Въпрос: Защо сравнявате издигането до взаимно поръчителство с тесен отвор, който трябва да открием? Да влагам в приятелите не означава ли да счупя всички бариери и граници, и да дам всичко, а не да се опитвам да намеря една точка?

Отговор: Преходът между два свята е винаги тесен. Това е като раждането, като излизане от утробата. Все едно, че преминаваме по тесен път от беди под натиска на „родилните контракции”. Това, всъщност, е тази малка точка, която ние разширяваме, правейки я тесен проход.

Освен това, взаимното поръчителство е изключително силна концентрация от мислите, желанията, страстите, намеренията и целите на човек, когато той изведнъж вижда, че всички те се свързват, разкривайки неговата зависимост от приятеля. Точно приятел, а не приятели. Всичко се свива и се слива в едно цяло. Тази точка ни разкрива отвор в света на Безкрайността, но трябва да преминем през всичко заедно.

От урока по статията „Поръчителство”, 17.10.2010

[24586]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Зоар, глава „Бешалах”, п 36: Когато този акт (грехът на златното теле) бил направен, причинил смърт; причинил е поробването на малхут; причинил е разбиването на първите скрижали, и това няколко хиляди (хора) на Израел да умрат. Всичко това е било заради смесената тълпа, която се свързала с тях.

Въпрос: Кои са тези „хиляди”, които са умрели в мен?

Отговор: Тези хиляди са духовни степени. Единицата – това е малхут (царство); десетте са Зеир Анпин (малко лице); стотиците – Бина (интелект); хилядите – Хохма (мъдрост); а десет хилядите – Арих Анпин (голямо лице). Следователно, когато Зеир Анпин (6 х 10 отделни сфирот = 60) се издига до Арих Анпин, умножава своите сили по 10 000 (Рибо). Затова е написано: „60 рибо” (60 х 10 000) или „600 000 души”. Ако е написано „100 000”, това означава, че пълната духовна степен 100 се е издигнала на нивото на Хохма (100 е Хохма). Ако е написано „500”, това също е пълна степен 5, която се е издигнала до Бина (100 е Бина).

С други думи, едно, десет, сто, хиляда, десет хиляди са духовни степени – тяхната сила. Всеки път, когато се издигаш, твоята степен се умножава с 10.

От урока по книгата Зоар, 20.10.2010

[24314]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Ако Зоар говори само за видовете връзки между душите, какво, тогава, представлява светлината, която разкриваме?

Отговор: Светлината – това е усещането за връзка помежду ни. И нищо друго не се разкрива.

Ако няма изменения във връзките между нас, частите на общата душа – няма светлина, усещане за живот, всичко е мъртво.

Ако частите на кли усещат във връзките помежду си постоянни изменения, – това значи, че в кли протича живот, светлината в душата.

Тъй като между частите протичат различни взаимопрониквания и съединения, – тези изменения дават усещане за живот, за светлина вътре в кли.

Ако те се спрат дори за миг – всичко ще бъде безмълвно и мъртво, а ако всичко се променя, то се създава усещане за светлина, усещане за живот вътре в тялото на душата.

Така, че не е правилно да се мисли, че светлината е  нещо външно, чуждо, идващо в кли отвън.

Макар  да изобразяваме на чертежите така, че схематично да поясним явленията протичащи вътре в кли – получаването и отдаването, вътрешното и външното, ние говорим за светлината относно кли.

Затова, да усещаш живота – значи всеки път в себе си да разкриваш все нови части от нашето съединение, постоянните изменения във връзките между различните части на нашето общо кли ( желание, съсъда на душата).

От урока по Книгата Зоар, 28.10.2010

[25165]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Общата душа "Адам" - No Comments→

Всеки човек е длъжен да достигне корена на своята душа, тъй като целта на сътворяването е сливането със свойствата на Твореца, тоест сфирот. И това е действуващият разум, управляващ и отмерващ на всеки доброто въздействие на Твореца.

Говорейки за разума и ученето, защо това се нарича сливане с Твореца? Защото във всяко действие остава разума, който го е осъществил.

Така, чрез масата се постига разума на дърводелеца. Който разглежда действието и вниква в разума, който е скрит в него, той се обединява с действащия разум.

Защото няма разпокъсване между духовните обекти, даже когато те се проявяват в разделени тела. Не е възможно да си представим присъстващия в тях разум раздробен, тъй като духовното е неделимо.

