В нашия свят, човечеството постепенно преминава от животинското ниво (обичайното за човечеството), към нивото „човек” (духовното, Адам = подобен на Твореца) в общата система от души. В хората, освен желанието за храна, секс, семейство, богатство, слава и знания се пробужда желание към духовното, стремеж да се постигне смисъла на живота и неговия източник.

Това желание се пробужда поетапно, стъпаловидно, защото общата душа се състои от различни части: Рош (глава), Тох (тяло), Соф (крайници), три линии, ХАБАД, ХАГАТ, НЕХИ, 10 сфирот, ГЕ, АХАП и т.н.

Разбира се, не всички части са равни. Между тях има разлика в нивата на авиюта (дебелина, грубост на желанието за наслада) – шореш (0), алеф (1), бет (2), гимел (3) и далет (4). Има разлика и в това, как се работи с желанието за наслада – без екран, с екран, преди разбиването и след разбиването.

След разбиването, желанията са паднали от нивото на отдаване до нивото на получаване, размесили са се помежду си и постепенно се пробуждат за поправяне – от леките желания до тежките в своите желания.

Има такива, които са започнали да се пробуждат още във времената на Вавилон – с относително малко желание за наслада.

Тогава, за първи път настъпило масово пробуждане и тези, които усетили в себе си желанието да постигнат духовното се наричат „Исра – Ел” (Стремящи се към Твореца). Авраам ги събрал и организирал в първата група. Той им преподавал своето свойство „хесед”, милосърдие.

Но техните желания били слаби и нямало нужда от средството за поправяне, от „Тора” – методиката за привличане на висшата поправяща светлина.

За да привлекат светлината, която връща към източника, бил достатъчен собственият им стремеж – не била необходима помощта на цялостна система за връзка помежду им, наречена „Тора”.

Разбира се, всички поправяния се осъществяват само с помощта на светлината. Но слабият авиют, който имали „праотците” в периода между Древния Вавилон и Египет, бил достатъчен, за да им позволи да разкрият духовното и да се поправят по естествен начин.

Но след „Египет”,  душите вече притежавали по-голям егоизъм, желание за наслада – разделяла ги ненавистта, огромна като планината Синай.

От една страна, те се ненавиждали, а от друга – вече били постигнали осъзнаването  на злото, ненавиждали своето изгнание от духовното и силно желаели да се освободят от него.

Всичко е в големината на желанието, в разкриването на егоизма. В противовес на егото, разкриващо се при изхода от Египет, душите трябва да се съединят помежду си със силата, наречена „600 хиляди души”.

И само, когато те желаят да се съединят по този начин, приемайки условието на поръчителство, само тогава ще се разкрие светлината, която ги връща към източника, към Твореца. Това се нарича „получаване на Тора”.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 11.10.2010

[23220]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темите на тези цитати от великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Постигането на Тора започва с Тайните и завършва с Простият смисъл

Трябва да се удостоим с огромна милост, за да разберем простотата на написаното в светите (говорещи за отдаване и любов) книги, доколкото трябва в началото (на своето поправяне) да постигнем трите части на вътрешната Тора, в които се „облича” Пшат (последното просто, напълно разкрито разбиране на Тора), а простото не се опростява.

И ако още не е удостоен с това (пълно разбиране), се нуждае от по-голямо милосърдие (от Твореца), за да не стане това за него (неговото учене на Тора) наркотик на смъртта (ако учи само заради себе си).

А за противниците, пренебрегващи постижението на вътрешните части (на Тора – Кабала и затова наричани противници), говорещи в своите сърца „Достатъчно ни е да постигнем Пшат (простото разбиране на Тора), дай Боже да го постигнем – ще се радваме и на това” – думите им (произлизащи от неразбиране), приличат на думите на тези, които искат да се повдигнат на четвърта степен, без да преминат първите три.

Баал аСулам. Предисловие към книгата “Паним Меирот”, 1.

[23098]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - No Comments→

«Целият Исраел са поръчители един за друг».

1. Главното е да помним, че между нас, душите, съществува вечна система, чрез която сме свързани. Ние сме обединени изначално и всеки има дълг към всички.

Тук няма свобода – изначално сме взаимно свързани и зависими един от друг. Това важи не само за Исраел, а за целия свят.

2. Ако искаме да се издигнем на духовното стъпало на разкриване на Твореца, тогава трябва да разкрием закона за връзките, действащ в тази мрежа и да го изпълним.

