Въпрос: Получава се, че всеки от нас през цялото време ”пробива дупка в общата лодка”, но трябва ли да повишим своята чувствителност, за да разберем това?

Отговор: Когато започваме с тази работа, разкриваме ”613” действия (заповеди), грешки (шгагот) и престъпления (едонт), именно относно поръчителството. Наистина, става дума за ”заповяданото” на нас действие, което сме способни да изпълним!

Това е единственото свободно действие, затова то се нарича ”една заповед”, само че се състои от много съставящи (Г”Е, АХА”П, всички нива на желанието), вследствие на постепенното поправяне на желанието ”за поръчителство”.

Всичко това се реализира през едно мъничко отверстие в прохода, в който се изпълняват всички заповеди. Това е подобно на процеса на раждане – преходът от майката през тесния проход за този свят.

Когато се опитвам да съм в поръчителство, да съм в любов към ближния – там, в това намерение, аз разкривам моя висш свят.

Затова е казано, че ”краят на действието е в началния замисъл”, тоест аз през цялото време трябва да бъда в едно намерение. Всички мои действия трябва да са заради любовта към ближния и любовта към Твореца.

Самото действие не е важно – важно е намерението, което аз мога да добавя към него. Както е казано, че за Твореца не е важно как колят добитъка (нашия егоизъм), а е важно намерението.

Затова само спрямо намерението, а не спрямо самите действия, ние оценяваме дали правим грешки и престъпления или изпълняваме заповеди и поправяния. Творецът не Го вълнуват твоите действия – за Него е важно, че ти имаш намерение ”чрез тях” да постигнеш.

Затова ако ти започнеш да добавяш намерението ”заради отдаване”, намерението ”за поръчителство”, то всички твои действия в живота стават свободни!

Всичките 360 градуса, на които действаш, се превръщат в една огромна тръба, водеща във висшия свят!

Целият този свят се превръща в твой проводник за духовното, а не е началната тесничка тръбичка. Тя се разширява за сметка на светлината хасадим, която е ”свойството отдаване и любов”.

И тогава не е важно какво ще правиш ти – дали работиш на полето или в учреждение. Ако правиш това с намерение ”заради отдаване”, цялата твоя работа е сякаш работа в Храм.

С това откриваме съвършено друго отношение към действието, към отдаването. И главното е, че съгласно това, ние проверяваме дали то ще бъде грешка или престъпление не по самото действие, а по намерението: за поръчителство, за любов и за отдаване към ближния.

Така се определя в какво си грешник и в какво си праведник – всичко съгласно твоето намерение.

Хората смятат, че всичко се оценява съгласно действието, но в духовното всичко се определя само от намерението. Затова е казано: ”Мнението на Тора е обратно на мнението на притежателя”.

От урока по статията „Любов към Твореца и към творенията”, 12.10.2010

[23343]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди, Молитва, Намерение, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Известно е, че признатите кабалисти се опират на писмената Тора, а не на простонародната – устната.

Как се отнася кабала към забраната за хомосексуалността (Ваикра, 18): “И мъжът да не ляга в ролята на жена, иначе ще бъде проклет.”

Отговор: Кабала не споменава и една дума за нашия свят и за нашите тела, а говори само за постигането от всеки човек – с всякакви склонности, какъвто е създаден от Твореца, да постигне подобие с Твореца в любовта към всички.

Аз лично, не виждам никакви разлики в постигането на духовната цел и висшата светлина от хората с каквито и да е склонности, както е казано: “Всяко тяло ще излекува тя.”

Затова не е наша работа да се занимаваме с тялото, а само с привличането на светлината. А останалото – каквото трябва, тя ще излекува.

Данни за хомосексуалността >>

[23322]

Filed under: Въпрос-отговор, Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: Ние ли строим образа на Твореца в себе си, или Творецът формира в нас Свой образ?

Отговор: Всеки път ние сме длъжни да намерим в себе си образа на Твореца. Баал Сулам дава пример с роба, който решили да назначат за глава на царските министри.

За това трябвало два пъти да се сражава с жестоки противници (дори и подставени), за да достигне свойства / степени „отдаване заради отдаване” и след това „получаване заради отдаване”.

Без борба в себе си  е невъзможно да се разгледат и познаят всички сили и свойства, да се съберат и да се разбере какво значи да си „министър”, т. е. подобен на Твореца.