Духовните обекти се различават по похвалните/срамни свойства и по строежа. Защото разум, занимаващ се с физика, няма да се събере с разум, занимаващ се с ботаника.

И само по това хората се отличават в духовното един от друг. Но когато двама учени се занимават с една наука и познанията им са на едно ниво, тогава те наистина са обединени.

Затова, когато единият обмисля действието на другия и постига разума на този, който е извършил това действие, тогава и двамата са единни по сила и разум и са обединени.

Затова съществува правило: разумът на човешкото стъпало представлява най-съобразната сила между Твореца и Неговите творения. Това е междинно звено: (Твореца) е наделил една искра от тази сила и посредством тази искра всичко се завръща към Него.

Казано е:”Всичко с мъдрост си направил Ти”  – тоест сътворил е света с мъдрост. Затова този, който постига способите, чрез които Твореца е създал света, се слива с разума, който ги е осъществил, – а значи, се слива с Твореца.

Затова Тора  – това са имената на Твореца, които се отнасят към творенията. С помощта на Тора, човек постига действащия разум, тъй като в Тора е гледал Твореца, когато е създавал света. Придобивайки светлината в творението, човек завинаги се слива с този разум – а значи, се слива с Твореца.

Затова Творецът ни е показал произведението на Своето изкуство. И ние сме длъжни не да строим светове, а да виждаме Неговите разпорядки, за да знаем как да се сливаме с Него. За това е казано: „Слей се с Неговите свойства”.

[25192]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - No Comments→

Въпрос: Какво получавам от Твореца в степента на моето подобие с него?

Отговор: В степента на своето подобие аз получавам Неговият разум и чувства, съединявам се с Него чрез чувствата и разума и получавам същото усещане за единство, съвършенство и вечност, които има в Него.

Аз в своя съсъд „линия” получавам съсъди „кръгове”. Висшата система е била построена така, че от всеки „кръг” е излизала „линия” (желание, ограничено с екран), а след това отново „кръг” и отново „линия”.

Според големината на моите усилия „отдолу-нагоре” – аз правя усилие и се издигам към първия кръг, и това се нарича първото разкритите на Твореца, степента на подобие с Него. Аз отново полагам усилия – и отново Го разкривам, в следващия кръг.

Всеки път аз работя със ЗА”Т – а висшата за мен степен е ГА”Р, с която аз не мога да работя и я получавам свише, като резултат от сливането. Така аз се издигам по духовната стълбица по 125-те степени.

„В правата линия” аз сам полагам усилия, отменям себе си, работя с анти-егоистичен екран, съединявам се с други хора.

И в тази степен, в която аз съм извършил всичката тази работа, аз достигам разкриването на Твореца – състоянието на „кръг”, съвършенство, мини-света на Безкрайността.

От урока по статията “Съзидаващият разум”, 28.10.2010

[25199]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Ако ние сме създадени с желание да получаваме и завинаги оставаме с него, то как ще можем да станем подобни на Твореца, Чието свойство е отдаването?

Отговор: Ако ти, с помощта на своето желание да получаваш, започнеш да отдаваш на другите, с това само увеличаваш своето отдаване.

Има две природи:

1. Светлина = Източник на светлина = Творец = Даващ

2. Желание = получаващ = творение

Творението винаги само получава, то никога не може да дава. Когато се говори, че творението става подобно на Твореца, това означава ”получаване заради отдаване” – да получи и да предаде нататък!

Но аз не мога да предам нататък светлина, така както в нашия свят предавам някакъв предмет от ръка в ръка! А как работи това? Как аз мога да дам нещо на теб?

Аз получавам от Твореца – по друг начин не може да бъде, нали аз – това е желание да получаваш наслаждение. Желанието ”да получаваш” не може да отдава, това не съществува и в природата! Нашата природа работи само за поглъщане, попиване. Това е закон на природата, който е невъзможно да се наруши.

Как ще отдам на теб, чуждия за мен човек? Тук става съвършено особено действие.

От Същия Този Творец идва Околната светлина, която ”се връща към своя източник”. Тази светлина прави поправяне и ни съединява с теб заедно. И тогава аз не отдавам на теб, а получавам – но чрез твоите желания! Това и означава, че аз ти отдавам!