3. «Исраел» е малка група, решила да направи това, устремявайки се направо към Твореца. Наименованието Исраел означава Исра-Ел – направо към Твореца.

Това е била част от вавилонците от времето на Авраам, излязла от общото русло на развитие и отделила се именно по идеологически съображения.

Днес – това не е народът на Израел, а частта от човечеството, от съвременния Вавилон, която е взела същото решение. Но в крайна сметка, цялото човечество ще се присъедини към този стремеж.

4. Основно условие за постигане на Твореца е това за взаимното поръчителство. Трябва действително да се съгласим да го изпълним, следвайки пътя на процеса, който се нарича «Ще направим и ще чуем».

Ще «направим» всичко, което е по нашите сили и като следствие ще «чуем» – ще постигнем състоянието на поръчителство.

Изпълнявайки това условие, ние разкриваме правилната връзка между всички – ставаме като «един човек с едно сърце». И тогава ще ни се разкрие «Тора» – методиката за поправяне на човешката природа (на егоизма).

5. По своята същност, поръчителството е нещо много просто – аз получавам от влиянието на групата толкова силно чувство на увереност и безопасност, че напълно преставам да мисля за себе си.

Ако бях цар, щях да разполагам с пари, лекари, армия и въпреки това, не бих имал такава абсолютна увереност.

Но благодарение на всеобщата взаимна връзка между душите, желанието на човека задължително ще се удовлетвори и успокои, ако всички мислят за неговото удовлетворение.

6. Тук богатството и властта са безсилни. А и другарите ми по поръчителство няма с какво да ме напълнят. Но общата мисъл и грижа за другарите ще отворят канали за светлината и тя ще потече по тях към душата ми.

Желанието на душата ми ще се почувства наситено, ще престане да се бои от пустотата и да търси напълване, ще ми даде възможност да се повдигна над него и да се заема с отдаването на другите, без да мисля за себе си.

Затова, стремежът към Твореца се явява изначално необходим, а този към другарите е условие за постигане на Твореца.

От урока по статията „Поръчителство”, 08.10.2010

[23181]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Ако вървя над разума, това означава ли, че ме движи разумът на групата?

Отговор: Няма група извън мен. Групата, както и цялата останала реалност се «рисува» вътре в мен.

Понятието група трябва да приемем като нещо, което ни е дадено свише. Така Творецът ми дава да видя другарите, за да мога чрез изграждането на взаимоотношения с тях, да изградя своето отношение с Него.

Преди всичко, аз се стремя към Твореца. А Той сякаш ми поставя условие: «Искаш ли да намериш връзка с мен? Тогава моля, първо се харесай и стани близък с онези, които са близо до Мен. Те са групата, в която те доведох – Моето семейство.

Искаш да направиш нещо добро за Мен? От теб Аз нищо няма да приема, а ще видя как се отнасяш към тях – как им подаряваш подаръци, колко си добър с тях. Покажи ми любовта си към Моето семейство – тогава и на Мен ще станеш близък и скъп».

Така се изяснява, действително ли желаеш безответна близост с Твореца или си правиш егоистични сметки.

Ако се отнасяш добре с другарите, независимо от това какви ти се струват, ако се сближаваш с тях – тогава ти действително искаш да бъдеш близък и с Твореца.

Ако не си способен на сближаване с тях, значи към Твореца те подтикват егоистични подбуди, които не са за благото на Твореца и ти оставаш навън.

Така трябва да гледаме на целия свят: Творецът ни поднася реалността като средство, помагащо ни да се променим и да стигнем до пълно съответствие с Него.

От урок по статия на Рабаш, 10.10.2010

[23056]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

«Шамати», статия 161: «Не вярвай на онзи, който казва, че е положил усилие, но не е намерил желаното. Какво означава «намерил»? Какво трябва да намеря? Трябва да намеря благоволението на Твореца».

За реализирането на методиката на поправяне е казано: «Постарал се е и е намерил». Що за странен лозунг? «Да се старая» – това го разбирам, но с «намирането» далеч не всичко е така ясно.

Ако човек осъществява поправянето върху себе си, за да постигне любов към ближния, то в доброто отношение към другите, в добрата връзка с тях, той намира не кой да е, а Твореца – всеобхватната сила на природата, която я свързва в единна система.

Всичко е обусловено от усилията. Човекът трябва да работи усилено, с пот на челото, стараейки се да събере цялата система, да построи взаимоотношенията си с другите, да изгради правилната връзка, да я намери в тъмното.

