Във време на падение, в състояние на мрак, на безпомощност, на откъсване от Твореца, най-главното е да се постараеш вярно да комбинираш всички средства.

При падение, човек е длъжен да изгради всичко по същия начин, както  е постъпвал в моментите на възход, когато Творецът му е давал нагледен пример. И тогава двамата ще бъдат равни.

Творецът дава на човека разбиране, усещане, близост, сливане, нагласа, увереност, вяра, способност да отдаваш, импулс, съгласие за отдаване.

Усещайки всичко това във време на подем, човек е длъжен задълбочено да проверява своите чувства, не само за да им се наслаждава, но и да прави постоянен анализ на ситуацията.

Сега това състояние е дошло от Твореца като пример, а по-късно, при падение,  човек трябва да разбере, че Творецът го е оставил, подобно на това както възрастният се отдръпва от детето, за да може то само да се справи с нещата. Време е по-малкият да възпроизведе това, което е видял.

Така ние се учим и се стараем да сме верни на съюза, за който сме гарантирали по време на подем. Сега, при падение, разбираме, че той ни е от полза.

Благодарение на него, ние ще създадем такива условия, че да не зависим от своите усещания и ще разкрием всички средства, за да достигнем светлината. Само че трябва сами да се постараем.

Ние никога не се справяме без помощта на Твореца и въпреки това проявяваме самостоятелност,  използвайки всички предоставени ни от Него средства. По този начин творението се уподобява на Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 26.10.2010

[24925]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Три-четири пъти в седмицата аз ставам за сутрешния урок, без самият да разбирам защо. Какво се случва? Защо ставам?

Отговор: Ти получаваш пример отгоре: Творецът те измъква от съня и ти идваш на урок.

С това ти показват, че си способен да станеш и да дойдеш, но само три пъти в седмицата, когато Творецът те буди. Останалото Той оставя на теб. Да видим какво ще направиш, когато не получаваш този импулс.

Ако не разбираш защо си тук – проанализирай ситуацията. По всяка вероятност, ти идваш, защото иначе би се почувствал лошо. Значи идваш, за да избегнеш злото.

Въпрос: Как тогава да направя така, че през цялата седмица да идвам сам?

Отговор: За това ти е необходимо друго гориво. Трябва да се идва не като бягство от злото, а за да се осъзнава важността на целта. Да се става, не за да се избегне лошото състояние, а защото пред нас има велика цел.

Вопрос: Как да възвелича целта в моите очи?

Ответ: Ти сам не си способен на това. Сам няма да я достигнеш.

Тук трябва да се вижда истинското състояние: съществува единна система на душите, подобна на Твореца и в нея се разкрива вътрешната светлина на живота – НаРаНХаЙ. И това е Твореца.

Ние сме отделени от това състояние със 125 „филтъра”, отслабващи светлината. Аз искам да получа сили, за да се върна там.

Гледайки системата на душите, аз виждам, че в нея всички са съединени в едно цяло и, благодарение на това, светлината ги напълва и им дава живот. Значи, за да се приповдигна, аз трябва още по-силно да съм свързан с приятелите си.

Равносметката се прави не лично с теб. Всяка крачка в посока към поправянето трябва да се оценява като все по-силно сплотяване на групата.

Оттук следва, че ако навреме се беше съединил с приятелите си, би получил от тях въодушевление и заряд за сутрешния урок. А сега ти си откъснат от тях и даже на материално ниво не можеш да се възпламениш от техния огън.

От урока по статията на Рабаш, 26.10.2010

[24913]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Много хора виждат, че този свят се свлича в тъмнината и биха искали да го спасят. Но на тях им се струват нереални Вашите думи за любовта към ближния и обединение.

А когато Вие споменавате за Твореца те съвсем свързват това с религията  и не искат да слушат по-нататък. И как да се обясни на хората?

Отговор: Кабала – това е естествена наука, а не религия. И тя може да бъде обяснена на ниво разбираемо за всеки човек.

Вие признавате ли, че нашият свят е станал интегрален и глобален? Вие виждате ли, че в този свят има обща сила, която го управлява? Тъй като ние разкриваме как всичко е неразривно свързано едно с друго и се развива по определени етапи.

На нас не ни е известно какво ще се случи в следващия миг, но в природата всичко безусловно е обмислено и планирано. И ние можем да се възползваме от силите, заложени в природата.

Цялата природа е свързана в единна система – нека тогава да се сближим и да станем една система! С това ще привлечем към себе си положително въздействие от страна на природата.

