Скъпи приятели, моля задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

За необходимостта всеки човек да изучава науката Кабала

Стремежа към разкриване тайните на Тора се явява идеалната цел на живота и съществуванието (защото в този случай човекът действа оптимално).

Рав Кук. Орот Кодеш, 1. Стр. 142

Тайните на Тора донасят освобождение (от егоизма, а с това и от всички страдания) и възвръщат народа на Израел (тези, които желаят да разкрият Твореца) на неговата земя (желание – рацон, от думата земя – арец).

Рав Кук. Орот, стр. 95.

Именно във време на голяма криза (глобална, пълна зависимост на всички от всички) и огромна опасност (да разрешат проблема, както винаги посредством световна война), е необходимо да се използват преимуществата на лекарството (пътя на светлината вместо пътя на страданието).

Рав Кук. Писмо 2, стр. 123-124.

Ако младите хора с времето разкрият за себе си тежестта (на този свят) и слабото желание (точката в сърцето, стремежът на сърцето към висшия свят, егоистичните желания) към занимание с вътрешната Тора (истинската природа на света), то върху тях ляга задължението, да приемат като правило, да не преминава и един ден, без изучаване на кабала по час или два – и тогава с течение на времето, те ще придобият разум.

Рав Кук. Писмо, 1. стр. 82

[24071]

Filed under: Изучаване на кабала - No Comments→

Скъпи приятели, моля задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

За необходимостта всеки човек да изучава науката Кабала

Всеки човек трябва да изучава Кабала (иначе той не изпълнява предназначението си и изживява живота си напразно).

Баал аСулам Предисловие към книгата „Устата на мъдрите”.

Няма за Твореца по-голямо удоволствие от това, когато се занимават с Кабала (защото с нейна помощ Го разкриват). И още повече, човек е създаден само за това – да изучава Кабала (тъй като само чрез нейното прилагане, той ще достигне целта на своето създаване).

Рав Хаим Витал, „Въведение към Шаар Акдамот”. Стр. 6, 7

Абсолютно (безпрекословно) задължение (свише) възложено на целия народ на Израел, на всекиго, който и да е, е да се занимава с вътрешната част на Тора и нейните тайни (Кабала), без което той няма да достигне своето съвършенство.

Баал аСулам, Предисловие към книгата „Устата на мъдрите”.

Избавянето на Израел (от егоизма, а значи, от всички негови проблеми) и цялото негово величие (самостоятелност, безопасност, мястото му сред народите на света), зависят само от изучаването на книгата Зоар и вътрешната част на Тора.

Баал аСулам, Предисловие към Книгата Зоар.

[23956]

Filed under: Баал Сулам, Изучаване на кабала, Кабалистични източници - No Comments→

Скъпи приятели, моля задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Забележките в скобите са мои.

Предпочитането да се изучава скритата Тора пред откритата Тора

Ако ние обърнем внимание на неговите думи (на рав Хаим Витал), те за нас ще станат ясни като ден. Защото е казано: „По-добре е за човек да отложи изучаването на Талмуд, след като е опитал щастието си в откритата част на Тора”, – подразбира не щастието в остротата на ума и знанията (в изучаването заради знания), а това, което разяснихме вече по-горе, обяснявайки израза: „Аз създадох злото начало и създадох Тора, като средство за неговото поправяне”.

Тоест, човек, който се е трудил да прилага усилия в откритата Тора (не за знание, а за изправяне на своето зло, егоизма си), но все пак злото е останало да действа и изобщо не се е смекчило, и доколкото той все още не се е избавил от престъпните размишления (че изучава не заради поправянето си, а заради получаването на възнаграждение)… И затова Хаим Витал съветва човека да отложи Талмуд и да се занимава с Кабала.

Баал аСулам, Предисловие към ТЕС, п.22

[23813]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - No Comments→

Въпрос: Задължени ли сме да се противопоставяме на егоизма или да работим с него?

Отговор: Ако аз гледам на егоизма и отъждествявам себе си с точка от Твореца, то противостоя на егоизма. Аз съзнавам, че това е моята природа, обаче ако я поправя, то това ще е природата на Твореца – нали егоизмът е Негов отпечатък.

Затова егоизмът се нарича ”помощ срещу теб”: неговата форма е противоположна на тази, която ми е необходима, но тя ми помага, тъй като нямам нищо повече.

