Въпрос: Да ви кажа честно, безпокоя се. Четохме цитати за състоянието до планината Синай, за разновидностите грижи.

Скоро ще стана на 60 години. Веднъж Вие говорихте за възрастта на хората – от 20 до 60 години, подчертавайки тези цифри. Та какво сега, ще ме свалят от влака ли?

Отговор: От нас не зависи, кога  ще се пробудим към духовното, към осъзнаване на важността на поръчителството, към безпокойство за своето духовно състояние, как да прехвърлим грижата за себе си към грижа за ближните, за Твореца. Всички тези стъпала са скрити, зависят от развитието на много души. И засега не можем да говорим за това, защо всичко се случва именно така.

До теб седят 20 – годишни. След това ще разкриеш, че съгласно корена на твоята душа, твоето състояние днес е оптимално състояние за твоето духовно развитие.

Това, че ти се дава такова безпокойство именно сега – да се грижиш за правилния път, за целта на света – значи това е оптималното и повече не може. А сега всичко зависи от теб, как ще реализираш обращението свише към теб, чрез своя свободен избор.

От програмата “Кабала за начинаещи”, 13.10.2010

[23796]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Какво се случва, ако по време на Конгреса  аз съм дежурен в охраната по време на урока? Всички седят и слушат, а аз навън проверявам пропуските. Даже и да чувам радиосигнала в наушниците, вече не е същото…

Отговор: Това, всъщност, е твоята „печалба”. Защото ти обслужваш другите: всичко което те „прихващат” на урока, го организираш и усигуряваш ти. С други думи, те сега се напълват посредством теб.

Въпрос: Но по какъв начин, та до мен не долита нищо от техните впечатления?

Отговор: Напротив, всичките им впечатления идват отгоре чрез теб. Ти, все едно, получаваш възнаграждение от всеки един от тях. Нима е лошо?

Въпрос: Ами ако работя в охраната и изпитвам удоволствие от това, защото помогам да се разпространява науката кабала? Може ли да се получи такова напълнение?

Отговор: Получавай своето напълнение. А  като цяло – по-малко теоретични сметки. Действието си е действие.

Въпрос: Да допуснем, дошъл съм на Конгреса и не искам да работя в кухнята. А са ми поставили задача да почистя лук – някакви сто килограма (!), половин ден работа. Правя това без каквото и да било желание, неприятно ми е, не си намирам място, проклинам приятелите си, проклинам  целия този Конгрес и всяка секунда искам да избягам…

Отговор: Обърни внимание каква голяма работа  вършиш. Какви мисли за важността на групата и целта ежесекундно преминават през главата ти  докато работиш с този лук, колко пресмятания трябва да извършиш, за да прекараш тези часове в кухнята!

Толкова неща ще премислиш, ще изясниш своето отношение към приятелите и към Твореца, ще се бориш със себе си, ще се суетиш – и накрая ще видиш, че просто нямаш друго място. Къде другаде би преминал през всичките тези изяснявания?

В такива ситуации прецизността на анализа е много висока. Едва пристъпил към някаква работа – от най-приятната до най-неприятната – веднага те налягат мисли и съмнения. Това е прекрасна възможност.

Ако всички можеха да работят в кухнята и успоредно да слушат лекцията, аз бих си седял в стаята и бих предавал по радиото без телекамера. Нека, даже, в кухнята да няма нужда от никой – не е важно, да са налице пречки и преодоляване. Това е най-доброто условие за израстване!

От урока по статия от книгата “Шамати”, 15.09.2010

[23710]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

От страната на  Твореца не се извършват никакви изменения. Всичко се променя в нас, постепенно, посредством решимот, които се усилват от по-леките към по-тежките.

По този начин, стъпка по стъпка, се учим да се отнасяме правилно към това, което чувстваме. Всичките жизнени уроци – са уроци за правилно отношение към Висшето управление.

Цялата природа се развива по стъпълата „неживо”, „растително”, „животинско”, „човек”. На всяко стъпало, от своя страна, има същите четири собствени стъпала на развитие.

На стъпалата на развитие 1,2,3 на нивото „човек” – ние не сме готови да приемаме идеята за причинния фактор на развитие. Това стъпало се характеризира с липса на въпроси, висшето управление съществува за него само във вид на религия.

Но има 4-то ниво на развитие в нас, когато в човека се пробуждат решимот към източника, към Твореца.

