Entries in the '' Категория

Чрез ограничението – към безкрайността

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как по пътя на ограниченията може да се постигне безкрайността (неограничеността)?

Отговор: Да кажем, че искаш да ми дадеш много, но аз искам да получа само нещо определено – тогава ти правиш съкращаване на своето огромно желание да отдаваш и ми даваш само онова, което желая.

Аз получавам от теб под формата на окръжност това което съм пожелал, а ти ми даваш, ограничавайки себе си, т.е. под формата на права линия. Това се нарича «връзка на окръжността с линията» (на сферата и тръбата).

А ако не се ограничаваш в нищо, тъй като всичко, което аз искам, преди това то не се явява за теб ограничение, защото ти изобщо не мислиш за себе си, а мислиш само за това, как да напълниш желанията ми. Тогава за теб, всяка възможност за отдаване се явява безкрайност, дори ако ми даваш, само онова, което искам, а за мен – това е също безкрайност, тъй като получавам всичко, което съм пожелал.

С други думи, в нашите отношения няма окръжност и линия, а само онова, което ние определяме за себе си – в каква степен всеки от нас е включен в желанието на другия. И ако моето желание се определя само от твоите желания, то аз съм винаги в безкрайността.

Затова има правила, които регламентират чие желание определя действието: 1. Моето е мое, твоето е мое, 2. Моето е мое, твоето-твое. 3. Моето е твое, твоето е твое.

От урока по книгата «Учение за Десетте Сфирот», 15.10.2010

[24580]

Истината е между нас

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как можем да знаем, дали вървим по правилния път?

Отговор: Това можем да проверим само от връзката между нас. Решаването на всички въпроси е там, където е станало разбиването.

Дали се приближаваме към това, да поправим егото си? В това е цялата работа.

Ако аз виждам, че се обединявам с духовните искри на другарите, че ден след ден ставаме все по-сплотени, че нашите желания, изискващи разкриването между нас на свойството отдаване, стават все по-силни и по-споени, – значи съм на правилния път.

Тук е важно, доколко самият аз вярно си представям картината. Искането към другарите, е след това.

Преди всичко, аз проверявам собственото си отношение: виждам ли аз веднага разрешението на всички свои проблеми, мисли и молитви там, вътре, в нашето единство?

От урока по статията на Рабаш, 20.10.2010

[24290]

Нишката, водеща към началото на промените

Въпрос: Откъде човек може да знае, че Творецът го вика при Фараона?

Отговор: Това разбиране идва постепенно. Първо, човекът изпитва отблъскване, но не смята, че причината е в него: „Не, не аз се отклонявам от целта. Преминавам през тежък период – не съм виновен аз”.

След това, той полага старание, представяйки се за герой и напредва по нататък.

Следващият път, отново обременяват сърцето му, черен облак закрива хоризонта – и отново не е виновен той. Но сега, вече свързва, случващото се с висшето управление и се сърди на Твореца: „Защо всичко е толкова несправедливо? Защото аз не съм заслужил това”. Той отново се старае да направи нещо или заради безизходицата, чака докато отмине тежкия период.

И ето, че той отминава. Тази промяна в състоянията, човекът почти не свързва с Твореца: „ В края на краищата, в живота всичко все някога приключва”.

Следващото падение носи повече впечатления. Човекът вече по-добре разбира, че това се случва от време на време. Сега неговото отношение се гради върху миналия опит: защото паденията винаги завършват с някаква промяна в състоянието.

Човекът е безпомощен и вижда, че не е по неговите сили да управлява нито паденията, нито подемите. Тогава, той започва да крещи и да предявява искания към Твореца, не желаейки да остане в падение. Безпомощността поражда определено отношение.

По този начин, постепенно, човекът осъзнава, че го подлагат един вид на „терапия”.

Ако веднага бях видял, че всичко идва от Твореца, това би ме успокоило: „Навярно, Творецът има план, дори ако сега се чувствам зле. Днес съм зле, а утре може би ще бъда добре. Ще почакам”. По такъв начин, запознанството с Източника на управление може много да ни отслаби и да доведе до липсата на лично участие.

Така че, безполезно е да се обръщаме към Твореца, защото това е закон на природата. Единствената нишка, която са ни дали е възможността да привлечем въздействието на обкръжението, което е устремено към целта. Всичко останало са строги закони и само една формула в тяхната система ни позволява да променим коефициента – въздействието на обкръжението.

Така, чрез прости действия, ние можем да се сдобием с резултата – нека да не е по желание, а да бъде чрез вземане на решение, от безизходност. В душата си не съм съгласен, но въпреки това моля другарите да ме събудят и аз също ги подтиквам към това. По този начин, на материално ниво, ние започваме да променяме цялата система от закони.

От урок по статия на Рабаш, 18.10.2010

[24604]

Да хванеш Твореца за ръка

Когато човек осъзнаe важността на групата за своето поправяне, той разтваря себе си, все едно отваря капака на двигателя и позволява на другарите си да „направят ремонт”. Така, както болният с радост ляга на операционната маса, за да могат лекарите да спасят живота му.

Защото човекът чувства, че на сто процента е зависим от добрата воля на другарите, че само с тяхна помощ може да се промени, да се поправи, да се излекува от смъртоносната болест.

И тогава, обкръжението започва да му въздейства. Колкото повече е привлечен към другарите, толкова по-ясно му се показва, колко е трудно да се обърне към тях, колко му е неприятно да го направи..

От една страна, човекът разбира, че е длъжен да се обърне към другарите, защото от това зависи неговия живот, но от друга страна, егоизмът и инатът не му позволяват да го направи. Именно те се наричат „ненавист”, „нечиста страна”, „лошотия”.

Понякога се налага да поискаме от някого прошка, а не можем да се насилим да го направим. И именно тук, аз откривам две противоположни сили: длъжен съм да направя това, за да се спася, но не съм способен.

А след това виждам, че моята неспособност е предизвикана от чужда власт и като следствие, в мен се появяват сили. Така се случва на всяко стъпало: аз започвам да разбирам, че Творецът е уредил всичко това, за да мога оттук нататък да го държа за ръка, както малкото дете се държи за възрастния. И тогава, с Негова помощ, аз ще мога да отида при Фараона.

Такъв е нашият път до самия край на поправянето – аз осъзнавам злото на своята природа, отделям се от нея и виждам, че тя е Фараонът – онзи, когото ненавиждам. И тогава, аз пожелавам да го изкореня и моля висшата светлина да направи това.

От урок по статия на Рабаш, 18.10.2010 г.

[24607]

Кабалистите – за изучаването на кабала, ч.6

Скъпи приятели, моля задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

За необходимостта всеки човек да изучава науката Кабала

Дойде определеното от Твореца време да разкрием (в широкия кръг на обществото) основата на законите на света (и неговото предназначение), и затова аз се съгласих да я разкрия.

Великите и по-добри от мен (кабалисти от миналото), са били подложени на гонения от невежите за тези дела (разпространението на Кабала), от което се е нуждаела тяхната чиста душа, заради поправянето на поколението – да дадат нови обяснения и да разкрият тайни, необичайни за разума на обикновения човек (за да помогнат на всеки да се приближи към целта на творението по пътя на светлината, а не по пътя на страданията).

Рав Кук, Писма, т.2, 34

Няма никакво научно обяснение относно това, по какъв начин духовната същност (сила) може да се съприкосновява с материалните атоми на телата, владеейки възможността да ги привежда в движение.

И цялата им мъдрост (на философите) не помага да се намери какъвто и да било мост, достатъчен за това, да се премине тази широката и дълбока пропаст, деляща духовната същност от материалните атоми. Затова и всички тези метафизични методи са безполезни за науката.

Баал аСулам. "Свобода на волята".

