Entries in the '' Категория

Сгряващият свят на любовта

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво чувства човек, когато за пръв път разкрие, че се намира вътре във Висшата светлина?

Отговор: Това се усеща като топлина, като някаква сгряваща светлина, такава обгръщаща мъгла, която изпълва целия свят. Това е тази Сила на Любовта, тази добра Сила, която ни прегръща, ласкае, поддържа, защитава.

Усещаш се досущ като плод в майчината утроба. Ти именно така можеш да разкриеш Висшето: чрез отношението на Висшата духовна Майка към нас, както към зародиша, намиращ се в нея.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 29.07.2010

[23792]

Да подготвим сърцето си за духовия подарък

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Има ли разлика между мъжете и жените в подготовката за конгреса?

Отговор: Няма никаква разлика. Ние сме длъжни да подготвим сърцето си.

Трябва от по-рано да знаем програмата на конгреса, темите на всички лекции, семинари, обсъждания, културните програми, да научим всички песни. Нека нас ни очаква духовен сюрприз!

Ако се подготвим в материалното и знаем всичко предварително- това е за добро. Ние ще разтворим сърцето си за вътрешния сюрприз, за разкриване на връзката между нас, и мъжете, и жените, и тогава между нас ще се разкрие Твореца. Амин!

От програмата „Кабала за начинаещи”, 14.10.2010

[23874]

Висшата математика на творението

Творецът е постоянен и съществуващ, в него няма изменения. А творението не може да усети нещо, в което няма промени. Ние не различаваме неизменното, не го усещаме.

Всички наши усещания действат въз основа на измерването на контраста – „Всичко се постига чрез сравнението”. Различаваме само онова, което се променя, движи се, разликата между едното и другото – във времето, в движението, в силата, в хилядите промени. Но само, ако те се осъществят!

Затова, Творецът ни показва Себе си, дава ни възможност да Го познаем чрез множеството изменения, които не съществуват нито в Него, нито в желанието за наслаждение. Но Той е длъжен да организира милиарди промени в отношението между Него и желанието, за да може чрез тях, творението да получи знание за Него.

След всички тези изменения, ние постигаме покоя и съвършенството. Но, за да постигнем това и да познаем Твореца, ние трябва да преминем през тях. Всички тези изменения са изкуствени, умишлено създадени от Твореца.

Желанието да се насладим и желанието да отдаваме, отдаването и получаването, клипа и светостта – всичко това е създадено единствено, за да ни бъде предадено постоянно впечатление за Твореца.

Без всичко това, ние не бихме могли да различим нищо в простата бяла светлина. Дори не бихме разпознали, че тя е бяла. Невъзможно е да се предаде на творението непоклатимото съвършенство и вечността – това може да стане само за сметка на безкраен брой изменения.

В известна степен това може да бъде видяно в техниката. За да предадем каквото и да било явление, ние трябва да го разцепим, да го разделим на множество импулси, дискретни данни, и да ги предадем на високи честоти.

С помощта на такава диференциация (разделяне), предаването на множеството дребни изменения, тяхното приемане и последваща интеграция (съединяване), ние можем да предаваме информация по линиите за връзка.

Другият човек също можеш да разпознаеш само благодарение на различните изменения, които забелязваш в него, при сблъсъка с него. Другояче не можеш. Но след като събереш всички тези впечатления заедно, можеш да кажеш, че сега вече го познаваш.

От урок по книгата „Зоар”, 17.10.2010

[23921]

Кабалистите – за скритата и откритата Тора – част 2

Скъпи приятели! Моля, задавайте въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти!

Забележките в скобите са мои.

Постигането на Тора започва със „Сод” (тайна) и завършва с „Пшат” (буквален смисъл).

Скритата Тора намеква, че Творецът се крие в Тора, от тук и името „скрита Тора”. Обратно, нарича се „разкрита”, защото Творецът се разкрива чрез Тора.

Затова, кабалистите са казали, както е написано в молитвената книга на Вилна Гаон (ГРА), че редът на постижение на Тора започва със скриване и завършва с разкриване (Пшат). Това означава, че с правилните усилия, където човек първо се занимава със скритата Тора, по този начин той се удостоява с разкритата Тора, буквалния смисъл. Така, човек започва със скритото, наречено Сод (тайна) и когато се удостои, завършва с буквалния смисъл (когато всичко му става напълно ясно).

