Въпрос: Ако съществува само една душа, то защо са нужни 600 000 души, които трябва да достигнат между себе си поръчителство?

Отговор: Именно от това разделяне на части ние и ще достигнем единната душа. Защото е невъзможно да се постигне, това което е обща душа, без да се премине през разбиването.

За да се разбере тази картина, трябва отначало да се разкрие нейното разбиване и да се опитаме да я съберем обратно. И когато ти се поизмъчиш и разбереш, че не можеш сам да направиш това без висшият, ще разкриеш Този, който може да ти помогне. И заедно с Него ще събереш този „пъзел”.

Тогава ще узнаеш, че Той е направил и разбил общата душа. Направил го е заради теб, за да поставиш разбитите части обратно и да разбереш, как те трябва да са построени и в каква връзка се намират: да кажем сглобяваш автомобил от хиляди зъбни части и трябва да разбереш за какво е нужна всяка част и как трябва да се съедини с останалите и в какъв ред.

А когато го сглобиш тогава разбираш, че за да заработи този двигател му е нужна жизнена сила! А жизнената сила се нарича Творец.

Така по Неговите действия ще познаем Него, а иначе никога не бихме могли да Го разберем.

От урока по статията „600 хиляди души”,25.10.2010

[24866]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Творец - No Comments→

Въпрос: Какво е това разум на групата и как мога да го разбирам?

Отговор: Това, което четем в статиите, това за което говорим, това за което пеем, изучаваме, това което си представяме като наше единство: с какви желания и стремежи трябва да е проникната и какви мисли трябва да тревожат групата – всичко това е и нейният разум.

Групата е подобна на Твореца. Тя е нашето обединение. Ако сме единни, то виждаме, че няма никой, освен Твореца, добрият и сътворяващ добро. Така ние описваме Висшето управление, което ни води към целта.

То се разкрива в обединението, т.е. в поръчителство, когато всички се сливат един с друг по пътя към целта, и всичко, което произтича е с цел, само за да ни подтикне към нея.

Целта е такова обединение между нас, в което разкриваме нашата интегрална взаимовръзка, единната система Адам. Там всички действаме като клетките в тялото – във взаимна хармония.

Тази хармония, този закон, това взаимно отдаване, царящо между нас е и Творецът (Боре), от думата ела (бо) и виж (ре). Това, което постигаме във връзката между нас в течение на общият живот, ето това е „Творец”.

От тук произтичат и всички мисли и желания в групата. Ако аз съм отделната клетка, то групата, това е моето живо тяло, Малхут света на Безкрайност, Шхина, нещо в което е заложено духовното приложение. Така съм длъжен да си я представя.

Групата – това е Малхут, Шхина, с други думи, „място”, общо желание в което разкривам Твореца.

От урока по статията на Рабаш, 25.10.2010

[24800]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Неразрушим ли е съюзът с другарите или човек може да изпадне от общият кръг?

Отговор: Аз все още не виждам този, чиято работа свидетелства за сключен съюз… Тук има ясни принципи.

Преди всичко: грижи ли се човек постоянно за укрепването на групата? Живее ли с настроенията на другарите? Иска ли те да са в подем и да чувстват увереност в постигането на целта? Бори ли се със себе си за това?

И второ: повдига ли той в действителност настроението на другарите? Придава ли им увереност и осъзнаване на важността на целта?

Това може да се прецени, наблюдавайки човека – не само когато му е хубаво, а във всички негови състояния, дори ако е уморен и обезсилен. Виждайки своята немощ, той отново се обръща към групата и се старае да получи от нея сили.

И работата не е в това, че му е зле и иска да се ободри, а в това, че глупавото настроение не му позволява да укрепи групата и да осъществи съюза. Така че, и в безсилието си, той се обръща към другарите не заради себе си. Болно му е, че в такива състояния не може да им служи.

Има и други признаци, които са много по-явни: доколко човек се грижи за удобството на групата при изготвянето на разписание, свързано с ученето и  организацията на работата, за да може по-лесно и бързо, групата да напредва по духовния път.

Безпокои ли се за тази душа или се отнася формално, като в службата?

Това не можеш да скриеш. По човека е видно доколко са важни за него групата и целта.

От урок по статия на Рабаш, 24.10.2010

[24661]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→