Въпрос: Какво означава ”да се възпитава детето в Тора и заповедите, в намерение за отдаване на Твореца, а не в любов към самия себе си?”

Отговор: ”Заповедите” – това е поетапно поправяне на нашето егоистично желание, желание да се насладя, което на всяка степен се разкрива все повече сякаш бъркайки любовта между нас.

Но когато ние поправяме този оттласкващ ни егоизъм на отдаване, именно с него се проявява повече любов, тоест той става наш съюзник.

Това и се нарича ”С Тора и със заповедите”. ”Тора” – това е светлината, връщаща към източника, за отдаване и за любов, а ”заповедите” – действията за поправянето на желанията на човека за отдаване, любовта.

Тора се нарича методиката, позволяваща ни да постигнем любовта, свързването, отдаването, защото в нея се съдържа светлината – силата за поправяне.

Тази светлина е създала желание и само тя може да го поправи. Но има условие: ние трябва да пожелаем поправянето, да повикаме действието на светлината. В това е ролята на човека.

Детето го възпитават не бащата и майката и не учителката в училище. Дори и да бъдеш най-великият кабалист, ти не можеш да го възпиташ – това може само правилното общество.

Колкото и родителите да са влагали в детето, то не взима нищо от тях, попадайки под влиянието на своята среда – на двора, в училище и оттам получава всички модели на поведение и ценностите на живота. Бащата и майката то възприема като система, а не като свое обкръжение.

Обкръжението е това, което е близо до детето, говори на разбираемия за него език и го разбира, намира се на неговото ниво. Потребността от обкръжение възниква на 3-4 години и е необходимо да го поместим в подобаваща рамка.

В кабала ние учим, че усещаме само равен на нашия парцуф или висшия, който се е спуснал към нас.

По-високо от равното на нас ние не възприемаме. Затова детето възприема бащата и майката като такива, които са задължени да го обслужват.

Затова възпитанието е възможно само за сметка на обкръжението. Създайте правилното обкръжение за своите деца и тогава вие ще можете да им повлияете!

От урока по статията ”Любов към Твореца и творенията”, 10.10.2010

[23110]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как е правилно да се използва завистта в групата?

Отговор: Завистта и честолюбието са много силни средства. Завистта усилва падението и подема. Колкото тя е по-силна, толкова по-лошо или по-добре изглеждат другарите в моите очи.

В резултат, този ”усилвател” ми помага да се придвижа – нали без завист няма да съгледам в другарите нищо добро.

Така че, на чия страна се появява завистта? Тя за егоизма ли е или срещу него? Това зависи от това, в какво направление я използвам.

В моите сили е да й дам посока, за да търся нужните свойства. Наистина, ако издигам другарите в своите очи до степента на окончателното поправяне, то аз им завиждам в същата степен. Тогава тази завист ме тласка напред, след тях.

От урока по статия на Рабаш, 10.10.2010

[23061]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Тора се нарича ”еликсир на живота” и ”смъртоносна отрова”.

Човек, който поправя себе си, желаейки да постигне съответствие с Твореца и да усети скритата част на реалността, използва методика, наречена ”Тора” – особена програма, заложена в природата.

Прилагайки я правилно, ние разкриваме природата в пълен обем и своето истинско съществуване – не само жалкия живот в недълговечно тяло, а другата част на действителността, духовния свят.

В крайна сметка, ние поправяме своите инструменти за възприятие. В петте органа на чувствата възприемаме само малка част от реалността, а в новото чувство, изградено не за получаване, а за отдаване, на изхода, навън ние улавяме другата и част.

Методиката за поправяне не разрушава нищо, а само допълва. Тя ни позволява да намерим силата за отдаване и да усетим себе си в света на Безкрайността, тоест в неограничената реалност.

Все пак тук се крие и опасност – неправилното използване на методиката. Наистина ние разкриваме в природата особена сила, за съществуването на която по-рано не сме знаели. Тази сила се нарича ”светлина”. Нейното въздействие може да бъде и положително и отрицателно.

Ако поначало съм устремен към любов към ближния, тоест към единство – тази сила действа в същото направление. Но ако от самото начало не съм взел курс за обединяване, то тази сила увеличава в мен ненавистта.

По такъв начин, ако аз я приложа по предназначение, тя ми помага, а ако не е по предназначение, тя усилва в мен егоизма, за да покаже моята ненавист към ближния. Всичко зависи от това, как аз възнамерявам да я използвам.

Затова, няма насилие в духовното развитие, наистина човек може да си навреди, ако още не е готов да се насочи към поправянето си. За съжаление, ние виждаме наоколо много примери за неправилно изучаване на Тора…

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 08.09.2010

[23002]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати от велики кабалисти.

Забележките в скоби – са мои.