От урока по статия на Раба, 12.10.2010

[23289]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Зоар, глава “Ваехи”, п.733: „Тежка като преизподня е ревността”.

Всеки, който обича, а не изпитва във връзка с това ревност, то неговата любов не е любов.

Но само благодарение на ревността, любовта придобива съвършенство.

В кабалистичната група ревността се изразява в това, през цялото време аз да мисля за другите – остават ли те в правилното намерение. По време на четенето на Книга Зоар моята грижа е – за поръчителството.

Аз много се безпокоя, пребивават ли моите другари в същите мисли и намерения, грижим ли се всички заедно за поръчителството. Ако не, то моите усилия няма да доведат до никакъв резултат.

Защото в крайна сметка, всичко ми се разкрива в резултат на общите усилия на групата – във връзката между нас. Тази връзка се състои от общата грижа на всички.

Затова сега аз се грижа за свързващата ни мрежа, така че тя да не се прекъсне, а постоянно да се укрепва и расте. Това за мен е най-важното.

Ако аз желая разкритие от Книгата Зоар, то е възможно единствено при условие, че има връзка помежду ни, и тогава в тази връзка ще ни се разкрие Книгата Зоар. Единственото, което ни липсва за това разкритие е връзката помежду ни, нищо друго.

Точно за нея ние се безпокоим по време на четенето на Книгата Зоар, и това се нарича грижа за поръчителството.

От урока по Книгата Зоар, 12.10.2010

[23318]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: В какво е разликата между грижата за човека, който се намира в този тесен кръг хора, с които съм подписал условие за поръчителство, и грижа за другите?

Отговор: Той не се  намира съзнателно в системата на договореност.

Въпрос: Това означава ли, че не съм длъжен да се грижа за него?

Отговор: Ти си длъжен да се грижиш за всички в света, но те получават това закриляне, съгласно нивото на тяхното поправяне.

Въпрос: И ти ще се грижиш, за да не изпитват недостатък в нищо? По кой начин?

Отговор: Ти си длъжен да се грижиш светлината да преминава чрез групата към целият свят. Светлината ще заструи по всички канали и ще го ориентира към целта на творението.

И тогава ще им се разкрие недостатъка, но това ще стане по смекчения път и те ще разкрият, че това е лекарство за  техния проблем, ще го приемат и ще оздравеят.

От урока по статията „Любов към Твореца и творението”,11.10.2010

[23201]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Ако главното е вътрешната връзка, то защо е толкова необходимо да се започне с някакъв физически контакт, за който може да помогне приближаващият се конгрес?

Отговор: Какво да направя ако все още нямам правилно намерение? Изпълнявай, докато в действието няма намерения!

И ще бъдеш като детето, бягащо насам натам. Тези техни действия са подобни на нашите действия без намерение, но постепенно детето поумнява и добавя намерение, т. е. смисъл в своите действия.

Същото се отнася и за нашите действия и за конгреса –направи всичко, което е по силите ти! Ако ти нищо не правиш, то е по- лошо от всичко.

Не можеш да присъединиш към действието намерение? Но ако пред всяко действие признаваш, че не си способен да присъединиш към него намерение, това ще бъде и твоето намерение! Това вече е молитва!

От урока по статията „Любов към Твореца и творението” 10.10.2010

[23093]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темите на тези цитати от великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Предпочитание за изучаването на скритата Тора пред откритата Тора

Невъзможно е целият народ на Израел да достигне до това голямо пречистване (пълното поправяне от егоистичното си намерение) по друг начин, освен посредством изучаването на Кабала (в група и с правилното намерение), представяйки си най-лекия път (от всевъзможните пътища на страданието), достатъчен и за неразумните (независимо от развитието на човека).

От друга страна, по пътя на занятията само и единствено с откритата Тора (а не Кабала) се удостояват само единици, надарени с чудесната сила, и то посредством големи страдания – а не голяма част от народа (която в наше време въобще и не е готова на никакви страдания в името на поправянето на егоизма).

Баал аСулам. Предисловие към ТЕС. п.36.

[23305]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темите на тези цитати от великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Постигането на Тора започва с Тайните и завършва с Простият смисъл

Оттук се разбира справедливостта на думите от молитвеника на Виленския Гаон. В (своя молитвеник той е обърнал внимание на) благословението на Тора, той е написал, че Тора се започва с тайната, т.е. с откритата (на обикновения човек) Тора на света Асия, който се отнася към категорията на скритото, тъй като там Творецът се скрива съвършено (и затова на нас ни се струва, че Тора разказва за земни събития).

След това преминава към намек (изучаване на Тора на ниво намек), т.е. към това, че в Тора се разкрива най-вече светът Йецира (когато човек чрез изправлението си се възнася до света Асия).

И така, докато (поправяйки се), човек няма да се удостои с простия смисъл – тайната Тора на света Ацилут, наричащ се „прост смисъл”, доколкото Тора е отхвърлила (относително него) всички одеяния, прикриващи Твореца.

Баал аСулам. Предисловие към ТЕС. п.148.

[23214]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - No Comments→

Въпрос: Казано е: „Ще направим и ще чуем”. Какво трябва да направим?

Отговор: Да се стараем да се обединим заедно, да се грижим за всички, защото всички се грижат за мен.

Дори егоистично, доколкото е възможно, да се свързваме един с друг. Това трябва да е задължително условие: „Готови ли сте да направите това, на което сте способни?”.

Ние не знаем на какво сме способни, но ще се постараем, ще се опитаме да го направим. Защото от нас не се иска нищо по-много от нашите възможности.

Но това „ще направим”, което се иска от нас, е действително сериозна и трудна работа, която само ние сме способни да извършим. Макар че, ние не сме способни почти на нищо. Но тези опити са достатъчни, за да започнем да пробуждаме светлината, скрита в нашата вътрешна система.

Ако ние се стремим към тази система, както малките деца се стремят да станат големи, – то това е достатъчно, за да пробудим силата, намираща се вътре в изправената система, сила наречена „светлина”. И тогава тя ни въздейства и ни приближава към това състояние.

Това е много проста форма на развитие, която съществува в нашия свят във всичко. Ако човек се стреми към нещо, той пробужда върху себе си състоянието, към което се стреми. То му въздейства, приближава го към себе си и той изведнъж става по-умен, повече разбира и усеща.

Казано е: „Няма по-умен от опитния”. Човек придобива мъдрост от опита. Но какво е особеното на опита? Човек се е опитал да направи: „Ще направим” – точно като детето, по същата природна методика на развитие.

От урока по статията „Любов към Твореца и творението”, 11.10.2010

[23225]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Преди да влезеш в групата, ти си имал право на свободен избор – да влезеш тук. След като вече си влязъл, имаш само един избор: да засилиш връзката си с групата.

Трябва сам да решиш, че това е твоя свободен избор и през цялото време си длъжен да го правиш – в това е твоята свобода!

Т.е. свободата не е в това да правиш каквото си искаш, а през цялото време да добавяш усилията си в тази връзка. Във всичко останало ние нямаме никаква свобода и то се осъществява автоматично.

Това е много важен принцип. През целия си живот, аз нямам никаква свобода – абсолютна марионетка съм.

Свободата на избора е само в едно: след като Творецът ме е довел в групата и е дал искра в сърцето ми, аз притежавам единствено свободата да се включа в тази група, да се вкопча в нея със зъби и нокти – колкото е възможно повече!

След като си се включил правилно в групата, ти вече зависиш от нея, от влиянието на обкръжението и в това отношение нямаш свобода.

В какво си свободен? Само в това, колко да добавиш от себе си в укрепването на връзките с обкръжението, против своя егоизъм. По този начин, ти увеличаваш своята зависимост от обкръжението и неговото влияние върху тебе. Няма никаква друга свобода!

Именно в това се състои поръчителството и за нас е необходимо постоянно да добавяме към него все повече принципи: любов към другарите, любов към ближния, оправдаването им чрез вяра над знанието – всичко е включено в тази свобода на волята, в този подход, чрез който постигаме реализирането на целта.

А целият останал живот се развива по определен сценарий – дори можеш да отидеш при гледачка и тя ще ти разкаже за твоето бъдеще. Всичко може да се предскаже – освен онова, което се отнася за твоята свобода на волята. Във всичко останало действа «сляпата» съдба.

Забранено е предсказването на бъдещето – за да не си помисли човекът, че в обикновения живот притежава свобода на волята.

Но ако знаеш, че не можеш да избираш свободно своите постъпки, тогава пред теб се разкрива бъдещето… освен онова бъдеще, което се отнася до свободата на твоя избор, тъй като то, вече зависи от теб и затова не ти се разкрива…

От урока по статията «Любовта към Твореца и творенията», 12.10.2010

[23360]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Струва ми се, че разбирам всяка ваша дума. Защо това не ми доставя радост?

Отговор: Поради недостатъчното осъзнаване на важността.

«Да, аз разбирам, но какво да направя тогава?»

«Ти придобиваш повече, отколкото има целия свят».

«Е, и какво? Какво ми влиза в работата какво имат останалите? Нали аз го нямам».

«А какво искаш ти?»

«…»

Човек трябва да работи заедно с групата над извисяването на важността на целта. Ако той не я чувства и цени, то това не е от много ум, а от глупост и скриване.

Желанията му не виждат онова, което се намира пред него. Той е сляп. За него светът е тъмен и пуст.

«Отвори очите си!»

«Не искам».

Само, осъзнавайки важността на целта, прониквайки се от огъня на групата, човек може да получи сили за правилно напредване. Но ако не изпитва радост, той не може да напредне.

Ако го е обхванала печал, тогава каквото и да прави, няма да го води към целта. Тъй като вътрешно, човекът ограничава себе си и се обръща в друга посока.

Без радост е невъзможно да държим верния курс. То е като да плачем под ударите на Твореца и да се самозаблуждаваме, колко ни е хубаво.Такава лъжа свидетелства за неправилна връзка.

Ако в групата има нервност, напрежение и дори малки разпри – това вече са признаци за енергия и желание. И едновременно с това, трябва да има радост, предизвикана от величието на целта, която свети пред нас.

Няма място за отчаяние. По своята същност, отчаянието е гордост: «Не съм доволен от онова, което имам. Творецът не се съобразява с мен, а аз съм заслужил нещо повече. Мога да се задоволя с малко, но да не получа нищо –  не съм съгласен.»

Показват ми отсъствие на напълване, за да работя не за наградата, но аз на съм готов да го направя. Трябва да видя възнаграждението – само тогава ще се зарадвам и ще хукна след него.

Човекът не разбира, че му изпращат различни възможности да направи крачка напред. Като глупаво малко дете, той поставя условия и върви след принципа.

Е, каквото не направи ума – времето ще го направи. Упорството и отказът от включване в група могат да отнемат много години, докато човекът не се измъкне от отчаянието и не се придвижи напред.

От урок по статия на Рабаш, 12.10.2010

[23285]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

В последно време хората изпращат много въпроси, свързани с възпитателната ни система. Ние изграждаме нова възпитателна система и трябва да я използваме заради отдаване, с разпространителна цел. Това ще осигури нейното успешно развитите, поддръжка и признание. Нашите деца ще станат част от процеса, който е насочен към помощ на всички деца по света. Ние използваме това, което ни е най-скъпо, нашите деца, с цел разпространение като пример за правилно възпитание.

Това е ключът към успеха: ние не сме просто загрижени за благото на своите деца, а за благото на целия свят. Това означава, че основната ни цел е не в създаването на наше собствено училище, а в организирането на виртуални, образцови класове, които да послужат като пример за формирането на децата във възрастни.

Ще използваме тази база за създаваното на възпитателни видео програми, така че децата по света да могат да ги използват, за да се обучават след училище, по интернет или местната телевизия. Динамични програми в различни формати, адаптирани по възрастови групи, ще ни представят сериозна възпитателна организация, която действително се грижи за възпитанието. Ние ще предоставим на света систематично средство от възпитателни програми на различни езици. Разбира се, ние ще го направим без да споменаваме мъдростта кабала, а само като използваме нейния глобален, интегрален подход за разкриване на света.

Тази система не влиза в конфликт с учебната програма, а напротив, тя формира децата във възрастни. Постепенно ще въведем всички учебни предмети в нашите програми, прекарани през призмата на глобалния мироглед за реалността и нашия свят.

Трябва да научим децата да разбират, че тяхното възприятие за света е относително и да им покажем, че е възможно да почувстваме и разберем света по различен начин – без да се вглъбяваме в закостенели предубеждения. Когато разказваме на децата за природата, ние трябва да ги учим за относителното възприятие, да пробуждаме въпроси в тях, да ги приближим до реалността и да разкрием света пред тях.

По-горе казаното не са безпочвени фантазии, а реални резултати, които вече наблюдаваме върху стотици от нашите деца през последните няколко години.

От беседа за възпитанието, 01.10.2010

[22613]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Имам проблем, който много години не се разрешава, нищо не помага и това ми пречи да постигна поръчителството. Кога ще изчезне той? Може би си правя криви сметки?

Отговор: Трябва да се молиш не да изчезне, а ти да можеш да се издигнеш над него, грижейки се само за духовното – над всички грижи да създадеш екран с намерение. И тогава ще се окаже, че всичките ти проблеми са необходими за създаването на екрана.

Съществуват множество неприятни външни условия, но в зависимост от нашето израстване, ние разбираме, че те са ни от полза – иначе бихме правили само глупости.

А така в нас има страх, срам, завист и те ни задържат в рамките, в особеното отношение към света. И с тяхна помощ ние напредваме. Това ни уравновесява.

Всички добри и лоши явления в нашия живот са необходими и ни уравновесяват по пътя. Затова, аз дори не се опитвам да си изясня, кое е в моя полза и кое – в моя вреда. Моля се само, да бъда по-високо от егото, да се прилепя към по-високото стъпало.

Въпрос: Откъде мога да знам, какво трябва да се случи с мен на по-високото стъпало, ако още не съм го постигнал?

Отговор: По тази причина, това се нарича вяра над разума. Аз възнамерявам да се свържа с по-високото стъпало и не искам нищо да знам – желая само да ми дадат сила да се свържа с него и не е важно ще има ли проблеми, или не.

Само когато над желанието за получаване построиш желание за отдаване – само в него ти ще получиш напълване.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 11.10.2010

[23198]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Защо в книгата „Зоар” се казва, че „само благодарение на ревността, любовта придобива съвършенство”?

Отговор: Любовта не може да бъде съвършена, ако зад нея не се крие ревност. Казано е: „Завистта (ревността) на учените умножава мъдростта”. Има различни видове ревност.

Но ревността е разкриване на празното желание, което трябва да се напълни именно с любов. Ние разкриваме празни желания в различните състояния. Ако желанието (кли) е толкова силно, че срещу него вече се разкрива любов, това желание е кли на ревността.

Ако аз искам нещо, всичко зависи от размера на авиюта (дебелината, силата) на моето желание. С желание шореш (0) моето желание е слабо, с желание алеф (1) е по-силно и т.н. до желание с авиют далет (4), когато моето желание е безгранично.

Затова, на всяко ниво на желанието съответства определена ревност – доколко човек „изгаря” от желание за недостигащото му напълване. И затова, срещу любовта, която трябва да се разкрие стои ревността – празното желание за нейното разкриване. Тази ревност наистина е „адски огън”

От урок по книгата „Зоар”, 12.10.2010

[23315]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Можете ли да ми обясните с няколко думи какво изучаваме сега в 15-та част от ТЕС? На мен абсолютно нищо не ми е ясно..

Отговор: 15-та част от книгата „Учение за Десетте Сфирот” се нарича ”Построяването на Нуква”.

Първо, тя била създадена, после станало разбиването, а сега изучаваме как отново да я изградим, тоест в какъв ред да издигнем нейните отломки и как, с какви сили да ги поставим заедно в поправената конструкция.

Именно затова, главата се нарича „Построяването на Нуква”. Авторът казва: „Ти искаш да я построиш – моля. Но имай предвид, че трябва да се научиш да работиш с нейния материал, защото той ще се съпротивлява. Неговите части зависят една от друга и всички имат свой характер.

А как да получа всичко необходимо за „Построяването на Нуква”, на моята душа? Защото аз самият нямам нищо!

Ако си задам този въпрос, тогава ще видя обяснението. Оказва се, че в нейното изграждане са включени висши участници – Баща и Майка (Аба ве Има), от които идва цялата светлина на мъдростта и силата.

Но ти не можеш да получаваш от тях, а от двете стъпала, които са най-близо до теб. От тях, към теб ще дойде светлината Хасадим – силата и светлината Хохма – знанието.

Необходимо е да ги познаваш, за да установиш с тях такова отношение, което да ти позволи да изградиш себе си такъв, каквито са те. Защото засега, ти все още си безформен, суров материал!

А когато започнеш да градиш своите отношения с тях, то от всеки контакт ще придобиваш форми. Като отпечатък от печат. Именно тези форми, които ще получиш се наричат „Построяването на Нуква”.

Баал Сулам описва това с чувствен език, обяснявайки как се отнася към теб духовната система. Той ти помага да влезеш в контакт с духовния свят, който постепенно откриваш пред себе си.

Необходимо е да искаш това да се разкрие пред теб! И когато започне да се разкрива ще видиш, че там, както в нашия свят, ти ще се запознаеш със семейството – с бащата, майката, с бабата, дядото, с братята и сестрите.

Ти ще влезеш в семейство, където всеки има свой характер и статус, връзки и проблеми. Трябва да влезеш в това семейство и да се включиш в него – тогава ще получиш своя определена форма.

Това е много жива и човешка картина, която постепенно започва да става разбираема, сякаш се учиш от самия живот – от неговите закони и вътрешна психология.

Най-труден е първия контакт – засега ти „не си отворил вратата , не си влязъл в дома”. Губиш се в догадки – какво има там, вътре. А когато влезеш, започваш да свикваш.

От урок по  книгата „Учение за Десетте Сфирот”, 10.10.2010

[23089]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: До каква степен трябва да усещам своята зависимост от другарите? Моето самочувствие също ли зависи от тях?

Отговор: Ако се чувстваш зле, обърни се към другарите и помоли за сили от тях. Нима, не светлината управлява всички атоми и молекули? Нима не от нея идва здравето?

Или ти мислиш, че материалната природа живее по свои закони, а силата на светлината въздейства само на душата?

Защо? Целият този сън с картината от нашия свят, включително тялото и всичко останало, се явява проекция на светлината. Тогава защо да не я моля за всичко необходимо?

На теб са ти необходими условия, благодарение на които ти ще можеш напълно да посветиш себе си на отдаване. Помоли за тези условия.

Групата също трябва да ти помогне: ако ние разберем, че абсолютно зависим от светлината, то за всеки ще бъде по-лесно да се обръща към нея с искане.

Това се отнася за всякакво искане. Например, аз пъхам ръка в джоба си и искам да извадя оттам милион долара. Не работи? Значи имам проблем с недостиг на вярата.

Няма нищо, което да не може да поискам от Твореца за отдаване. Ако ти си уверен, че е заради отдаване – искай. По този начин ти самият поправяш своите келим. Искай, само не за себе си.

Въпрос: Да искам от Твореца или от групата?

Отговор: Обръщайки се към групата, съм длъжен да се обърна към Твореца, криещ се в нея. Самата група няма никаква сила – аз се устремявам дълбоко, към силата на единство между другарите, вече разкриващи трохичка от духовното желание. В тази трохичка се намира Творецът, а Неговата сила с нищо не е ограничена.

Светлината няма предел. Дори в малка и слаба група,тя присъства в неограничено количисво. Само от мен зависи, какво ще извлека от Нея.

Така винаги трябва да се обръщам чрез групата към Твореца. Той е източнк на всички сили. Обръщането трябва да е на принципа: ”Израел/Аз, Тора/група и Творец/Светлина – са единни”.

По време на учението може да се иска всичко (здраве, успех), каквото не ти достига, за да може мислите ти да бъдат в отдавне. Нали всичко се отнася към едно желание, само че ти го изпитваш в различни форми. Всъщност, става дума за този недостатък на светлината в съсъда.

От урока по статията на Рабаш, 11.10.2010

[23186]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво трябва да бъде правилното обкръжение за детето?

Отговор: Детето при всички случаи израства, копирайки своето обкръжение. Затова грижата за обкръжението – това е грижа за детето.

Помислете как може да повлияете на обкръжението му и косвено да го управлявате, като поставяте игри, книги, видео, носещи на детето, избраната от вас информация, но по интересен за него начин.

Научете детето на защита от лошото външно влияние, а също така го научете само да му се съпротивлява, дайте му сили да отстоява принципите си. Защото ценностната система се изгражда при стълкновението на доброто и злото.

Не би могло да има проблеми за изграждането на добро обкръжение за детето, ако родителите се разберат за това. Едно дете лесно може да се подкупи с играчки и лакомства – и така постепенно да го обвържете в правилното обкръжение. А след това то само ще започне да влияе на обкръжението си.

Възпитателите са задължени да придобият способност да слизат на нивото на детето, за да ги почувства то по-близки – не като възрастни, а като свои връстници: учителите трябва да владеят способността да се приобщават с децата, да играят на техните игри, да говорят като тях.

Нужно е възпитателят да е като таен агент, който се е внедрил между тях и ги обработва. Тогава той ще съумее да им предаде своя дух и постепенно да ги повдигне.