Затова сега не ми стига Светлината, която ще помогне да се запълни егоистичната ”ямка” в отпечатъка с правилното отношение и да се получи обединение – формата на Твореца.

В нашия егоизъм има все обратни форми, както са се образували те при своето отделяне от съвършенството и до нашия свят.

Тези форми са като вложени една в друга, като в матрьошката. А ние, с помощта на светлината, трябва в обратен ред да дойдем до правилната форма.

Затова имаме заслуга срещу егоизма с осъзнаването, че освен висшата светлина, имаме всичко. Следвателно, нужно е да повикам въздействието на висшата светлина върху моето желание за бъдещото състояние на обединение, за желанието за поправена форма (решимо).

Затова ние отначало казваме: ”правим и усещаме”, тоест готови сме за обединението, като получаваме това желание от групата.

От урока по статията ”Поръчителство”, 15.10.2010

[24040]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: В какво се състои законът на системата на поръчителство?

Отговор: Законът на системата е абсолютната взаимност. Както е написано в ”Даряването на Тора”: ”Като един човек с едно сърце”.

Едно желание в цялата система, общо взаимно отдаване, което се реализира в сливане с Твореца. Законът се заключава в думите „един”, „единство”.

Може да се каже , че „единство”, „един” не може да бъде закон. Но понятието „един” включва в себе си твърде много различни свойства, свързани помежду си над ненавистта и над отхвърлянето, с отношенията за любов и за отдаване.

Това е вътрешната формула на системата: противоположни по своята природа неща, свързани над този закон за подобие на свойствата.

Така е устроено нашето тяло и всяка единна система. За да съществува системата, тя трябва да е изградена от различни по форма, противоположни части, над които действа общ закон – съществуване в името на една единна цел!

От урока по статията ”Поръчителство”, 15.10.2010

[24087]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Общата душа "Адам", Поръчителство - No Comments→

Този, чието желание е устремено направо към Твореца, той ще осъзнае, че Творецът се разкрива във вярната взаимовръзка между душите. Това обединение се развива в групата на два етапа:

1. Подем в степента Бина, хафец хесед, където човек чувства себе си като посланик, действащ „над знанията”.

В началото, той осъзнава, че се намира във властта на егоизма. А как да се измъкне от този капан? С помощта на примера, който човек може да почерпи от обкръжението.

Ако човек приема този пример над разума и чувствата, което се нарича „над знанията”, и ако той действа а) съобразно с групата и б) въпреки себе си – което е и правилното действие, насочено към това, да опознае и поправи разбиването и с това да извърши духовен подем.

Придържайки се към ценностите на обкръжението, а не към своите собствени ценности, мисли, и сметки, аз призовавам светлината да ми въздейства.

Тъй като в такъв случай действията ми съответстват на свойствата на светлината и затова аз предизвиквам светлината чрез обкръжението – чрез системата, в която възстановявам единството.

Така, постепенно в мен се формира съсъд, който се нарича „хафец хесед” или „над знанията”. И в резултат аз ползвам само свойството отдаване, силата на отдаването, съсъда на отдаването.

А какво значи това? Значи, че – разумът и чувствата не са мои, заменил съм своите за груповите, посланик съм за другарите при Твореца. Аз приемам и изпълнявам това, което те ценят,  .

За мен изобщо не е важно какво има там в пратката, за какво я изпращат. Правя сметка само за едно – да се отрека от себе си и да изпълня тяхното желание. Така аз се повдигам на първото стъпало на поръчителството.

2. А след това аз пожелавам да играя по-активна роля, и вече не се задоволявам с функциите си на посланик. Разкривам, че мога да стана преходно звено – не просто да предавам нататък това, което ми дават на мен, а самостоятелно да привличам и предавам светлината.

Такъв е вторият етап – възвръщане към любовта, над Бина. Тук аз разкривам, че свети светлината хохма и я предавам на другите в тази връзка, която съм изградил на степента Бина. Аз напълвам другите с всичко, което мога да получа за тях – и тогава започвам да усещам целта на творението.

Чрез тази работа аз ще позная Твореца, ще позная, че няма никого, освен Него. В резултат ще придобия устрем „направо към Твореца” и ще стана поръчител за другите.

От урока по статията на Рабаш, 17.10.2010

[23916]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Как да разберем, че човекът започва да чувства системата? Какви са първите усещания, които той започва да изпитва?