Баал Сулам, „Предисловие към ТЕС”, п.103

[23010]

Степента на независимо подобие

каббалист Михаэль ЛайтманОтдаване и получаване са единствените свойства в нашия свят. Използваме различни термини да опишем свойството отдаване: свойство на вяра, милост, добрина, любов, Шхина (святост), Творец и т.н. Всички тези термини описват свойството отдаване, силата на Твореца.

Свойствата на получаване, въпреки че са негативни и противоположни на тези на отдаване, са създадени от милост (Хесед), добрата сила на отдаване. „Краят на действието е в началния замисъл”, означава, че всичко е подготвено точно по този начин, за да доведе творението до независимост. Тогава, поставено между двете сили, то винаги ще може да утвърждава своята самостоятелност като ги използва според собствен избор.

В противопоставянето на тези две свойства творението разкрива трета линия: себе си. Всеки път то търси възможност да отдава на Твореца чрез правилното използване на получаващите и отдаващите желания. Нито едните не принадлежат на творението, и с тяхна помощ то стига до отдаване на Твореца. Така творението определя своята самостоятелност, своя статус, точно защото всички тези сили и цели са извън, докато то само решава за какво да ги използва.

Тези условия са приготвени за нас предварително. „Говорящото” ниво възниква от комбинирането на свойства и действия, чрез които ние ставаме подобни на Твореца, като се изградим по Неговия образ.

От урока по статия на Рабаш, 12.10.2010

[23298]

Генът на разбиването и съединяването

Въпрос: Как да проверим, дали учим лишма или егоистично?

Отговор: Всичко зависи от целта, която си поставям. Ако тя е да отменя себе си пред групата, за да получа от нея правилния духовен ген – „решимо” и да го реализирам, значи уча по правилния начин.

Аз идвам в групата и се включвам в нея със своята точка в сърцето. И тогава, групата внедрява в моята „точка в сърцето” онова решимо, което има тя.

Аз не съм имал такова решимо, а само стремеж. Това е ново за мен решимо – от предишното съединение, от неговото разбиване.

 

Ако се съглася с мнението на обкръжението, поставяйки се под неговото влияние и приема това решимо като най-важното, тогава то става мое и аз го издигам в молбата за поправяне.

Излиза, че действам чрез съединяването с групата и искам то да се осъществи. Тоест поправям разбиването и чрез това действие привличам висшата светлина – защото това е единственото, на което действа тя.

От моя страна бива отправена правилната молитва (МА”Н) и в съответствие с това, идва правилният отговор, светлината на поправянето (МА”Д)

Затова, ако действам в група и отменям себе си заради важността на духовната цел и съединяването, което демонстрира групата, значи напредвам правилно.

Няма никакви други критерии – мога отлично да знам всичко, което е написано в книгите, усърдно да работя в групата, в разпространението, но моят духовен напредък зависи само от съзнателното поправяне на връзката между нас – няма нужда да правим нищо повече в този свят!

Всичко се проверява само по отношение на това, дали има някакво движение по посока на съединяването. Има хора, които се завимават с кабала десетки години, но дори не се замислят за него.

В този случай, не бива човека да бъде упрекван – това означава, че още не е готов. Но той все пак някак си напредва и това е за предпочитане, отколкото да не прави нищо.

Но, докато човек не пристъпи към реализирането на тази точка, той все още не е стъпил на духовния път.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност“, 17.10.2010

[23960]

„Брит мила“ е за всички

По своя духовен път, всеки човек е длъжен да осъществи поправянето, наречено „брит мила”.

То се нарича „брит” (съюз), защото регламентира връзката между духовните структури (парцуфим).

Висшият парцуф може да предаде на нисшия само онова, което има от сфира кетер до сфира есод, но не и по-надолу.

По-надолу се намират желанията, които не могат да бъдат поправени. Затова, те трябва да бъдат отсечени (изрязани), а останалите желания да бъдат използвани заради отдаване.

Всеки човек, във всяко свое действие е длъжен да направи анализ и да отсече „орела” (крайната плът) – желанията, които в дадения момент не са годни за напредване в духовното.

Това поправяне става в сфира есод. А малхут, не е възможно да бъде използвана – в нея висшата светлина не може да влезе и да я поправи.

 

Затова, аз отсичам малхут и извършвам други поправяния, благодарение на които мога да бъда сигурен, че правилно използвам останалите желания.

