Entries in the '' Category

Обрязване за испанската душа

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос от Севиля, Испания: Необходимо ли е да се прави обрязване на физическо ниво, за да се почувства такова вътрешно духовно намерение и ограничава ли се човек в духовното от това, че не изпълнява съответстващите материални действия?

Отговор: Аз вече толкова пъти обяснявах, че физическите действия нищо не определят в духовното. Всички изяснявания и всички поправяния се реализират в отношенията между хората.

Всичко има две поправяния:

1) ”отдаване заради отдаването” или ”Не прави на другия това, което сам ненавиждаш”.

2) ”получаване заради отдаването” или ”Възлюби ближния, като самия себе си”.

С първото поправяне достигаме свойството Бина, отдаване (”хафец-хесед”), а с второто поправяне достигаме свойството Кетер, Твореца. Това са двата етапа на поправяне, за които говори цялата Тора.

Съгласно с тези поправяния има 613 ”съвети и указания на Тора” (”ейтин” и ”пкудин”) – всичко това са действия по поправянето на желанието. И когато става дума за обрязването (брит мила) – се има в предвид вида поправяне на желанието, за забраната да го използват по-нататък от сфирата Есод, от която и се изпълнява това поправяне.

А никаква физическа операция няма да помогне на човека да стане свят/ отдаващ. Ние трябва да мислим за вътрешното/ духовното поправяне. Но всеки човек, съгласно произхода си може да съблюдава своите традиции.

Баал Сулам, като описва поправеното общество на бъдещето в статията ”Последното поколение”, казва, че всеки може да остане в своята религия – това не пречи духовното постижение.

Въпреки че традициите на юдаизма се различават от другите традиции с това, че отразяват истинските духовни закони, но тяхното външно изпълняване никак не помага да се поправи душата. Това е само обичай, приет да се изпълни в този свят като култура на народа.

От урока по ”Бейт Шаар а-Каванот”, 28.11.2010

[27964]

Игра със самия себе си

каббалист Михаэль ЛайтманНауката кабала – това е именно тази наука, която ни обяснява как да изменим себе си и тогава, в съответствие с това, моят свят да се превърне в друг, висш свят, в който започват да стават различни изменения.

Кабала ми казва, че се намирам срещу светлината, но не я усещам и виждам пред себе си, като на рентгенова снимка, картината на своите свойства върху нея. Тоест казваме, че ако аз виждам хората, целия свят, звездите, то всичко това са моите свойства срещу светлината.

Как да започна и да изменя нещо в себе си? Аз искам да се убедя, че тази картина действително се явява като резултат от моя вътрешен свят и тя не е случайна.

И тук аз започвам тази игра: променям се в нещо – и се променя картината около мен, променям се още малко – и отново немного се изменя околният свят. На практика – интересна игра!

В статията ”Скриване и разкриване на Твореца”, Баал Сулам пише, че човек, който има определено възприемане на реалността, отначало му се струва, че едни хора преуспяват, други са нещастни, а трети са болни.

Но след това, както той се променя, вижда тези хора съвсем други: тези, които са изглеждали глупаво, неочаквано стават умни, бедните – богати, а преуспяващите изведнъж загубват всичко.

За това да изменят своите свойства и чрез това да управляват реалността, сред дадената ни реалност, отделени от учител, от книги, от група.

Като ги използваме за разкриване на светлината/ Твореца, свойствата отдаване и любов, аз извиквам съществуващата извън мен светлина, която въздейства на моето желание, променя го до подобие на себе си/ Твореца.

Излиза, че ако аз желая нещо да се промени, ми е необходимо да изменя само самия себе си.

От лекция в аудиторията ”Кабала за народа”, 23.11.2010

[27892]

Да направим света хармоничен

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос от блога: Уважаеми рав, защо се игнорират арабските ученици и нямаше покани за конгреса на арабския сайт?

Нима не искате да се присъединим към вас? Въпреки че знаете, че без нашето участие няма да се случи пробивът.

Неотдавна в една от вашите програми Вие казахте, че Израел е обкръжен от „ято арабски страни”, а в друга програма направихте гръмко заявление, че една ядрена бомба ще успокои Иран, а ние си мислехме, че „в ръцете ви има рози” и това също са Ваши думи.

Но аз имам по-друга представа: във всеки човек съществува собствена сила Исраел и собствена сила Араб. Исраел е над парса, Араб – под табур.

Заедно това са силите на единния Творец. Исраел е Га”Р и ако не започне да работи над своя Араб, над НеХИм, нищо няма да се получи с неговия шалом!