Именно това означава, че той полага усилия. А след това, в момента, в който частите на системата се обединят – намира Твореца. Така човекът разкрива универсалната сила и тя става негова вътрешна сила на живота.

Ако не се старая, не търся, тогава няма да ми достигне разбирането, усещането, необходимо за единството на всички души.

Защото трябва сам да постигна системата, да се науча да я управлявам. По същия начин всяка клетка се грижи за цялото тяло, макар още да не сме разкрили това.

Същото се случва в цялото творение – всеки негов елемент е взаимосвързан с всички останали и с общата система – като в холограма. Именно това е съвършенството.

По тази причина, при реализирането на методиката за поправяне е невъзможно да минем без полагането на усилие. Иначе човек няма да може да се включи, да разбере, да поеме всичко в себе си.

«В духовното, дори ако човекът се е удостоил с благоволение в очите на Твореца, след това той, все едно, трябва да плати цялата цена – да вложи същото количество усилия, което влага всеки. А ако не влага също толкова усилия – губи кли».

От урок по статия от книгата «Шамати», 08.10.2010

[22999]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

В началото, светът на Безкрайността е бил изпълнен с наслаждение.

Но след това, в това безкрайно наслаждение се разкрива усещанието на Даващия – безкрайният срам, и тези две противоположности се анулират взаимно! Така че, какво да се направи?

И срамът се оказва по-силен от наслаждението и по тази причина се извършва съкращаване (цимцум). Тук действа простия закон на природата: «Наслаждение минус страдание е равно…?»

От разултата зависи реакцията, действието. Ако наслаждението бе натежало макар и с един грам – творението би си останало с наслаждението и щеше да се смята за напълнено.

А ако искам да поправя този срам, ще ми се наложи да работя с желанието и наслаждението, защото освен тези две сили нямам нищо друго!

Работя над срама, за да мога да се издигна над него, но за тази цел, на мен ми се налага да получавам наслаждения…

Т.е. моето животинско ниво работи и носи мен, човека, издигайки ме нагоре, по стълбата. Длъжен съм да получа светлина, напълване!

Светлината напълва желанието – и това е стъпалото на животното. И само намерението над него, анти егоистичният екран е стъпалото на човека.

Т.е. аз използвам своето животно, своята природа на всички стъпала: неживо, растително, животинско. Затова, винаги работим без да се откъсваме от природата – с желанието да се насладим и с формите, които се обличат в него.

С какво мога да изразя отношението си към Твореца, желанието си да се уподобя на Него (едаме), да стана човек (адам)? Само чрез това, че ще получа Неговата светлина!

От урока по статията «Предговор към «Паним Меирот»», 29.08.2010

[22939]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво е безкористно отдаване към другите? Какво трябва да отдавам на своя другар извън егоистичното наслаждение?

Отговор: Не е необходимо да му даваш нищо материално. В своите желания ти му даваш подкрепа, така че той да не забрави за напредването към Твореца. Именно това е твоето отдаване. Какво могат да си дадат душите, когато са разделени? Те могат само да се пробудят една друга и да си дадат сила. Не е нужно да пълниш джоба на приятеля си или неговия хладилник. Нужна е само правилна взаимна връзка, а висшата светлина ще напълни всички потребности.

Обезпечи другаря си с енергия, участие и радост от целта, защото това е дългът ти. Без това задължение и без този дух – няма група. Творецът е направил така, за да съществуваме на едно място, т.е. едно духовно пространство, едно общо желание за всички приятели по целия свят. Но това все още не означава, че сме една група.

Групата започва с обещанието да се вдъхновяваме един друг. Нещо повече, ние не говорим за външните действия, а за вътрешното желание, в което сме свързани помежду си. Всеки един предава на другите общия импулс и увереността в пътя – това се нарича взаимно поръчителство.

Ако изгубиш способността да вдъхновяваш другите, тотава пробиваш дупка в нашата лодка. „Ако съм уморен, мога ли да си почина?” – ако го направиш, то ти си неспособен да получиш вдъхновение от другите и пробиваш дупка под себе си, в общата лодка, а заради теб – всички останали ще потънат.

Ти или участваш във взаимното поръчителство, или не. Това е начинът, по който трябва дадем сили на нашите групи. Всеки от нас трябва да види, че сме зависими един от друг все повече и повече. Това е практическа работа: ден след ден човек проверява своето желание за връзка с групата. Имено тази точка на взаимосвързаност трябва да стане основа на всички наши надежди.

