Entries in the '' Category

Атака за съединяването

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Остават по-малко от две седмици до конгреса. Как да използваме това време най-ефективно?

Отговор: Трябва да използваме оставащите дни за подготовка: да гледаме и слушаме повече, в това число музика и песни, да работим с обобщените статии, които говорят за съединяването на душите („Матан Тора”, „Взаимно поръчителство”, „Мир”, „600 000 души”, „Един закон” и т.н.) Главното е, да се опитаме да почувстваме, че вървим към обединение.

Предстои ни да направим атака за, да се съединим. И ако създадем силно вътрешно и външно напрежение, за да усетим, че се събираме заедно, така ще пробудим Вътрешната светлина в себе си. Тогава няма да останем с нашето външно желание, което е движено от Обкръжаващата светлина, а ще положим максимални усилия, така че Обкръжаващата светлина да превърне нашите съсъди или желание от външни във вътрешни. И тогава светлината ще се разкрие в тях като вътрешна светлина.

Разликата между тези две светлини е голяма, защото Обкръжаващата светлина влияе върху външните желания, които все още не са свързани, и които са извън екрана, който ни свързва. Екранът е сила, която ни позволява да сме над егоистичните ни желания, така че да мога да отдавам на моя ближен и да се свържа с него („отдаване заради отдаване” или „получаване заради отдаване”).

Ако придобия екран върху желанието за наслаждение, желание да се свържа с всички в една душа, тогава преминавам от външен съсъд на душата във вътрешен. Вместо да получавам пробуждане от Обкръжаващата светлина, аз ще го усетя от светлината в мен! Това се нарича първо духовно ниво. Това е състоянието, което очаквам и желая да получава на конгреса.

Естествено, в последните дни преди конгреса има много пречки, които ни очакват: изведнъж ще загубиш желание или възможност за участие, но след това, то ще се върне; изведнъж няма да имаш енергия да ставаш за урока, ще имаш проблеми вкъщи или в работата, лоши настроения, и какво ли не. И все пак, трябва да разберем, че това „обременяване на сърцето” е необходимо! То е като пресичането на Червено море, като бягството от Фараона, като идването на планината Синай, където разкриваме омразата (Сина) и разделението между нас.

Всичко това е необходимо. Трябва да се радваме на тези състояния и да ги приемаме с любов и разбиране! Надявам се, че нашите приятели по целия свят ще разберат това и ще го приемат точно по този начин. В крайна сметка, точно благодарение на поправянето на това разделение и тежест (авиют) на желанието, ние се издигаме.

Ако ги няма тези пречки, тогава няма какво да поправяме! Как тогава ще се издигнем и над какво?

От урока по статията „600 хиляди души”, 26.10.2010

[24959]

Нападение на падението

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да пренесем въодушевлението от Конгреса през последващия период на падение?

Отговор: Ако ние добре се подготвим по време на Конгреса, ако укрепим връзката помежду си, то тази връзка ще ни помогне незабавно да прибавяме към паденията подеми.

Наистина, има такава възможност – да не падаме. Затова ние трябва така да се подготвим за Конгреса, че след това да възприемаме тежестта в сърцето и желанията не като зло, а като средство, възможност за подем.

Ние достигнахме до особено състояние – голямото обединение на различни, чужди, далечни един на друг хора.

Всъщност, ние представляваме целия Вавилон. И в същото време ние можем да създадем такава връзка, че да се възползваме от примера на единство, който ще ни дадат на Конгреса, и да останем в него постоянно.

Трябва само да поддържаме същото въодушевление, същата връзка, същата важност на целта, държейки се за получения пример, държейки се за тази сила, която сме привлекли по време на обединението. Тогава, без всякакви проблеми, ще тръгнем нагоре по духовните степени.

Единството ни напълва с енергия, осъзнаване на важността и величието на целта, и трябва да направим така, че в последващите състояния изобщо да няма падения в тъмнината. Затова е нужно по-рано да сме ги видели като желателни и необходими, на принципа: „аз пробуждам зората, а не зората – мен”.