А Араб в човека, ако се предположи, че иска да унищожи Исраел, е подобен на самоубиец, защото Исраел е в него самия, в неговия парцуф над хазе!

И затова, докато не обикне своя Исраел, няма изобщо да може да се примири с Исраел като цяло, извън себе си.

Същото е и с евреина или израилтянина: докато не обикне (=не изправи!!!) своя НЕХИМ, своето място под табур, своя „араб”, изобщо няма да може да преодолее препятствието спрямо света с арабите извън себе си.

Ахмад Салем

Отговор: Скъпи Ахмад,

Вие сте абсолютно прав за това, че Исраел, Ишмаел, Ейсав – това са сили вътре в човека и, само ако ги изправи, ще може да доведе до хармония целия свят.

И затова, че изправянето се забавя, е виновен на първо място народът Исраел – този, комуто е била връчена методиката на изправянето.

Президентът на Иран е одиозна фигура, той ярко изразява ирационалността на конфликта, но причината не е в него, а вътре във всеки от нас.

Ние виждаме как всички участници в конфликта, независимо дали Израел, палестинците, Иран или западните страни, се държат нелогично, напук на здравия смисъл, понякога просто самоубийствено за собствените си народи, като че ли ги управлява някаква сила свише.

Даже ядрената бомба „да успокои” Иран, тя ще освободи място за някой друг и ситуацията ще се влоши още повече.

Решението да не каним нашите арабски другари на конгреса е много болезнено решение. Ние го взехме с тежко сърце и само заради това да не подлагаме на опасност живота на нашите другари и членовете на техните семейства.

Твърде е голямо противопоставянето, а властта в арабския сектор засега, уви, е в ръцете на хора, които не само не са открити за диалог, но и въобще се водят повече от емоциите, отколкото от здравия разум.

В тази ситуация е необходимо търпение и разбиране на цялата сложна обстановка. Никаква друга причина нямаше, нашите другари от мюсюлманските страни с по-открити режими – Турция, Казахстан, Узбекистан, а също така другари с арабски произход, но живеещи на Запад, открито присъстваха на конгреса.

Ние сме с вас с цялото си сърце. Нека заедно да помислим върху това как да засилим вътрешната си връзка, а чрез нея ще се изправят и външните условия. Това не е лесна задача, но, след като стои пред нас, значи Творецът ни е дал сили за нейното решаване.

[28026]

Пречките – това е езикът на Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво значи да бъдеш по-високо от пречките?

Отговор: По-високо от пречките значи, че аз ги взимам, обработвам ги, съхранявам ги и се намирам над тях – като върху вълна.

Аз не ги изтривам, те остават в мен, и, повдигайки се над тях, аз се докосвам до светлината, до Твореца, до Отдаващият ми. Той ми дава тези пречки, за да се приближа до Него – над тях.

Пречките са език. Творецът пробужда в мен моите свойства, обратни на Него. Ако аз се издигна над тези противоположни свойства, то се докосвам до Него.

Засега това все още не е съвсем чувствен контакт, но все пак заради тях аз започвам да усещам Неговото отношение. Аз започвам да ценя тези пречки. Защото именно те ме водят до контакта с Твореца, а без тях аз не бих се докоснал до Него.

Пречките ми показват кое ни разделя, кое ни пречи да се докоснем. Ако аз се издигна над тях, преодолявам препятствие, – и вече получавам някаква връзка с Твореца.

Затова ние сме длъжни да благодарим за всички пречки, правилно да ги обработим и да се отнасяме към тях като към препятствие, над което трябва да се издигнем, за да достигнем връзка с Твореца.

Свойството, което ме разделя от Твореца, започва да ни свързва, ако се издигна над него. Въпреки че ми се струва пречка, аз го усещам не като пречка, а като средство, с което да създам връзка с Твореца.

Ако отменя себе си и искам да бъда над тези пречки, аз плувам над тях, като топка по вълните, през цялото време в контакт с въздуха. Затова аз не изтривам тези пречки, а се намирам над тях. Те са ми нужни, за да се издигна над тях.

От урока по Книгата Зоар, 29.11.2010

[28064]

Същото онова място

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако  по време на урока човек изпитва гняв и ненавист по отношение на другарите си, по какъв начин да изгради намерение, устремено към единство?

Отговор: Преди всичко трябва да видите в това себе си. А след това да си представиш вярната картина: ние с Твореца сме разположени на противоположни полюси, а между нас се намира групата.