Но ако възпитателите се държат като по-висши от децата, те ще ги вземат за мебел… бягайки из краката на такива възрастни, децата ще опитват да ги отстранят, за да не им пречат. Те си имат свой собствен свят.

Така че, всичко трябва да е организирано само със стремеж към една единствена цел – да бъде възпитано детето в любов към ближния, а чрез нея то да достигне и до любов към Твореца.

И такова намерение трябва да има още в началото на неговия живот, то трябва да стои зад всяко негово действие. Точно в такава възраст това е лесно и възможно.

Ако в детството се привикне към това, то вие осигурявате на своето дете висша безопасност и успех.

От урока по статията „Любов към Твореца и творенията”, 10.10.2010

[23106]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок - No Comments→

При цялото многообразие на възприятията, аз съм длъжен да разгранича главното – обединението.

Аз се проверявам относително другарите си по група, само до такава степен, до каквато виждам в тях ползата или пречките за нашето обединение.

Всичко останало засега не вземам под внимание. Аз оценявам другарите си „в разума” и „над разума”.

Това означава, че аз не отменям своята логика, а я използвам, за да погледна на себе си през призмата на своето собствено мнение (желания, келим) и да разбера, на каква висота трябва да повдигна групата в собствените си очи, за да оценя другарите си позитивно.

Обаче аз знам, че логиката ми е егоистична и винаги добавя другарите ми в графата „длъжници”. Затова аз се повдигам над тази логика, за да мога да видя другарите си като „абсолютни праведници”.

Истина ли е това или лъжа? Няма истина, няма и лъжа! Всичко зависи от моята оценка. Ако съдя по моята логика, то естествено – никой друг на света не е праведен освен мен.

Аз оправдавам само себе си и хората, които са ми близки. Но ако вървя с вяра над разума, тогава усещам всички другари като праведници, достигнали окончателното изправление, а аз сред тях съм единственият грешник.

И какво ми дава тази игра? Всъщност нито едното, нито другото е истина, а условност. Въпреки това, тази игра ми оставя възможност да се намирам постоянно и в двете състояния: и над разума, и в разума (над егоизма и в егоизма).

Така аз се упражнявам, докато не събера опит и пожелая да достигна истинската оценка. Тогава ще съм готов да видя истината.

Колкото повече старания прилагам, толкова по-бързо този процес подготвя моите желания (мнения) за духовния свят.

И при това, аз ще го възприемам не над знанията – а напротив, ще го придобия в нови келим, в знанието. А след това, отново и отново, ще се издигам над разума, който съм придобил вече.

Защото всяка следваща степен, по силата на отдаването, е по-голяма от предходната, и заради това и противоположна на нея.

Човека винаги трябва да се приповдига над своите постижения. Струвало ти се, че всичко е добро и правилно, че на масата има прекрасно угощение, просто благодат.

Но не, трябва: 1. да намразиш тази благодат, за да встъпиш на по-високата степен на отдаване, 2. която ми се струва като тъмнина.

Всеки път аз вървя над знанието, над текущите факти, придобивайки свойството Бина, което винаги им е противоположно.

На новата степен Бина властва над Малхут. Но след това, във висшата светлина, аз виждам как властта преминава към Малхут. Тогава аз започвам подготовка за следващата степен, – и така процесът се повтаря.

От урока по статия на Рабаш, 10.10.2010

[23071]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати от велики кабалисти.

Забележките в скоби – са мои.

Езикът на кабалистите е езикът на клоните

Всички думи и изказвания, които произнасяме, не могат да ни помогнат да предадем дори една дума от духовното, Божественото (свойствата на отдаване и любов), над въображаемото време и място. Но има специален език за това – езикът на клоните, който показва връзката на клоните с Висшите корени.

Но, въпреки че този език е изключително подходящ за своята задача да се задълбочава в учението на тази мъдрост повече от други езици, той е само за слушател, който е умен сам по себе си, тоест, който знае и разбира начина, по който клоните се отнасят към своите корени.

Баал аСулам, „Същност на мъдростта Кабала”

Всички онези, които са достигнали светлината на Твореца чрез тяхната работа, са искали всички тези, които ги постигат, също да се насладят на това, което те вече са открили (да постигнат същото ниво). Затова, те са нарекли всяко постижение, така че те (тези, които ги следват) да могат да разберат техните намерения и постижения, и така да създадат общ език помежду си.

Трудовете на Рабаш, том 2, писмо 19

[22500]

Filed under: Кабалистични източници - No Comments→