Езикът на кабалистите е езикът на клоните

Езикът на кабалистите е език в пълния смисъл на думата: много точен по отношение на корените и клоните, и на причина и следствие. Той има уникално качество да изразява тънки детайли без никакви ограничения. Също, чрез него е възможно да се обърнеш пряко към желания предмет, без да  да го обвързваш с това, което е било преди или след него.

Баал аСулам, „Науката Кабала и нейната същност”

Така кабалистите са създали обширна лексика, достатъчна да се създаде отличен говорим език. Това им позволява да общуват помежду си за духовните корени във Висшите светове като само споменават видимия клон в този свят, който е добре определен чрез нашите земни сетива. Слушателят разбира Висшия корен, към който този материален клон сочи, защото той е свързан с него като негов отпечатък.

Баал аСулам, „Същността на мъдростта на Кабала”

[22301]

Filed under: Кабалистични източници - No Comments→

Пред нас стои огромно творение. Не го усещаме, не го разбираме, не осъзнаваме неговите размери. Поради това кабалистите са получили указания от Твореца (природата) да поддържат контакт с нас по определен начин. Тези специални души вече са извършили поправяне по различни начини, почти без помощ от обкръжение, и сега преди да изтече срокът, те се обръщат към нас и ни предлагат метода за поправяне.

Те обясняват как да изградим правилно обкръжение и ние определено трябва да послушаме съвета им, защото ако изберем пътя на естествено развитие, всяка степен ще се удължи и ще изисква огромна сила. Подобно на учители в детска градина, кабалистите ни разказват за правила и условия, и ни учат на игри и упражнения. Трябва да възприемаме техния съвет като жизнена необходимост. Трябва да им се подчиня, защото иначе няма да се придвижвам. Човек не трябва да се самозаблуждава, надявайки се да намери някакви странични пътища.

Провери и виж дали участваш като отвориш книгата, но не го осъществяваш. Да видим дали след това все още ще имаш оплаквания.

„В твоите сили е да изградиш общество”, казват кабалистите. Да, ти можеш, но те мързи да създадеш такова общество, което да ти даде увереност, да повдигне важността на целта (сливане с Твореца) и средството за постигането ù (обединение с приятелите). Всъщност, само работейки в това обкръжение, ще намериш всичко необходимо, за да усетиш духовния свят.

Нека обкръжението ти изглежда като външно. В действителност, това са все твои вътрешни келим (съсъди), които са се проявили заради разбиването. Искаш ли да поправиш разбитото и да влезеш в духовната реалност? Няма проблем: приеми ги и започни да ги обичаш, така както обичаш себе си. Когато го направиш, всички тези външни келим ще се обединят с вътрешните и ти ще се върнеш към правилно възприятие, ще виждаш духовното вместо материалното. Всичко е написано и обяснено, така че осъществяването на метода е в твои ръце.

От урока по статия на Рабаш, 05.10.2010

[22625]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Защо кабалистите толкова малко говорят за нашия свят?

Отговор: Обикновено хората се гордеят със своите знания за нашия свят. За тях е важно да обсъждат сортовете вино или как им вървят работите, защото те нямат нищо друго.

Кабалистът изобщо не го интересува всичко това , той се намира над този свят, него не го интересуват всички тези условности, които хората са измислили. За него е важно още повече да се издигне над този свят.

Въпреки, че за този свят и неговите структури и движение, той знае много повече от всички учени по света. Но мислите му са по-високо.

[22928]

Filed under: Въпрос-отговор - No Comments→

Въпрос: Къде в текста на „Зоар” мога да намеря описание на взаимното отдаване между мен и групата?

Отговор: Навсякъде и във всеки миг! Защото става дума само за това. „Зоар” ни описва точката на връзката между нас – душите, които се обединяват помежду си в Малхут и тогава, от връзката между тях, те осъществяват връзка със Зеир Анпин (З”А) или с Твореца (Кадош Барух Ху).

Това се нарича „Исраел (стремящият се към Твореца), Тора (светлината) и Творецът са единни”. „Зоар” описва всичко от гледна точка на връзката между тези три съставни: 1. всеки от нас, 2. всички заедно, 3. Творецът.

През цялото време става дума само за точката на връзката между тези три съставни, във всички нейни прояви – на множеството състояния при тяхното сближаване, на подема нагоре, до пълното им сливане.

Цялото богатство на духовния свят и дори всичко, което чувстваме днес, ние усещаме само от същата точка на връзката или от нейното отсъствие. Освен тази точка, нищо друго не съществува.

Същата тази точка Малхут на света Ацилут, която усеща, че не е свързана с другите и с Твореца, се нарича Малхут на този свят. Когато тя започне да осъществява връзка с тях, тогава говорим за видовете връзки между нас – и това вече е духовното.

