На конгреса човек преминава през различни състояния, подеми и спадове на настроението, в него пробягват много мисли: "за" и "против".

Но ние ще се опитаме да обясним на начинаещите, че това е вътрешна работа, която ни развива много бързо. Тези изяснявания ни спестяват години от живота и напразни страдания.

Ти за целия си живот не можеш да преминеш толкова, колкото за трите дни на конгреса – и всичко това се отнася за подготовката на твоя вътрешен, духовен съсъд, благодарение на силата на светлината, привлечена от тази огромна маса от хора.

Тъй като Творецът присъства "вътре в народа". Съединението носи светлина вътре в себе си, и тази светлина ни въздейства!

Някои разбират това повече, други – по – малко, и на всеки въздейства светлината, съответстваща на неговото ниво. В това няма никакъв риск– човек изяснява своите състояния и това е много полезно. Ние ще обсъждаме това на конгреса.

Вие можете да поканите когото желаете – той ще се чувства там напълно свободно, тъй като винаги може да излезе навън и да седи и разговаря с другите (наоколо ще има маси, заредени с чай, кафе и сладки), а после да се върне в залата, или да си отиде вкъщи и да се върне на следващия ден.

Но той вече се е докоснал до своята вътрешна работа, и това ще остави в него следа. Не бива да се прилага никакъв натиск върху него– трябва само да му се даде възможност да се докосне до светлината, до духовното.

Не бива да се страхуваме, за всеки е отредено пресметнатото свише, колко той трябва да получи от силата на тази маса, която ще го придвижи напред. Това не може да има никакви отрицателни последствия.

От урока по статията "Науката кабала и нейната същност", 18.10.2010

[24148]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Скъпи приятели, моля задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

За необходимостта всеки човек да изучава науката Кабала

Невъзможно е целият народ на Израил да достигне до това голямо изчистване (от егоизма) по друг начин освен посредством изучаване на Кабала, която сама по себе си представлява най-лекия път (за поправяне на човешката природа).

От друга страна, чрез занимание единствено и само с откритата Тора, да се удостоят могат единици, които са надарени с чудесната сила, но придружени от големи страдания, а не голямата част от народа (а съгласно замисъла на Твореца, цялото човечество е длъжно да достигне до пълното поправяне на егоистичната си природа).

Баал аСулам. Предисловие към ТЕС. п.36.

Тъй като цялата наука Кабала разказва за разкриването на Твореца (от всеки човек), то от само себе си се подразбира, че друга наука равна ѝ по важност и възможност за постигане на целта – няма.

Намерението на мъдреците в Кабала се заключава в това, да създадат система за постижение (на Твореца), която да бъде пригодена за работа с нея (за всеки човек – мъже, жени, деца, учени и глупави, както пише Рамбам, така че да я разкриват постепенно, в степента на поправяне на човека).

Те са изготвяли (тази система за кабалистично образование) тайно, и на тях им е било разрешено да я крият, до определено време, но не и завинаги, както е казано в Зоар: „И ще се открие мъдростта на Кабала в края на дните”.

Баал аСулам, Науката Кабала и нейната същност.

[24305]

Filed under: Баал Сулам, Изучаване на кабала, Кабалистични източници - No Comments→

В нашия свят, мъжът се държи по отношение на жената  като „мачо”, за да покаже, че е по-висш, че превъзхожда жената по сила и успехи.

Това е обусловено от природата, независимо, че в духовното всичко е точно обратното. Тъй като жената поражда новото стъпало и подтиква мъжа към развитие, тя е по-важна от него.

Точно както в нашия свят жената ражда новото поколение, така е и в духовното – женската част създава новото, по-близко до Твореца стъпало.

Кой прави стъпката за сближаване с Твореца? Мъжът привежда в действие силата, но жената прави тази стъпка, тя ражда следващото стъпало. В нашия свят, възползвайки се от това, че той нищо не ражда, че е по-свободен – мъжът прави това, което му се иска.