Аз формирам своето отношение към групата, докато не видя в нея Твореца. Защото тук е същото онова Място, където разкривам Него, разкривам висшия свят.

От една страна, за да се обединя с приятелите си, аз мога да подложа групата на критика: ние не сплотяваме усилията достатъчно. А от друга страна, как да разбера, че не се заяждам напразно и не изливам върху приятелите си своя егоизъм?

Това ми става ясно по ответната реакция – доколко те възвеличават целта в моите очи. Тогава, осъзнал важността на целта, аз се обръщам към групата, за да намеря там, между нас, заобикалящата ни светлина (ор макиф), която ни връща към източника.

В следствие на неговите действия аз се променям и отново се обръщам към приятелите си, за да мога сред тях да разкрия Твореца.

Така завършва началния цикъл на моя анализ. А след това се пробужда следващото решимо и започва нов кръговрат.

От  урока по Книгата Зоар. Предисловие, „Роза“ 28.11.2010

[27916]

Науката, в която изучаваме себе си

Въпрос: Как по време на уроците да подновяваме своето намерение, сред противоположностите отклоняващи вниманието ни в различни страни?

Отговор: Добре е когато всеки път има пречки. Човек не успява да обнови намерението, тъй като съзнанието се изплъзва и ни придърпва надолу към други мисли.

И отново от небесата напомнят на човек, че мислите му не се отнасят към духовния напредък. И още веднъж той намира сили да проанализира ситуацията и да помоли за скорошно измъкване от тресавището към единството.

От тази точката на единството той се връща към темата на урока, колкото се може по-близо се прилепва към Зоар.

Точно това е и „изучаване на Тора” – не изучаването на текста, а самообучението. Защото в крайна сметка ние изучаваме себе си. Казано е: “От своята плът ще съзра Твореца“. Това е начина, по който се приближаваме към истината.

Греши този, който мисли, че е задължително да знае изучавания материал. Човек е длъжен да знае кой е самият той, да опознае себе си, свързвайки се с написаното. “Кой съм аз, когото Тора обучава на причастност към светлината“? Аз проявявам всички свои противоречия, всички пречки и видовете духовни връзки, всичките “за“ и “против“.

Ето в какво трябва да се обучавам. Тора преподава уроци на моето зло начало, поставя го пред светлината. Казано е: “Аз създадох злото начало и създадох Тора за да го преправи“. Когато и двата тези фактора се проявяват пред човек, той започва да проверява единия и другия – ето това е изучаването на Тора.

Изобщо аз изучавам не текста, а себе си. Когато се устремя към истината, текста ми носи усещането колко далече съм аз от нея. Обикновените хора, са като машини, учат по написаното – но има Тора, която изучават по себе си. Относно това е казано: “В Твоята светлина ще видим светлината“.

Това вече е съвсем друг вид изучаване – в противоположност с пречките, в противостоене с тях – практическо самообучение. “Кой съм аз в сравнение с Твореца?“ – такава на кратко е същността на това обучение.

Тъй като всички пречки и проблеми, възпрепятстващи ме да се потопя в реалността, за която чета, това са различията между мен и Твореца. И ако аз се приповдигна над всички лица на собствения си егоизъм, то ще демонстрирам готовността да се движа напред, да се срещна с Него.

От урока по Книга Зоар. Предисловие, 29.11.2010

Кабалистите – за „кабала – днес”, ч.10

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Възможност за освобождение

Избавлението на Израел (реализирането на стремежа към Твореца) и цялото негово величие (напълването със светлина) зависи само от изучаването на книгата Зоар и вътрешните части на Тора.

И, обратно, всички разрушения и всички падения на синовете на Израел – са само вследствие от това, че те са изоставили вътрешната част на Тора, принизили са я до най-ниското ниво и са я направили вещ, от която да няма абсолютно никаква потребност (а доколкото нея подсъзнателно чакат от нас народите на света, то, ако ние не им предлагаме средството за постигане на висшето, то те и нас ще считат за ненужни в този свят).

Баал аСулам. Предисловие към Книга Зоар. п.69.

Когато всички служат на главния

Въпрос: В крайна сметка аз съвсем не обичам приятелите. По какви състояния ще опозная Твореца в групата?

Отговор: Доколкото не обичаш приятелите, толкова не обичаш Твореца.

За да разкриеш светлината е нужен съсъдът на любовта. Аз се съединявам с вътрешната точка на приятеля, с неговото духовно желание.

Ако той е в групата ни, то естествено – Творецът го е довел. Творецът е дал на приятеля точката в сърцето, затова сме заедно.