Въпрос: Ако това поправяне е задължително за духовния напредък, значи жените, които се развиват духовно също извършват „брит мила”?

Отговор: Именно женското свойство извършва поправянето в човека – в Тора е казано, че Авраам е бил обрязан от своята жена – Сара, а Моисей – от неговата жена Ципора.

То изхожда от самото желание за получаване – проверявайки себе си, желанието за получаване се обръща към желанието за отдаване, включва се в него и по този начин изпълнява обрязването.

В този смисъл, няма разлика между жената, изучаваща кабала и мъжът – всяко желание подлежи на обрязване.

Разбира се, жената има същите желания като мъжа, които не трябва да използва и тя трябва да изпълни същите поправяния, по същия начин, преминавайки през същите етапи.

Затова, и тя изпълнява поправянето, наречено „брит мила”, тъй като нейната душа се състои от същите 10 сфирот.

От програмата „Недельна глава“, 15.10.2010

[23882]

Има свещи, но няма огън за да ги запали

Баал Сулам. Статията „Науката кабала и нейната същност”. Казано е: „Заповедта е свещта, а Тора – светлината”. Както човекът, който има свещи, но няма огън да ги запали и затова седи на тъмно, така онзи, който има заповедите (действията), но няма Тора (светлина), седи на тъмно, защото Тора е светлината, осветяваща тъмнината на желанията.

Има хора, които извършват много действия и си мислят, че те са правилни. Тоест, че тези действия ги приближават към по-голямо духовно възнаграждение. Но за съжаление, всичко това не е така.

Човек прави равносметка на своя живот, мислейки си, че е извършил много добри дела, изпълнил е много желания на Твореца (заповедите), изучил е Тора, научил е наизуст много свещени текстове, изпълнил е всички предписания. И накрая разкрива, че всъщност нищо не е направил, зашото „заповед без намерение е като тяло без душа”

Излиза, че всички тези физически действия не водят до никакъв положителен резулт в живота му.

Животът е отминал и той напразно се е старал и страдал. Ще му се наложи отново да се върне в тази реалност – да се роди, отново да израстне от пеленаче с надеждата, че в следващото превъплъщение ще успее да постигне нещо.

Така напредваме от поколение в поколение, от живот в живот, все същите души – докато не постигнем своята правилна реализация. Защото смисълът на живота не е в изпълняването на определени физически действия, а в поправянето на нашата природа.

Заповедта е поправянето на егоистичното желание на намерение за отдаване. Изхождайки от това определение, трябва да разбера: поправил ли съм поне едно желание, възстановил ли съм единението с другите?

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 17.10.2010 г.

[23950]

Независим анализ

Въпрос: За да усетя Твореца, ми е необходимо не собственото ”Аз”, а нещо външно – връзката между нас. Тогава за какво Той ме е създал такъв?

Отговор: От тази форма, от себе си, какъвто си, с всички заложени в теб свойства да започнеш да анализираш, да проверяваш, да изучаваш и да разкриваш Твореца, независимо от Него.

Наистина, сега се намираш извън системата на духовния свят. А значи, ти можеш, подобно на независим изследовател, да пристъпиш към разкриването (на Твореца).

Затова ние и се намираме в нашия свят, напълно отрязани от духовната система, дори от нейните нечисти части.

Моята задача тук е да водя независимо разследване (анализ). Аз винаги, от всяка духовна степен мога да се върна в тази форма – в моето тяло, за да се издигна отново и да продължа изследването на духовния път.

Този свят е важен с това, че в него аз, като че ли самостоятелен, тъй като не виждам Твореца, съм откъснат от духовните явления – толкова, че се намирам на животинска степен.

Като пожелавам да стана човек, аз влизам в духовната система, а ако не желая – отново се връщам към животинското състояние.

По такъв начин имам възможност да се намирам на две степени: на животно и на човек. Затова е казано в Псалмите: ”Човек и животно спасява Творецът”.

От урока по статия на Рабаш, 17.10.2010

[23906]

”Материалните заповеди” и поправянето на сърцето

Въпрос: Как да осъществим правилно съединяване помежду си? Тук необходими ли са чисто духовни действия?

Отговор: Не, необходимо ни е да изпълним всевъзможни действия, насочени към съединяването в този свят: в групата, в разпространението.