Лодката ще стигне до предназначеното място, а през това време, нашата работа е да я опазим от дупки и да видим в нея, че увереността за постигането на целта и съзнанието за нейната важност се предава на всеки един. В действителност, няма нищо по-важно от обединението и разкриването на всемирната сила на отдаване – Твореца, на светлината между нас.

От урок по статия на Рабаш, 06.10.2010

[22717]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Каква е целта на творението? Да станем независимо кли (съсъд), което да получава наслаждение от Твореца или има някаква друга цел?

Отговор: Целта на всички поправяния е да се обединим с Твореца в една система. Аз съм кли, Той е светлина и заедно се обединяваме помежду си. Сега това е нашата цел – крайното поправяне.

При сътворяването на творението, ние сме били обединени чрез силата на Твореца. Той е разбил единството, което е създал, за да ни даде възможност да го съберем сами. Веднъж завършили „мозайката”, с Негова помощ ние ще станем като Него, ще разберем програмата, целта и Твореца по отношение на нашето сътворение – какво Той иска от нас и какво е Неговото отношение към нас.

„Творец” (Боре) означава „ела и виж” (Бо-ре). Аз идвам и виждам, разкривам какво е Той и кой е. Това е крайното поправяне.

Какво се случва след това? Ние не знаем. Кабалистите ни дават насока, но е невъзможно да я разберем, тъй като не можем да си представим крайното поправяне. Какво означава да бъдем като Твореца, да бъдем на едно и също стъпало – без време, движение и пространство, усещащи безкрайната реалност? Аз не възприемам другата част от реалността, за да разсъждавам над нея.

В момента на крайното поправяне, ние ще сме готови за нещо по-високо, тъй като ще бъдем един поправен механизъм. За какво ще бъдем готови? Това е неизвестно. Малко търпение и веднъж озовали се там, ние ще разберем.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 08.10.2010

[22996]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как работя над свързването с другарите в групата извън рамките на работата по разпространението на кабала?

Отговор: Разпространението няма нищо общо с духовната връзка между нас. Това е бреме, което сме приели за наше задължение, за да обслужваме света на материално ниво. Очевидно е, че е желателно разпространението да се прави само от наши хора, тъй като те могат да внесат в него духовни искри, но по принцип, можем да привлечем и хора отвън.

Духовно се нарича нашето обединяване над нивото на егоизма, изкачването по духовните стъпала, осъществяващо се чрез действия над разума. Не съществуват други възможности. Тази работа не е свързана с разпространението – тя е лична и достъпна за всеки, дори ако човек живее в пълна изолация в Аляска.

Истинското разпространение е разпространяването на моето желание за обединение и любов в цялата система от връзки между душите.

От урок по статия на Рабаш, 10.10.2010

[23051]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Каква е разликата в изискването към моето усилие по отношение на поръчителството между първия път, когато съм изпълнил условията на поръчителството и втория път?

Отговор: Разликата е в усещането на недостига, в това, че сега възнамерявам да постигна второто стъпало, използвайки като основа първото.

Първото стъпало се намира в мен като решимо, като състояние, в което вече съм бил и не съм могъл да се задържа, тъй като в мен се е добавило желание за получаване.

И сега, аз трябва да превъзмогна това желание, за да постигна следващото стъпало. Предишното стъпало ми помага да постигна следващото.

Тези стъпала не са стъпала на спускането, а на издигането. Тоест дори, ако съм паднал, аз разбирам защо и знам какво трябва да направя.

От собствен опит вече знам, как съм успял да постигна състоянието на поръчителство на първото стъпало и сега се готвя да направя това на второто стъпало.

Това означава, че „душата на човека го учи” – вече съм придобил опит и знам какво да правя. Днес ми е ясно, че моите падения не са състояния, в които просто изгубвам себе си. Осъзнавам, че сега се намирам в падение, че нямам сили, нямам връзка с Твореца.

Това вече е осъзнаване на факта, че именно аз се намирам в тъмнина, че именно аз съм загубил връзка с Твореца. Тоест важно е това, че не е загубена, а присъства точката на осъзнаване, контакта с духовното, решимо. И аз започвам да работя от тази точка, а не от състояние на прекъсната връзка с духовното..

Това може да бъде изразено по следния начин: ти не губиш предишното ниво, защото не си съгрешил там. Паднал си от първото стъпало, защото са ти дали желанието за второто стъпало, за по-високото.