Отговор: Отговорност! Също, както в семейството. Аз започвам да чувствам, че съществува някаква система, за която трябва да поема отговорност.

Семейството неслучайно съществува в нашия свят и човек трябва да се отнася сериозно към задълженията си в него. То е основата на обществото, на живота.

В нашия случай, ние трябва да почувстваме себе си в „духовното семейство” – става дума за нашето подобие с висшето, в съответствие с природата. По закона за корените и клоните, ние сме длъжни да изпълняваме това условие в групата, а след това и в целия свят.

Целият свят, както пише Баал аСулам, е едно семейство и природата ще ни принуди да осъзнаем този закон.

От урока по статията „Поръчителство”, 15.10.2010

[24081]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Този свят е подобен на отпечатък или сянка – той ни показва (рисува, демонстрира) колко сме различни от онова стъпало на висшия свят, на което трябва да съответстваме (да се уподобим).

Да кажем, аз съм на 10 години и съгласно възрастта и полученото от природата и родителите развитие, трябва да съответствам на определено ниво на знания и поведение. Но аз не съответствам на това ниво и затова виждам света като повреден.

Ако отговарях на всички изисквания на своята възраст, бих виждал света съвършен, защото моето желание, свойствата, светът и моето отношение към него са съгласувани с възрастта ми. И тогава, аз бих усещал себе си в света на Безкрайността, само че през очите на десетгодишно дете. И така – във всяка една възраст.

Всички светове са скрити, т.е. те са проявление на злото, причинено от моето несъответствие на системата. Трябва да се издигна по нейните стъпала, но аз не им съответствам, защото не познавам законите. Затова, светът се отнася към мен в съответствие с моята непоправеност, несъответствие.

Аз съм го повредил с лошото си отношение към него, а сега виждам как в отговор на това, съществуващите в него системи за наказание и възпитание се отнасят към мен. Всички те ми се струват неизправни. Защо?

Защото „всеки отсъжда чрез собствения си недостатък”. Светът ни показва нас самите – това е нашата сянка. Затова, ние няма кого да обвиняваме и няма нищо друго, което да направим, освен вътрешно поправяне.

Аз проверявам себе си по отношение на собственото си правилно обкръжение – групата. Проверявам, дали постигам обединение и поръчителство с нея. Призовавайки Твореца на помощ, аз предизвиквам поправяне на общата система.

От урока по статията „Поръчителство”, 15.10.2010

[24059]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Ние определяме предназначението на Конгреса и неговата атмосфера като „противопоставяне на планината Синай”. Събираме се, за да се обединим.

Не, просто да отдадем заслуженото уважение на книгата „Зоар” или на нещо друго, а за да реализираме нашето единство на онова стъпало, на което ще разкрием Висшия.

На този Конгрес, ние поемаме задължение и то ни плаши. Но нека този страх да остане. Нека отидем там не, за да се развличаме с другите или  закачливо да си бъбрим прегърнати на тридневен пикник.

Не, събираме се, за да извършим много важна и отговорна работа. Ние отчаяно се нуждаем от това, затова сме „издигнати”. И най-важното – предварително поемаме задължението за поръчителство един към друг.

По същия начин подготвят лазера за пускане – чрез помпане. Тогава, в работната му среда протичат активни процеси и всеки път излъчването се усилва, умножава, докато навън не изригне изключително мощен фокусиран лъч.

По същия начи, и ние сега се „помпаме” за атака. Изобщо не се отказваме от нея. Каквото и да се случи – готвим се да щурмуваме. Притежаваме всички необходими за това сили и цялата необходима подготвителна база.

Но закъснеем ли, ще стане само по-лошо и много по-трудно. Всички беди и страдания са предизвикани само от изоставането – ако не ускорим времето и оставим събитиятата да се случват, следвайки своя естествен ход..

Но, постигнем ли успех, изведнъж към нас ще се присъединят нови сили, ше се намерят нови средства за реализиране на нашето единство.

И затова, цялото, оставащо до Конгреса време, трябва да бъде посветено на подготовка, загърбвайки всички страхове, освен страха, който предизвиква отговорност – подобно на неизменната тревога на майката за нейното дете.

От беседа за поръчителството, 15.10.2010 г.