Аз присъединявам към себе си цялото ”тяло” на общата душа. То изцяло става мое и тогава аз получавам за него, но това се нарича ”моето отдаване на него”. По такъв начин тук става чудесен фокус.

Ако аз усещам другия човек като част от самия себе си, то получавайки за него, аз като че ли отдавам. Може да се възрази: Какво е това отдаване? Това е същото получаване!

Да кажем, че не искам да отдавам някому и изведнъж се изяснява, че той е мой син! И тогава съм готов да му отдам всичко, нали го усещам като част от самия себе си. Но това нарича ли се отдаване?

Ето, ако му бях отдал преди, докато не знаех нищо – тогава наистина. А сега, какво ще е това отдаване, ако той е твой собствен син? Това е равностойно на това да даваш на самия себе си.

Всичко това би било вярно, ако аз разкривах, че другите хора са абсолютно като част от мен самия. Но работата е в това, че между нас остава ненавист. Това е велико достояние. Трябва да го обичаме!

Другият още остава чужд за мен, но заедно с това идва Околната светлина и над моята ненавист създава отношение за любов. Остава и любовта, и ненавистта – като две линии: дясна и лява – а аз по средата между тях. Поради тази причина, това още се нарича ”отдаване”.

В дясната линия аз усещам другия като свой, като своя част, заради която съм готов на всичко – нали това е равностойно, че съм самият аз. В лявата линия аз го ненавиждам и съм готов да го изям с вътрешностите. И двете линии съществуват едновременно и се обединяват в средната линия.

Така продължава до самия край на поправянето, Гмар Тикун. А какво ще бъде след него, никой не знае.

От урока по статията „Свобода на волята”, 29.10.2010

[25308]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Дошло е време да се върнем към природната система, към тази спойка, която изисква от нас Природата, степента Бина.

Ние трябва да достигнем съответствието, хомеостазата, подобието на свойствата и от пълното разединение да се издигнем на такова ниво, където сме стопроцентово свързани помежду си като частите на здраво тяло.

Всички сили, които ни въздействат, преследват само една цел – да ни подтикват към природната форма на взаимовръзка, към любовта.

Но ако нашият егоизъм се увеличава, а ние още не сме намерили вярната взаимовръзка, тогава различието на състоянията, разликата между изискваната сплотеност и фактическата изолираност се усеща като страдание.

Ето защо животът става все по-тежък. Дори спомагателните системи, призвани да смегчат ситуацията, се объркват, повече не могат да ни помагат, защото ние сме влезли в последния етап на развитието и трябва да се съберем в глобална интегрална система.

Днес човечеството открива, че е свързано с неразрушими връзки и затова то просто е задължено да реализира в себе си закона за любовта – закон за вярното взаимодействие на всички части на творението.

От урока по статия на Рабаш, 29.10.2010

[25263]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Какво означава вътрешната връзка между другарите?

Отговор: Вътрешната връзка се създава между духовните искри. У всеки от нас съществува егоистично „Аз”, а заедно с него духовна искра, „точка в сърцето”.

Единият е „синичък”, другият – „зеленичък”, но всеки има точка в сърцето и всички те са еднакви, „червени”! Тях ние трябва да съединим една с друга!

Ако ние съединим нашите точки в сърцето, то тази връзка между нас се нарича духовен съсъд/желание (не самите точки, а само тяхната връзка).

В степента, в която всеки отмени себе си, между нас ще има любов – в противовес на ненавистта. И според разликата между любовта и ненавистта ние измерваме висотата на душата, величината на духовния съсъд.

Цялата работа се извършва вътре, когато човек вижда в другите единствено техните духовни искри и се стреми да се съедини с тях.

Но по-късно, ние започваме да виждаме и навън, как това се отразява на нашето отношение към групата, към общото постижение, грижата за другите. От вътрешното усилие това излиза навън, преминавайки в практическо действие.

Ако аз съумея да съединя духовните искри, то и телата започват да действат другояче, съгласно съединението. Всичко е в нашите ръце и да се надяваме, че ще съумеем сериозно да реализираме всичко това на конгреса.

Аз съм уверен, че ние ще разберем тези принципи. Нали към планината Синай идват без никакво знание и разбиране. Първо трябва да стигнем до нея!

От урока по статията “Съзидаващият разум”, 28.10.2010

[25196]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Зоар, глава „Бешалах”, п.180:…А за разтварянето на крайното море и потопяването на египтяните, е било необходимо първо да се унищожи техния висок корен, намиращ се в Арих Анпин.