Всички останали свойства, които аз виждам в приятеля и в самият себе си, е нужно да присъединяваме към тази вътрешна точка.

Те трябва да станат опора, платформа за нейния растеж и развитие. Всички наши желания ще изграждат около нея духовния парцуф.

От урока по Книга Зоар. Предисловие, 28.11.2010 г.

Не количество, а качество

Въпрос: Какво е „ роза с тринадесет венчелистчета”?

Отговор: Числата в кабала характеризират състоянията. Защото като цяло, ние изучаваме състоянията на своето желание по отношение на Твореца.

В тази игра има само двама участника: желанието за наслаждение и светлината, Твореца. За техните взаимоотношения ни разказват кабалистите.

Да се разкаже за това може по различни начини. Един от вариантите са числовите характеристики. Числата обозначават не количествени значения, а признаци на състоянието. Всяко число има своя вътрешна същност, всяко символизира нещо.

Зад числото 13 стои допълнение – допълнителни сфирот ХаГаТ. Според същия принцип се разшифроват всички други числа и гематрични значения.

Въобще, в духовното не съществуват обичайните за нас цветове, разстояния, звуци и форми. Каквото и да ни описват кабалистите, винаги става дума за характера на взаимовръзката между желанията и светлината. Всичко се свежда до един параметър: доколко желанието, във всички негови свойства, се уподобява на светлината.

Във всяко желание има 10 сфирот, или 613 части. И затова, всяко желание може да се представи като съвкупност, общ обем – не единичен щрих, а комплекс от множество детайли на възприятието.

Като следствие, ние му даваме определено название, характеризираме го с тези или други цветове, звуци , форми. Но в крайна сметка винаги съпоставяме желанието със светлината.

Както всички тела в нашия свят, от твърдите до газообразните, могат да се представят във вид на вълни с различна дължина, рисуващи образите в нашето съзнание.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 29.11.2010

[28039]

Изплувайки над пречките

каббалист Михаэль ЛайтманЧетейки Предисловието на  Книгата Зоар, ние сме длъжни повече да се грижим за  намерението, отколкото за разбирането на текста.

Преди всичко, трябва да се концентрираме върху правилната нагласа: защо четем Зоар? Какво се случва с нас по това време? Какво ни въздейства? Какво искаме да постигнем като резултат?

И едва тогава ние се обръщаме към самия текст, опитвайки се да проникнем в неговия смисъл.

Само след като „разчистим” място в себе си, ние ще постигнем нужния ефект. А иначе той просто няма къде да се прояви.

Въпрос: Как да подготовим това място?

Отговор: Подготвяме го издигайки се над пречките. Човек идва на урок по кабала, на среща с Книгата Зоар, на среща с приятелите, с цяла купчина от пречки, които му се струват случайни. Но случайности няма. Няма никой друг освен Твореца .

И затова трябва да направя правилна равносметка: аз не разбирам какво става, защо това се случва именно с мен или с нас, но въпреки всичко, аз съм длъжен да се приповдигна над всичко – единствено в името на обединението с приятелите.

Така ние подготвяме почвата, създаваме място за бъдещите кълнове, формираме Малхут. За същото се говори в друга статия от Предговора на Книгата Зоар – „Нощта на невестата”.

По време на урока ни се предоставя възможност, която не съществува никъде другаде. Доколко е важно за мен да разкрия Твореца, да Му доставя удоволствие?

Доколко за мен е важно да се издигна над своя егоизъм и да се обединя с другите, за да разкрия Него? Аз постоянно измервам своите цели съобразно с важността им.

При това, аз всеки път виждам, че ми се поставят пречки. И съм длъжен да стискам за гърлото егоизма си, за да продължа по пътя, пребивавайки в единство, оставайки в темата, в непосредствена близост до духовните първоизточници. Тук е заложена сериозна работа, което и значи да „подготвим място” за разкриване на Твореца.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 29.11.2010

[28049]

Съвет -> „чудесно средство” -> нова равносметка

каббалист Михаэль ЛайтманНие слушаме съветите на кабалистите за това, как трябва да организираме себе си в различни ситуации и състояния, за да получим максимално въздействие от заобикалящата ни светлина, която ни връща към източника.

За тази цел изпълняваме всевъзможни изкуствени, материални, егоистични действия според принципа „Ще направим и ще чуем!” и тук, тези съвети работят.