Но големината на непоправеното желание на второто стъпало, на прегрешението, което сега се разкрива пред теб, закрива първото поправено стъпало, макар то да присъства вътре във второто в поправен вид.

И това е процес на подем, а не на падение – издигнал си се на първото стъпало и пред теб се е разкрило второто, неговата обратна страна. В този АХАП на Висшия, ти усещаш себе си като „паднал”, като грешник. Но така ти определяш себе си, там, от своето поправено първо ниво.

Именно това означава, че „душата на човека го обучава” – аз вече имам душа. Първото стъпало – това е моята душа. След това, в мен ще се появи душа, съответстваща по големина на второто стъпало, на третото и т.н.

И всеки път, в мен ще се появяват по-високи нива, които още по-силно ще скриват предишните, но аз винаги ще имам сили, връзка със светлината, необходима за издигането.

Винаги ще си изяснявам всяко следващо стъпало на подема с онова, което вече съм постигнал. Тоест ще имам възможност правилно да поставя диагноза на онова, което се случва с мен, как да привлека светлината, връщаща към източника.

Вече не се намирам в състоянието на болен, който се намира в безсъзнание, защото на мен постоянно ми въздейства силата на поръчителството.

Вече съм подписал неговите условия, изпълнявам ги и се намирам в състояние, в което не го загубвам, макар че лично на мен, това може да ми се случи. И тогава внезапно разбирам, че съм започнал да пробивам „дупка в лодката”.

Още не съм я довършил, не съм я пробил докрай, а само съм започнал да го правя. Остава ми още миг да завърша започнатото, и в този миг ситуацията започва да ми се разкрива.

Това означава, че в мен егоизмът се е разкрил на следващото стъпало. Но предишното стъпало, връзката между другарите – тя остава вътре в мен. Това се нарича „издигат в светостта, а не спускат в светостта”.

Затова Баал аСулам пише, че най-трудно е постигането на първото стъпало. А преди него – човекът има усещането за пълна бъркотия.

От урока по статията  „Любовта към Твореца и творенията”, 11.10.2010

[23208]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Зоар, глава „Ваехи”, п.675: Звулун се е удостоил с това, че го поставили в благословиите преди Исасхар, защото той, откъсвайки залък хляб от своята уста,  го сложил в устата на Исасхар.

Оттук следва, че който храни изучаващия Тора, получава благословии отгоре и отдолу.

И освен, че се удостоява да бъде поканен на две маси – това, с което не е бил удостоен друг човек, той още се удостоява с богатства и благословии в този свят и се удостоява с имоти в бъдещия свят.

“Зоар” ни разказва за типовете връзки, съществуващи между душите. Защото само това е скрито от нас и е необходимо да го разкрием.

Във връзката между душите, която разкриваме, ни се прояснява картината на силата/желанието за отдаване, мрежата на връзките между тях, взависимост от степента на отдаването един на друг над егоистичните сили на всяка душа.

Връзката между душите – това е силата на отдаване, желанието да отдаваш, а вътре във всяка душа е егоистичното желание да се насладиш.

Излиза, че ако ние работим, всеки в своето желание, за да го реализираме във вид на отдаване на другите, това означава, че ние работим с правилното желание/кли, снабдено с екран, за да бъдем свързани във взаимно отдаване с всички.

Така работи системата желание/парцуф на всяка душа по отношение на другите души/парцуфим. Във връзката между тях се разкрива взаимното отдаване и неговата обща сила – Творецът. Но вътре във всяка душа остава нейното природно желание да се наслади.

“Зоар” говори не за желанието да се насладим, затворено вътре във всеки от нас, а за ставащото между нас, където разкриваме свързващата ни мрежа.

В началото, тази мрежа се нарича света Асия, след него Брия, Ацилут, Адам Кадмон и света на Безкрайността – без край, без граници във връзката между нас. Взависимост от степента на връзката между нас, ние разкриваме вътре в нея Твореца, светлината.

Затова, по време на четене на книгата “Зоар” е необходимо да мислим за какво разказва “Зоар” – за връзката между нас, в която се разкрива Твореца.

От урока по книгата “Зоар”, 10.10.2010

[23083]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - No Comments→

Въпрос: Имам възможност да се уча в моята група в Ню Джърси, но тя е нова. Не е ли по- добре да пътувам и да се обучавам с групата в Бруклин, те имат многогодишен опит и всичко е оборудвано в добър клас?

Отговор: Аз ви съветвам по-добре да останете на своето място, сам да градите в групата. Този съвет е не само към вас, а към всички нови групи.