В духовното, мъжът напълно, в цялата си свобода е насочен към организирането на женската сила, за да се роди ново стъпало и двамата да се приближат към духовното.

Всичко, което мъжът притежава, той влага в жената и от нея произлиза тяхното ново стъпало. Точно както е в нашия свят, който се явява естествена проекция на духовното, където мъжът дава семето, а жената го развива и носи следващото поколение.

Въпрос: Какво е това, което жената притежава, че успява да вземе семето и да го развие?

Отговор: Жената притежава две сили – силата на получаването и силата на отдаването. Мъжът има само едната сила, тази на отдаването, затова е слаб и това не му е достатъчно, за да съществува в природата. А жената притежава и силата на отдаването, и силата на получаването.

Въпрос: Значи тя символизира самото творение?

Отговор: Тя символизира творението, и самото творение е създадено за нея – това е Бина, Висшата Майка.

Бащата (Аба) има само силата хохма, а Майката (Има) има и хохма, и хасадим, и тя знае как да организира тези две сили, така че да породи мъжката и женската сили и след това да ги насърчи да напредват.

Пораждането, изхранването, зрялата възраст – всички тези етапи изхождат от Има.

Въпрос: И всичко това се проектира в нашия свят?

Отговор: Трябва да разберем, че пренесем ли в нашия свят  поправяне, което е в съответствие с духовния свят, тогава ще видим другия свят.

Тогава ще има напълно различни отношения в семейството – между мъжете, жените, децата. Всичко ще придобие друга форма, затова е казано: „Аз видях противоположния свят”.

И обратно – ако не използваме науката кабала, ще се спускаме все по-ниско и по-ниско, и каквото и да влагаме в новите училища, частните и обществени организации, нищо от това няма да ни помогне и светът ни ще изпадне в пълна деградация.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 14.10.2010

[24282]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: Какво трябва да направя, за да получа сили и да поискам поправяне?

Отговор: За това е необхдоимо човек правилно да си представя мрежата от взаимно свързаните желания – искри, разбирайки, че те трябва да работят заедно и да разкриват помежду си особената обща сила, наречена „Творец”.

Тази сила си е отишла оттам, защото във връзката между искрите няма взаимност, сплотеност. Но човекът отново и отново рисува картината на взаимната връзка и по този начин привлича светлината от поправената система.

Засега това е игра и от него все още не се изисква да извършва духовна работа, но се изисква да полага старание.

Нека дори да троши – но той трябва да се учи от това. Детето не се учи, ако не чупи. То трябва да рзглоби играчката, за да разбере какво има вътре.

Така е и по духовния път. Но стремежът тук е към съзидание, към издигане.

Ние, все повече засягаме разбитата система от връзки между душите. В действителност, няма да разкрием нищо друго, освен нея.

Вътре в тези връзки, ние ще видим механизма, който действа отгоре надолу. Той се разкрива от централната точка, от Малхут на света на Безкрайността, приближава се към мен в разбирането, в осъзнаването. Именно това е системата на световете.

След разбиването, тя се е поправила и се е изградила пред мен така, че с нейна помощ да мога да премина през всички етапи на поправяне, изначално заложени в нея.

Така че, системата вече се намира пред мен, а всички ние сме свързани и обединени в състоянието на окончателно поправяне.

Аз трябва само да разпозная себе си в правилното единство с всички и да разкрия помежду ни Силата, която се нарича „светлина” или „Творец”.

От урок по статия на Рабаш, 20.10.2010

[24287]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

Книга „Зоар”, глава Бо: „Колко е нужно на хората да вървят по пътя на Твореца, за да се удостоят с бъдещия свят и да се спасят от всички обвинители!”.

Ако групата е добавила към човека 5-процентно искане за отдаване, то и светлината му въздейства по съответния начин.

А останалите 95% от неговото желание още не са свързани с групата и се стремят към получаване. Върху тази част, също въздейства светлината, връщаща към източника, но под формата на „помощ на обратно”, на корекция на курса, за да види човекът, че тук неговите искания не са устремени в тази посока.