Истина е, че от време на време той се изключва от това, „забравяйки” или „попадайки” под влиянието на тревоги или наслаждения.

Но с помощта на обкръжението му се предоставя възможност да се свърже с Висшето управление, независимо от различните странични влияния / пречки. Тогава човек съотнася пречките с Твореца, като също може да се моли за поправяне, а не за добро и отстраняване на пречките.

Ако човек си представя, че има причина в света, съдба, някой, който му причинява зло, а някой друг може да му изпрати добро – този човек се покланя на две „божества”: страхува се от лошото и моли доброто. Обикновенно така се случва с хората – и светските и религиозните.

Всичките етапи на развитие на отношението към висшата сила, трябва да доведат човека към състояние, в което „Няма никой друг, освен Твореца”.

Това изгражда съвършенно друг подход към управлението: оказва се и двете сили и лошата и добрата, произлизат от един и същ Източник. А значи, трябва по някакъв начин да се оправдаят нещастията, та нали не може от добрия Бог да идва нещо лошо.

По този начин  човека  се води от извода и разбирането за това, че няма разделение на две сили: добра и зла – просто Твореца се отнася към него като баща към син и го обучава с всяка нова крачка.

Така в неговия живот се разкрива Висшето управление – възпитанието, което той получава от Твореца. И в това му помагат обкръжението, другите „деца” в същата „детска градина”, под попечителството на същия Възпитател.

Всички заедно ние си помагаме един на друг и се укрепваме в правилно отношение към Висшата сила, която ни управлява и ни учи как да пораснем, за да я опознаем.

От урока по статия на Рабаш, 14.10.2010

[23566]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Първата степен, поръчителството, това е началната степен на духовната стълба. Цялата тази стълба е реализация на условието в поръчителство: от 0 до 100%, на 125-те степени.

Затова на конгреса ние се опитваме от самото начало да достигнем началното условие на поръчителство, на най- обикновено ниво и дори временно да се задържим на него.

И това е възможно ако всички заедно страстно пожелаем това и се опитаме да предадем това стремление един на друг. Такова състояние съзнателно могат да достигнат само не голяма част от хората, а останалите ще се присъединят към тях.

Защото сме свързани помежду си в духовна схема „парцуф” във вид на пирамида, на която има връх (мъже от 20 до 60 години, с мощност 60х10000) и долни слоеве (така наречените старци, жени и деца) но в резултат се съединяваме заедно в една група (народ), „стоящ пред планината Синай”

И когато самата вътрешна част, „мъжете от 20 до 60 год.” приемат на себе си поръчителство, то всички останали, новодошлите ще се присъединят към тях.

Всички се включват в едно цяло и се наричат „един народ”, получаващи духовно разкриване. Както е казано, целият народ чува гласа на Твореца от планината Синай.

Но истинското условие на поръчителство отначало върху се бе си приема най- вътрешната група.

От урока по статията „Наука кабала и нейната същност”, 14.10.2010

[23550]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Време е да разберем, че сме пропаднали. Всеки от нас седи върху дупка, която сам е направил в общата лодка и едва-едва се удържаме на място, за да запушим тази дупка.

През цялото време тук и там се открива теч и колкото и да се стараем все едно потъваме.

Така не е възможно да се придвижим към целта. Необходимо е да осъзная, че завися от другите и да си представя тази зависимост. Ако не изясня картината, тя ще излезе ужасна, но това ще ме подтикне напред.

В това се и заключава Изхода от Египет”, да разкрием  сто процентната зависимост един от друг. Ние повече не можем да оставаме в своя егоизъм.

Защото в ръцете на всеки е тръбичката с въздух за другите и той не отваря кранчето. Ето защо всеки живее само в частица светлина (киста де хают), в надежда за истински живот.

Защото става дума за моят живот! Освен съществуването в този свят, което скоро ще свърши, аз нямам нищо, докато не накарам другарите да отворят кранчето.

Просто ми е необходим живителен разтвор- светлина, протичаща през моята душа и придаваща усещането за духовен живот. И ще се влее той в мен само чрез другарите.

Но те не го пропускат. Какво да правя? Да ги пробуждам, да ги пробуждам да открият тези канали. Ако съумея –ще се спася, а иначе –смърт. И е нужно всички заедно да работим над това.

От урока по статията „Поръчителство”, 08.10.2010

[23414]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→