Но кабалистите не могат да ни задължат да извършваме действия насочени към отдаване. Следвайки техните съвети в работата със своя егоистичен материал, ние искаме да привлечем към себе си неизвестната за нас сила на заобикалящата ни светлина, за да може тя да ни подейства и да ни доведе до ново състояние.

А в мига, в който се променям, аз вече започвам да действам по друг начин – с нов разум и ново сърце. Ние работим  в следната последователност: „Съвет -> чудесно средство -> нова равносметка”.

Затова, по време на работа с учениците (и възрастни, и деца), трябва да се търсят такива занимания, които максимално ще привлекат заобикалящата ни светлина. И в крайна сметка ще се получи това, което трябва. А ако не се получи – тук вече нищо не може да се направи. Ние можем единствено да молим за поправяне, да отправяме МА“Н: аз искам вътрешно поправяне!

А всичко, което идва след това, е следствие от въздействието на висшата светлина, която не бива да засягаме, защото това касае „тайните на висшето управление”.

Ние привличаме заобикалящата ни светлина, изучавайки първоизточниците. И ако възрастните четат текстовете на Баал аСулам, то за децата е достатъчно да се проведе обсъждане по тези статии – например, на тема ”Тяло и душа”, „Възприемане на реалността”, „Свобода на волята”. Да се обсъди по забавен начин, под формата на игра, връзката с някои физически или химически закони на нашия свят. Така, ние привличаме към себе си същата тази светлина.

Трябва да се обясни на децата механиката на промяната на човека, а те приемат това като факти и започват да го използват. Постепенно всичко това се натрупва в тях.

Работата с децата се отличава от работата с възрастните. Казано е, че обучавайки детето, ти все едно „пишеш на чист лист”. В детския материал всичко естествено се усвоява така, че те приемат чутото от възрастния като истина.

Това отразява връзката на корена с клона. Ако  общуваме с някой, който е по-възрастен от нас, то възприемаме думите му като очевидни факти. И трябва да се възползваме от това детско свойство, за да ги напълним с правилни понятия, вместо тези, с които ги натъпква нашия егоистичен свят.

От урока по статията „Тяло и душа“, 29.11.2010

[28086]

И ще видиш обратния свят…

каббалист Михаэль ЛайтманСъществуваме в система от сили, в единственото място, създадено от Твореца,  в Малхут света на Безкрайността, пребиваваща в напълно поправено състояние (Гмар Тикун).

А ние сме противоположни на нея и се намираме в скритие, зад 125 степени, екрана, скриващи от нас това истинско състояние.

Аз не чувствам истинското състояние в което се намирам и в своето усещане пребивавам зад 125 скрития, понижаващи филтри, в мъгла и обърканост.

Трябва да отстраня тези скрития и то по такъв начин, че да ги погълна в себе си и да ги превърна в разкрития – всяко състояние, всяка степен.

Защото зад всички тези скрития съм станал напълно противоположен по своите вътрешни свойства на това истинско състояние. Но ако приема това скритие върху себе си и с помощта на светлината искам да се повдигна над него, то се получава така, че цялото това скритие се превръща в знание, в усещане, в разкриване, в постижение.

И така се придвижваме – от абсолютната откъснатост (освен пробуждащите се в нас искри на духовност) и до най-високата степен.

Но скритията не ми се разкриват от този свят. Трябва изобщо да забравя за този свят. Тези скрития се разкриват между мен и светлината, между мен и Твореца.

Затова кабалистите казват: „Остави този свят, не го поправяй! Той не подлежи на поправяне!“ Трябва да поправиш само твоето отношение с висшия, с Твореца.

Пречката, която виждаш между вас, трябва да превърнеш в разкритие. Тази пречка, е този дебел материал, твоето его, който ви разделя.

И затова ние не поправяме този свят, не трябва да се занимаваме с него. Колкото повече се занимаваш с връзката си с Твореца, толкова повече ще ти свети светлината и ти ще видиш обратния, другия свят.

От урока по  Книгата Зоар, 29.11.2010

[28061]

По трънливия път

каббалист Михаэль ЛайтманЗоар, Глава „Роза (Шошана)”: Раби Хизкия започнал [своята реч]: „Написано е: „Като роза сред тръни”…

Розата е Малхут и тя включва всички души, които желаят да се отрекат от своя егоизъм и да се обединят. Това е възможно само с помощта на поправящата светлина. Всеки човек, който се стреми да постигне висшия свят, да разкрие Твореца, по същество се стреми към общото обединение в Малхут. Тя е мястото, в което Творецът се разкрива.