И така – до света на Безкрайността, който усещаме също вътре в тази Малхут, вътре във връзката между трите съставни. Когато тази връзка стане безпределна – това се нарича Малхут на Безкрайността. 

Тоест само Малхут на света Ацилут, във всички нейни прояви е мястото, където се разкрива връзката между нас, а в нея – Творецът.

Затова, „Зоар” не разказва за нищо друго, освен за ставащото в нея и само добавя данни, от които можем да съставим по-правилна картина.

Както, когато гледам неясно изображение на екрана на компютъра и не знам къде е проблема. Идва специалист и ми обяснява в детайли какво точно трябва да се поправи.

Така, коментарите на Баал Сулам към книгата „Зоар” ни дават по-подробна информация за съставните, на които трябва да обърнем внимание, за да изградим цялостната картина.

От урок по книгата „Зоар”, 10.10.2010

[23080]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Свободата на волята – това е най-важната тема, защото поставя пред нас главния проблем в нашия живот: управлявани ли сме изцяло свише, както всяка друга част в природата.

Защото ние виждаме, че всичко, което се движи е под управление свише, под управление на Природата, тоест на Твореца.

Няма нищо, което да излиза извън рамките на Природата. Има действия, които  виждаме как се регулират, но има и такива, при които управляващата ги сила е скрита от нас.

И ние някога, в младостта си сме мислили, че сме собственици на своя живот, но остарявайки, с придобиването на жизнен опит разбираме, че животът ни управлява, а не ние него.

И в крайна сметка, къде е възможна свобода на волята, ако откриваме, че на всяко ниво в природата действат точни, неизменни закони: физични, химични, биологични.

А ако някъде  не виждаме закона, значи просто не сме го открили все още за себе си, а не че там той не действа с абсолютна закономерност.

Как може да остане някаква неуправлявана част от природата, на която не действа никакъв закон? Това просто е невъзможно! Навсякъде, където разкриваме природата, ние намираме ясна закономерност.

И какво значи свобода на избора – възможност да правя това, което ми е угодно, не подчинявайки се на детерминирания природен закон?!

Възможно ли е  ние да притежаваме свобода на избора? Нима в природата може да съществува бяло петно, което да не и бъде подчинено?

И излиза, че свободата, която ни се струва, че имаме е като илюзия на малко дете, оставено да играе в стаята си под постоянен надзор и мислещо си, че е свободно. Всъщност цялата тази свобода се обяснява с нашето незнание. И това се нарича свобода?!

И какво тогава е човекът? Още една част на природата, напълно управлявана свише и дори не подозираща това? А щом сме само марионетки,  значи не правим нито добро, нито лошо – щом действам според закона, то какво може да се изисква от мен?

Всяко нещо, което внезапно ми се е приискало да направя  е природен инстинкт, който ме върти и управлява –  отвътре и отвън.

Не може да има нито награди, нито наказания, ако сме просто винтчета, частички в творението. Но в какво тогава е целият смисъл, ако това е просто една предварително продадена игра?

Това означава, че преди всичко трябва да разберем, че все пак имаме някаква свобода на волята и да проумеем в какво се състои тя. Защото, ако наистина имаме избор, то в такъв случай ние можем или да спечелим абсолютно всичко, или обратното – да загубим всичко…

Затова, тази е най-главната тема в кабала, тъй като с нея започва следващият етап: имаме ли свобода или не, а ако имаме – то в какво и как  мога да я използвам с максимална полза?

От урок по статията „Свобода на волята”, 08.10.2010

[23021]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Скъпи, приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата за цитатите на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Мъдростта на кабала не говори за нашия материален свят

Има точно определени условия, които трябва да се спазват по време на заниманията с тази наука (кабала): да не се овеществяват понятията (които са описани в Тора и особено в кабала) с илюзорни и материални значения (от нашия свят), защото (представяйки си, че нещата описани в Тора съществуват в този свят) по този начин, хората нарушават заповедта: „Не си създавай идоли, нито каквито и да е изображения”.

Нещо повече (такова изучаването на Тора), носи вреда на човека (отдалечаване от духовното) вместо полза (затова е казано: „За предпочитане е да седиш и да не правиш нищо”).

Баал аСулам. „Предговор към ТЕС”, п.156.

[21366]

Filed under: Баал Сулам, Език на кабала, Кабалистични източници - No Comments→

Въпрос: Защо е било необходимо прегрешението на Адам и неговото разбиване? Какво е станало, какво светлината не е могла да създаде в творението направо?

Отговор: Светлината не може да даде на творението статуса на Твореца, осъзнаването: „кой съм аз” – това е невъзможно да се предаде от единия на другия.

Прегрешението чрез Дървото на Познанието – това е особено състояние, където наслаждението превишава срамът.

Навсякъде, на всички степени, каквито и състояния да са се разкривали, пред всяко решение за отдаване, стои получаването – затова, всички тези светове се наричат свети. Само тук – не! Тук получаването е преди всичко!

„Аз ядох (от Дървото на познанието) и ще ям още”! – неспособен съм да се въздържа от това наслаждение. Аз възнамерявам да се насладя заради себе си – а после да става каквото ще! А какво ще стане с Отдаващия – това мен въобще не ме вълнува.

Аз нямам сили да устоя…Змията, пробуждаща се вътре в човека, разкрива в него бездна от пусти желания, и в това е разликата между животното и човека.

До греха, Адам и Ева са били на животинско ниво. А след прегрешението, те са станали „диви хора” – но вече са хора, дори и грешни!

А без това, цялото творение губи смисъл, тъй като в изначалния замисъл е било замислено да се сътвори човека подобен на Твореца. И двигателят на творението е именно в разкриването на този срам, на разликата между Твореца и творението.

На неживо, растително и животинско ниво, творението не е отделено от Твореца, то изпълнява всички негови заръки и не Му противоречи в нито едно свое желание.

А в това ново, в сега разкриващото се желание, в тази нова пустота, творението чувства, че се противопоставя на Твореца, че то е гост, а Той – Хазяин.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 29.08.2010

[22946]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Зоар, глава “Ваехи”, п.694: “Благословена да е съдбата на този, който се занимава с Тора по правилния начин. Благословен да е той в този свят, благословен – и в света на бъдещето.

До това място на управлението на Йеуда”, – тоест “ръката”, включена в трите линии, по силата на трите страни юг-север-изток.

Това са образуващите се в “ръката” три връзки Йеуда-Исасхар-Звулун (както в символите, където Йеуда е сиянието на дясната линия, Исасхар – лявата линия, а Звулун – средната линия)  – за да може Йеуда да възтържествува над цялата зла сила.

Четейки Зоар, ние се опитваме да видим през тези думи, за каква именно връзка между нас става дума. Дванадесетте колена – това е общата структура на връзките между всички души.

Всички души, които осъществяват връзка помежду си, се издигат до връзките между 12-те колена – части на Малхут, общата душа. Все повече непоправени души от “народите на света”, “грешниците”, се присъединяват към тази връзка, поправят се по отношение на своето намерение и се присъединяват към системата на 12-те колена.

Затова, четейки Зоар, трябва да видим, как ние можем да се включим в тази мрежа за връзка. Ние искаме да бъдем в тази връзка и в нея да разкрием, как Творецът се отнася с нас. Ние искаме да получим от това впечатление, жизнена енергия и сила на отдаване, да открием тези действия “на живо”.

Както се казва: ние желаем да открием всичко, за което четем в Зоар.

От урока по книгата Зоар, 10.10.2010

[23074]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - No Comments→

Зоар, глава “Ваехи“. п.660: … Защото тринадесет мерки се изясняват в Тора, тринадесет мерки на милосърдието, низходящи от тринадесетте изправления на дикна на Арих Анпин.

И във всяка от тях няма разделение, и те се спускат отгоре надолу в единство, от тринадесетте изправления на дикна на Арих Анпин, и от там- към “тринадесетте” на Бина, и от там към “тринадесетте” на Зеир Анпин, до това място, което е издигнато на разделението, Нуквата.

Зоар разказва за изключително важна част на висшата система на Управление и Надзор, която се нарича “тринадесет изправления на дикна”.

Съществува особен парцуф, система, наречена Арих Анпин. Чрез него светлината се стича надолу и стига до нас по капки. Защото ние не сме способни да възприемем светлината като пряк поток, а само по капки.

Капене на иврит е нозель, и оттук получаването на капковото напълнение се нарича “капки на късмета” (мазалот). Оттук говорят: “Всичко зависи от късмета” – от тези капки светлини, стичащи се надолу.

Тази система е много висока и важна, тя определя всичко, което произхожда с всеки човек и със всички заедно в този свят и дори над него, чак до окончателното изправление.

Затова, ако четем за тази система, желаейки оттам да дойда изправленията, светлината, помощта – това е много особено и ефективно състояние, което може да даде доста осезаеми резултати.

Практически целият Зоар, неговите автори, са писали от височината на тази висша система – парцуфа Арих Анпин или Зеир Анпин. З”А е подсистема на Арих Анпин, която ни въздейства. И затова ние искаме да пробудим оттам светлините, така че те да ни въздействат. Целият Зоар говори само за това.

Може да възникне въпрос: тогава защо са ни необходими 20 тома на Зоар, нима не ни е достатъчна тази тънка книжка? Бихме чели през цялото време едно и също, каква е разликата? – Но всеки път ние пробуждаме различна проява на светлината.

От урока по Книгата Зоар, 08.10.2010

[23016]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - No Comments→