Ние чакаме тъмнината като светлина – защото тя ни предоставя шанс за подем.

От урока по статията Рабаш, 26.10.2010

[24916]

Съмненията на полумрака

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо областта на свободната воля, клипот, се намира в промеждутъка между усещането за вътрешната светлина и обкръжаващата?

Отговор: Вътрешната светлина е светлината, която влиза вътре в мен. Обкръжаващата – това е тази светлина, за която аз знам, че съществува, но не мога да я усетя явно, като човек, неразбиращ случващото се.

Той, като че ли се намира в полумрак, в който не може да различи познат образ, да отличи приятеля от чуждия. (Приятел това е присъединеното към теб желание, а чужд е желанието, с което не можеш да работиш – но именно от тези състояния впоследствие ние извличаме възможността за поправяне).

През деня – няма какво да правим, всичко вече е ясно. През нощта също нищо не можем да направим, нищо не се вижда. И двете състояния вече са изяснени. Но именно „вечер” е времето, в което има възможност за работа, мястото на смесване на желанията („вечер”/„ерев” – от думата „смесване”/”меурав”).

След разбиването, всички желания са се смесили едно с друго, но когато някаква част от тези разбити желания попадне в състояние „вечер” и идва до нас, ние можем да я изясним и присъединим към „деня”. Така постепенно ние изучаваме своите желания.

Затова основните прояснения се случват на границата между вътрешната светлина и обкръжаващата.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 26.10.2010

[24944]

Кабалистите – за изучаването на кабала, ч.9

Скъпи приятели, моля задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

За необходимостта всеки човек да изучава науката Кабала

Всяка от частите на откритата Тора (общоприетата сред масите), не се явява нищо друго освен подготовка за това, да ни направи способни и достойни да постигнем скритата част, тъй като скритата част – е същността (методиката) за постигане на съвършенството и Целта на творението, за което е бил и създаден човека.

Така че е очевидно, че ако не му достига някоя част от скритото, то независимо, че човек е съблюдавал Тора и е изпълнявал нейните заповеди в откритата част, въпреки това, той трябва да извърши кръгооборот и отново да дойде в този свят, за да получи това, което е длъжен да получи, тоест скритата част – 613-те заповеди за получаване на светлината, тъй като именно в това се заключава усъвършенстването на душите, както е замислено от Твореца.

Баал аСулам. Предисловие към книгата „Устата на мъдрия“.

[24811]

Да чувстваш само себе си – това е престъпление

Да чувстваш само себе си, своята душа, вместо една обща душа – това се смята за порок. А някой може да сметне това за голямо постижение – все пак аз се намирам в духовния свят, заедно с Твореца, дори и да е отделно от останалите…

Но ако човек постига духовното, усеща като неправилно такова състояние, когато той е отделен от останалите и съществуват две части.

А още по-лошо е, ако има и трета част – Твореца. Та нали всички трябва да бъдат едно цяло: човек, методиката на поправянето и Твореца.

Но всеки е на степента на своите грехове – и вие засега сте далеч от такива „престъпници”.

Отначало е била създадена само една душа, но как това съвършено желание за наслаждение, създадено от съвършената светлина, може да се раздели на каквито и да било части? Как е възможно въобще такова отдалечаване?

Сега вие разбирате ли, че ние живеем в нереален свят?! Всичко това само в нашето въображение се разделя на части: неживо, растително, животинско ниво, човек, всевъзможни цветове и звуци.

Но в духовното не съществува всичко това! Истинското духовно – това е едно общо усещане, проста светлина. А цялото усещано сега от нас разделение е от нашия недостиг на съвършенство.

Ние изкуствено сме излезли от съвършеното състояние и затова чувстваме света разделен, където всичко е поотделно, разсечено, отделено от останалите и противоположно.

Но ако Творецът е един, то от него не могат да излязат няколко творения – а само едно.