И това е било невъзможно да се направи по друг начин, освен с помощта на огромната светлина Атик, която се явява корен на всичко.

Висшето управление достига до нас от парцуфа Арих Анпин (А”А), където всичко е поставено в порядък спрямо Ц”Б, трите линии и Бина, излизащи извън пределите на рош А”А.

И затова нас ни управляват така, че да вървим с вяра над знанията, по трите линии, придобивайки екрана на Бина, под Второто Съкращение (Цимцум Бет, Ц”Б).

А парцуф Атик, – това е вече Първото Съкращение (Цимцум Алеф Ц”А) и затова се нарича „Атик”, от думата „неетак” – отделен, откъснат от света Ацилут и от всички по-долу стоящи светове. Атик – това действително е безкрайност.

Затова действието, което той извършва, – е над системата, в която сме ние. Светлината на Атик не се подчинява на нашите закони, той е над тях и над нашата природа.

Тъй като ние се намираме под Ц”Б и се явяваме следствие на света Некудим, на разбиването и поправянето в световете Ацилут и БЕА (Бриа, Ецира, Асиа).

Ние се подчиняваме на множество ограничения, но всичките те са така организирани, че преди всичко сме длъжни да пребиваваме на нивото на Бина, и само след това по малко да присъединяваме получаващите желания (келим), предизвиквайки светенето на Хохма вътре в отдаващите келим.

Затова на нас ни е непонятно, как може да се получи такова огромно поправяне, което да ни позволи да се отървем от „египтянина”, да излезем от желанието за наслаждение, възвисявайки се над него. Защото ние усещаме само съвсем слаба светлина, приходяща свише постепенно, поетапно, „капки на успеха” (мазалот).

Затова целият този преход през махсом, ни се струва невъзможен, докато не се появи огромната светлина Гар де-Хохма, която е над всички наши свойства и закони на Ц”Б. Това се нарича преход през крайното морето (крият Ям Суф) – действието на светлината Гар де-Хохма.

Затова състоянието, което ни предстои да преминем, се нарича египетска тъмнина. Защото, когато Гар де-Хохма свети в още неготовите желания, той им носи такава тъмнина, която дори не можем да си представим. Светлината намираща се срещу непоправеното желание, предизвиква в него такива явления.

Но светлината Гар де-Хохма, идваща към нас от Атик, със своето светене отваря тази граница, тази „желязна завеса”, която се нарича „крайното море”. Защото няма крайно море, няма край – отменя го приходящата светлина и тогава ние можем да преминем през него.

От урока по Книгата Зоар, 27.10.2010

[25060]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Скъпи приятели, моля задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Противници на изучаването на Кабала

Дотогава, докато „ортодоксалността” упорито говори „няма” Агада, Мусар, Кабала и изследване и признава единствено Гмар и Талмуд, тя изтощава себе си и отслабва всички намиращи се в нея средства, опитвайки се да защити себе си, вместо да използва истинския еликсир на живота – вътрешната светлина на Тора. Те не ѝ помагат и не допринасят никаква полза, и тя се пълни с „пяна”…

Ясно се вижда, че единствено откритата част на Тора и заповедите няма да успеят да доведат до целта във всички поколения, и особено в нашето поколение, само заедно с привличането (за достигане на целта) на техните многочислени духовни корени.

Рав Кук. Писма 2, 232- 233.

[25162]

Filed under: Изучаване на кабала, Кабалистични източници - No Comments→

Преди всичко, ние трябва да се включим в група и да намерим в нея независимото кли, шестото чувство.

Точно както шестият ден от седмицата се издига над останалите пет дни и ги подготвя за съботата. Така и ние трябва да подготвим всички свои чувства и над техния егоизъм да построим нов орган на чувствата, базиран на екрана и отразената светлина.

Човек се анулира, обединява се с другарите – и точно с това строи кли, чрез което може да възприема действителността.

В това кли той разкрива 613-те желания, построяването на душата. В това кли, в своята връзка с другите, човек открива мрежа, а в нея – всевъзможни желания и взаимоотношения.

Събирайки и подреждайки ги, той изведнъж вижда как те стават десетте сфирот, желанията на неговата душа. И в нея, в нейната структура, той започва да разкрива светлината, Твореца – в пряката и отразената, вътрешната и обкръжаващата светлина, в обратната и лицевата страна.