Нужно е в света да се установи нов подход за възпитаването на децата и възрастните, в отношенията между хората, за да служат всички наши отношения за духовното извисяване, за разкриването на Твореца в нас.

Всички тези действия се наричат заповеди. Ние сме длъжни да ги изпълняваме, за да поправим нашето егоистично желание, докато в него не се разкрие Творецът в цялата си сила.

Разбитите желания, цялата взаимна ненавист се наричат ”анти-заповеди”, анти-Творец. Ако поправям ненавистта на любов, означава, че изпълнявам заповедите – действия, които ни свързват.

А формите, разкриващи връзките, които показват как всяко желание трябва да се съединява с другите, се възприемат от мен като образ на Твореца.

Тоест Творецът – това е правилната връзка между нас! Ние Го усещаме като правилно свързващата мрежа, съединяваща ни и включваща Го в тази система.

Всичко това и се нарича Творец – това състояние трябва да достигна и затова Той така и се нарича ”Бо-ре” (ела и виж).

Това включва и физически действия: работата в групата, събрания на другарите, конгреси, съвместно учене – но след всички тези външни действия е необходима вътрешна работа, истинско вътрешно поправяне, поправяне на душата. Нали Творецът иска поправяне на сърцето.

И тези действия се наричат ”материални заповеди”, въпреки че не се изпълняват от ръцете или от краката. Тези духовни действия аз мога да изпълня само ако имам светлината, връщаща към източника.

Аз не правя това сам! Всички заедно: Аз, Групата и Творецът – трите правим всевъзможни превръщания. Само заедно! Нито едно поправяне не може да се направи със собствени сили. Необходимо е съчетаване на всичките три компонента.

От урока по статията ”Науката кабала и нейната същност”, 17.10.2010

[23938]

Как да стана първи министър на Твореца

Въпрос: Не разбирам каква е тази свобода, която трябва да постигнем?

Отговор: Нашата свобода е в достигането на желанието за отдаване и това ни напълва с безкрайно наслаждение.

Целта е в това, като изменим и поправим себе си, да достигнем най-доброто състояние. Творецът, добър и творящ добро, е искал да създаде творение за да му даде наслаждение! И Той ни го е дал!

Аз, като малко дете, мечтая само за това, родителите да ми подарят велосипед – това за мен е пределът на всички мои мечти.

А родителите се опасяват, че аз ще карам по шосето между колите и вместо велосипед искат да ме учат да свиря на цигулка. Разбирате ли разликата?

Ето така и Творецът иска ние ”да свирим на цигулка”, а ние искаме ”велосипед” за своя егоизъм!

Но след това, като направим своето желание такова, каквото е Неговото желание, като изменим себе си и като почувстваме, че свиренето – това е най-голямото удоволствие, тогава ние ще достигнем подготвеното от Него наслаждение.

Наистина, Творецът е заложил наслаждението в ”цигулката”, а не във ”велосипеда” и ми се налага по пътя да сменя своето желание – няма изход! Но в резултат, аз ще постигна наслаждение, както е замислено в замисъла на творението.

Моята свобода тогава е само в това, постепенно да изградя за себе си нужното обкръжение. Аз сам търся и изяснявам какво е необходимото обкръжение, за да ме придвижи към този пример, който ми е дал Творецът.

И с това аз изграждам себе си. От всички дадени ми възможности аз си изграждам ”обвивка”, в която мога да се облека. Човек създава за себе си нов свят, своята следваща степен.

Той не просто отдава себе си в ръцете на висшето, разрешавайки да правят с него каквото е угодно – той е длъжен точно да изясни какъв иска да стане и за сметка на какви сили, какви влияния. Той отново създава себе си и целия свой свят.

Ето такава е свободата, която прави от теб Творец! Ти започваш да разбираш всички компоненти на природата, всеки път, събирайки я сякаш е нов пъзел, съгласно своето мнение, своето придвижване към формата на Твореца.

Ти изграждаш свят! Този свободен избор ти дава нови желания и инструменти за възприятие. За сметка на това, че изграждаш този свят, ти разбираш и опознаваш Твореца, Неговата висша сила, програмата на творението и законите, по които всичко действа – а затова можеш всичко да управляваш.

Получава се, че вместо Твореца, ти сам управляваш всичко! Поканвайки тази сила да те управлява, ти я вземаш и с нейна помощ управляваш света. Именно ти! В това е твоята свобода на волята. Ти вече не си управляван, а си ръководител. Затова трябва само да узнаеш в какво е нашата свобода.