[24026]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: При съблюдаването на закона за поръчителството, възнаграждението и наказанието са скрити и дори да не го разбираш с разума си, нещо вътре в теб ти казва: „Няма страшно – аз, все едно, ще направя това заради себе си”. Как може да бъде реализиран този закон?

Отговор: Действително, не е толкова просто да бъде реализиран този закон, тъй като нашият егоизъм е насочен срещу него.

Законът за поръчителството е всеобщ и единствен, обхващащ единната система, в която се намира човекът. И заедно с него, цялото останало творение се намира в сливане с общата сила на природата – с Твореца. Системата е създадена от Твореца и Той, с помощта на висшата светлина я привежда в действие.

Творецът е вкарал в системата съкращаването и скриването, за да можем да изучим връзката между всички части на тази система. За да можем да претърпим неуспех във всяко свое действие и да открием какво не достига за правилната и изправна работа на тази система и да поискаме тя да заработи.

Всеки път, ние като че ли създаваме тази липсваща част, желаейки това да се случи и тогава, като във филм – приказка, то внезапно се случва.

Трудно е да се изрази с думи, каква е степента, в която човекът става творец – той участва в създаването на тази система. Той я постига, разбира, постоянно я допълва и поддържа. Всичко това, разбира се, се осъществява от висшата сила, но чрез сливането с Твореца, защото човекът вижда целта и необходимостта от това.

Всичко, което правим трябва да ни доведе до изучаването на правилната връзка помежду ни и нейното реализиране. Занимавайки се със създаването на тази система, ние изучаваме цялата безкрайна реалност – от разбитата и отдалечена точка на този свят, до нейното пълно изграждане.

От урока по статията „Поръчителството”, 15.10.2010

[24090]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Могат ли жените да преминат махсома?

Отговор: В това няма никакво съмнение! В нашата история е имало много жени, които са се намирали в духовния свят.

Нашите пра-майки, пророчиците, са жени, които са били сред нас до последното поколение и се надяваме, че в нашето поколение ще успеем да възобновим това.

Въпрос: Кабалистки ли са били пророчиците?

Отговор: Пророк е онзи, който говори с Твореца, а Творецът може да бъде разкрит с помощта на науката кабала. Ако не си кабалист, не можеш да станеш пророк – невъзможно е да постигнеш нивото на Бащите.

Всички жени, за които четеш в Тора, притежават духовни постижения и усещане за Твореца. Например, Батя, чието име означава „дъщеря на Твореца” (бат йуд-кей). От една страна, тя е дъщеря на Фараона, а от друга – е отгледала Моисей. Откъде са се взели тези праведни жени, които са отгледали такива мъже?

Колкото и да ни се струва, че всичко става благодарение на мъжете, историята се развива с помощтта на жените. В науката кабала ние учим, че връзката между стъпалата, между предишното и следващото състояние се осъществява чрез нуква – чрез малхут на всеки парцуф, на всяко стъпало.

Затова, женската част винаги поражда следващото състояние – връзката се предава от едната женска част към другата чрез мъжката част. Това е противоположно на случващото се в нашия свят.

Въпрос: А как ще преминат махсома жените – като мъжете или по друг начин? Мъжете се съединяват в група, в любовта към другарите, но това не се отнася за жените.

Отговор: Жените получават онова поръчителство, което постигат мъжете, а също и силата на екрана. Тяхното съединяване не може да бъде същото като на мъжете, тъй като всяка от тях действа сама – те имат друга форма на обединяване, чрез мъжете.

Излиза, че мъжката част не може да постигне връзка между стъпалата без женската част, а женската част не може да се съедини без помощта на мъжете. И затова, Творецът се намира именно между мъжката и женската част. По друг начин, ние няма да можем да Го разкрием.

Моисей е извел от Египет 600 хиляди мъже от 20 до 60 г., а всички останали били старци, жени и деца, които били пет пъти повече от мъжете и без които било невъзможно да се напредва. Затова, кабала води към поправяне семейството и именно на жената, тя гарантира добро бъдеще.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 14.10.2010

[24018]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената - No Comments→

Ние извършихме голяма подготовка. Всичко останало ще можем да направим само като реализация. Няма какво повече да се  обяснява, няма с какво повече да се занимаваме и дори няма нищо повече да се публикува.

Наситихме се от това, което може да се нарече “подготовка към подготовката”. Дойде време за реална, практическа подготовка към влизане в духовния свят.

Всички материали многократно са  прегледани, книгите са издадени, конгресите вървят един след друг.

