До вечността има само един миг…

Въпрос: Кога постигаме максимално използване на нашето намерение да се свържем?

Отговор: Сега седя на урока и се старая да мисля за нашето свързване, за да може светлината, скрита в книгата «Зоар» да дойде и да ни съедини, и аз да усетя, че всички ние сме свързани заедно.

Щом като се почувствам свързан с всички, усещам свързващата ни мрежа – в нея веднага разкривам духовния свят.

Когато чувствам единството между нас – в него, аз чувствам духовното! Това се нарича изход от Египет. Повече нищо не е необходимо! И то е толкова близо…

Но аз не мога да се намирам в това намерение, в този стремеж повече от един миг. Защо? Защото другите не мислят за него! Аз имам нужда от подкрепата на обкръжението.

А обкръжението мисли за какво ли не: един – за своята баба, при която скоро ще отиде, друг – за своите проблеми в работата, трети е задрямал, иска да спи и т. н.. Всеки със своите проблеми. И никой не мисли за свързването…

Затова, аз мисля сега за нашето единство, грижа се за него и призовавам „чудотворното свойство“ (сгула), за да ми се разкрие, че всички ние сме свързани заедно и се намираме в свойството отдаване.

Искам общото свойство отдаване, това висше свойство да властва над мен! Но освен това решение, нищо не мога да направя, тъй като не получавам  подкрепа от обкръжението. Какво да правя?..

Тук не са достатъчни общите усилия и задълженията на другарите един пред друг, така, че всеки да се старае да бъде в това намерение. Задължението ни един към друг се нарича „поръчителство“.

И ако мислим само за това, как да разкрием единството помежду си, светлината ще дойде и ще го направи! Тъй като ние, сами не можем да се свържем. Но можем да мислим, това да се случи.

А ако не можем да мислим за това, значи, не си въздействаме един на друг чрез  величието на целта и нейната важност.

Само над тази точка трябва да работим – и толкова. Нямаме нищо освен това. Всичко се намира тук, пред нас, толкова близо… и ние разкриваме вечността, съвършенството, целия духовен свят…

Само при условие, че вземем решение, всеки да се грижи за другите, за да не забрави никой за това намерение.

Само единство – нищо повече не е нужно! Нека светлината да ни свърже и в нашето единство ще се разкрие Творецът! Ние ще отдаваме на Него, а той – на нас. Всичко се случва в нашето свързване. Там, ние ще усетим духовния свят, Твореца, Безкрайността.

От урока по книгата « Зоар», 19.11.2010

[27027]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: