Entries in the '' Category

Положителната сила

каббалист Михаэль ЛайтманСъс своите общи действия по обединението, ние създаваме енергия. Но също така ние сме длъжни правилно да я използваме – за сливането на всеки с групата.

Енергията, която се получава от групата, представлява награда за моята преданост към нея. Така аз ставам интегрална част от цялото, аз съм готов, те да направят от мен това, което считат за необходимо.

Това означава, че аз правилно използвам групата и мога да продължа да искам от нея енергия, за да се сплотя още повече с нея.

Аз се отдавам без да мисля, за да ме изпълнят те със своите ценности – и тогава, несъмнено, тази част ще се включи в поръчителството.

От урока по статията „Поръчителство““, 15.10.2010

[24043]

Подаръци от конгреса

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо Вие казвате, че участието в конгреса дава толкова духовно напредване, което е равно на половингодишна работа?

Отговор: Конгресът – това е място с висока концентрация на духовна сила и там попадаме под нейното въздействие. И разбира се, тя ни оказва огромно влияние.

А освен това, светлината там се намира „облечена в обществото” и, ако аз се отменя пред това общество, то получавам техните желания (духовни съсъди), въодушевление, стремеж към отдаване.

Затова светлината започва да ми влияе, чрез техните съсъди. Получава се, че аз напредвам, получавайки от другите и съсъди, и светлина.

Ще се надяваме, че това ще се случи с всеки. Аз самият го очаквам! От това ще спечелят всички: начинаещият ученик и големият кабалист – висшата светлина няма никакви ограничения.

„Творецът се намира вътре в народа”, и ако се събира такава голяма маса хора, желаещи да разкрият духовното, дори и да не са на високо духовно ниво, но ако са много – тогава всеки може да извлече оттук жизнена сила!

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност“, 18.10.2010

[24144]

„Отвън“ – означава още по-навътре и надълбоко

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Кабалистите казват, че от една страна, всичко се намира вътре в нас, а от друга, че трябва да излезем извън себе си и да се обединим. Излиза, че има два Твореца: външен и вътрешен?

Отговор: Преди всичко, препоръчвам ви да погледнете едно от последните предавания за възприемане на реалността, в което говорихме точно за това.

Отвън няма нищо – всичко е в човека. Отначало, вътре в себе си  усещам липса –  не ми достига формата на отдаване. Това вече е желание, насочено към Твореца. А след това получавам формата на отдаване, ставам отдаващ – това означава, че Творецът се е облякъл в мен, напълнил ме е.

Отвън нищо не съществува. Във „Въведение в книгата „Зоар”, Баал аСулам обяснява, че светът, който ни се струва външен, не е нищо повече от една голяма илюзия. Защото творението е желание за наслаждаване, което усеща само това, което се случва в него.

Едни от неговите части стават светове, а други – създания. В крайна сметка, то се дели на много части и аз свързвам себе си само с една от тях, а всички останали ми се струват външни.

Защо? Защото съм преминал през разбиване. Някога съм бил цял, а след това съм се разделил. И сега, от своята малка точка, аз виждам останалите като чужди.

Именно тук трябва да формирам желанието за единство. Обединявайки се с останалите – според принципа любовта към ближния, като към себе си, аз ще върна вътре цялото това голямо кли, цялата реалност, която сега виждам отвън. Така двете капки вода се сливат в една, без да оставят дори и намек за това, че са били разделени.

И така, разбиването е било преднамерено подготвено за нас, за да разберем формата на небитието, която е предшествала битието, обединението. Важно е не самото обединение, а това, че вътре в него придобивам формата на отдаване – Твореца.

Изграждам Твореца в себе си. Затова, на иврит Той и се нарича на Боре, което означава: ела (Бо) – и виж (ре), т.е. направи – и ще усетиш, ще разбереш, ще постигнеш. Тъй като самият ти правиш това.

Нищо външно не съществува. Поправяйки всеки детайл от разбиването, аз постигам в себе си природата на Твореца.

От урок по статия на Рабаш, 22.10.2010

[24530]

През целия си живот се готвим за война

каббалист Михаэль ЛайтманНауките на нашия свят постоянно се изменят и на нас ни се налага през цялото време да ги поправяме и уточняваме.

Всичко, което днес ни се струва абсолютно очевидно, утре вече не е така безспорно и, възможно, дори това, което считаме днес за полезно, утре да се окаже вредно. Нашето желание през цялото време се променя и ние разкриваме в него нова наука.

И тъй като желанието за наслаждение може всеки ден да се сменя на противоположното, значи и полезното може да стане вредно.

Освен това, действайки чрез своето единствено егоистично желание, ние, използваме всичките открития, направени в природата в интерес на своя егоизъм – и затова резултатите от развитието на науката са ни във вреда.

Тоест ние винаги я използваме за зло. И виждаме, че науката се развива основно, защото ни е необходима за войните, за взаимно унищожаване. Ако не беше така, ние въобще нямаше да се развиваме.

Всички прекрасни научни открития обслужват нашия егоизъм.

Oт урока по статията „Кабала в сравнение с науките“, 21.10.2010

[24440]

Когато моето дете е държано в плен

Въпрос: Аз чувствам, че моята духовна цел, моето „дете”, е държано в плен от другите. Как да си го върна обратно?

Отговор: Ти не трябва да си го връщаш, а трябва да бъдеш сигурен, че тези хора са лоялни с теб. Дай Бог, ако си загрижен за това, както за собствено дете. Например, ако твоят син бъде отвлечен от недоброжелатели, можеш ли да си представиш какво ще почувстваш? Сега той е сред жестоки неприятели и цялата им радост се заключва в това да му причиняват болка.

Въпрос: И те са мои приятели?