От урока по статията ”Свобода на волята”, 15.10.2010

[23699]

Безпокойството – това е вид празнотата на кли

Въпрос: Защо възприемаме грижата/безпокойството като нещо отрицателно? Може би е по-добре да се разглежда като неравнодушие?

Отговор: Грижата може да бъде както положителна, така и отрицателна. Възприемаме я като отрицателно чувство, тъй като съм загрижен, разтревожен.

Но ако аз се грижа за добри неща, за отдаване на другите? Има грижа за своите потребности и има грижа за светлината. Творецът пребивава в постоянна грижа за своите творения.

Ние трябва да достигнем свойството бина, а по-далеч от него е степента кетер. В това свойство човек пребивава в постоянно безпокойство, както е казано: ”повече отколкото телето иска да суче, кравата желае да го нахрани” и това е нивото Бина/Елоким, страданията на Шхина в грижата за душите.

Но тази грижа говори за съвършенство, а не за недостатък. Когато се грижа за другите, аз сам пребивавам в съвършено състояние.

Духовният свят е препълнен с взаимно безпокойство, но това е грижа за общото благо. Това усещане за безпокойство е сладостно, както поръчителството за другите.

Различията между неживите, растителните, животински видове и човека се намират на ниво формата на безпокойство – какво го безпокои?

Безпокойството – това е важна, централна точка на внимание. Така Творецът се безпокои за творенията.

Човекът се избавя от земните грижи вече на първата духовна степен. Когато ти не се вълнуваш за това, а само всеки път прехвърляш безпокойството за себе си в безпокойство за другите, ти не възприемаш това като нещо отрицателно.

Затова такъв човек се нарича праведник, тъй като оправдава целия този процес, на него му е добре с такива грижи.

От програмата ”Кабала за начинаещи”, 13.10.2010

[23810]

Линия и кръг, избраност и равенство

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да намерим правилното равновесие между всички действия, които изпълняваме: разпространението на кабала и вътрешната работа в групата?

Отговор: Това са две противоположни посоки на работа, които в същото време се поддържат помежду си.

От една страна е необходимо колкото може по-сплотено да се съединим с групата, да бъдем изключителни и да съблюдаваме устава, написан от кабалистите, правилата и законите, описани от Рабаш. Вътре в групата трябва да съществува спазване на правилата.

От друга страна, трябва да бъдем абсолютно свободни и открити за външния свят – да обясняваме на всички по възможно най-популярния и деликатен начин.

Трябва колкото може по-силно да се съединим и съхраним себе си, за да вървим по тясната права линия напред, към целта! Това е работата в «линия».

А по отношение на външния свят, ние си представяме кръг: няма различия и граници, няма горе и долу, всички са равни – получавайте всички колкото искате, без какъвто и да е натиск.

Това са два противоречащи си един на друг подхода и е нужно да си ги представим.

От урока по статията «Науката кабала и нейната същност», 17.10.2010

[23935]

Геометрия на чувствата

каббалист Михаэль ЛайтманТЕС, том 1, стр.37, п.1: «Тази линия е като тънка тръбичка, през която се разпространява и преминава светлината от висшата светлина на Безкрайността в световете, в онова място, където съществува празно пространство.»

Препоръчвам ви да не си представяте геометричните фигури линия и окръжност, а отношенията между двата обекта – представям си две качества, връзката между които може да бъде чрез окръжност (без граница) и посредством линия (ограничение).

Да вземем за пример отношенията между двама души. Връзката между тях може да бъде във формата на окръжност и на права линия.

Така, че опитайте да не рисувате тези отношения като геометрични форми, а да си ги представяте чувствено.

Въпрос: Какво означава да се отнасяме към другарите чрез окръжност?

Отговор: Чие желание преобладава тук: моето или на другарите? Ние говорим за желанията и тяхното ограничаване, нали? Светлината на изобилието присъства и напълва всичко.

Всичко зависи от желанието – доколко го закръгляш или изправяш. Значи, в съответствие с това решавай как ще се отнасяш към другите.

Ако техните желания са определящи за теб и ти ги приемаш в такава форма, че не съдиш делата или постъпки им и тогава, ти сякаш напълваш окръжността.

С какво я напълваш? Със своето отношение. Твоето отношение към тях може да бъде или чрез права линия, или чрез окръжност.

И ако е така, може би тогава, вие ще се преврнете в две окръжности или дори в една окръжност, която е резултат от налагането на другите две. Най-главното за сега е да се постараем да трансформираме тези понятия в чувства.

От урока по книгата «Учение за Десетте Сфирот», 15.10.2010

[23891]

Във властта на недостига

Въпрос: Съществува известна молитва: „Благодаря Ти, че не си ме сътворил жена”.

Защо не е казано: „Благодаря Ти, че не си ме сътворил мъж”? Справедливо ли се възмущават жените?

Отговор: Става дума за силата на преодоляване. Когато човек преодолява своето егоистично желание, той благославя Твореца за това, че му е дал сила, за да го преодолее. И всички ние – и жените, и мъжете се намираме под влиянието на женската част, във властта на недостига.

Жената е „некев”, „некева”, „нуква”, тоест пустота, потребност, мястото на недостига. А мъжете изпитват не по-малко усещане за недостиг от жените и още по-силно опустошение.

Затова, ако говорим за духовното поправяне, всеки от нас – и мъжете, и жените – който може да преодолее своето егоистично желание, благодари за това, че удостоявайки се с този анализ и поправяне, може да се издигне над своя егоизъм, съединявайки се с другите и постигайки сливане и разкриване на Твореца.

Стигаме до такива поправяния, в които и мъжът, и жената преминават през едни и същи етапи. Жените, които вървят заедно с нас по духовния път, преминават през същите състояния, подеми и падения, обединение, изясняване, както и ние.

По силата на тяхната природа, ние не чувстваме в тях такива взривове, както при мъжете, но те преминават през същите процеси, прекрасно ни разбират, изучават същия материал, усвояват го и го реализират.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 14.10.2010

[23878]

Подреди приоритетите в правилния ред

каббалист Михаэль ЛайтманПо пътя към целта трябва постоянно да се грижим за реда на приоритетите. Ние действаме според нашите желания, и затова трябва да ги подредим според степента им на важност. Подредените по важност желания представляват линия, по която човек се придвижва към целта.

Най-важните желания се намират точно пред него и следователно, когато той иска поправяне, неговата молитва е насочена към съживяването на Шхина от прахта. Шхина е кли, а изграждането на кли е нашата главна задача в момента. Човек не може да встъпи в контакт с Твореца преди съсъдът да е готов.

Затова групата и взаимното поръчителство имат решаващо значение за нас. Без тях, всички други разчети, които прави човек, ще бъдат неправилни. Точно след взаимното поръчителство, ние ще разкрием кли на взаимно отдаване и всички ще се издигнем над желанието да получаваме наслаждения към желанието да отдаваме, към покаяние от страх. След това ще разкрием преднамерените и непреднамерените престъпления. Щом ги поправим, ще достигнем покаяние от любов, и ще разкрием Твореца – този, на когото отдаваме.

Но всеки път човек трябва да изгражда линия, където всяка точка представя неговите желания подредени от най-важното до най-маловажното.

От урока по статия на Рабаш, 13.10.2010

[23434]

И баба ти ще бъде здрава

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Написано е, че когато 600 000 души няма да имат други занимания в живота си освен запълване на моите нужди, тогава ще бъда задоволен. Когато се казва, че „няма да имат други занимания в живота”, ме обърква.

Отговор: Няма с какво друго да се занимаваме. Трябва само да се грижим за това всеки човек да има възможност да се издигне над своя егоизъм.

Въпрос: Мога да изброя още много неща, които са необходими.

Отговор: Не, аз искам само да освободя себе си от препятствия, за да се отдам на мисли за обединение, така че да разкрия Твореца в тях.

Въпрос: А грижа за работата, за семейството, за себе си?

Отговор: Говорим за тези, които се стремят да постигнат взаимно поръчителство. Това означава, че ти искаш да се грижиш само за обединението, където Творецът ще се разкрие. Ние гарантираме да ти дадем спокойствие, ако тези грижи пречат на работата ти по взаимно поръчителство.

От урока по статията „Любов към Твореца и творенията”, 11.10.2010

[23205]

Кабалистите – за скритата Тора и откритата Тора, ч.7

Скъпи приятели! Моля, задавайте въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти!

Забележките в скобите са мои.