Аз не говоря за нищо изкуствено, а обратното, ако ние искаме да използваме някои от силите на природата, тогава трябва да се доближим до същите явления, да станем подобни и да установим връзка с тях.

Това правило работи по отношение на всичко – към които и да е сили в природата: към електростатичните и магнитните, към по – осезаемите и скритите.

Колкото е по-голямо подобието ни на тези сили – толкова по-силно ние ще можем да ги използваме и да усещаме въздействието им.

Колкото по-близо съм към теб с мислите си, толкова по-добре те чувствам, по-силно съм свързан с теб и ще можем да се сближим, да се разберем и да си помагаме един на друг.

Тоест трябва да разберем следното:

1) Ние се намираме вътре в Природата като нейна интегрална част, а не като господари, които са над нея.

2) Да признаем, че всички сме свързани заедно, за което свидетелствува цялата съвременна наука.

3) Ние сме най-повредената част от природата, водеща я към катастрофа, а цялата останала природа, освен нас, се намира в хармония и ако има някакви проблеми, това е само заради нас.

Затова трябва да открием правилната формула за съществуване! И всички могат да се съгласят, че това е формулата на взаимното участие, взаимовръзка, както ни задължава общата, интегрална система.

От урока по статията “Даряването  на Тора”, 24.10.2010

[24741]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Постепенно, ние се приближаваме към правилното възприемане на реалността, за което говори науката кабала – всички светове се намират в човека. Свят (олам) означава „скриване” (алама).

Всъщност, цялата картина на заобикалящия ни свят, която си представям извън себе си, е степента на различие между мен и висшата светлина – истинската, съвършена реалност. Ние винаги виждаме само себе си.

Защо науката кабала ни обяснява толкова подробно възприемането на реалността? Какво значение има как точно възприемам действителността, разбирам ли я или не, нали живея в нея?

Работата е в това, че ако с помощта на методиката, наречена „наука кабала” (наука за получаването, за възприемане на по-истинската, правилна, по-добра реалност) успееш да промениш себе си – ти променяш реалността.

Затова, когато с помощта на науката кабала започнем да привличаме светлината и тя започне да ни променя, същата тази светлина, на фона на която проектираме от себе си цялата реалност, ни показва друга картина.

Всъщност, всеки път изграждам нови светове. Постепенно добавям към този свят нови форми – все по-истински и осезаеми – във възприятието, в усещанията, в разбирането и постигането им, освен всичко, което сега възприемам.

Дотолкова, че нашата реалност ми се струва мизерна и нищожна в сравнение с всички други светове, които ми се разкриват. Защото новият свят става още по-реално осезаем, отколкото този, който усещаме сега.

Тогава придобивам власт и над възприемането на реалността. Аз сякаш си поръчвам точно този филм, в който искам да участвам. И този филм е живота, в който живея!

Затова, възприемането на реалността е целия ми живот, моето съзидание, тъй като построявам световете, в които живея. Постепенно, аз постигам такова ниво, че изграждам Безкрайността – света без каквито и да е ограничения.

Казано е, че Творецът е създал и разрушил световете, а човекът ги построява и съставя наново, докато не постигне света, изпълнен с доброта – света на Безкрайността. Издигайки се по тези стъпала и поправяйки себе си, едновременно с това виждам какъв свят е създал Творецът и каква реалност се представя пред мен сега. Това е най-прекрасното и увлекателно приключение!

От програмата „Кабала за начинаещи”, 20.10.2010

[24764]

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Въпрос: Какво означава „да анулирам себе си пред групата”? Нали самоотричането  е отменяне на егоизма?

Отговор: Самоотричането не е отменяне на егоизма. Аз „анулирам себе си пред началника”, който ми заповяда, пред полицая и дори пред собствените си деца: ако те искат нещо, аз анулирам желанието си да си почина и изпълнявам тяхното желание.

Всъщност, нищо не отменям, а просто „заменям шило за сапун” – предпочитам едно нещо пред друго, опирайки се на здравия егоизъм. Това изобщо не е свобода на избора.

Ако разбирам, че си струва да отменя себе си пред групата, тъй като в нея ще постигна повече, тогава става дума не за самоотричане, а за добре пресметнат егоистичен разчет.

Истинското самоотричане се реализира тогава, когато знам, че от това нямам ни най-малка егоистична потребност.

Проверявайки себе си, не намирам никаква полза и въпреки това се издигам над разума и чувствата.

Към това ще стигнем постепенно.

А всичко останало се осъществява „в знанието” – избирам група, защото тук ми е по-хубаво, отколкото извън нея. Много хора посещават различни клубове по интереси, защото си струва. Религията също се гради върху основата на изгодата.

Но науката кабала е основана на принципи, противоположни на егоизма. Тук не избираме това, което ни е по-изгодно.

И макар в началото, като че ли ни привлича по-малкото зло и дори доброто, определяно като вечност и съвършенство, по пътя ни очаква издигане над егоизма. Тогава човек трябва да се откаже от себе си и да се включи в желанието на групата.

Подобно на отряд от командоси, ние самоотвержено изпълняваме общата задача, за да постигнем нещо.

В началото, ние действаме чисто егоистично, но с времето човек осъзнава, че трябва да се откаже  от себе си, тъй като общата сила, общото единство са за предпочитане пред какъвто и да е личен успех.

От урок по статия на Рабаш, 25.10.2010

[24792]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Ние учим, че ангели се наричат силите. Кога човек започва явно да ги усеща в себе си?

Отговор: В нашия свят чувстваме различни сили, които се отнасят до неживата, растителната, животинската и човешката природа. Такива са и силата на земното притегляне, и климатичните явления, и целият обкръжаващ ни свят. Те участват в живота на човек и са включени в него чрез положително или отрицателно влияние. Тези сили се наричат ангели.

Затова, когато се казва, че при Авраам са дошли трима “човека” – това са ангелите Рафаел, Михаил и Гавраил, – това означава, че той различава в себе си тези сили. Ангелите – това са силите на нашата душа, а не някой отвън. Някои от тези сили се появяват, други изчезват, действието им постоянно се променя.

Всъщност няма нищо, освен ангели на различни нива на желанието. Човек ги възприема и класифицира – с кои може да напредне, и с кои не.

Същото става и в нашия свят. Само че, тук ние различаваме външните форми на силите – вятър, дъжд, звуци, хора, животни, вътрешни усещания – всичко това са ангели.

Кабалистът в нашия свят не гледа на външния вид на явленията. Чрез тях, той вижда, как Творецът желае да му покаже, че му въздейства.

Затова за него е важна вътрешната същност на явлението, неговото предназначение. Всъщност, чрез тези действия Творецът ни говори. Какво иска да ни каже Той?

Той иска ние да обединим тези въздействия на всички нива – неживо, растително, животинско и човешко – и да ги включим в сърцето си, така че да почувстваме зад тях само Него. Тогава те няма да са преграда, скриваща Твореца.

От програмата “Седмичната глава”, 22.10.2010

[24635]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар, Тора - No Comments→

Първият стадий изцяло се напълва със светлината, излизаща от Корена и чувства, че не иска да получава – така се формира Вторият стадий.

Но след това, Вторият стадий чувства, че от това няма да стане подобен на Корена. Вторият стадий нищо не получава, но и не отдава!

Станало още по-зле, защото преди аз съм бил прилепен към Твореца – като бебе и съм правил всичко, което Той иска. Наслаждавал съм се колкото си искам и макар да съм го правил заради себе си, съм доставял удоволствие и на Висшия!

Сега, като че ли съм пораснал и не искам да получавам от Него, но излиза, че не Му доставям радост дори като бебе – тъй като Той се наслаждава от това, че получавам от Него.

И какво съм направил? Още повече съм се отдалечил от Него! (Затова Вторият стадий, въпреки че не получава нищо, се смята за по-силно желание от Първия стадий). Аз сякаш Го пренебрегвам…

Бебето е по-близо до майката от порасналото дете, което се чувства самостоятелно и не иска да получава нищо от нея.

Тогава, Вторият стадий – Бина, решава, че ако получи светлина заради Твореца, тогава това наистина ще бъде наслаждение за Него – така се получава ЗА”Т де-Бина.

А реализирането на това решение става в Третия стадий, в Зеир Анпин, който получава светлина заради отдаването, благодарение на силата на Бина. Тоест Висшият определя това решение (Затова се смята, че главата на З”А се намира в Бина – ЗА”Т де-Бина).

А след това, идва Четвъртият стадий – Малхут, която вижда колко наслаждения има тук… З”А, получаващ заради отдаване – това съм аз, който усещам Твореца и се чувствам абсолютно същия като Него!

И аз искам да се наслаждавам и от напълването, което получавам, и от равенството с Него. Искам да се насладя на всички наслаждения, които съществуват в Твореца – това се нарича Четвърти стадий на развитието – Малхут.

На този Четвърти стадий се извършва съкращаване (Цимцум Алеф) и ние повече не получаваме напълването егоистично.

А след това става Второто съкращаване (Цимцум Бет) – от ЗА”Т де Бина до Малхут. Малхут се внедрява във всички тези желания и казва: „Не трябва дори да си помислям за каквото и да е получаване! Невъзможно е да получа нищо, няма да стане!”

Четвъртият стадий на желанието прониква в Третия и Втория стадий, и сега в двамата – и в З”А, и в ЗА”Т де-Бина съществува усещането, че всяко съприкосновение с получаването на светлина ще бъде егоистично.

Преди това не е съществувало чувството, че желанието за наслаждаване е толкова противоположно на светлината! А сега го има. Но все пак, забрана съществува само за Малхут, но не и за З”А, и нещо повече – не важи и за Бина. 

Защото З”А иска да отдава – но въпросът е в какви желания се кани да го направи? В желанията, които е имал до появяването на Четвъртия стадий или се готви да получава заради отдаване в Четвъртия стадий, в Малхут?

Впоследствие, тази бъркотия довела до разбиването, когато те не разбрали защо това е невъзможно. Защото, ако ние се каним да получим светлина заради отдаването, както в Третия стадий на пряката светлина, тогава това е алтруистично действие.

Оказва се обаче, че вътре в тези желания вече е проникнал Четвъртият стадий и след като си опитал какво е Малхут – наслаждението от равенството с Твореца, вече не можеш да се откажеш от него – желаеш този вкус. Вътре в теб се намира Четвъртият стадий и ти не можеш да получаваш заради отдаване!

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 25.10.2010

[24824]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Творецът довежда човека на определено място и казва: „Приеми го”.

А човекът трябва да приеме това място и да провери: що за хора има тук, каква е целта им, по какви източници учат. Проверката става в разума и чувствата, в зависимост от всичките му представи и понятия.

Човекът проверява всичко това „при пристигането”, а после трябва да вземе решение дали ще остане или не. Без това твърдо решение, той не предприема по-нататъшни действия и не се развива!

Ако става въпрос за вътрешния кръг, който на езика на кабала се нарича „600 000 души”, той представлява духовно ядро и човекът трябва ясно да усети, че е приел и влязъл в духовно обкръжение.

Ето защо, в кабалистичните групи винаги е имало договор, устав, списък с приятели, които са решили да влязат в групата и са били приети от нея.

Какво означава „да се включиш в обкръжението”? Поправянето на душата изисква самоотверженост. За това е казано: „Нека продаде човекът покрива над главата си”

С други думи, всичко, което човекът има в живота, освен най-необходимото, ще „продаде” заради духовното. Колкото и да нараства разбирането му, човекът винаги се стреми нагоре, над него.

Той сключва с приятелите съюз, задължавайки се с всички сили да ги поддържа и подкрепя, да бъде с тях, за да може общото единство да позволи на всеки да се издига все по-високо. Защото сили за издигането могат да бъдат получени само от обединението с групата, където човекът намира светлината.

Колкото по-бързо вземе решение, толкова по-бързо ще тръгне напред. И обратно, колебаейки се и не решавайки нищо, той стои на едно място. Решението се взема веднъж, а след това човекът трябва да го изпълни.

От урок по статия на Рабаш, 24.10.2010 г.

[24670]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Всеки човек иска да живее в свят, изграден върху любов, но всъщност никой не вярва, че това е възможно.

Любовта е останала само в детските приказки, защото всеки разбира, колко добро и по-безопасно е това за детето, отколкото враждата.

А възможно ли е светът да бъде направен такъв?! Ние живеем във враждебен свят, където всички се борят помежду си – кой кого ще изяде и животът става все по-лош.

„Човекът е микрокосмос” и със същата злоба и жестокост, с които се отнася към света, той започва да се отнася към самия себе си, реализирайки егоистичните си желания и ненавиждайки се! Това раздвоение на личността нараства.

А представете си, ако можехме да преместим поглед и всички наши отношения на пътя на грижата и любовта. Ако за един миг успеем да издигнем целия свят и да го поправим така, че никой да не краде, да не вреди на другия?

Тогава щяхме да видим един обратен свят и никой повече не би се страхувал, че животът му ще бъде разрушен. Не би се страхувал, че ще разрушим това земно кълбо и че ще се погребем под отпадъците на собственото си производство.

Защото любовта би ни задължила да действаме оптимално и правилно. Нямаше да са ни необходими милиарди работни места само, за да ангажираме населението с производство на ненужни неща.

Нека не работят – всеки, тъй или иначе ще получи необходимото. Защото те няма да имат нужда от нищо излишно, живеейки в такъв добър и доброжелателен свят. И ние няма да замърсяваме земята с ненужни производства, които съставляват 90% от всички съществуващи.

Ако погледнем природата – там нищо не се губи. Вижте как е устроен живота на животинския свят – от началото на творението, та до неговия край, във всички форми, включени в кръговрата на природата – всичко се използва на 100%.

Всички цикли са абсолютно затворени – освен това, което прави човекът, който не връща нищо от производството си в природата в естествен вид, а само като отрова –той я отравя.

Но ако се отнасяхме един към друг с любов, бихме направили света напълно чист! Любовта би ни задължила да не искаме за себе си нищо излишно и всичко би се нормализирало. А не както е днес, когато всички океани са пълни с боклук и радиоактивни отпадъци.

В нашия свят не ни достига само внимание един към друг и взаимно участие в интегралната система, до което ние, искаме или не, ще стигнем от безизходица.

От урока по статията „Даряването на Тора”, 24.10.2010

[24733]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Човекът се нуждае от външен фактор, за да може да се погледне отстрани.

Ако е включен в група, тогава тя играе ролята на този фактор в положителен смисъл, увличайки го напред и поддържайки го.

Ако той е свързан слабо с групата, ще са му нужни много вътрешни несгоди, които да го подтикнат към излизане навън. Защото страдайки, егоизмът иска да избяга от самия себе си.

Така или иначе, анализът трябва да се направи отвън. И най-надеждният път е да организирам обкръжение, което винаги да ме праща навътре, да ми помага и да ме издига, за да мога колкото се може по-бързо и по-леко да се върна към правилния анализ.

Не бива да се задълбочаваме в усещанията и мислите на нашия егоизъм – трябва да го гледаме винаги отгоре, от позицията на светлината.

Егоизмът работи много просто. Подобно на детските играчки с батерии, той се движи сред препятствия и натъквайки се на тях – сменя посоката.

Аз през цялото време търся къде има по-малко негативи и повече позитиви. Моите действия изцяло подлежат на двоичната система – има само нула и единица.

Ако в главата ми дойде по-висока мисъл за причината и целта, значи са ме събудили свише, от следващото ниво, което вече не се отнася към желанието за наслаждение. По този начин, на моя език ми обясняват, че има и по-добри неща, с друго качество, от по-висока проба.

Но при всички положения, с мен говорят на разбираем език:

– Там ще ти бъде по-добре.

– Там ще ми бъде по-добре? – Искам!

По същият начин се държим с малките деца, спускайки се до тяхното ниво на разбиране. Няма друг път, докато не придобием по-високия разум на новото стъпало, логиката на нашите духовни родители. И тук ми помага групата.

Случва се, детето категорично да не иска да ходи някъде. Но изведнъж, то вижда другите деца, радостно вървящи в тази посока. Тогава и то побягва след тях – след като те вървят натам, значи е хубаво.

Този подход е заложен в нас от природата, от разбиването на келим, от принадлежността ни един към друг. Не слушаме мама, т.е. следващото стъпало, но слушаме другарите си по група.

Но това не е просто група, защото в нея е скрита Висшата сила, разумът и чувството на родителското стъпало. Аз не просто се присъединявам към детската олелия на двора. Аз анулирам себе си пред групата и тогава, в това самоотричане намирам Твореца.

От урок по статия на Рабаш, 25.10.2010

[24782]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

В началото на духовния път хората още не могат да различат, какво става с тях. За тях текущото усещане е истината.

Те не са способни да се погледнат отстрани и да различат външното влияние, идващо от Твореца. Все още не виждат  стените на “лабораторията”, в която  те се намират.

Оставайки на страната на желанието за наслаждения, човек автоматично реагира на случващото се: скача от радост или, напротив, изпада в депресия. Той е погребан под състоянията на своя егоизъм.

Обаче, работейки над себе си заедно с групата, човек се дистанцира от собственото желание и получава възможност за анализ: каква е причината за неговото състояние, как се отнася той към към групата, ученето и Твореца.

Вместо да се чувства опитно зверче, той преминава на страната на Твореца, който му показва какво Той прави с него.

Благодарение на това човекът става човек – издига се над животинското ниво на своето желание до степен човек.

Сега той разбира, че целта на неприятните състояния, лишени от сили, светлина и въодушевление е, да привлече неговото внимание към техния източник, към Твореца.

Защо Творецът ги изпраща? За да се приближа към Него с молба. Само така Той може да ме събуди.

Тъй като приятните усещания ме карат да Го забравя, а опустошението, напротив, поражда въпроси. Аз искам да знам, за какво ми причиняват зло, и изобщо не се интересувам, за какво ми дават добро.

Ето защо, аз се събуждам въз основа на нещастията – и тогава трябва да разбера, че това е призив от Твореца. Така Той ми показва, че аз завися от Него, и ме призовава към Себе си, заедно да настъпим срещу Фараона.

Тогава аз започвам да съзнавам, че няма зло, и благодаря за “злото” така, както за доброто, и даже повече. Тъй като именно то ми помага да напредвам, да се приближавам към Висшия и да искам от Него поправяне.

Ако човек заема правилна позиция за оценка на своето состояние, ако усещането за него е обект на анализ, то той придобива вяра над знанието, която винаги дава възможност да се върви напред.

От урока по статия на Рабаш, 25.10.2010

[24803]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

“Зоар”, глава “Тазриа”: “Всички светове, както висшите така и низшите, се намират в човека. Всичко, което е създадено в света, е създадено за човека”.

Ние усещаме всичко вътре в себе си и нищо – отвън. Не знаем къде се намираме.

Ние сме в някакъв филм, който се прожектира вътре в нас, като филмова лента – и така ние усещаме света.

Не можем да излезем от този филм, да усетим нещо “извън него” и да разберем, какво представлява истинската действителност, как изглежда тя отвън, отстрани, обективно.

Във “Въведение в книгата Зоар” Баал а-Сулам обяснява, че ние усещаме реалността вътре в нас. В задната част на моя мозък се намира прожекционен апарат – и всичко, което възприемам вътре, той ми го прожектира “навън”, и затова аз “виждам” като че ли  нещо се намира извън мен.

И тогава аз ги вземам в ръце, ям ги, пия ги, общувам с тях, въртя се сред тях. Аз живея с образите, които съм си създал вътре и те ми се струват съществуващи навън.

Затова нашият свят се нарича измислен, въображаем свят. Тъй като аз му придавам форми. Излиза, че ако аз се изменям, то и картина на реалността, която възприемам и виждам наоколо, може да се измени.

При това тази реалност  е жива, а не нарисувана на хартия или в моите представи, тъй като този апарат, наречен “аз”, сам създава пред мен тази жива реалност.

Ако мога да видя  своя вътрешен филм не чрез егоистичния проектор “в себе си”, а чрез алтруистичния проектор “друг, извън себе си”, то ще видя случващото се сега, отвън – навътре, в истинската реалност (желание).

От програмата “Кабала за начинаещи”, 20.10.2010

[24628]

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Зоар, глава “Бешалах”, п.110: … Казано е: “Ето го великото море”, и свещенното животно над него– Нуква, разположена от гърдите на Зеир Анпин и нагоре, получаваща от трите животни на Зеир Анпин, а самата тя  е четвъртото животно.

Всички получават от него, даже колесниците на нечистите сили. И всички пълчища и станове (войски)  напредват по нейно указание, под нейната власт, и според нейната дума спират.

В същото време, когато тя напредва – всички напредват, тъй като всички те се съдържат в нея.

Ние изучаваме само отношенията между Зеир Анпин (З”А) и Малхут. З”А – това е Твореца (Кадош Бар Ху). Малхут – това е Шхина, съвкупността от душите.

Ние сме части от Малхут. Според това, как се включваме в Малхут – тоест желаем да се обединим помежду си, – ние се удостояваме с връзка със З”А, – и тогава той ни въздейства.

Разбира се, че всички получават от Нуква – Малхут на света Ацилут, но всеки получава в степента на своето сливане с нея, своето включване във връзката между Нуква и З”А.

Нуква със З”А се намират от най-малкото състояние, този свят, до съвършенното състояние, света на Безкрайността, пълното поправяне на своята връзка. Според степента на своето включване в Нуква, човек постига от нея всички стъпала на стълбата на духовното издигане.

Затова не ни трябва нищо повече – само да се слеем с Нуква. Степента на нашето сливане с Нуква, Малхут на света Ацилут, и определя височината на нашето стъпало по стълбата на световете, включително до окончателното поправяне.

От урока по книга Зоар, 24.10.2010

[24675]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Напредването на човек зависи от неговата способност да се издигне над усещанията и неговия предишен разум, отделяйки се от тях и винаги държейки се за светлината, Твореца. Но това е невъзможно по време на падение, тъй като Творецът изчезва от човешките усещания и осезания. Тогава само групата може да помогне на човек, държейки го на нивото, на което той съхранява правилното отношение или правилния поглед на това, което се случва с него.

Затова е толкова важно да бъдете свързани с групата, с нейното настроение и подход. Групата никога не губи разбирането, готовността и връзката с Висшия. Тя винаги знае, че няма никой освен Него, който е добър и творящ добро.

Ако човек поеме духа на групата, тогава той бързо преминава през всички състояния и винаги извлича полза от тях. Проверявайки усещанията в своите егоистични желания, той присъединява към тях това, което чувства и мисли по-високо, над желанията. А това е нещо, което идва от групата.

Напредвайки  по пътя, човек започва да разбира, че съществуват два основни елемента, заложени в неговото възприятие:

1. Вътре в егоистичните желания неговите мисли съответстват на усещанията; неговият разум и сърце са единодушни.

2. Когато той преминава към желанията и мислите на неговите другари в групата, той анализира себе си и изгражда вяра над разума.

Всичко зависи от това, с какво човек се отъждествява и къде е неговата точка в сърцето: долу или горе. Това е свобода на избор на човека.

От урока по статията на Рабаш, 25.10.2010

[24778]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Вие не вярвате, че е възможно да се реализира правилната формула на съществуване в мащабите на човечеството – ето защо ние реализираме това като пример в групата. И тогава разкриваме, че в природата съществува сила, от която можем да се възползваме.

Намираме се вътре в голямата природа, под формата на малка група и се уподобяваме на природата.

Тоест вече не сме в стълкновение с нея, дължащо се на някаква степен на несъответствие, а всичко, намиращо се в природата, влиза в нас хармонично и по добър начин. Чувстваме нейното положително въздействие и добри резултати.

Посредством това добро влияние, силата на природата ще започне да ни приближава към себе си и ние ще постигаме още по-голямо подобие с нея.

И тя отново ще увеличава положителното си въздействие върху нас, а ние ще се приближаваме все повече и повече. Така ще вървим един към друг!

И може да не наричате природата Творец макар, че това е едно и също! От тази дума нищо не се променя – за човека тя просто е свързана с религиозни стереотипи.

Това е природен закон за подобието на свойствата и закон за любовта, за връзката в една интегрална система. Ние не сме ги измислили! Само се връщаме на своето място в системата на природата като нейна неделима част, свързана с всички.

От урока по статията „Даряването на Тора”, 24.10.2010

[24737]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Ако няма никой освен Него, означава ли, че всичко се корени в Него и всичко, което виждам около себе си, е също Той?

Отговор: Да. И всичко, което казвате, мислите и чувствате сега, е също Той.

Въпрос: Къде е моето „аз” тогава? Кой съм аз?

Отговор: Ти трябва да разкриеш това. С други думи, ти не разкриваш Твореца, а своето „аз”.

Въпрос: Накрая, аз разкривам, че аз съм също Той?

Отговор: Не. Съществува определена точка на разделение, която се счита за „нещо от нищо” (еш ми айн). И тази точка е единственото място, в което съществува творението, а всичко останало е Творецът. До степента, до която тази точка желае да стане подобна на Твореца, тя разбира себе си или разбира Твореца, което е едно и също.

Въпрос: Ако всичко, което казвам и мисля, произхожда от Него, тогава каква е тази точка, която разкрива, че няма никой освен Него?

Отговор: Това е точката, върху която работиш, за да разбереш в какво се заключава твоята свобода на волята. В същото време, ти се издигаш над природата, която Творецът е поставил в тази точка. Той я е сътворил като желание за получаване на удоволствие и, освен това, той и е дал намерението егоистично да чувства наслаждението. Но когато се стараеш да се издигнеш над тази точка, това означава, че ти разкриваш Твореца, Неговата природа: да отдава и получава заради отдаване.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 29.07.2010

[23790]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как да се преклоня пред другарите, за да приема мнението на групата?

Отговор: Представи си, че по пътя към върха се отправят отряд алпинисти. Аз също искам да се изкача на този връх и затова се присъединявам към тях.

По време на изкачването, не мога да направя нищо по свое усмотрение. Няма как сам да се върна назад, не аз избирам кога да спрем за почивка, кого да осигурявам аз и кой ще осигурява мен. Ние вървим, свързани с едно въже и всеки държи всички останали.

Така е и в групата: ние нямаме сили да вървим поотделно и напредваме само, ако разбираме и чувстваме, че сме свързани помежду си с неразрушими нишки.

Отначало, аз решавам дали да вървя с другарите или не. Проверявам дали те ми подхождат, дали вървят към същия връх, който е нужен и на мен? Дали това са хората, с които мога да осъществя изкачването? Може би има и други групи? Имам право да проверя всичко това.

Но след като съм проверил всичко и съм се присъединил към тях, вече е невъзможно да променя решението си – защото ние вече пътуваме. Въжето ни свързва и ние вече се изкачваме в планината.

Сега, аз не мога да се отделя от тях или да почивам встрани, докато те се катерят нагоре. Трябва да се движа със същото темпо, със същата крачка, по същата пътека. Ние заедно вървим по избрания път и аз няма къде да се скрия от тази ежедневна работа.

Условията в днешно време не са такива, каквито са били при предишните поколения. Преди, човек е бил проверяван щателно и едва след това приеман, но сега се намираме във времето на всеобщото поправяне и приемаме всички.

И все пак, мощта на общата душа, която върви към поправянето, се натрупва от онези души, които разбират, че няма друг избор. Поемайки тази задача, те извършват изкачването, съединили се с въжетата и следвайки водача на групата по пътя, по който вече нищо не можеш да промениш.

На човека му се дава време, докато не започне да осъзнава пред какво се намира и не вземе решение. Но решението е много сериозно.

Духовният свят е скрит от нас и ние не чувстваме това, с което сме се заели. В действителност, съюзът с другарите е изключително важен. Ние избираме групата в подножието на планината и тръгваме на път, от който вече не можем да се върнем назад.

Аз не виждам, колко голям, висок и страшен е този път. Защото в съюза, който сключвам с другарите, присъства Творецът. Това означава, че аз имам работа с Него – именно Той свидетелства за нас и скрепява нашия съюз.

От урок по статия на Рабаш, 24.10.2010

[24654]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Хората ми пишат, че в навечерието на Конгреса  ги обхваща вълнение, пронизват ги вътрешни вибрации, приятни и не особенно.

Искам да препоръчам на всички: не давайте воля на голите чувства, действайте разумно и обмислено.

Първоначално трябва да се разбере какво се изисква от нас, за да се установи връзка. По – късно, след като установим връзката, ще почувстваме как върху нас свети висшата светлина.

А засега трябва внимателно да се подготвят всички условия за предстоящия Конгрес, като всичко това се направи разсъдливо, точно, без излишни емоции и паника.

Вълнението е прекрасно. Ще се даде място и време за това – след като пристъпим към работа. Но сега, по време на подготовката, ние през цялото време сме длъжни да се придържаме към разума, а не към чувствата. Всичко трябва да е балансирано.

Подписвайки договор за поръчителство, ние го правим с ясни мисли, давайки си сметка за случващото се.

Необходимо е да разберем и да приемем няколко принципа, от които се изгражда поръчителството. Те не са много и нашата задача е да ги осъзнаем, да ги утвърдим за изпълнение, а след това да ги изпълним. Чак тогава ще си позволим да се разчувстваме.

Отгоре са ни поставили пред определено състояние, а ние, от своя страна, трябва да приемем, да осъзнаем това състояние и да го реализираме по съответния начин.

От урока по статията на Рабаш, 22.10.2010

[24775]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Макар и да изглежда, че животинското желание на коня води Ездача, истината е в това, че Ездачът води коня чрез своето желание, но това не се разкрива сега, в „настоящето”, а ще се разкрие едва в „бъдещето”

В този случай и на този етап има връзка между творението и Твореца, но „гръб в гръб”, т.е. не по взаимно желание./От статията на Баал Сулам „Прякото и косвеното въздействие на Твореца”/

Въпрос: Какво означава „настояще” и „бъдеще”?

Отговор: Доколкото се долавя разликата между тях – дотолкова тази разлика ни дава усещане за време /незавършеност/.

Само че това не е време в общоприетия смисъл, а усещане на това, доколко аз съм отдалечен от своята бъдеща форма. Затова ние говорим, че в духовното не съществува време.

Защото духовното – това е мярка за това, доколко се отъждествявам с висшата светлина. А тогава усещането за време изчезва. В мен настъпват вече други изменения.

От урока по статията „Прякото и косвено въздействие”,22.10.2010

[24643]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→