както малкото дете не разбира какво искат от него, когато изискват то да се държи добре, така и ние възрастните не разбираме, че ни липсват някакви условия и действия, благодарение на които да разберем какво се иска от нас.

Само затова, Творецът е „разбил“ общата душа (общото желание), разделил я е на безкраен брой – да кажем на седем милиарда души, за да можем да си изясним какво не ни достига, за да се наслаждаваме от Него.

Да предположим, че Той е някакво неизвестно за мен ястие, което няма да взема, докато не ми се прииска да го изям. Но защо да поискам това?

Точно, за да се въоръжа с правилното желание, съществува работата по обединението между нас. И посредством нея, аз разбирам какво трябва да желая.

А след като се опитаме да се обединим, ще се разкрие ненавистта ни към другарите. И тогава, едновременно с това, което влагам в останалите и останалите – в мен, ние ще разкрием важността на целта.

И разбира се, през цялото време ще ни въздейства обкръжаващата светлина. И като следствие от нейното въздействие, в мен започва да се появява потребността от свойството отдаване – иска ми се да го усетя, да го придобия! И вече започвам да чувам, че това си струва, че е нещо голямо, особено и високо.

Казват ми, че с помощта на желанието за отдаване, аз ще премина в друго измерение, където ще се намирам над всички проблеми и над целия този свят – при това, ще изляза в него тук и сега!

Освен това не умирам, а придобивам допълнително свойство – тогава, защо пък не? И моето егоистично желание се съгласява: „Хайде, нека да имаш и свойството отдаване!”

И това се нарича „ло лишма” (да желаеш духовното егоистично, заради себе си). Тоест това се случва постепенно, по естествен начин, защото тези изменения са заложени в нас от природата.

По този начин, аз имам важността на целта, а след това се появява потребността от отдаване и ако постигна пълната степен на своите усилия, то обкръжаващата светлина вече ми въздейства и разкрива в мен свойството отдаване – макар и съвсем малко. Но това е вече достатъчно, за да се докосна до Твореца и да Го усетя.

Първият контакт с Него е най-важният и най-трудният, но затова пък, след това човек вече не се нуждае от по-нататъшни обяснения – той започва да разбира самостоятелно за какво става дума.

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа”, 02.11.2010

[27833]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: