Въпрос: Неразрушим ли е съюзът с другарите или човек може да изпадне от общият кръг?

Отговор: Аз все още не виждам този, чиято работа свидетелства за сключен съюз… Тук има ясни принципи.

Преди всичко: грижи ли се човек постоянно за укрепването на групата? Живее ли с настроенията на другарите? Иска ли те да са в подем и да чувстват увереност в постигането на целта? Бори ли се със себе си за това?

И второ: повдига ли той в действителност настроението на другарите? Придава ли им увереност и осъзнаване на важността на целта?

Това може да се прецени, наблюдавайки човека – не само когато му е хубаво, а във всички негови състояния, дори ако е уморен и обезсилен. Виждайки своята немощ, той отново се обръща към групата и се старае да получи от нея сили.

И работата не е в това, че му е зле и иска да се ободри, а в това, че глупавото настроение не му позволява да укрепи групата и да осъществи съюза. Така че, и в безсилието си, той се обръща към другарите не заради себе си. Болно му е, че в такива състояния не може да им служи.

Има и други признаци, които са много по-явни: доколко човек се грижи за удобството на групата при изготвянето на разписание, свързано с ученето и  организацията на работата, за да може по-лесно и бързо, групата да напредва по духовния път.

Безпокои ли се за тази душа или се отнася формално, като в службата?

Това не можеш да скриеш. По човека е видно доколко са важни за него групата и целта.

От урок по статия на Рабаш, 24.10.2010

[24661]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →