Entries in the '' Категория

Стремеж към висшата цел

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Вие нееднократно казвате, че мъжете изучаващи кабала, трябва да са женени.

Длъжен ли е мъжът-хомосексуалист да се жени или може да има еднополов партньор? Препоръчвате ли Вие на хомосексуалистите и лесбийките да отглеждат деца?

Отговор: Аз считам, че в рамките на своя земен живот, всеки, без да пречи на другите, може да постъпва според собствените си влечения.

А всичките си душевни сили да отдава за постигане на висшата, вечната и  съвършена цел.

[24646]

Единственото нещо, което съществува

Групата подържа всеки човек в съответствие с неговата преданост към нея. Отдавайки себе си на групата, човек става много ценен за нея. Това не е просто още една сила. В духовното всеки човек е подобен на общата душа Адам. Всяка душа постига всички души и представлява целия Малхут на света на Безкрайността.

Затова всеки човек, който се опитва да се издигне над знанието и егоизма и да се отдаде в ръцете на обкръжението, носи със себе си много голяма сила. Чрез него вече става възможно да се привлече поправящата светлината за всеки.

След като е включен в групата, човек не може да критикува нейното духовно състояние; той трябва да се тревожи само за укрепване на групата – външно и вътрешно. Без да се отказва от групата, той продължава да я подържа, чрез лично участие и пример.

Човек придобива по-добро разбиране, че духовното може да бъде постигнато само чрез групата. Там е разбитото и поправено място, там са Творецът и творението – общата душа Адам. Всичко е заключено в групата. Това е системата, която Творецът е създал, и това е единственото нещо, което съществува.

От урока по статията на Рабаш, 24.10.2010

[24667]

Кабалистите – за изучаването на кабала, ч.7

Скъпи приятели, моля задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

За необходимостта всеки човек да изучава науката кабала

Същността на думата „духовно” няма абсолютно никакво отношение към философията, защото по какъв начин могат да обсъждат онова, което  никога не са виждали или почувствали? Върху какво се основава то (тяхното мнение за духовното)?

Защото, ако има някакво определение, позволяващо да се различи и отдели духовното от материалното, то да го даде не може никой, освен тези, които са постигнали веднъж духовното и са го усетили, – а това са истинските кабалисти.

Баал а-Сулам. Науката кабала и философията.

Духовното освобождаване е възможно само благодарение на изучаването на науката кабала. (Защото само изучаването на кабала, изучаването на действието на висшата светлина над желанието е способно да предизвика неговото въздействие и върху нас. И това е нашата единствена възможност да се променим, да се издигнем във висшия свят, да разкрием Твореца).

Виленския Гаон, „Евен Шлема”, част 11, 3

[24466]

Да станем активен елемент на творението

В книгата „Зоар” е казано: „Всичко ще се изясни в мисълта”.

Творецът е всеобхватна мисъл. Със своята мисъл, Той управлява нашите желания, а ние се нуждаем от мисъл, за да ги използваме. Тоест при нас, за разлика от Твореца, желанието е първично, а мисълта е негово следствие.

Замисълът на творението е подобен на поле, което запълва цялата реалност и само по себе си представлява една мисъл.

Интересно е, че в много астронавти и астрофизици, намиращи се в продължителен контакт с изучаването на извънземната действителност и изследващи космическите пространства и обекти, възниква усещането, че космосът е израз на някаква мисъл. И това, в крайна сметка, е така.

Тази мисъл създава творението, управлява го, води го към желаната цел. А ние сме проява или следствие на тази мисъл, която ни принуждава да действаме.

Нашата свобода на волята се състои в това, че можем постепенно да се издигнем до нивото на тази мисъл, да разкрием замисъла на творението, да започнем да се движим заедно с него в една посока и да изпълняваме всички действия не по принуда, а доброволно и съзнателно.

Тогава, ние ще постигнем замисъла на творението още преди неговата реализация – ще мислим заедно с Твореца, вместо да получаваме от Него желания и едва след това да ги реализираме. Тоест от пасивна част на творението ще станем нейна активна част.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 21.10.2010

[24632]

Откъде е целият този свят около нас?