Книгата „Зоар“ разказва  как това място се изгражда от желания, които се стремят към разкриване, от духовните стремежи на хората, които са готови да се обединят по пътя към целта. Ние разбираме, че не сме способни да направим това. Но светлината действа вътре в Малхут, в „розата”, въпреки тръните, които стоят на пътя на обединението. Този, който желае да разкрие Твореца е склонен да живее с тези „бодли” и да проправи път през тях към „розата”.

Към това трябва да са насочени нашите усилия, въпреки егоизма, който ни отклонява отново и отново от целта. Ние, въпреки това, трябва да преодолеем тръните ограждащи розата и да обединим всички наши желания в едно.

Така ще пробудим поправящата светлина и ще разкрием Висшия.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 29.11.2010

[28052]

Свободата на волята е над желанието

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо ни е дадена илюзията за свобода на волята в този свят?

Отговор: Ние считаме себе си за свободни, при условие, че не се замисляме много и идентифицираме себе си с животинското тяло. Но, ако се издигнем малко над него, ще видим, че то стриктно спазва законите и процесите през които преминава.

Мисля си, че зависи от мен кога да отида да спя или кога да отида на работа. Но от кого зависи наистина? Аз съм поставен в определени условия и са ми дадени определени вътрешни свойства. Междувременно, нашето желанието за получаване на наслаждение действа като машина, която работи според просто правило: максимално наслаждение за минимално усилие, тоест максимална печалба за минимално заплащане.

Това е изчислението, което правим във всеки един момент от живота си, във всеки аспект, всяка посока, всяко място и по отношение на всичко. Така работи нашата природа, взимайки предвид различни условия: колко съм изморен или здрав, колко голяма е опасността и възможното наслаждение, и т.н. Разбира се, докато сме в нашето его, там няма свобода на волята.

Трябва да осъзнаем, че свободата на волята е само, ако контролирам моето желание и съм над него. Докато оставам в моята егоистична природа, аз винаги ще бъда послушна кукла, напълно контролиран от моя егоизъм.

Но ако искам да взема контрола в свои ръце, трябва да управлявам желанието си, като се издигна над него. С други думи, свободата на волята е възможна, но само ако се издигна над желанието. И единственият въпрос е: как да се издигна над природата си, с какви средства?

От урока по статията „Свобода на волята”, 26.11.2010

[27782]

Кабалистите – за „кабала – днес”, ч.8

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Възможност за освобождение

(4) Ако народите на света приемат кабалистичната методика (поправянето на своя егоизъм), тогава (като следствие от поправянето) може да се изгради Храма (общото поправено желание, по подобие на Твореца), възвръщайки цялото минало великолепие (подобието на Твореца и напълването с неговата светлина) и това, разбира се, би доказало на всички народи правотата на Израел (групата, упълномощена да даде пример за поправянето на всички народи) за завръщането на собствена земя. Дори и на арабите.

За разлика от това, сегашното светско завръщане не прави никакво впечатление на народите и следва да се опасяваме, няма ли да продадат независимостта на Израел, заради собствените си нужди (което непременно ще се случи, ако ние не докажем, че сме нужни на всички).

Баал аСулам. Последното поколение. Приложения и чернови. Фрагмент 12.

[27812]

Кабалистите – за „кабала – днес”, ч.9

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Възможност за освобождение

И оттук разбери казаното в „Зоар“: “Благодарение на тази книга ще излязат синовете на Израел от изгнание“. И това се среща  още в много източници, в които се говори, че само чрез разпространение на науката кабала сред масите, ние ще се удостоим с пълно освобождение.

И е казано от мъдреците: “Нейната светлина (на книгата „Зоар“) връща към източника“. И те са разяснили това с ясното намерение да ни покажат, че само светлината съдържаща се в книгата „Зоар“ и в кабала, е средството, способно да върне човек към неговият източник.

Така че, всеки поотделно и всички заедно, няма да могат да изпълнят своето предназначение, заради което са били създадени, освен чрез постигане на вътрешната част на Тора и нейните тайни.

Баал аСулам. Предисловие към книга „Паним Меирот“, п.5

[27922]

Не губи връзката с живота

каббалист Михаэль ЛайтманКогато четем „Зоар“, преди всичко е необходимо да мислим за намерението – както ако се подготвям да пътувам за някъде, най-важното за мен е да пристигна на нужното място.

Но при това ми е необходимо да извърша много попътни действия. Да допуснем, че трябва да пристигна в друг град – и аз сядам в колата, затварям вратата, задействам двигателя, пристягам ремъците, пътувам по някакви улици, понякога дори в обратна посока, докато не изляза на главния път – защо не трябва веднага да тръгна направо?!