От статията на Баал аСулам „600 000 души”: „И в крайна сметка, има в света само една душа, както е казано за сътворяването на човека: „И вдъхнал Творецът в него диханието на живота”” – има едно желание и една светлина.

Този, който се стреми да се върне към Твореца, се нарича „Исра-ел” („направо към Твореца”) и постига една единна душа.

Аз присъединявам към себе си тези, които ми се струват съществуващи извън мен други хора и постигам с това единната душа, Адам Ришон – така както тя е била създадена от Твореца. А вътре в нея се напълва светлината на безкрайността, Твореца.

Но за да ми бъде по-леко да изпълня това, на мен ми дават група, чрез която аз се отнасям към общата душа – това е близката на мен част от душата, с която аз мога да работя – преходното средство.

От урока по статията „600 хиляди души“, 25.10.2010

[24862]

От много ум

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако човек по природа е разсъждаващ, означава ли това, че ще му трябват повече усилия, преди да разбере, че без помощта на Твореца не може да се постигне отдаване?

Отговор: Има умни хора, които трудно приемат решения, издигайки се над разума.

Но има и такива умни хора, които разбират, че тяхната мъдрост нищо не струва. И затова им е лесно да се отрекат от нея.

Цялата работа е в това, как човек използва мъдростта си. Разумът не е порок. Всяко качество зависи от това, как човек го прилага: на практика или не.

От урока по статията на Рабаш, 25.10.2010

[24789]

Задръж дъха си и ще изплуваш от водовъртежа

В тези последни предконгресни дни, трябва да бъдем подготвени за увеличаване на пречките от всички страни и взаимно да се подкрепяме.

Да се постараем да обясним, че няма изход и движението напред е възможно единствено чрез усилие, по-силно от чувствата и разума, като „вол под ярема и магаре под дисагите” – само полагайки усилия, без въвличане на разума и чувствата.

Необходимо е да се постараем да получим от групата такава обща сила на съединението, че Творецът да се възцари в нея, „в своя народ” и така да се издигнем!

Обратно на всички религии и „духовни практики”, в кабала ние не унищожаваме егоизма – искаме той да се развива и натрупваме неговите взривове, защото се издигаме над тях.

Затова, нека всеки да пристигне с целия си егоистичен товар и именно него трябва да използваме като основа, за да създадем връзката помежду си.

И тогава, вместо късото съединение, което се получава ако нямаме съпротивление, ние ще получим резултат като се издигнем над това съпротивление.

Затова, оставащото време е много интензивно и критично, и нас ни тласкат в противоположни посоки – между доброто и злото, объркването и проясняването… И трябва да се радваме, че сме постигнали такива състояния – главното е да не оставаме безразлични.

И ако накрая човек пристигне на конгреса, след като е преминал през целия този водовъртеж, той има с какво да дойде при нас! А всичко останало ще поправим заедно!

От урока по статията „600 хиляди души”, 26.10.2010

[24956]

Как да трансформираме падението в подем

Въпрос: Как при наличието на непрекъснато появяващите се пред мен пречки да се задържа в намерението?

Отговор: Можеш да го направиш само с помощта на обкръжението и строгите рамки: трябва да знам, че имам урок и съм длъжен да отида, имам задължения и дежурства – трябва да ги изпълня. Не трябва никога и в нищо да нарушавам обичайното разписание!

Необходимо е да използвам цялото си свободно време, за да работя още повече от преди. По време на падението може да ти помогне само съединяването с групата, в която изпълняваш цялата тази работа – като старателен изпълнител, без разум и чувства, които ти сега не си способен да изпиташ.

Това е правилната реализация на падението – когато не се стараеш да избягаш от него, а го използваш за подема.

А ако си мислиш, че можеш да се справиш за сметка на своето желание и на ума – това изобщо не е вярно. По време на падението нищо не може да бъде изяснено и няма никакви чувства – човек е като мъртъв.

Какво е падение? Това е получаването на допълнително, по-високо желание за наслаждаване. Дава ти се възможност да усетиш, че със своите Г”Е се присъединяваш към АХА”П на висшия и вместо своето желание, усещаш желанието на висшия.

Преди съм имал свои собствени 10 сфирот, а висшият е имал негови. А сега, аз присъединявам към себе си неговото желание – моите Г”Е и неговия АХА”П – и отново се получават 10 сфирот.

И вместо моят мъничък АХА”П, към мен се добавя АХА”П на висшия – огромни желания, които са готови да се съкратят и отменят! Именно на този АХА”П му позволяват да работи с мен и ми окачват такава тежест…

Да допуснем, че мога да вдигна 20 кг., а ме принуждават да вдигна 50 кг. Аз не мога да го направя! На всеки крак са ми сложили тежест от 50 кг – нима мога да направя крачка?

Имал съм намерение да дам на някого 10 хиляди долара и внезапно разбирам, че самият аз имам дълг към банката, възлизащ на същата сума! Как в тази ситуация мога да дам на другия! Могат да се посочат и други подобни примери, случващи се в живота ни.

Това се нарича разкриване на АХА”П на висшия. А какво мога да направя, ако го усещам като пълна тъмнина? Нима мога да се справя с него посредством ума и чувствата си?  Какъв разум и чувство може да има тук, има ли изобщо някаква логика от моята гледна точка?!

На своето стъпало, аз съм бил „примерно дете” и изведнъж, към мен присъединяват такива желания и задължения, с които е невъзможно да се справя.

Толкова много искат от мен в състояние, в което съм загубил и разум, и чувства – напълно съм объркан и заобиколен от бездна, изпълнена с проблеми… Нима сам мога да направя нещо?

Спасението е само в групата и в това да изпълняваш каквато и да е работа в нея механично. И по този начин, ще започнеш да се издигаш в новото състояние…

От урока по статията „600 хиляди души“, 26.10.2010

[24950]

Съмненията – настрана

Въпрос: Какво трябва да чувстваме, подготвяйки се за атака?

Отговор: Трябва да чувстваме, че „това е нашия последен и решителен бой”. Ние вървим ва-банк, до край – не оставяме нищо зад себе си за по-късно.

Човек е задължен да се включи в това с цялото си сърце и душа. Жалко ще е, ако вътре остане нещо неизползвано. Защото ние имаме шанс.

Баал аСулам пише, че живеем в дните на идването на Машиаха, в последното поколение. Остава само да разпространим науката кабала, тъй като поколението вече е готово. Решаващото действие зависи само от нас.

От урок по статия на Рабаш, 22.10.2010 г.

[24899]

Да изградя себе си

каббалист Михаэль ЛайтманЦелта на творението е да донесе благо на създанията на Твореца. Тъй като Твореца – е сила добра и носеща добро, и затова Той ни е предоставил възможност да достигнем най-висшето състояние – да станем подобни на Него.

Ние се уподобяваме на Твореца в два основни елемента.

1. Самостоятелност. Защото Твореца е първоначален и човек трябва да бъде първоначален в действията си. Иначе той не е самостоятелен.

2. Отдаване. Човек придобива формата отдаване, която трябва да се облече на неговата природа, обратна на Твореца. По такъв начин, отвътре човека е противоположен на Твореца, а отвън – подобен на Него.

Съчетавайки в себе си двете противоположни свойства, човек строи своята независимост, самия себе си. Той не е произлязал такъв из под ръцете на Твореца, а расте самостоятелно.

Условие за постигане на независимостта се нарича «съюз». Съюз означава, че аз се заемам да построя човека в себе си. Творецът обезпечава за това всичко необходимо: подготвителна база, гориво, желание да се наслаждава, сила за поправяне и сила за напълване.

А аз използвам тези средства. В мен възникват противоположни условия, контраст между егоистичните желания и формата на отдаване, която трябва да се облече на него – и всичко това ми помага да строя себе си.

Човек, приемащ тези условия и устремяващ се направо към Твореца се нарича «Израел». Той се заема да достигне сливане и е готов да премине през всички тези състояния и степени.

При това той разбира, че винаги трябва да върви с вяра над знанието – иначе и крачка не може да направи, не ще се повдигне и приближи към твореца.

От урока по статия на Рабаш, 26.10.2010

[24929]

Всичко ли е направено?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: На какво се държи нашия съюз? Нали не го сключваме пред нотариус.

Отговор: Съюза действа просто: този, който не го изпълнява, той се отблъсква със скоростта на светлината.

Тъй като именно светлината дава сила на съюза ни, когато между нас има стремеж, съгласие, единство.

За съюза не трябва да се заявява с думи. Съюза – е определено ниво на взаимовръзки. Но ако човек достигне това ниво и не укрепва връзката, тогава го изхвърлят трайно.

Да се подпишем под «съюзен договор» – значи да извършим делото от своя страна. Нека човек още да не е съзрял, но той вече иска да ограничи егоизма си.

Да погледнем сега, в навечерието на Конгреса доколко всеки е готов да се отдаде на това и да мисли само за едно: как да стане част от общото желание, как да «загуби себе си» в него? Участва ли човек в подготовката, използва ли всички възможности?

Иначе той мами себе си и не се придвижва. А освен това, сме задължени да видим това по нов начин. Светлината ще прояви всичко, като на рентген.

Ето, и сега ще проверим всеки, на финалната права: готов ли е той да встъпи в съюз? Всеки е готов да си даде сметка и да провери себе си: може ли да направи още нещо за общия успех?

Настъпи времето да пуснем в ход най-съкровените сили на душата. Именно сега е решаващия момент: или ще премина вътре или не. Не трябва да отлагаме повече, ние и без това изоставаме.

От урока по статия на Рабаш, 22.10.2010

[24902]

Скулпторът на моята душа

Въпрос: Струва ми се, че за да се съединя с текста на „Зоар”, който сякаш е написан на непознат език, трябва да стане чудо. В нашия свят е трудно да се повярвя в чудеса…

Отговор: Не знам какво означава „да се съединя с текста”. Аз слушам някакъв разказ на неразбираем за мен език.

Казали са ми само, че там става въпрос за мен, за всичко, което ми е подготвено днес и трябва да се случи в бъдеще.

Аз много се старая да разбера, защото това е изключително важно за мен! „Зоар” е като секретен код, който трябва някак си да разшифровам, да разкрия този текст. Какво да направя?

Кабалистите казват: „Ако се стремиш към това с всички сили, ако желаеш и търсиш правилния подход – ще го разкриеш. Ще можеш да го разкриеш, но всичко зависи от това, колко усилия ще положиш ”.

Трябва много да учиш, да се научиш да го усещаш, да се откажеш от някои свои вътрешни свойства, защото в него се говори за такова разбиране и подход към живота, които са напълно противоположни на твоя.

Ти трябва да се облечеш в тази идея, да се отъждествиш с героите, да ги разбереш и обикнеш, дори ако в момента те не ти харесват и не ги разбираш напълно. Ако искаш да разбереш този разказ, трябва да промениш много неща в себе си.

По същество, ти променяш себе си съгласно разказа. И всичко, за което се говори там, започва да ти става все по-близко, разбираемо, чувствено и прието от теб до такава степен, че изведнъж влизаш в него и го разкриваш.

Това се е случило за сметка на множеството действия, в които си се старал да се уподобиш със света на „Зоар”: „Какво може да е това? Аз искам да разбера и да усетя! Искам да живея в него! Как трябва да се променя, за да мога поне малко да видя онова, за което разказва „Зоар”?!”

През цялото време трябва да виждаш в себе си материала, който се променя, който се уподобява на разказа: аз съм пластелина, от който разказът трябва да извая форма. Аз искам той да я създаде! Така се приближавам към разказа, не към разбирането, а към познанието, усещането, както е казано: „И познал Адам Хава (Ева)”.

Подходът ми се състои в това, повествованието на „Зоар” постоянно да създава в мен все по усъвършенствани форми, докато не придобия неговата истинска форма. Защото разказът означава разкриване.

По този начин трябва да работим с текста и такъв трябва да бъде подходът ни към книгата „Зоар”. Аз искам книгата да ме промени, да извая от моя материал всичко, което е необходимо. Готов съм на всичко и изцяло се отдавам на нея!

От урок по книгата „Зоар”, 25.10.2010

[24814]

Докато червейчето в Човека не порасне

Отгоре надолу системата на висшето управление, наречена „Дървото на Мирозданието”, слиза към нас в своя идеален вид: всички нейни части са правилно свързани, всяка е съединена с всички в абсолютна хармония, храни се от всички и храни всички, съгласно своята степен и общата сила на системата и съставя една обща сфера. (Сферата – това е символ на съвършенството).

Всичко е пронизано от „Сиянието на Шхина” – светлината напълва всички желания, намиращи се във взаимна хармония и допълващи се едно с друго.

Законът в тази система е, че всички действат само в неин общ интерес, взаимно и осъзнато. Така е построено от страна на светлината отдаването, Твореца.

Но ние се включваме в самия център на тази система, като нейна разбита част, ние трябва да видим тази система разбита, обратна на истинската ѝ форма и така ние разкриваме своето разбиване.

Нашата форма е обратна на формата на системата. И се получава, че аз се намирам в прекрасен свят на светлина и духовна хармония, но поради това, че съм противоположен на системата в своя егоизъм, виждам света съвършено различен.

Висшата светлина специално скрива от нас цялата съвършена реалност – би било ужасно да усещаме нейното съвършенство!

Затова, аз виждам само малка част от реалността около мен, която мога да побера в своя малък егоизъм, и, освен това, аз я виждам в обратна форма – всичко е лошо, всичко е зло! Аз я възприемам в тази степен и форма, в която мога да приема и преживея.

А според това, как аз се поправям и придобивам желание за отдаване, на мен все повече ми се разкрива тази сфера – разширява се и ми показва, че аз съм все по-зле и по-зле! Но в същото време, аз вече получавам сила за отдаване и поправям себе си и своята реалност.

И така, докато моето възприемане се разшири колкото цялата сфера, обхващайки цялото „дърво”, цялата система и аз мога да се включа в нея правилно и напълно, с цялата си сила.

А засега ние съществуваме в центъра на цялото това мироздание в обратна на него форма, затворени вътре в собствен мъничък свят, както червейчето в горчивата ряпа…

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 19.10.2010

[24189]

Кабалистите – за изучаването на кабала, ч. 8

Скъпи приятели, моля задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

За необходимостта всеки човек да изучава науката Кабала

Представете си, че намерите книга, описваща последните поколения на човечеството след десет хиляди години. Ние чувстваме, че нивото на страданията и наказанията може да бъде такова, че (по неволя) да върне (поправи) човечеството към добри взаимоотношения (от егоизъм към истински алтруизъм).

И така, на тези хора се разкриват добрите правила, гарантиращи им достатъчно увереност, спокойствие и мир в живота (да не говорим за достигането на вечност и съвършенство).

Без съмнение, ако някой мъдрец ни предостави книга за такова държавно преустройство и изменение (на нашата егоистична) личност, то нашите ръководители биха намерил нужните средства, за да се организира живота по такъв принцип, че да изчезнат всичките злини и ужасни мъчения и всичко по света би дошло на своето място.

Така че сега, господа, представете си, че пред вас стои такава книга, в която е разяснено цялото държавно (също и обществено) преустройство, целият път на хората и обществото в края на дните…

Отворете тези (кабалистични) книги и вие ще намерите в тях добрия ред на живота, който ще се разкрие в края на дните. От тези книги вие ще научите, как още днес да въведете порядък във всичко в нашия свят. Ние (благодарение на тези книги), имаме възможност, изучавайки миналото и изхождайки от него да поправим историята на бъдещето.

Баал Сулам. Последното поколение.

[24681]