[24462]

Формулата за оптимално напредване

„Зоар” е най-силният източник на духовна сила, от който можем да черпим светлина, сила – всичко, което човек пожелае. Но е необходимо да разберем, че получаваме всичко съгласно нашето желание.

Ако искам да постигна целта на творението и съм насочен точно към нея, тогава получавам от нея стопроцентова помощ и сила.

Ако вървя в друго направление, тогава светлината ще трябва да ми въздейства в степента на моето отклонение, на моето желание да се насладя, за да го покори и да ме върне в правилния път.

Разликата между точното насочване към целта и отклонението от него, аз усещам като страдания. Тези страдания ме принуждават да се върна обратно.

Както малкото дете, което държа за ръка, иска да ме отведе някъде встрани, а аз го удържам и връщам обратно. То ме дърпа на другата страна, а аз отново го връщам.

Така сме и ние. Ако се отклоним от пътя, светлината насила ни връща обратно. Но тази сила, действаща в противовес на нашето желание, ние усещаме като зло – като болести, проблеми, страдания, войни и смърт.

Затова, ако искаме да се движим по добрия път – като добри деца, за да не страдаме повече, ние трябва да си зададем въпроса: „Как да слушаме и да напредваме по правилния път – направо и без грешки?”

Баал аСулам пише, че съществува проста формула: „Исраел (стремящият се към Твореца: Исра – направо и Ел – Творец), Тора (от думите ор – светлина и ораа – инструкция) и Творецът (Кадош Бар Ху) са единни”.

Исраел – това съм аз. Тора е светлината, която ще ми въздейства, придвижвайки ме по добър и пряк път. Творецът е отдаването.

Как мога да организирам напредването си по тази формула? Баал аСулам обяснява в статията „Свобода на волята”, че това е възможно единствено с помощта на групата.

Ако свързвам постигането на целта с групата, в групата, тогава аз се включвам в нея и във връзката между нас желая да разкрия Твореца – по този начин, несъмнено, вървя в правилната посока.

Затова, по време на четене на книгата „Зоар”, желаейки да привлечем към себе си нейната светлина, ние трябва колкото се може повече да се безпокоим за това, светлината да се прояви правилно.

Защото Тора може да бъде както еликсир на живота, така и смъртоносна отрова. И може да се случи така, че да тръгнем в напълно различна посока, и тогава, както е казано: „Стой и нищо не прави – това е за предпочитане”.

Затова си струва да се въоръжим с правилното намерение, помнейки, че всички заедно четем „Зоар”, за да може светлината да ни донесе единение.

И не е важно какво точно четем, доколко разбираме, слушаме ли и разбираме ли изобщо езика. Главно е намерението.

Защото „чудесната” сила (сгула) на „Зоар” действа на човека само в зависимост от неговото желание. Затова, да пожелаем да се съединим и в нашата връзка да разкрием Твореца.

От урок по книгата „Зоар”, 22.10.2010

[24541]

Цялата действителност е един закон

Всички статии на кабалистите за взаимното поръчителство са резултат от техните усещания на висшата реалност. Така те ни предават нейните закони. Безусловно, тези  закони могат да се изразят чрез формули и графики, както и във всяка друга наука.

Но тъй като, в противовес на другите закони на природата, тези явления се усещат от нас, и е желателно, да ги почувстваме, а не да ги приемем като сухи знания, чрез разума, кабалистите се стараят да пишат за тях под формата на разкази, писма, притчи.

Но не трябва да се забравя, че това, за което пишат, – не са нравоучения или съвети, а неотменим закон. Само че, те ни  го привеждат във такъв вид, че да можем да го възприемем прочувствено и душевно, да настроим себе си в съответствие с него.

Така както и природата в този свят, във вида, в който я усещаме, представлява също закон. И когато въвеждаме в живота малките деца, ние ги запознаваме с този свят постепенно, полека – лека.

Постепенно откривайки света за тях, ние създаваме около тях защитни системи. В природата няма такива системи, не съществуват ограничения, – ние ги създаваме.

Точно така постъпват с нас нашите духовни „баща и майка“ (АВ“И), запознавайки ни с висшия свят. Там също има такива спомагателни системи, които те скриват от нас, като постепенно ни разкриват, че цялата действителност е един закон.

От урока по статията „Поръчителство““, 15.10.2010

[24576]

„Голямата сбирщина“ – в човека, в народа и в света

Зоар, глава „Бешалах“, п.37: … Заради  голямата сбирщина те  били наречени  не „Исраел“ или „синовете на Исраел“, или „народ Мой“, а просто „народ“.

Когато те се вдигнали от Египет и голямата сбирщина още не се била присъединила към тях, Той ги нарича „синове на Исраел“. След като  голямата сбирщина се смесила с тях, Творецът ги нарича „народ“.

Ако говорим за това което става вътре в човека, то „голямата сбирщина“ (ерев рав) – това са желания, които, като че ли вървят по духовния път, избират този път, считайки, че така трябва да напредват.

Само че,  всеки път когато решат да напредват, тяхното намерение е да използват Твореца, висшата светлина за себе си, за получаване.

Това е най – коварната нечиста сила (клипа). Те искат да използват Тора, за да удовлетворят всевъзможни потребности на егоизма в своя земен живот в този свят. Всички проблеми на народа произхождат поради тази клипа „голямата сбирщина“.

Можеш с лекота да ги откриеш в духовния път, ако  разпознаеш, че това е  егоистична форма, която няма отношение към духовното.

Ако желая всякакви наслаждения в този свят (храна, секс, семейство, пари, слава, власт, знание) – тези желания се наричат“народите на света“ в мен. Те просто искат всички тези напълвания.

Но когато започна да изучавам Тора и за сметка на своите занятия искам да получа всевъзможни земни егоистични напълвания – същите тези пари, слава, власт и така нататък – ето това се нарича „голямата сбирщина“. Аз включвам Тора, силата за напредване, силата на светлината, за да я използвам за своя  егоизъм.

Всичко това задължително се случва във всеки човек, който върви по духовния път. Тъй като всеки се състои от всички. Казано е: „Няма праведник, направил добро, който преди това да не е съгрешил „.

Всеки ще има такива периоди (ако вече не е имал), когато изведнъж по средата на своя духовен напредък, в него пламва желание да спечели пари, да властва и т.н. Работата е само в това, колко бързо и правилно той ще излезе от това състояние.

Но такова разделение съществува и в материалния свят. Има „народи на света “ – тези, които  желаят всички напълвания на този свят. Техните желания са прости, без никакъв стремеж към духовното, към науката кабала.

Има хора, които се стремят към духовното, стараят се да го постигнат, доколкото са способни на това.

И има и такива, които се занимават с духовното, но не за да разкрият своето „зло начало“, да го поправят и така да напредват към Твореца, – т.е. да използоват Тора според нейното предназначение, а за да извлекат от изучаване на Тора колкото се може повече пари, почести и власт.

Затова е написано, че всички проблеми  след изхода от Египет са дошли от това, че те са взели със себе си „голямата сбирщина“.

Така и в нашето поколение: има  в народа, такива, които изучават Тора, за да привлекат от нея светлината, възвръщаща към източника, и да се поправят, а има такива, които изучават Тора, за да придобият власт, пари, за своя земен живот.

От урока по Книгата Зоар, 20.10.2010

[24317]

Небитието предшества битието

Развитието на желанията за наслаждения е дълъг процес. Цялата наука кабала описва промените в желанието.

Баал аСулам обяснява, что в този процес желанието (небитието) винаги предшества напълването (битието).

Отначало, нещо не ми достига, а после аз придобивам липсващото ми – и така периодично се повтаря. При това недостигът, т.е. желанието, е по – важно от напълването, тъй като желанието определя напълването.