Но работата е в това, че аз се състоя от много системи, от различни желания и ми е необходимо да бъда свързан с много условия, с частите на общата система ”Адам”, които действат в две посоки: получаване и отдаване.

А всевъзможните съчетания за получаване и за отдаване са дотолкова комплексни и сложни, че понякога въобще е невъзможно да се разбере как това или друго събитие и условие може да бъде свързано с целта.

Например, такива страшни събития като Втората световна война и други катастрофи, които е невъзможно да се оправдаят. Но всяко действие ни приближава – само че, ние не виждаме как.

Затова намеренията, действията, мислите, желанията могат да се променят до пълната противоположност, на 180 градуса. Но ние сме задължени при това да запазваме целта.

Представи си,  че по средата на пътя ти забравиш за къде пътуваш?! Такива болести се случват в старостта. Това не е просто слаба памет, когато си седнал в колата и си припомняш за къде си се подготвил да пътуваш – а такова откъсване от реалността, което става във всеки миг. Тогава човек вече не може да се грижи за себе си, необходимо е да се следи за него както за дете.

И ние сме относително духовно болни от същата болест, откъсвайки се от своето намерение! Ние всеки миг губим връзката с живота и забравяме: за какво живеем, какво сме направили вече, какво още ще направим и заради каква цел?

Това е истинска болест и трябва да се борим с нея с всички средства – иначе не живеем! Ако съм изгубил намерението – аз не живея духовен живот! Аз живея не като човек, а като животно!

Сега кажи колко мигове от своя живот ти си живял като човек? Колко усилия си вложил, за да бъдеш човек? Въпреки че си се старал да го постигнеш! Ето, само по броя на тези мигове ти си дал на висшата светлина да ти въздейства.

И при това ти искаш да получиш някакъв резултат? Дори не си дал възможност на светлината да поработи над теб – може би всичко 10 минути за 10 години!

А сега ти пресмяташ времето по календара и се възмущаваш, че са минали 10 години – колко още е възможно? Нали е написано, че за това са нужни от 3 до 5 години! Но какво си правил през всичкото това време?

Ти проверяваш времето по въртящата се стрелка – но самият ти въртял ли си се с нея заедно около едно и също намерение? Не? Е, какво тогава ти ще можеш да изискваш?

Тоест, всички сме болни от болестта на Алцхаймер, с пълна загуба на паметта и не подозираме за това. И как при това да съхраним чистото намерение?

За това има взаимно поръчителство! Идват други хора при тези със загубената памет и им помагат! Друг изход няма. Хайде, дайте така да се разберем – да удържаме намерението.

От урока по книгата „Зоар“, 25.11.2010

[27803]

Бащи и деца

каббалист Михаэль ЛайтманКазано е: Авраам е родил Ицхак, Ицхак е родил Яков. В нашия свят, синът продължава делото на бащата и ето защо се счита за по-висш от него.

В духовния свят е обратно: по-висш е този, който е по-рано. Синът  е резултатът от действията на бащата, но в по-лошо състояние – в по-грубо желание. Затова Ицхак е състояние, по-ниско от Авраам, а Яков е по-ниско от Ицхак.

От друга страна, колкото по-дълбоко и по-силно е желанието, толкова то има по-големи възможности да се поправи по подобие на Твореца. Затова според количеството на използване на желанието, всяко следващо поколение се издига по-високо, тоест постига  по-голяма светлина.

Ето защо това, което не е способен да направи Авраам поради малката дълбочина на желанието, се проявява в Ицхак – в неговата лява егоистична линия. Тази работа вече не се отнася до Авраам – той трябва само ”да свързва”, да ограничава пробуждащото се егоистично желание. А Яков се съединява с двете сили и започва да реализира себе си. В резултат се развива душа, която се състои от две свойства.

От програмата ”Седмичната глава”, 29.10.2010

[27827]

Поставете филм по заявка на зрителите

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Не разбирам какво е това желание, съсъд за светлината ли?

Отговор: Нас в света ни обкръжават едни сили. Ако искам да повдигна тон метал, спрямо тази сила на тежестта от един тон аз трябва да приложа мъничко повече от тон усилия.

Получава се, че съществуват две сили: сила на тежестта – сила на материала, благодарение на която той съществува, и сила, с която аз въздействам върху него.

Даже нормалната физика вече признава, че не съществуват частици материал – съществуват само сили, някакви вълни. И желанието за наслаждение, материалът на творението – това също е сила.