Каквото и да прави групата, ако тя не пристъпи към практическа реализация, ще започнем да слизаме надолу.

Без истинско, вътрешно действие ще правим външни козметични промени, които ще бъдат само в наша вреда.

Тъй като ние вече не сме сами: появиха се много наши “деца” – групите в Израел и по целия свят.

Ние трябва да се чувстваме отговорни по отношение на тях, ние сме задължени сега да привлечем  висшата сила, за да се грижим правилно за тях и да даваме пример на цялото човечество, демонстрирайки, какъв е неговият духовен център.

Всичко това може да се осъществи само от силата на поръчителството между нас, ако ние вземем решение: “Ще направим и ще чуем!” Трябва да започнем да реализираме единство, а в него вече ще се прояви висшата сила.

Следващата степен  ни се струва много висока, твърде далечна, а всъщност, тя е още по-високо и по-далече, отколкото си мислим. Тъй като тя е противоположна на нашата природа.

Но ние сме длъжни да приемем нейното условие и с всички сили да се постараем да го изпълним – с единен натиск, в атака. И ето, сега се подготвяме да осъществим това на Конгреса.

Затова няма да има никакви отстъпки и привилегии. Тъй като ни възлагат отговорност за много групи. Вие още не виждате и не чувствате, доколко това е сериозен, актуален, идеологически, крещящ въпрос.

Ние сме подготвили почвата, и сега нашите семена пускат навсякъде дълбоки и мощни корени. Затова нека да направим това, което трябва.

От беседа за поръчителството, 15.10.2010

[24031]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Да изпълниш заповед може само, ако отначало си ненавиждал, а после си се поправил, чрез светлината, възвръщаща към източника, която може да се привлече само посредством изучението на кабала, в група и в правилно обкръжение, при постигане на поръчителство.

Тогава се счита, че съм изпълнил заповед и може дори  не една, а  всичките – и съм постигнал  личния  край на поправянето.

Но затова е необходимо да се изпълнят условията: да се действа за обединение, в правилно обкръжение, да се впечатлявам от обкръжението, а не да правя, каквото на мен  ми дойде наум.

Аз всеки път избирам все по-добро обкръжение, което ми внушава своите ценности, и ги реализирам като свои собствени. Тоест, аз отменям себе си  пред тяхното мнение и искам да се включа към тях – към самата система от духовни принципи, които те следват, а не просто към хората.

И тогава всички ние ще действаме в едно общо направление и ще реализираме един принцип и това ще бъде нашата молитва (МА”Н), на която ще получим МА”Д, светлината на поправянето, и ще установим контакт с духовното.

Това ще бъде контакт от нашето общо съединение –  във всеки поотделно не може да има духовното. Духовното се усеща само вътре във връзката, в Твореца – в силата, съединяваща душите.

Затова, аз не мога да получа своята духовна част от групата, и да ги оставя, да си тръгнат вкъщи със своята духовна “част”.

Аз през цялото време оставам вътре в обединението, и единствено все повече и повече влагам себе си в него. Там аз и откривам духовния свят.

А ако за миг изведнъж помисля само за себе си, отделяйки се от останалите, то отново се връщам към усещането само на този свят, както и сега.

Защо сега не чувствам нищо повече? – защото нямам връзка с другите. Само, когато я постигна,аз усещам духовното, а изключа ли се – усещам материалното.

От урока по статията “Науката кабала и нейната същност”, 17.10.2010

[23946]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди, Молитва, Намерение - No Comments→

„Не всички части на Тора са еднакви от гледна точка на съдържащата се в тях светлина”. Науката Кабала ни ги представя по своему – тя взема най-важните моменти, отнасящи се до развитието на душите и ги предава със свой език.

Съществуват четири различни езици за изложение на Тора – предаващи методиката на поправянето, която се нарича Тора (от конструкцията на думата – „ораа”): сод, ремез, друш, пшат (тайни, намек, иносказание, просто тълкуване).

Науката Кабала е най-точният език, тя най-добре обяснява методиката. Предава я не като описание на нашия свят, законите на земното поведение, приказни ситуации – всички тези описания са много далече от съвременния човек, и затова ние използваме произведенията на кабалистите – Книгата Зоар, коментарите на Петокнижието на Тора, а от Зоар са излезли всички останали кабалистични книги (на кабалистите Ари, Рамхал, АГРА, Баал аСулам).

Само като изучим произведенията им, можем да преминем към Тора и да разберем за какво говори тя – разбира се, цялата Тора разказва за нашите последователни поправяния – състоянията на нашите души в света Ацилут.

От урока по статията „Науката Кабала и нейната същност”, 17.10.2010

[23942]

Filed under: Език на кабала, Кабала, Тора - No Comments→

Съгласно своята природа, егоизмът няма усещането за печалба от това, че ще пожертва нещо, за да обезпечи другите. Неспособни сме да си представим, че от това ще ни бъде добре.

Мога да предположа, че от поръчителството ще има полза, но не виждам необходимост да отменя себе си пред другите.

В това беше грешката на комунистите: те искаха да вземат закона за поръчителството, но без Твореца – силата, която изпълнява поръчителството, единението. Всеки се издига над себе си, губи егоизма си, анулира себе си – и тогава пропада енергията да се работи.

Затова, изначално сме длъжни да присъединим към себе си силата на Твореца, за да имаме възможност да се издигнем и обединим. Защото  никой друг, освен Него, не може да създаде връзката между нас, тъй като тази връзка се намира над егоизма.

Творецът е създал законите и ги изпълнява. Можем да действаме само от позиция на това, че Той е третият участник, който определя резултата и присъства във всяко действие.

Този резултат е винаги в Негова полза, а ти всеки път анулираш себе си по отношение на Него. И тогава третият компонент, за който обикновено не мислиш, става главен: Той е Първият, Той е Последният, Той е Определящият.

И тогава, в мен се променя целта: да се устремя към този партньор, да направя всичко заради Него. Система е заради Него, аз съм заради Него, приятелят е заради Него.

Така, ние постигаме подем на стъпалото на пълното отдаване. Тъй като Творецът е свойството отдаване, което постигаме помежду си!

От урока по статията „Поръчителството”, 15.10.2010

[24046]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Законът на системата е абсолютната взаимност. Какви практически указания дава този закон на всеки?

Отговор: Тъй като това е единна, интегрална, глобална система, всяка нейна част, в своите действия, трябва да отчита този закон и да го изпълнява.

Всеки индивид трябва да разбере системата, да я почувства, да усети, че той от своя страна е отговорен за привеждането и в действие в тази степен, в която му е дадена свобода на избора.

Свободата на избора е онази част, която трябва самостоятелно да задвижа в системата и така да напредвам, докато всеки, на своите 125 стъпала все повече разкрива своята свобода на избора, т.е. величината на своето свободно и задължително участие в системата, която той от своя страна ще приведе в действие.

От урока по статията „Поръчителството”, 15.10.2010

[24084]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Защо понятието “Содом” се асоциира с лоши взаимоотношения между хората?

Отговор: Ако се разгледа самото свойство, то като че ли служи, за да пази обществото, като установява в него точен ред: всеки се грижи за себе си и своето семейство, като не излиза от общоприетите рамки. В това има нещо дълбоко рационално и да се достигне до такова състояние не е лесно.

Принципите за  съществуване на  Содом са прости: моето е мое, твоето – твое, не ме закачай и аз няма да  те докосна. Забранено е да се дава на който и да било, но е забранено и да се взема. Всеки живее според съгласно приложеното усилие: колкото си изработил – всичкото е твое.

Ще убием крадците, ще унищожим измамниците, този, който помога на  ближния, го разваля, тъй като по този начин в човека възниква мързелът и лъжата. Той мисли, че сега ще получава всичко и не желае да работи.

В този смисъл нашият свят е по-лош от Содом!

Свойството Содом означава, че аз не завиждам на никого: имам това, което ми се полага, а ти – това, което ти се полага. Тази  жизнена философия е особена и не е проста! Ние употребяваме тази дума като порицание, но дори не достигаме до това състояние.

Свойството на Содом е отрицателно не само за себе си, а по отношение земята на Израел: желанието да се достигне любов към ближния, свойството на Авраам. На този път Содом спира човека, но сам по себе си подходът е много полезен за желания за получаване.

Ако не се премине  в желание за отдаване, то нивото на Содом представлява най–благоприятните отношения в обществото: никому нищо  не давай и нищо от никого не получавай!

Това е здраво отношение към желанито за получаване: ако нещо ти се полага – живей, ако не ти се полага – умирай. Тъй като всичко, което е свръх необходимото, вреди на нашето желание – с това то свиква да използова ближния в своя вреда.