В духовното този закон действа твърдо, без привилегии и протекции, и ако творението няма желание да се издигне на следващо стъпало, то не се издига, не се доближава до него.

Всичко зависи от подготовката– от усещането за недостиг, от липсата на напълване. Затова „небитието предшества битието“.

Според този закон са се развивали всички нива на творението – от неживото към растително, животинско, човешко. Човек също се ражда животно, а после се развива и се издига на своето стъпало.

Същото става и в развитието на нашия вътрешен свят. Колкото е многообразен човешкият род, толкова са разнообразни неговите желания, които също се делят на четири нива: неживо, растително, животинско и човешко – в човека.

Какво представлява човешкото ниво в човешкия род? Това са тези хора  или желания, които са устремени към подобие с Твореца, към издигане и сливане с Него.

За да придобием силно желание, устремено към тази възвишена цел, ние трябва да се намираме и от двете страни: понякога да  отхвърляме духовния свят, да не го разбираме, да не го чувстваме, да не се съгласяваме с него, а понякога да  се стремим към него, да виждаме в него нещо важно,хубаво и необходимо.

Така се сменят небитието и битието, тъмнината и светлината – и единствено благодарение на  тях, в нас се формира правилно, цялостно желание.

Затова ние влизаме в група, разбирайки, че няма друг изход, освен обединението. Само сред другарите аз намирам ново желание да стана подобен на Твореца, а не просто егоистично да Го призовавам. В групата аз проумявам ценността на отдаването, и, едновременно с това, откривам, колко го ненавиждам.

Ако не се страхувам, ако съм готов да изтърпя разкриването на собственото си зло– това е небитието, предшестващо битието, подготовката към освобождението.

Намирайки се до планината на собствената си ненавист, човек се нуждае от битието – подобие на Твореца. И тогава идва светлината, възвръщаща го към източника.

От урока по статия на Рабаш, 22.10.2010

[24534]

Печат и отпечатък

Въпрос: Ако творението винаги си остава с желанието да получава наслаждение, как може да отдава?

Отговор: Всъщност, няма никакво самостоятелно желание за наслаждаване – има светлина, правеща от себе си своя обратна форма и тя се нарича желание за наслаждаване!

Светлината действа вътре в него в своята обратна форма – на получаване. Този обратен отпечатък на светлината, сякаш е направен върху восък – върху някакъв мек материал. Именно тази отпечатана форма, вдлъбнатина се нарича духовен съсъд.

А ако е така, значи вътре в желанието за наслаждаване винаги има светлина, там е Творецът, който напълно го управлява! Самото желание за наслаждаване няма никаква самостоятелност – това е просто копие, в което няма нищо от него самото.

Желанието за наслаждаване става самостоятелно само, когато към него се добави и желанието за отдаване – тогава в него се разкрива светлината.

Светлината е отпечатала себе си в желанието за наслаждаване като отпечатък и това желание е получило нейната обратна форма, вътре, в която обратно на желанието за получаване действа светлината. А ние не усещаме светлината, а само желанието, проявяващо се отвън!

В зависимост от степента, в която светлината се приближава и присъединява към желанието и разкрива, че именно Тя го определя, ние започваме да чувстваме някакво странично присъствие, Стопанина – започва играта между нас и Твореца.

И това продължава, докато напълно не се съединим с Него и станем като едно цяло, като между нас няма никакви различия – толкова се е приближил Той.

Творецът започва да се разкрива и все повече се приближава към нас – това означава издигане по стъпалата на световете, докато не се почувстваме абсолютно слети с Него.

Светлината, която действа отвътре се прилепя до желанието за наслаждаване. Тя свети и посочва себе си като негов представител, заявявайки: „То – това съм Аз!”. Както е казано: „Той и Неговото име са единни”.

А само по себе си, желанието не решава нищо – то е само материал.