Има голяма разлика между Първото съкращаване (Цимцум Алеф, Ц”А) и Второто (Цимцум Бет, Ц”Б).

При Ц”А, ние получаваме част от светлината в сфирот Кетер, Хохма, Бина, З“А и Малхут вътре в себе си и това се нарича вътрешна светлина НАРАНХАЙ (Нефеш, Руах, Нешама, Хая, Йехида), а част в същите тези сфирот Кетер, Хохма, Бина, З“А и Малхут –  не получаваме, и тази светлина се нарича обкръжаваща.

Според тези нива, можем да разделим цялото напълване на две части – такава, която може да бъде получена и която не може да бъде получена.

Но аз знам какво се намира вътре, а за онова, което е отвън – имам всички тези свойства и ги изучавам. Установил съм връзка с тях, извършил съм сливане с тях (зивуг де-акаа).

И дори онази част, която не е влязла в мен също съм опознал, защото съм опитал да се съединя с нея и съм я отблъснал. Донесли са ми „2 кг. месо”, а аз съм взел от тях за себе си половин килограм – всичко останало съм отблъснал, защото не съм могъл да получавам повече заради отдаване.

Но аз знам, какво означава остатъка от 1,5 килограма, какъв е неговия вкус. Помня, как съм създал анти – егоистичен екран върху това напълване и съм го отблъснал, как съм устоял да не го получа. Така работим в Ц”А.

Докато в Ц”Б, получавайки светлината нефеш, ние не получаваме Хая и Йехида и нямаме никаква представа за тях! Аз не съм работил със светлините Хая и Йехида и не знам какво има там. Това не се намира „в мен” – просто съм ги отблъснал и не съм вземал решение ,каква част мога да получа и каква – не.

В мен има съсъди за светлините Хая и Йехида, но в тях няма никакъв опит, никаква представа за тази светлина и затова, те ми се струват напълно чужди. По тази причина, това се нарича „други хора” по отношение на мен самия. Само при Ц”Б, в мен се появява усещането за „външния свят”.

Тоест, в единия случай имам екран, за да получа една част от светлината, а друга – не. А във втория случай, изобщо нямам екран за такава светлина.

Ако Малхут е съединена с Бина и може да работи като Бина – това е друга Малхут, не просто моето желание. Съединявайки се с Бина, Малхут получава нейните особени свойства – свойствата на отдаването, които и позволяват да опита и различи какво се намира вътре в мен и какво – отвън.

А ако Малхут не е съединена с Бина и затова отблъска свойствата Хая и Йехида, тя не може да опита какво се намира вътре в тях – няма никаква връзка, никакво подобие на свойствата с онова, което се намира отвън.

И затова, аз виждам далечните звезди, целия свят около мен, неживото, растенията, животните, дори другите хора – но не ги усещам като част от себе си.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 24.10.2010

[24678]

Последните наказания на съвременния Фараон

каббалист Михаэль ЛайтманПравилната връзка между всички части на природата като единна система се нарича любов, отчитаща интересите на всички като единна система.

Тоест, аз ще почувствам всички останали като неразривна част от себе си, защото ние действително сме свързани по този начин!

Проблемът е само в едно – в нашия свят, ние не виждаме сила, която да ни приведе в такова състояние. И затова, дори не гледаме в тази посока, считайки я за утопия и се опитваме да използваме света егоистично – кой както може.

Но в крайна сметка, разрушаваме света до основи така, че не остава нищо за използване… Предизвикваме такива мутации, че губим всякакъв контрол над случващото се.

Затова в поколението, което стига до предела на отчаянието и безпомощността, се разкрива духовната точка в сърцето и науката кабала. Тя става абсолютно необходима и по тази причина сме длъжни да я разкрием.

Това е задължително условие за поправянето на света. Целият свят трябва да знае за нея. Подобно на историята с египетските наказания, когато Моисей спорил с Фараона. Защо той изобщо идва при Фараона? Защото пред всеки егоист в света трябва да бъде разкрит факта, че съществува методика за поправяне!

Благодарение на разпространението на тази методика, а от друга страна, благодарение на нарастването на егоизма, двамата упорити – народът на Исраел и Фараонът, стоят един срещу друг и те осъзнават, че няма изход.

И тогава, този свят – егоистичният Фараон трябва да разбере, че е длъжен да се издигне над своето състояние и да приеме методиката за поправяне.

Затова, както обяснява Баал а-Сулам, разпространяването на науката кабала е необходимо и важно условие за духовното освобождаване.

От урока по статията «Даряването на Тора», 24.10.2010

[24707]

Откривайки очи, скланяйки глава

каббалист Михаэль ЛайтманАко съм приел групата като средство за напредване, тогава целият свой път трябва да съотнеса към нея.

Започвам да виждам проявяването на Твореца в групата – именно Той ми показва онова, което виждам в другарите си.

Нямам възможност да ги оценя обективно и затова, от сега нататък се придържам към принципа: «всеки отрича съгласно своите недостатъци».

Това не означава, че си затварям очите за всичко. Просто сега, нашите взаимоотношения лежат върху две плоскости.

От една страна, приемам другарите си над знанието – като истинска, съвършена група. Виждам ги велики, а себе си – като присъединил се към тяхната среда.

От друга страна, ги възприемам съгласно своята логика и виждам, че всички ние трябва да се променим към по-добро, за да помогнем на групата.

Двете граници на моя подход се градят на реална основа: или виждам себе си непоправен,  или всички нас.

Разбирам, че моята гледна точка зависи от вътрешното състояние и затова работя и на двете нива: ту прекланям глава пред величието на другарите, ту се движа наравно с тях, стремейки се към единство и общ подем.

При това знам, че никога не виждам истинската картина, тъй като до крайното поправяне всичко е относително и нямам постоянни критерии.

От урок по статия на Рабаш, 24.10.2010

[24658]

Психологическа бариера

каббалист Михаэль Лайтман  0-бВъпрос: Вие говорите, че пред нас лежи единствено психологическото препятствие. В какво се изразява това?

Отговор: Ние не сме в състояние да разберем, че огромното, вечно наслаждение, което дори не можем да си представим е заложено в отдаването, а не в получаването.

Като пример, слагат пред теб чаша с отрова и ти казват: „Изпий я, умри и се наслаждавай!” А ти не можеш да сложиш тези три неща заедно. Ето какво е това психологическо препятствие.

Трябва да помним, че втората част на всяко действие винаги принадлежи на Твореца. Ние работим над желанието, а Той го изпълнява. „Искам това”, – казвам аз подобно малкото дете. И Той ни дава, отново и отново. А това означава, че ние през цялото време сме длъжни да търсим най-важното в живота – знаейки, че ще го получим.

От урока по статията „Поръчителство“, 17.10.2010

[24584]

Равновесието е установено отгоре

На неживото, растителното и животинското ниво, природата е интегрална система, чиито части нямат свобода на волята в съблюдаването на нейните закони. Но на човека му е дадена свобода на волята: той може да действа или в хармония с природата, или да бъде срещу нея.

Днес, на изхода на егоистичното развитие на цивилизацията, ние започваме да съзнаваме недостатъка на егоистичното развитие, което ни води към саморазрушение. Нашето его дотолкова е пораснало, че унищожаваме системата на равновесие на Земята докато, всъщност, ние – най-висшето ниво на развитие – сме тези, които трябва да установим това равновесие.

Възстановявайки баланса с природата, ние ще създадем условия за правилно поведение на всичките й останали части. Затова ние трябва да станем като един човек, да постигнем състояние на взаимна любов и внимание. Поради тази причина принципът „обичай ближния като себе си” лежи в основата на системата на човешките ценности. Ние съзнаваме, че за да съществуваме съвместно в глобалния свят, това условие е необходимо особено днес.

Това е причината науката кабала да бъде разкрита днес. От хилядолетия тя е чакала своя миг, за да даде възможност на нашето поколение да се издигне до състояние на отдаване.

От урока по статията на Рабаш, 19.10.2010

[24168]

Място, достойно за жената

Нашият свят е егоистичен. В него всичко се основава на егоизма, на силата, на положението, на властта. Затова, в нашия свят, жената като че ли играе второстепенна роля.

Мъжът, по природа притежава голяма сила и независимост. Той не е толкова свързан с дома, с децата, покорява пространства, открива континенти. В него е развита повече фантазията, хазарта, страстта към играта. Мъжът извършва безумията в света.

А жената, съгласно своята природа е по-умерена сила, по-сериозна. Тя уравновесява света – това е силата на дома, на семейството. От гледна точка на продължаването на човешкия род, тя е по-важната част на природата.

Но поради факта, че нашият свят е егоистичен и агресивен, мъжете, притежавайки силата, свободата и способността да пробиват, заемат в него дори онези места, които не заслужават.

И така, основно те определят ситуацията в нашия свят, а жените се отнасят снизходително към тях, отстъпвайки им място.

Това касае всичко: религия, наука, ежедневие, напредване в кариерата, заплати… Единствено местата, към които мъжете не проявяват интерес са оставени на жените. Толкова несправедливо е устроен нашия егоистичен свят.

Но науката кабала говори за съвършено различен, обратен свят, където всичко е управлявано от силата на отдаването и любовта, царящи над всички различия и противоречия.

Ние трябва да предоставим на всичко съществуващо онова положение и значимост, които са му изначално дадени. Именно това изисква природата, хармонията, съвършенството – и науката Кабала.

Ако преминем от получаване към отдаване, ще видим противоположния свят, в който жената, което в превод означава царство, заема централно място, царува.

Това изхожда от строежа на духовните светове. Жената – малхут, се намира в центъра на всички светове и всичко съществува за нея. Защото от нея и чрез нея става раждането и развитието на новия свят.

Затова, единствено в науката кабала, жената може да намери истинското си предназначение и да постигне онова правилно и справедливо положение, с което е удостоена от природата.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 14.10.2010

[24571]

Моята любима група

каббалист Михаэль ЛайтманГрупа – това не е съюз на индивиди, това е съюз с Твореца. Иначе, това не е кабалистична група.

Аз идвам в тази група именно затова, защото вътре в нея се намира Творецът, а иначе за какво са ми нужни всички тези хора?

Хората винаги се обединяват по интереси, а какво може да ни даде кабалистичната група? Тя може да ни даде Твореца! И само заради това аз идвам тук, само за това , за да разкрия Него в съединението между нас.

Това се нарича: „Исраел (аз, устременият към Твореца,Исра- направо, Ел-Творец), светлината на поправянето (Тора) и Творец (коренът на всичко) са единни” и всичките три компонента трябва да се обединят, за да мога да ги постигна.

Това е причината, поради която пристигам и това определя всички действия, които върша в групата, определя моето отношение към другарите – въобще всичко!

Получава се, че се отнасям към самото понятие група, както към Твореца, защото Той се намира там вътре! Но не мога да фокусирам погледа си на Него, Той през цялото време се разтваря и аз не знам къде е Той. Не мога да Го поставя на прицел!

Говорят ми, че ако гледам на Него чрез групата, то мога  да се прицеля точно в Него, така, че в резултат попадам право на Него.

И затова другарите са ми така скъпи, както Твореца, защото само чрез тях аз мога да Го достигна. И освен това е написано:”От любов към творението към любов към Твореца”, т. е. ако достигна любовта в групата, то в резултат без съмнение ще попадна на Него и ще постигна любовта към Твореца.

Аз не мога да работя над любовта относно Твореца, не виждам с кого да работя. Затова на всеки етап постигам любовта към Твореца, работейки над любовта към групата.

Иначе не мога да разглеждам Твореца, т. е. представям си Го, съгласно своето правилно отношение към съединението с другарите. Аз сам строя тази форма и я разкривам.

А иначе, за какво ми е да идвам в група? Само, защото те са избрани от Твореца, за да мога чрез тях да отида при Него. И затова ги обичам! В тях  е моето спасение!

От урока по статията „Свобода на волята”, 22.10.2010

[24549]

Поръчителството – това е светлината

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Светлината, връщаща към източника, – това ли е нашия компас в групата ? Или компасът е нашето съединение?

Отговор: Съединението не може да бъде компас, защото все още не съм го достигнал. Компасът ми показва точката, до която не съм стигнал. Тази точка е единението между нас, до което съм длъжен да достигна.

Затова всичко, което правя сега, полагайки усилия в обкръжението, в групата, впечатлявайки се от другарите си, получавайки от тях важността на целта и осъзнавайки собствената нищожност, – всичко е, за да чета сега Зоар с усещане и разбиране, че той ни описва истински, високи, духовни състояния, които желая да усетя и да достигна.

Забранява ни се да забравяме, че светлината – е явление вътре в желанието (кли), формата на желанието. Ние изучаваме, усещаме и обсъждаме само материята и формата, облечена в материя.

Материята – това е общото ни желание да се наслаждаваме, което искаме да съединим в едно и да му придадем формата на връзка между нас, наричана „поръчителство”.

Само по себе си поръчителството, ако се осъществи, ще бъде светлина. Защото става дума само за формата, присъща на желанието (кли). Аз не знам какво представлява електричеството сама по себе си, какво е светлината, аз знам само какви явления произлизат от него в материала.

Затова аз се стремя само към формата, облечена в материя. Тази форма е Твореца ( „Бо- Ре” – „Ела – Виж”), светлината, действаща в различни свои прояви – във вид на обкръжаваща или вътрешна светлина, на „некудот”(точки) или „таамим” (вкусове) и така нататък.

В крайна сметка аз трябва добре да се убедя, че няма нищо, освен нашите желания, свързани по правилния начин – и това се нарича „светлина”.

От урока по Книгата Зоар, 21.10.2010

[24420]

Правилно да се влееш в конгреса

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: На Конгреса, където ще се съберат седем и половина хиляди души, искам да разкрия връзката помежду ни.

Как трябва да работя в продължение на трите дни на Конгреса?

Отговор: Това е много просто. В духовен смисъл, ние говорим за място, притежаващо много голяма мощ.

Като пристигнеш там, ще почувстваш, с каква сила то въздейства върху теб. Ти по неволя ще се влееш в този поток – и от теб самия няма да остане нищо.

Под влиянието на толкова голямо и силно обкръжение , ти по естествен начин се въвличаш навътре.

Всеки, който пристигне на Конгреса с позитивно настроение, ще се разтвори в общия стремеж. Такава е човешката природа.

И все пак, доколко човек извършва вътрешна работа? Използва ли разума и чувството нa единствено за да се удържи в общото течение, стремително и даже донякъде дезориентиращо?

Прави ли си изводи, извършва ли пресмятания? Добавя ли своето въодушевление? Гребе ли сам, без да се отпуска изцяло по течението?

Това е много важно и тук всичко зависи от подготовката.

От урока по статията на Рабаш, 17.10.2010

[23902]

Трябва да обичам или да се грижа за другите?

Dr. Michael LaitmanВъпрос: Каква е разликата между „обичай другите като себе си” и „грижи се за другите като за себе си”?

Отговор: „Грижи се за друг катоза себе си” е нивото на безпокойство и загриженост, докато „обичай ближния като себе си” е напълване. Когато се намирам на първото, то се счита за „отдаване заради отдаване”, когато няма какво да дам.

Когато се издигаме по степените на духовно поправяне, от период на подготовка преминаваме в периода на страх (безпокойство и загриженост), в който човек се учи да се грижи за другите. Все още не може да ги напълни, а само се тревожи за тях. Създава се място, желание за загриженост. След това следва степента на любов, и тогава става ясно как да напълня другите.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 13.10.2010

[23816]