Човек продължава да развива това кли, този орган на чувствата, проверява го внимателно, вглъбява се в него, издига се по степените на самоотричането и взаимовръзката.

Това кли става все по-сложно, все по-съвършено, докато човек не реализира принципа на любовта към ближния както към себе си.

Тази любов строи и формира кли, съединява неговите части, благодарение на което човек разкрива различните видове връзки и ги построява във взаимно отдаване. И там, в това кли, в тези десет сфирот, той „рисува” образа на Твореца – всеобщата сила на отдаването.

Такава е нашата работа и ние винаги я вършим в обкръжение, което става група, душа и приема формата на Твореца.

От урока по статията на Рабаш, 28.10.2010

[25147]

Filed under: Кабала - No Comments→

Разумът е точно този инструмент, който свързва Твореца и творението, в степента на връзката между мен, като творение, и Него, като моя Творец. Разумът се намира помежду ни и не принадлежи нито на Него, нито на мен.

Да притежаваш разум – това значи да бъдеш действието, което се присъединява към Този, който действа, и чрез тази връзка между действие и Действащ, постигайки Неговите действия над мен, аз постигам Него.

Та нали Творецът се нарича „Бо-ре” (което означава „ела и виж”). Тоест аз никога не постигам Неговата същност, а само Неговото отношение към мен, както е казано: „По Твоите действия ще Те познаем”.

Аз изучавам това, което се случва вътре в мен, и търся Твореца зад тези действия – и така Го познавам. Т.е. аз трябва да разкрия корена на всяко свое свойство и състояние и да разбера, че „Няма никой друг, освен Него” и всичко изхожда от Твореца, добрият и творящият добро.

Ако аз разкривам, че всичко идва от Твореца и всичко е само за добро (независимо колко лошо ми се струва) – значи аз съм достигнал корена; и така във всяко едно състояние.

Както в материалните предмети можем да видим мисълта на майстора и да разберем за кого и защо е била създадена тази вещ – по същият начин можем да изследваме творението, в което е заложена цялата информация за Твореца.

Защото всичко, което е било в Неговия замисъл, в разума, Той е въплътил в материята. И чрез всевъзможните форми на материята ние можем да постигнем Неговият разум. Съединението на нашия разум с Неговия разум се нарича сливане на творението с Твореца.

Това значи, че светлината Хохма се облича вътре в светлината Хасадим в тази степен, в която ние сме изправили себе си, за да получаваме от Него светлина без всякакво препятствие и изкривяване от страна на егоизма си.

Ако ние измием своето егоистично желание със светлината Хасадим, то в него може да се облече светлината Хохма, разумът на Твореца. Тоест той влиза в поправените и чисти желания и ние постигаме Неговият разум.

От урока по статията “Съзидаващият разум”, 28.10.2010

[25214]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - No Comments→

От кабалистите, постигнали основите на творението, ние знаем, че Творецът е създал желанието за наслаждение.

Това желание е задължено да се уподоби на Твореца, да стане съсъд, който да се напълни със светлина, съгласно закона за подобието на свойствата.

Такава е единствената форма, която Творецът е установил и създал първоначално. Всички други форми съществуват само във възприятието на получаващите.

Единното творение, единното желание за получаване на наслаждение пребивава в подобие с висшата светлина, напълнено със светлина, единство и сливане.

На него му се струва, че е отделено от Твореца и се различава от него по свойства, разбито е, разделено на множество части и т.н.

Сега ние от своя страна сме длъжни да решим, какви действия са необходими, за да се върнем към единственото съществуващо истинско състояние – там където „Той и Неговото име са едно”, където светлината и съсъда, творението и Творецът са слети един с друг.

Науката Кабала отделя особено внимание на текущия етап – подготовката за подем към първата, най-ниска степен по стълбата.

Там душата учи човека, там ние винаги можем да потърсим помощ в книгите, да получим примери, да съберем опит, да се учим от минали състояния.

Целият проблем е точно тук, преди първата степен. Тук е нужна голямата подготовка, тук състоянията са неясни, а светът е противоположен на духовната реалност.

И затова ние трябва да използваме особените средства, които ни предоставя науката Кабала.