Отговор: Разбира се, че да. Затова ги наричаш приятели. Те са тези, с които трябва да се обединиш. Всъщност, ако сте обединени като едно цяло, то бихте почувствали, че сега сте в света на Безкрайността. Това са основните правила и не си струва да се опитваме да оцветим картината в розово. Нашият егоизъм крие много по ужасни стремежи.

Чувстваш ли сега, колко по-силна трябва да бъде твоята тревога? Твоето дете ще остане в плен на злосторниците и те непрекъснато ще търсят начини да му навредят, но така че то да не умре, а да страда все по-силно. Единственият ти изход е да превърнеш злото в любов. Следователно ти трябва да се тревожиш само за това как да ги направиш свои приятели и да ги накараш да те заобичат.

Помисли как да постигнеш това. В групата трябва да присъства и да се усеща тази тревога. Пробуди я в другите. Помоли за нея по време на учението, защото молитвата по време на четене на кабалистични текстове е най-ефективна.

От урока по статията „Поръчителство”, 08.10.2010

[23408] 

Кръг и линия – поръчителството и неговата реализация

каббалист Михаэль ЛайтманКогато ние се намираме в кръга, това означава, че се намираме вътре в общата система на природата, която включва в себе си цялата нежива, растителна, животинска природа и душите на хората, т.е. в системата на Безкрайността.

А линия означава да поемем цялата функция върху себе си, за да приведем тази система в действие, вместо тя да се задвижва свише от природата.

Кръгът означава условие на пълно поръчителство свише, а линията – доколко сме способни да реализираме поръчителството от своя страна.

Ако ние изпълняваме закона на поръчителството, то живата, растителната и неживата природа също се присъединява към този процес, защото е включена в нашата степен „човек”. По такъв начин в поръчителството участва цялата система на всички си нива.

От урока по статията „Поръчителство”, 15.10.2010

[24129]

И отново за намерението

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: На един от сутрешните уроци вие казахте, че човек, който присъства на уроците, участва в дежурства и се занимава с разпространение, съвсем не е нужно да се намира в системата.

От друга страна вие казвате, че докато се намираме в процес на растеж, сме длъжни да ходим на уроци, да се занимаваме с разпространение, да участваме в дежурства и да носим отговорности и задължения, които поемаме върху себе си. Как да ги съвместяваме?

Отговор: Сама по себе си системата природа е поправена и става дума само за моето съзнателно участие и желание да изпълня законите. В това е нашата работа – да познаем законите на природата и да ги изпълняваме.

Затова ако човек физически се намира сред нас, това още не означава, че той участва в системата.

Може би изпълнява всички действия, но „заповед без намерение е като тяло без душа”. Главно е неговото желателно изпълнение – т.е. намерение.

Но може ли човек, който има възможност физически да изпълни действието, да се задоволи само с намерение? Не, ако той не изпълнява възможното действие, това само показва, че в него няма намерение.

От урока по статията „Поръчителство”,15.10.2010

[24062]

Ние не привличаме със „сладкиши“

Въпрос: Нужен ли ни е такъв екран, който ще ни позволи да се избавим от всички наслаждения, подготвени от Твореца?

Отговор: Не. Целта на творението е да достигне доброто и да се наслади. Но ние трябва да се насладим на неограничените удоволствия, които не съществуват в нашия свят. В този тънък слой на реалността, ние оставаме „животни”, а нашата задача е да се издигнем до степента на човешко ниво, в което е заложено безкрайното наслаждение. И тогава, след разкриването на отдаващото кли, ние безгранично ще се насладим.

Целта не е човек да страда. Ние трябва да разберем, че ако сега изпитваме страдания в нашия живот, това е само защото, по този начин, те ни тласкат към истинските удоволствия. Рабаш ни дава пример за един баща, който устроил уволнението на своя син от фабрика, за да не остане той там през целия си живота, а да напредне.

Когато се изправим пред неприятни неща, ние не чувстваме, че сме възпитавани по този начин, като малки деца. Но няма друг път. Не може непрекъснато да си примамван със „сладкиши“, защото те ще станат единствената ти цел. А без „сладките изкушения“ ти ставаш по-мъдър, започваш да цениш ситуациите и да се ориентираш в тях.

Благодарение на обкръжението и метода на поправяне, ти започваш всеки път да разбираш какво се случва с теб, съгласяваш се с „програмата за обучение” и по твоя воля преминаваш през всичките стъпки.

От урока по статията на Рабаш, 12.10.2010

[23278] 

„Мъжете са от Марс, а жените от Венера”

Въпрос: Наистина ли, мъжете и жените са толкова различни, че изобщо не могат да се разберат помежду си?

Отговор: Аз мисля, че няма друга наука, освен кабала, която може да ни обясни колко сме различни.В духовното, силата на отдаване е мъжка сила, а силата на получаване е женска сила, но за разлика от нашия свят, силата на получаване в духовното е позитивна сила и е жизнено важна.

Тези две части в природата са равни и абсолютно противоположни във всичко – в свойствата, в особеностите, чак до самия край на поправянето.

Даже в най-последното поправяне, природата си остава природа, всяка нейна част се отличава от друга и е противоположна на нея..

Но поправянето, което всеки осъществява всеки над себе си, дотолкова сближава мъжката и женската част, че те стават като едно цяло.

Това не означава, че разликите между тях изчезват, принципните разлики остават и разривът от сътворението на света също, но поправянето ги води до уравновесяване, съединение и дори сливане.

Затова, само с помощта на методиката за поправяне, която се нарича наука кабала, когато мъжките и женските части се поправят, ще съумеем да изградим семейство и да установим правилен живот в нашия свят, без да говорим за висшето възнаграждение, което ще почувстваме в разкриването на Твореца между нас.

От предаването „Кабала за начинаещи”, 14.10.2010

[24393]