Бъдете свързани между вас и с нас, с моите уроци, с “Learning Center¨- и това е достатъчно. Старите групи често са със своите проблеми, вие трябва да вървите напред. Бъдете самостоятелни!

[22925]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група - No Comments→

Въпрос: Колко далеч трябва да се издигна над разума, ако виждам групата като неизправна? Написано е: „Не стой на събрание с глупаци!”. Какво, ако моите  приятели вредят на духовния ми напредък?

Отговор: Ти си прав, но все пак човек трябва да разбере, че това състояние му е било дадено свише. Той никога не вижда истината. Ако вместо постоянно да критикува другите, той ги приеме над разума, тогава дори и слаба духовна искра от неговите приятели ще му помага да се придвижва.

Трябва да възприемаме действителността такава, каквото е.  Аз не съм поставен в случайни условия, а в ситуация, която Творецът е създал за мен. Той е този, който определя какво да виждам и да усещам. Затова, човек може и трябва да се придвижва винаги над разума. Докато помагам да изградим групата и използвам конструктивна критика, в същото време, по отношение на духовното, аз винаги трябва да видя сегашното състояние като най-ефективното и най-доброто за моето придвижване.

Трудни стълкновения и противоречия в процеса на формиране на групата не се отнасят към духовното. Това е материална работа, но в процеса ние градим, разрушаваме, и пак градим.

В същото време, в напълно различно измерение, всеки от нас счита приятелите за велики, прекланя главата си пред тях и ги вижда като „ангели”, изпратени от Твореца.

Говорим за две измерения на възприятие и трябва да се научим да ги разделяме едно от друго. От една страна, групата е структура в този свят. От друга страна, групата е свързване на души, в което трябва да съм включен. Тези измерения на възприятие за групата изискват различно отношение.

Аз може да не съм съгласен с формите на разпространение, с приятелите, които пропускат уроци не изпълняват своите отговорности към общата структура, но когато се обединя с тях заради духовния напредък, трябва да се придвижвам над моето собствено мнение и знание, и да снижа себе си пред тях.

От урока по статия на Рабаш, 10.10.2010

[23064]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Защо е толкова важно да присъствам физически на предстоящия кабалистичен конгрес?

Отговор: Творецът дава на човек условията, и ако той се намира в ситуация, където е абсолютно неспособен да дойде на конгрес, то тази ситуация е била подготвена за него от Твореца. В такъв случай, човек трябва да се опита да се включи в конгреса както може.

Човек може да не е способен да присъства физически или може да няма необходимите средства, но трябва наистина да има сериозно извинение за това. С други думи, зависи от възможностите, които се дават на човек, и от това дали ги използва правилно.

Всеки човек трябва да направи честен разчет в себе си за това, колко зависи от него. Но ако духовното е наистина най-важното нещо в неговия живот, то тук не може да има две мнения. Всеки трябва да се запита дали ще отиде, ако чрез това би спечелил огромна сума пари, би подобрил здравето си, би направил нещо много важно за него или би спасил живота си. Направете своите разчети според това.

Няма съмнение, че силно обединение може да бъде постигнато само на конгрес и на никое друго място. Правим конгреси и извън граница, но предстоящия е най-силен. Затова, аз не мога да си представя, че човек, живеещ в Израел, не би имал възможност да дойде. Ако случаят е такъв, нека ни пише какво му пречи да дойде и ние ще видим какво може да направим.

Но, ако човек живее в чужбина, може да бъде проблем. Възможно е той да живее в страна, където е опасно да се пътува до Израел или може би  няма никакви финансови средства да дойде. В такъв случай, би могъл да потърси как да се включи с другите в района и да гледа предаванията  с тях. Но е необходимо да се свърже с някого.

В най-лошия случай, ако няма никого наоколо, тогава човек трябва да гледа предаването сам. Но аз се надявам, че ще има много малко хора в такава ситуация, тъй като същността на цялото ни действие, на цялото ни поправяне, е в обединението.

Ако единствената заповед е да се свържем, тогава защо човек не би искал да дойде на мястото с възможно най-много сила на свързване? Нека не си търсим извинения. Творецът взима под внимание само едно нещо: как ти си използвал условията, дадени ти от горе?

Затова, нека се надяваме, че много от нашите приятели ще се съберат на конгреса, в най-подходящите условия за свързването ни и на всички места, така че да постигнем духовно разкриване.

Oт урока по статията “Любов към Творца и творенията”, 05.10.2010

[22654]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→