От урока по статията на Рабаш, 27.10.2010

[25038]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Съобщение: Списание Dow Jones Newswires. Председателят на Управлението по финансовите услуги на Великобритания А. Тернер: търговци, адвокати, рекламодатели, и голяма част от човечеството се занимават с безполезна работа.

Те не правят нищо за да живеем по-добре в този свят. Икономическият ръст не може да направи хората щастливи.

Има ниво на достатъчност, над което ръста на благосъстоянието не се усеща. Колкото по-богото е обществото, толкова повече хора се занимават с безполезна, и най-общо с разрушителна дейсност.

Реплика: Ще се надяваме, че и останалите, освен него ще го осъзнаят – и това ще ни помогне да изменим обществото и света. Кабала казва, че ние сме задължени да съблюдаваме законите на природата и да потребяваме точно толкова, колкото ни е необходимо за съществуване, а всичко над това – се връща към нас като бумеранг.

[25311]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация - No Comments→

В света всичко е основано върху взаимодействието между две сили: привличане и отблъскване. Цялата материя е подчинена на тях – от галактиките до микрочастиците.

Начинът, по който тези две духовни сили се проявяват на нашето ниво е светлина и съсъд, Творец и творение.

Природата на Твореца е силата на отдаване, а природата на творенията – силата на получаване. Целта на творението е да придобие силата на Твореца и да постигне Неговото състояние. Това определя цялата програма: реда на развитие и неговите етапи.

Творецът ни е създал «без да пита» и ни е дал единствено желанието да получаваме. В него се включва искрата на желанието за отдаване и това изгражда верига от състояния, от които  разбираме какво  иска Творецът от нас. Като следствие, творението съзнателно се включва в процеса и способства за собственото си развитие.

Когато в мен се пробуди искрата на втората сила, започвам да осъзнавам случващото се, да се замислям и да задавам въпроси.

Пробудилата се точка е Творецът в мен. Тя ми дава възможност  да бъда самостоятелен – да се намирам между две желания. Аз ги съпоставям и търся възможност да се родя, за да мога сам да управлявам тези сили по пътя към целта.

В мен се появява свобода на избора и сега се замислям за смисъла на своя живот, а не доколко той удовлетворява егоизма ми.

И ето, тогава в полето на съзнанието ми попада силата на връзката между частите на творението. Затоплящата се вътре точка, започва да ме подтиква към единство.

Подсъзнателно, без да знаят защо, хората с точка в сърцето ги влече към това, да видят света цялостен. Без да попадат в мистика и модни течения като ню-ейдж, те искат да разгледат и да опознаят общата система на взаимовръзки между всички части на реалността.

Единната връзка, към която се стремят е духовния живот. Интегралното взаимодействие на клетките и органите поражда живот в общото тяло и то усеща себе си живо в тази степен, в която са свързани неговите части.

От урок по статия на Рабаш, 29.10.2010

[25272]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Как да постигнем правилната връзка, за да може светлината да се разкрие между нас?

Отговор: Представете си, че пред нас има два прозореца – като на екрана на компютъра. На единия от тях е системата, в която сме идеално свързани един с друг. Тя се нарича „свят на Безкрайността”.

На другия прозорец е системата, която виждаме сега, и където между нас цари ненавист вместо любов. Тази система се нарича „този свят”.

Това са две различни системи. Светът на Безкрайността живее и съществува. Той се нарича 1-во (алеф) и 3-то (гимел) състояние на реалността. Това е единственото създадено от Твореца състояние, в което Той пребивава.

Всички останали състояния, от света на Безкрайността до нашия свят – това са 125 стъпала във връзката между нас, 125 състояния, по които ние можем постепенно да се издигаме.

Всички състояния, освен Безкрайността се наричат светове – покривания и скривания. Същият този свят на Безкрайността, само че още по-скрит, неясен, не напълно разпознаваем, се нарича свят Ацилут. Още по-замъглен е светът Брия и т.н.

Всеки свят е подобен на по-висшия и по-нисшия от него свят, във всички свои детайли и части. Разликата е само в това, доколко се разкрива светлината в него. Колкото по-малко светлина има, толкова по-мрачен е той. Така, както през деня виждаме всичко добре, всичко ни е ясно и разбираемо, а вечер е сумрачно и няма голяма разлика между тъмнината и светлината.