Предпочитанието да се изучава скритата Тора пред откритата Тора

Въпреки това (за съжаление), макар и да на успяват (да постигнат поправяне на своя егоизъм) посредством занимания с откритата Тора, тъй като в нея няма светлина и тя е суха (не сама по себе си, а) поради недостига на разум в тях. Но във всеки случай те биха успели (в своето поправяне) чрез изучаване на Кабала, защото светлината, криеща се в нея е облечена в одеянията на Твореца, т.е. в неговите имена и сфирот (т.е. е по-близък с тях).

Тогава, те с лекота биха стигнали до ло-лишма, което ще ги доведе до лишма (свойството отдаване и любов към ближния). (Но въпреки неуспехът при своите занимания с простата Тора, те не желаят да ги заменят със занимания по Кабала – и си остават непоправени).

Баал аСулам, „Предисловие към ТЕС„, п.35.

[23570]

Съвършеното постижение

Въпрос: Как ние усещаме Твореца: също както усещаме останалите хора извън себе си, или някак по друг начин?

Отговор: Разликата при усещането на Твореца и другите хора е като усещането за общото и частното.

Ако аз действително започна да усещам хората, то благодарение на това аз ще достигна до усещането за общото, включващо в себе си всичко, наричащо се Творец.

Но има разлика между частното и общото. Общото – това е корена, първопричината за всичко. Това не са просто няколко или повече хора заедно, отделни единици или цялата общност.

Под общото се подразбира постигането на корена на творението. Това е качествено допълнение. Разликата не е в това – да пием от сто отделни чаши или от една голяма, пълна със стоте порции.

Тъй като аз постигам причината на творението, процес, който включва в себе си всичко и неговата цел. Коренът включва вътре в себе си всичко, и другите хора не могат да дадат такова постижение – само Твореца.

Целта на Твореца е да ни доведе именно до тази точка! Докато стигнем до нея – нашето състояние още е несъвършено.

По статията от урока „Кабала и нейната същност”, 14.10.2010

[23604]

Да развием веригата на решимот

Въпрос: Мога ли да форсирам темпа на отваряне на решимо или това е постоянна величина?

Отговор: От света на Безкрайността (Ейн Соф) през пет свята ние сме достигнали този свят и сега сме длъжни да се издигнем оттук обратно в света на Безкрайността.

Баал Сулам доста подробно пише за това в Предисловието към Книгата Зоар. По пътя надолу в нас остават разбитите решимот от спускането. Този свят съществува 15 милиарда години и днес, през 2010г., ние първи започваме подем, поправяне.

Трябва да вземем разбитите решимот и да ги реализираме отново в пет свята: АБЕА и Адам Кадмон. Ние трябва да правим тези стъпки сами, но вече в поправен вид.

Всъщност, това не са два различни пътя надолу и нагоре, а една стълба, една линия. Спускането по нея е бил инстинктивен, неосъзнат процес. Дори в този свят все още не сме съвсем в течение на ставащото.

Започвайки да реализираме своите решимот, ние не знаем какво става с нас до определено ниво, докато не минем махсом.

А след махсом ние започваме да издигаме решимот през световете Асия, Ецира и Брия в Малхут на света Ацилут, която се нарича Шхина. В света Ацилут се намира механизмът за поправяне – тук ние поправяме всичко и тогава започваме да разбираме, да усещаме и да осъзнаваме целия процес.

Ние не избираме решимот. Във всеки е заложена ”спирала”, верига решимот и ние последователно ги преминаваме от първото до последното.

Светлината ще им въздейства, ако я повикаме. По такъв начин, темпото зависи само от нас.

Ако се включа в група и учение, ако мисля, грижейки се за това в свободното време, по такъв начин аз ускорявам темпото на своето развитие.

При това съвсем не е важно колко свободни часове ми се падат всеки ден. На някого дават двадесет часа, на друг – два, но разликата не е в количеството, а в това, как ти ги използваш.

Всеки го поставят в определени за него условия – това не зависи от нас. Ние сме длъжни да използваме свободното си време възможно най-ефективно за потребностите на нашето духовно развитие.

За това се говори в статията ”Свободата на волята”: необходимо е колкото може по-дълбоко да се потопим в групата и там, в обединението между нас, да отправим усилията си към разпространяване и учение.

Такива са нашите основни действия: обединение в група и преход от обединение към разпространяване и учение. С това ти пробуждаш светлината, а всичко останало вече не зависи от теб.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 15.10.2010

[23685]