„Помощта на обратно” идва във вид на „обвинители”, които сякаш се противопоставят на пътя, на целта, на групата – на всичко, което се отнася към духовното. Фактически, това сме ние самите в дадения момент – защото нашата молба още не е чиста.

Всъщност, свише идва единната светлина. Тя не се разделя така, както е на рисунката, а просто въздейства по различен начин на моите желания и свойства – степента на положителния и отрицателен натиск варира. Всичко се случва единствено, за да ме ориентира правилно по пътя.

Ако съм включен в група, то тя ми напомня, че не трябва да се сражавам с „обвинителите”. Задачата на тези „врагове” е да ми помогнат и да ми дадат още сила.

Не трябва да се борим със съблазните на нашия свят или с оплакванията по духовния път. Вместо това, трябва да молим Твореца за сила, издигайки се над „обвинителите”, а не воювайки с тях лице в лице.

По същият начин е невъзможно да воюваме с Фараона – можем единствено да избягаме от него. Аз просто проявявам злото и, когато то достигне пълния си обем, в мен се появяват сили за бягство.

Към „обвинителите” трябва да се отнасяме практично, защото те са силите, които работят над нас. Тяхното съпротивление е предизвикано от това, че аз, все още нямам правилен контакт с Твореца. Това е мой недостатък и той трябва да се поправи.

За човека е трудно да се провира през всичките си претенции към Твореца, помнейки, че именно Той ги е изпратил. Тук са необходими общото мнение, общата основа, общия стремеж и съгласието на групата.

В групата, ние се държим твърдо за принципа: всичко идва от Твореца и затова трябва да се обръщаме към Него, а не към „обвинителите”. Тогава, бързо и точно използваме всичко по неговото предназначение.

В крайна сметка, човекът благодари за „злото” по същия начин, по който благодари и за доброто, и се обединява с единния Източник, който му изпраща само добро.

От урок по статия на Рабаш, 20.10.2010

[24297]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Обкръжението не е просто входен билет за духовното и не е нещо, което само ме съпровожда по духовния ми път. То е моята душа – мястото, на което разкривам връзката си с Твореца.

То става моя душа, мой свят на Безкрайността, когато вътре в него, вече не различавам вътрешни и външни желания (келим) – себе си и другите, световете, а усещам всичко това като едно желание (кли) и една светлина.

Да допуснем, че съм се издигнал на нивото нецах на света Брия. Какво става с всички стъпала, които съм преминал? Те съществуват в мен не във вид на стъпала, защото вече съм ги преминал, а във вид на кръг, тъй като съм поправил всички тези желания.

Когато се издигам по стъпалата на стълбата – вътре в групата, в нашето единение, тогава всичко, през което вече съм преминал се е присъединило към мен и е станало мое. А всичко, през което ми предстои да мина е все още разпиляно и разцепено на множество хаотични сили.

Затова, засега обкръжението е все още средство за мен. По този повод е написано: „От любовта към творенията – към любовта към Твореца”. Като че ли Творецът нарочно ни е разбил, за да Го разкрием.

Но какво означава „да го разкрием”? Ние Го разкриваме в същите разбити съсъди (желания, келим), поправяйки ги. Когато тези желания приемат формата на отдаването, тази форма в тях се нарича „Творец”.

Затова, обкръжението не е средство, а именно онова пространство, което трябва да формирам и съответно – да живея вътре в него.

Правилната форма на тази система, връзката между душите – това е моята душа, а нейната вътрешна форма е Творецът, който съм разкрил и с когото съм се съединил в едно цяло.

От урок по книгата „Зоар”, 20.10.2010

[24311]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Когато човек изучава законите на интегралната система, му става ясно, че нищо не може да промени.

Защото всичко, което се случва с него е резултат от това, способен ли е да приеме изпълнението на закона за поръчителството.

И ако не е способен, тогава разликата между това как работи системата, намирайки се в поръчителство и това, че той е трябвало да я приведе в действие самостоятелно, се усеща от него като страдание, като натиск, изхождащ от страна на тази система.

В това няма никакво милосърдие към частното, освен разчета на общата система.

Ако човек не съблюдава нейните закони, то в зависимост от степента, в която е трябвало да ги изпълнява, в отговор, той получава от системата отрицателна реакция.

Тя сякаш спира, очаквайки, че той сам ще я приведе в действие. И това той усеща като всевъзможни нещастия и страдания.

Но ако знае какво представлява тази система, тогава може дори да види под каква форма и по какъв начин възникват неговите проблеми и беди.

Това зависи от връзките между душите и от степента, в която той трябва да ги приведе в действие.

От урока по статията „Поръчителство”, 15.10.2010

[24279]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

В процеса на развитие, достигайки осъзната възраст, ние вече сме въоръжени с огромно количество образи и понятия за този свят.

По тази причина, можем да разделяме и да съединяваме различни образи и понятия във въображението или в действията си.

Затова, когато чуем за нещо, ние можем да си го представим, изхождайки от това, което ни е известно от „онова на което е подобно”  дори, ако никога не сме виждали този обект и нямаме никакво отношение към него.

А за духовното нямаме ни най-малка представа, никакъв контакт, знание за неговите елементи, които бихме могли да разделим на части или да съединим, да си представим нещо „подобно”.

Четем за духовните явления и ако си представяме нещо образно, трябва да осъзнаем, че това е самозаблуда. В този случай, вземаме познати образи от нашия свят и от тях, във въображението си съставяме предполагаеми образи от висшия свят.

Тъй като това очевидно не е правилния начин, то при изучаването на кабала се стараем да не съединяваме (да не натрупваме) нищо в разума и чувствата, а да изхождаме, както е казано от: „съдията няма нищо повече от това, което виждат очите му”.

Не трябва да добавяме (доизмисляме, фантазираме), защото това вече означава форма, която не е облечена в материя. Кабала е против това, защото ние трябва да постигнем форма, облечена в материя.

А ако започнем да си представяме форма, която не е облечена в материя, то това винаги ще бъде лъжлива форма, заимствана от нашия свят и никога няма да стигнем до истината.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 20.10.2010

[24330]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как да предам светлината на живота на всички части от системата?

Отговор: Правете както пише Рабаш: Дай на всеки чувство на радост, важността на целта, връзката между нас да бъде модел в работата, тоест прави всичко, за което четем в статиите!

Трябва да разберем, че тези инструкции, които кабалистите представят като съвети или препоръки, са строгите закони на природата, за които тези велики мъдреци ни разказват като на малки деца, по деликатен начин. Детето расте, става тийнейджър, съзрява и става възрастен, където вече няма компромиси, защото законът си е закон.

От урока по статията „Поръчителство”, 15.10.2010

[24065]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - No Comments→

Всъщност, ние и сега представляваме не физически тела, а души. Творецът е създал желанието за наслаждение, и няма нищо друго освен това. И ако усещаме земна материя, това не е защото съществува друга, отделна реалност. Има само желание, което усеща себе си във физическо тяло. Това е същата душа, която усеща само себе си и само вътре в себе си. Тя не възприема нищо, което е извън нея.

Поради тази причина душата се усеща съществуваща в нейното материално тяло, привидно заобиколена от други, подобни тела. Така възприемам себе си и обкръжаващата ме действителност, тъй като съм затворен в себе си със своя егоизъм. Щом започна да добивам нови желания и да възприемам свойства извън мен, виждам реалността по различен начин.

Реалността, която виждам извън мен, се нарича „висш свят”. Как да изляза от себе си (от своя егоизъм) и да видя съществуващото навън? Трябва да се свържа с други души, с други приятели. В тази връзка, в това съединение, разкриваме общи усещания и проявления, наречени „духовен свят”.

Затова, когато четем Зоар, трябва да помним, че всички желаем да разкрием висшата светлина, да разкрием всичко, описано в Зоар. Тя ни предава състояния и картини, които говорят само за връзката между нас и нейните различни форми. Това е цялата реалност.

От урока по книгата Зоар, 15.10.2010

[23719]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→