Жителите на Содом разбрали, че не трябва да одобряват желанието да получат: колкото усилия си положил – толкова си получил, “според страданието – и възнаграждението”. Какво лошо има в това?

Затова на Авраам  е трудно да се раздели с Лот – тяхната връзка продължава дълго време. И само, когато той вижда необходимост от напредък, за да направи в бъдеще от Содом (земята Ханаан) – земята Израел, той извършва преврат – сменя местата на желанието за получаване и желанието за отдаване според тяхната важност. За това е разказано, като за  земетресението в Содом.

Това е много сериозно решение на човек, който чувства необходимост да измени своето отношение към егоизма. Вземайки това решение, човек наистина става свободен.

От програмата “Седмичната глава (от Тора)”, 15.10.2010

[23888]

Filed under: Духовна работа в група, Зоар, Тора - No Comments→

Зоар, глава „Ваехи”, п. 808: Когато Яков бил повикан, луната светнала и желанието на слънцето, Зеир Анпин, се пробудило към нея. Това е така, защото когато слънцето, Яков, се пробужда, друго слънце – Зеир Анпин, се пробужда.  Зеир Анпин се прилепил до Нуква и луната – Нуква – засветила от Зеир Анпин.

Всичко това говори само за човек, който постига духовното. В човек се случват всякакви промени, защото неговото желание за наслаждение непрекъснато се обновява чрез непоправените свойства, които се разкриват, и тяхното последващо поправяне, показвайки на човек различни форми в общото, неизменно, духовно състояние. Освен мен всичко е постоянно, а в мен всичко се променя.

Но както Баал Сулам обяснява в неговата статия „Предисловие към книгата Зоар”, ние възприемаме света с помощта на „камера’, която проектира картината на реалността на „екран” в дъното на мозъка ни. Затова ми се струва, че всичко, което се случва в мен, съществува навън.

Излиза, че виждам обкръжаващата реалност като проекция на вътрешния хаос от моите желания, мисли и връзките между тях. Всъщност, това не е хаос; само ми изглежда така, защото не знам точно по какъв ред моите вътрешни решимот се проявяват в мен.

Но когато те се пробуждат в определен ред, тогава виждам промените в постоянната висша светлина.  Тези решимот изведнъж скриват светлината и я разкриват в различни проявления, обрисувайки я в различни „цветове”, придавайки ù различни форми и образи. Междувременно на мен ми се струва, че всичко това се случва навън, въпреки че всички тези решимот се пробуждат вътре в мен. Така Зоар описва процесите, случващи се в нас.

От урока по книгата Зоар, 17.10.2010

[23928]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Когато човек се пробужда, го отвеждат в група, където той започва да разбира, че неговият избор е в обединението с другите, че Творецът е „сложил ръка на добрата съдба”.

С други думи, човек трябва да се обедини с правилното обкръжение, получавайки от него духовните ценности, за да работи така, както е правилно от гледна точка на другарите. Това е и „добрата съдба”.

Трябва да разберем, че ако действам съгласно собственият си разум и чувства, това ми вреди, доколко не ме ориентира към духовната цел.

Ако аз действам съгласно ценностите на обкръжението, ако постоянно проверявам себе си във връзката с другарите, то намирам добрата съдба, която  ми е предложил Творецa.

Моят избор, моят анализ на всяка крачка се състои в това, до каква степен аз прекланям глава и приемам върху себе си мнението на групата.

Приемайки това решение веднъж, аз завинаги приемам другарите в качество на свои проводници и чувствам, че вървя  по техните следи.

От урока по статията на Рабаш, 17.10.2010

[23913]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Книгата Зоар ни въздейства със скритата в нея светлина. Ако ние желаем да използваме тази светлина за нашето поправяне, то единственото място, което трябва да поправим е връзката между нас.

Затова всеки от нас трябва да се постарае да си представи къде именно трябва да извърши поправяния. Защото засега ние даже не напълно чувсваме, че между нас цари безпричиннa ненавист и отхвърляне – вместо братска любов.

Това свойство трябва да се превърне обратно в любов. Силата на Книгата Зоар е способна да направи това. Тогава в обновената връзка между нас ние ще разкрием целия висш свят.

От урока по книгата Зоар, 17.10.2010

[23931]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→