Така я откриваме, така я усещаме – защото ние чувстваме само силите. Защо чувствам някакъв предмет: неговият цвят, обем, тегло, температура? Аз така усещам силите, въздействащи на моите сензори, и рисувам на самия себе си предмета, съгласно своите усещания.

И кабала казва: всички милиарди сили, запълващи мирозданието –всъщност са само две сили: сила на получаването и сила на отдаването, една срещу друга.

А аз, третият, се намирам по средата между тях и трябва да построя себе си от тези две сили, като Твореца. От Твореца идват тези две сили: материал и намерение, и от тях аз трябва да създам себе си по Негово подобие.

Нас ни заобикалят само сили, които действат върху нас и ни рисуват картината на света. Сега аз живея във филм, който прожектират в мен, вътре в моя материал.

И тази картина възниква от съчетанието на силите – както електромагнитните сили рисуват изображение на монитора на компютъра.

Само че, в мен картинката е по-качествена – триизмерна, жива, осезаема. Казват, че скоро ще има подобно лазерно кино– няма проблем да се направи, след като всичко това са просто сили.

Но ние толкова сме привикнали към своя филм, че той ни се струва реалност. В момента, в който започнем поне малко да се отделяме и да излизаме от него, всичко придобива друг смисъл.

И най-важното, ти виждаш, че можеш да промениш този филм! Искаш да гледаш друго кино – моля! Тези сили са в твоите ръце.

Това е, на което се учим в кабала.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 28.11.2010

[27967]

Роза сред тръни

каббалист Михаэль ЛайтманКнига „Зоар“. Предисловие. Статия „Роза„:Малкото състояние (катнут) се нарича „роза сред тръни“, защото девет от нейните долни сфирот са опустошени от светлината Ацилут и са останали като тръни.

А възрастното състояние (гадлут) се нарича просто роза или Събранието на Исраел. И затова е казано, че има роза и има роза.

Въпрос: Какъв съвет можете да дадете на начинаещия, който присъства за първи път на урок?

Отговор: Нашият източник се нарича „Безкрайност” (Ейн Соф). Оттук през света Адам Кадмон (А”К) светлината се спуска до общия табур. По-надолу се намират парцуфи на света Ацилут: Атик, Арих Анпин (А“А), Аба ве-Има (АВ“И) и ЗО“Н. А под тях лежат световете Брия, Ецира и Асия.

Ние изучаваме онова, което се случва в света Ацилут. Той е най-важен за нас, защото оттук се извършва управлението, тук е миналото, настоящето и бъдещето. Той завършва с парса, която ограничава разпространението на светлината Хохма.

По-надолу, в световете БЕА се намират разбитите души, а най-долу, под общата линия на края (сиюм) на светлината, идваща от Безкрайността, лежи този свят. Тук се  намираме ние в своите тела, докато не се пробудим духовно.

Душите издигат желанието си, молбата за поправяне, към Малхут на света Ацилут. Тя задейства връзката със Зеир Анпин и издига към него желанието на душите.

В степента на това желание, Зеир Анпин се съединява с Малхут, те стават общ парцуф ЗО”Н и се издигат към АВ”И. Зеир Анпин се издига към бащиния парцуф Аба, а Малхут – към майчиния Има.

ЗО“Н задължават „татко и мама” да им дадат всички необходими светлини, поправяния и напълнения, а след това се връщат назад на своето място. Там те стават „по-големи” – придобиват възрастното състояние гадлут.

Оттук ние разбираме същността на двете състояния на „розата”, т.е. Малхут: катнут и гадлут. В първото състояние тя представлява само точка на висшата сфира Кетер, а останалите девет нейни сфирот лежат долу, под парса.

Тук се намират и силите на скверните (клипот). Ето какво означава изречението „роза сред тръни” – Малхут сред клипот. Това е нейното първо, най-малко състояние.

 

А във възрастното състояние тя повдига своите низши девет сфирот, осъществява зивуг със Зеир Анпин, обединявайки се с него, и става истинска роза, която разцъфтява в цялата си красота.

Малхут може да се прояви по такъв начин, само когато нейните „тръни”, т.е. келим, несъединени и ненапълнени от Зеир Анпин, се издигнат към зивуг с него.

Всичко това е предизвикано от разбитите души, обединяващи се една с друга. Именно те водят до поправяне на Зеир Анпин и Малхут. В това се състои цялата ни работа – да предизвикаме поправяне ЗО”Н, докато те не достигнат максимално състояние.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 28.11.2010

[27910]