От урока по статията на Рабаш „Пояснение към Птиха“, 22.10.2010

[24544]

Свободната област „х 620”

Съгласно логиката, не съществува никаква свобода на волята. Защото няма никакво свободно движение и всичко се управлява от силите, действащи в природата, които са подчинени на една висша сила, обхващаща цялото мироздание.

Ако на някой му се струва, че не е така, това се дължи на недостига на знания за работата на общата система.

Ако се намирам вътре в системата, в която съм се родил, и която определя какво трябва да бъде всичко за мен – как мога да бъда свободен от нея? Общата сила на природата действа без да оставя нито едно празно място – цялата система е затворена и работи като идеален хармоничен механизъм. И къде може тя тогава, да ми остави свобода?

Човекът няма нито една мисъл и желание, в които изначално да не е присъствало висшето управление, определящо неговите действия.

Свободата започва, когато поискаме да се съединим в група със своите точки в сърцата и започнем да търсим: къде е нашия свободен избор? Ние искаме да изградим свързващо поле помежду си – на мястото на случилото се преди разбиване. И именно това поле, създадено от нашите връзки е мястото за проявяване на свободната воля.

Това е друго измерение, което не е съществувало преди – абсолютно ново ниво. Ние, сякаш разкриваме пред себе си ново пространство, не съществувало преди това в творението – излизаме от този свят в някакъв друг обем, в друг свят.

Може да се каже, че се потапяме на по-голяма дълбочина в творението и там разкриваме малко отверстие, през което внезапно се отваря вход към безкрайността.

По същия начин, когато поправяме състоянието на разбиване, не стигаме до началното състояние, съществувало преди него, а поради това, че го постигаме чрез своя свободен избор, ние попадаме в нова област, която не е съществувала никога досега в природата – областта на нашата свобода на волята.

Изграждаме помежду си такова състояние, което ще ни послужи за духовен съсъд – новият съсъд/желание (ТАРАХ) и новата светлина НАРАНХАЙ в него са 620 пъти повече!

Могат да бъдат запазени същите имена, които са били преди разбиването, но тяхната същност е станала напълно различна.

Затова за нас е толкова важно да намерим точката на своята свобода, откъдето вече ще можем да влезем в новото измерение.

 От урока по статията „Свобода на волята”, 22.10.2010

[24551]

Възможен ли е мир между мъжа и жената?

РАБАШ, том 3, статията „Различните състояния”: „Мъжът и жената се удостоиха – между тях цари Шхина”

Следва да попитаме: „Нима те не се противопоставят един на друг? И как е възможно между тях да има мир?”

Но именно тогава, когато човекът е достоен, т.е. превръща получаването в отдаване, което се нарича получаване заради отдаването, между тях ще се възцари мир.

Иначе, между тях няма съгласие: просто единият се подчинява на другия, а категорията подчинение не се отнася към любовта и съвършенството, защото подчиняващият се винаги очаква да си върне властта.”

В науката кабала, женската част олицетворява получаването, а мъжката – отдаването. Във всяка душа има мъжка и женска част – сила на получаването и сила на отдаването, желание за наслаждаване и екран, и те трябва да бъдат балансирани помежду си.

Желанието за наслаждаване, женската сила е основна сила, творение, но над него трябва да има екран, а екранът – това е мъжката сила.

Ако тези сили са уравновесени помежду си, това се нарича мъж, жена и Шхина – силата на Твореца между тях.

Те работят с висшата светлина, с Твореца и Той ги напълва с помощта на ударното сливане. Възниква съединение между тези три сили: на мъжа, на жената и на висшата светлина, напълваща кли.

Но в нашия свят, силата на Твореца е скрита и мъжът и жената съществуват отделно един от друг – никой не ги задължава да се съединят и ние не можем да намерим връзка между тях.

Ако търсим светлината, силата на Твореца, това ще ни накара – мъжете и жените – да се обединим помежду си, защото без правилна връзка между нас, няма да можем да разкрием Твореца.

„Мъжът и жената – Шхина” (присъствието на Твореца) между тях” – по такъв начин ще ни се наложи по неволя да стигнем до правилната връзка между мъжа и жената, за да могат те да разкрият помежду си висшият свят.

Въпрос: Какво означава да се стигне до правилната връзка?

Отговор: Мъжът и жената трябва да са равни по ниво, по значимост и всеки трябва да допълва другия, както е било преди грехопадението на Адам.

Преди Адам и Хава (Ева) да се разделят, те са били като „едно тяло” и точно така, ние трябва да се съединим отново.

Въпрос: Защо Адам и Хава (Ева) са се разделили?

Отговор: За да почувстваме, доколко всеки от нас, поотделно е несъвършен и че само в съединението помежду ни, ще можем да постигнем ниво, което е наравно с Твореца. И именно за сметка на това осъзнаване ще разкрием Твореца – ще Го принудим да се разкрие в нас.

Ако не се съединим, Той няма да се разкрие – това е условието на поръчителство между нас тримата.

От предаването „Кабала за начинаещи”, 14. 10. 2010 г.

[24516]

За наказанието

Въпрос: Какво представлява наказанието? Това страданията в този свят ли са, нежеланието за обединение или просто неприятно усещане?

Отговор: Това винаги зависи от човека. Необходимо е да се разбере, че четирите нива – неживото, растителното, животинското и човешкото, съществуват посредством светлината, която се излива върху желанието.

От тези четири вида желания, само човешкото може да откликва на светлината целенасочено.

С нарастването на желанието, кли започва да усеща доколко не съответства на светлината. Природата страда на всички нива, заради липсата на сливане и неспособността за неговото постигане.

И човекът, разбира се, страда най-много от всички. Първо, желанията му са по-големи и по-възприемчиви, второ, краят на нишката е в неговите ръце – той може да се движи към сливане и да повлече след себе си останалите нива.

Страданията на човешко ниво постепенно ще ни доведат до реализирането на нашия избор. И когато човекът е вече близо до разбирането, че проблемите са предизвикани от собственото му бездействие, тогава може да се говори за награда и наказание.

Всичко, което е било по-рано, няма отношение към това, защото истинските категории награда и наказание винаги се съотнасят с целта – поправянето.

Човек започва да разбира, че в света действа Висше управление, което използва наградата и наказанието, за го насочи правилно към целта и да го обучава чрез позитив и негатив – така, както родителите учат децата си в нашия свят.

Тогава, всичко случващо се започва да придобива целенасоченост в моите очи. Както наказанието, така и наградата – в действителност това е поправяне и от мен зависи, как ще го приема.

Аз обаче, ще мога да го приема правилно само в групата – мястото, където трябва да се осъществява Висшето управление.

Наградата и наказанието са неразривно свързани с моето участие в групата, с поръчителството. Аз ги проявявам възможно най-ясно и се отнасям с тях еднакво – и двете са ми необходими, за да мога малко по малко да коригирам курса и да вървя напред. Те двете всъщност са награда.

Като резултат, ние установяваме едно просто нещо: наказания няма и всяко състояние се дава, за да може максимално да бъде използвано за сближаване със светлината.

От урок по статия на Рабаш, 21.10.2010

[24407]

Степента на духовната смърт

Въпрос: Рабаш пише в статията „Обвинителите”, че състоянието ло-лишма е лъжовно и води към смърт.

Обаче ние знаем, че ло-лишма е задължителна, много важна степен, от която преминаваме към алтруистично намерение. За какво става въпрос тук?

Отговор: В състоянието ло-лишма моите намерения още са устремени към лична изгода – материална или духовна.

Това само по себе си е смърт. Аз не отивам към смъртта, а съм в нея – в желанието за наслаждение заради себе си.

По-ниско от това състояние аз се намирам на животинското ниво и не съществувам в духовен смисъл. От друга страна, ло-лишма – това вече е отношение към духовното: аз искам да спечеля от него.

Става въпрос за етапи на придвижване: този свят, подготовка (ло-лишма), алтруистично намерение (лишма) в категорията хафец хесед и, накрая, степента на любовта.

Намерението ло-лишма в периода на подготовката – това вече е хубаво. Ние го придобиваме, започвайки от нулата и до 100%, докато не се подготвим напълно.

Тук е нужно да разбера, че доколкото се оставям в зависимост от групата, дотолкова и напредвам към лишма.

Нито от самия себе си, нито от книгите, нито свише човек не получава нищо наготово, което би могло да го доведе до правилната молба.

Защото лишма – това е молитва за единство. И само в единението, от подобие на свойствата, човек моли за контакт със светлината, с отдаването, с Даващия.

Тук се крие възможност за ясна и точна проверка: дали ние гледаме на нещата през призмата на групата, обединението, поръчителството – там ние намираме Тора, тоест светлината, възвръщаща към Източника.

Именно там на всеки се дарява Тора и тогава човек влиза по-дълбоко, приближавайки се по свойства към Твореца.

От урока по статията на Рабаш, 20.10.2010

[24293]

Кабалистите – за изучаването на кабала, ч.5

Скъпи приятели, моля задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

За необходимостта всеки човек да изучава науката Кабала

И сега само на нас е възложено да поправим това ужасно заблуждение (отхвърлянето на Кабала от широките маси), затова всеки от нас е длъжен да поеме върху себе си, с цялата си душа и разум, и да възвеличава отсега и завинаги, вътрешната част на Тора (Кабала) и да ѝ предостави достойно място (в своето сърце), в съответствие с нейната истинска важност (за нас в достигането на вечност и съвършенство) по отношение на външната част на Тора (разказваща единствено за външното изпълнение на ритуали).

Баал аСулам. Предисловие към книгата Зоар, п.71

И тези тайни (на Кабала) не само, че не е забранено да се разкриват (на всички), а даже напротив, да се разкриват – това е велика заповед (защото чрез това Творецът се разкрива на човек). И възнаграждението за този ,който умее да ги разкрива и ги разкрива (на всички) – е много голямо. Тъй като от разкритието на тази светлина много, и наистина много зависи избавлението (на човечеството от всички страдания) в наши дни.

Баал аСулам Предисловие към ТЕС. п.30.

[24383]

Да не се залъгваме за собствена сметка

На всяка крачка трябва да изграждам балансиран подход към случващото се и да не се залъгвам за това, как възприемам света (за да не възприемаме света по лъжлив начин).

Ако сега Творецът или Висшето управление не съществува в моите очи – това също е едно от задължителните състояния по пътя.

Защото Тора е практически метод, основаващ се на това, което виждам със собствените си очи. В своите усещания аз мога да видя или да не видя управлението, но от мен не се изисква да вярвам на чиито и да е думи.

Ако в човека властва ново егоистично желание, той поставя себе си на челно място, точно както Фараона: „Кой е този Творец, че да го слушам? За какво изобщо говори? Защото аз никого не виждам”.

Без да се залъгвам, аз съм длъжен да призная това състояние, а след това да проверя: кои са средствата, които в проявилите се обстоятелства ми позволяват да разкрия Висшето управление? Да разкрия с цялото си същество, така че поправеното ми желание да породи в мен образа на Твореца.

Тогава аз от първа ръка научавам, че управлението съществува и също че Творецът предварително ми е подготвил такова състояние, в което аз да не забелязвам друга, освен собствената си власт. По закона на подобието на свойствата ще ми се разкрие Висшата власт.

И ако благодарение на желанието в мен се прояви Висшата власт, то ние с Твореца се намираме в сливане.

Аз виждам, че Той е първият и Той е последният – и тогава съм уверен, че съм завършил действие, чрез което съм поправил своето погрешно желание, което, разбира се, не ми е дал никой друг, освен Той.

От урока по статия на Рабаш, 21.10.2010

[24415]