Тоест ние се намираме в същото състояние наречено „свят на Безкрайността”, само че от нас го скриват 125 стъпала-скривания. А на последното стъпало, където съществуваме в нашия свят, скриването е толкова голямо, че ние се смятаме за напълно откъснати от духовното.

Нямаме никакво усещане, че между нас и света на Безкрайността има някакви състояния и стъпала. Сякаш се намираме само тук и няма нищо повече.

Ние се намираме в този свят, в нашия „прозорец” на нашия „екран”. Но на същия „екран” съществува и друг „прозорец” – света на Безкрайността. Затова, ако се постараем да се отнасяме един към друг по правилен начин, както е в света на Безкрайността, така, сякаш се намираме в него, макар и още да не сме способни на това, по този начин уподобяваме себе си със света на Безкрайността, показвайки, че желаем да го постигнем.

Стремейки се към него, като деца, които искат да станат възрастни, ние привличаме от същия този свят на Безкрайността обкръжаващата светлина (О”М) – светлината, връщаща към източника, приближаваща ни към света на Безкрайността.

Същият принцип действа във всичко – ако се стремя да стигна до някакъв източник на енергия, със своя стремеж да се приближа към него, аз привличам по-голямо въздействие. Тук действат строгите закони на физиката и няма нищо фантастично или митично.

От урок по книгата „Зоар”, 29.10.2010

[25290]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Днес всички говорят за алтернативите, свързани с енергията и храната, търсят друга планета, на която може да съществува живот, друго възпитание и пр. Защото ежедневно се убеждаваме, че нашият егоистичен подход към света и обществото се е изчерпал и е показал своята пълна несъстоятелност и гибел.

Въпреки индивидуалния егоизъм и потребителското общество, ние откриваме, че светът е глобален и взаимосвързан, а ние не сме приспособени към него и не знаем как да продължим по-нататък.

Светът разкрива своята всеобща зависимост и ни принуждава да бъдем свързани с взаимност и добро, и затова постепенно, все повече осъзнаваме присъщия ни егоизъм като наш враг.

Но всички търсения, свързани с това как да излезем от егоизма, ни водят до методи за неговото намаляване, а това означава – до връщане на предишни нива на развитие. Всички методи предполагат потискане или намаляване на егоизма.

Но егоизмът на човека постоянно расте и неговото потискане е противоположно на природата – затова няма да можем да го намалим. Такъв подход е анти природен и е непонятно, как «алтернативниците» са го приели въобще.

И тук се появява истински алтернативната за целия наш егоистичен свят наука кабала. Именно с разкриването на егоизма като причина за цялото зло в света, кабала се разкрива и се предлага като метод за поправяне на егоизма и изграждане на нов свят.

Кабала действително е алтернатива, защото вместо егоистичен свят, предлага алтруистичен свят.

Тъй като в разкриващия се нов интегрален и глобален свят, ние по неволя сме задължени да спазваме както законите за връзка между хората, така и за равновесието на човека с природата. Ние сме длъжни да станем изцяло свързани помежду си  в системата „възлюби ближния като себе си”!

Кабала изучава цялостната система на мирозданието и обяснява, че поправяйки се, ние ще излекуваме не само себе си, но и цялата природа – нежива, растителна и животинска. Ще избавим всички от проблемите и болестите, защото всички страдания и болести са усещане за липсата на равновесие между нас и цялата природа.

Тъй като нашата природа е абсолютния егоизъм, то нямаме нито свободата да вземем решение, нито какво поведение да имаме и във всичко се подчиняваме на управлението на природата.

И само в едно човек може да стане свободен – да се издигне над егоистичното, зависимо управление. А това е възможно като създаде обкръжение. Защото в нашия егоизъм, мнението на обкръжението, за нас е по–важно от личното мнение.

Затова, кабала ни предлага да създадем общество, в което ще задължаваме всеки  „да играе на отдаване и любов”. Ние разбираме, че това е игра, но по този начин  задължаваме всеки да показва себе си такъв и навън.

Тези усилия ще призоват скритата сила на природата, която всъщност държи всички нейни части в равновесие, като живителна сила на организма. И тази сила ще промени в нас егоистичните намерения на отдаване и любов.

Така човек постига пълна връзка с всички части на природата: със себе си, с обществото, с цялата природа и нейната висша сила. Към това състояние, природата на подтиква чрез принуда, а ние можем да го постигнем осъзнато и леко.

[25140]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - No Comments→