Аз се намирам между силата на светлината и силата на тъмнината. С други думи между силата на желанието за отдаване и силата на желанието за получаване. Те са ми дадени, за да мога от тях да извлека правилното обяснение.

Правилното обяснение на тези сили се нарича „душа” или „Адам”. Събирам ги, преди всичко от доминиращата сила в дясната линия, силата на светлината.

С тази сила се обръщам към разбитото егоистично желание, противоположно на духовната реалност и му придавам формата на светлината.

Следователно желанието винаги трябва да бъде съкратено, неутрализирано: аз не го използвам заради получаване. То не е мое, то – не съм аз, а нещо чуждо за мен.

Аз се извисявам над него със силата на светлината. А след това според моето разбиране за отдаване, придавам на желанието тази форма.

Само обкръжението може да ми помогне в това. То през цялото време ме запазва от хитростите и уловките на желанията, с  които работя. С всички допустими средства обкръжението ще ме удържа над тях.

Да бъда над своите желания  означава да бъда в желанието на обкръжението и да съм подложен на неговото въздействие.

Да отъждествявам себе си с другарите ми, да се стремя към единство и любов, аз поправям изкривеното в своето възприятие, приближавам  към себе си това, което, като че ли се намира извън мен и започвам да усещам вътре в себе си цялата реалност.

Всеки детайл, всяко правило е тук, за да се приближим към правилното възприятие на реалността.

Свързвайки в едно вътрешното и външното, аз анулирам своето его, внасям ближния в себе си. И тогава възниква общото поправено желание, в което усещам Твореца.

Докато съм разединен с ближния, Творецът е скрит, защото Той се намира в нашето обединение. Окончателното поправяне ще ми покаже: аз –това е цялата реалност и Творецът е в нея.

От урока по статията на Рабаш, 05.10.2010

[22621]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Ние сме напълно откъснати от духовното, от свойството отдаване, но имаме „демонстрационен тренажор” – група, част от човечеството, готова да бъде във взаимно отдаване, за да се уподоби на светлината.

Затова, можем да проверяваме себе си само по отношение на групата. Доколкото сме готови да й отдаваме, дотолкова и ще познаем себе си.

Това е правилна по своята основа работа, защото страничният човек ни замества Твореца, светлината. Тъй като ние го ненавиждаме и даваме само, за да извлечем изгода.

Но ако разбираме, че единствената възможност да стигнем до светлината е отдаването в групата – дори да е егоистично, тогава то привлича светлината на поправянето.

Защото за поправянето не се  изискват намерения (мицвот ло црихот кавана), а самите действия на отдаване в групата ще доведат до поправяне – според правилото „Направи и ще чуеш” (наасе ве нишма). От действията ще постигнеш свойството бина (шмия, ли шма).

Вследствие на това, вместо оценяването „сладко-горчиво”,  ние преминаваме към скалата „истина-лъжа”, желаейки да приемем другарите си като поправени, велики и само в себе си да виждаме лъжливи свойства.

По такъв начин, ние разполагаме с условия за поправяне – група, в която можем да се поправим от пълния егоизъм и да проверим себе си по отношение на нея – доколко съответстваме на светлината, на Твореца.

Защото Творецът преднамерено е разбил нашето кли и ни е дал възможност да почувстваме неговите части като нещо чуждо – за да се научим да се отнасяме към тях като към Него. В тази чужда част, Той е внесъл противоположното свойство отдаване и затова ние го ненавиждаме.

Цялата трудност на поправянето се състои в това, че аз трябва да се задължа да проверявам себе си по отношение на обкръжението, което по егоистичен начин  не смятам за важно.

Но именно това определя величината на егоизма в нас. А, проявявайки го в себе си, няма да избягаме от това усещане, а ще го привлечем към поправяне – с действията в групата и молба по време на обучението.

Излиза, че работата свързана с групата, пробужда скритата в нея светлина, Твореца, който е подставил групата вместо Себе си, за да можеш чрез групата, да Го помолиш за поправяне на своето отношение към нея.

И така, пред нас има всичко на всичко две скрити стъпала: групата, която е открехната съвсем малко и Творецът, който е напълно скрит.

Работейки в групата, ние трябва да разкрием в себе си неприемането, откъсването от нея, а след това с помощта на заложената в нея светлина да разкрием своето поправяне. В крайна сметка, групата и Творецът се спояваме в едно цяло, за да може съсъдът и светлината да бъдат единни.

От урок по статия на Рабаш, 06.10.2010

[22719]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво означава това, че ние извършваме отделните неща, но не преминаваме към общото?

Отговор: Можем да изпълним всичко, което съпътства поправянето – действия (провеждане на събрания на другарите, да се учим, да помагаме на групата и на другарите), да се суетим като мравки в мравуняк, но главното е какво искаме да постигнем с това?

Искаме ли единение, поръчителство, любов – такава връзка между нас, в която ще разкрием Твореца?

Ние забравяме за това! Човек се труди, а после пита: „А къде е възнаграждението?! Къде е духовността? Къде е силата на отдаването?” И не разбира, че още нищо не е направил за това.

Той е вложил много сили, извършил е много действия за разпространение, т.е. действително е придвижил светът към поправяне и в общ план също се е придвижил.

Не е избягал от този път и постепенно натрупва в себе си правилното желание. Т.е. с времето, той ще стигне до истината – ще разбере, че не му достига правилното намерение.

Но днес забравя, че всяко действие трябва да бъде съпроводено от това намерение! И затова все още не е постигнал духовно разкриване…

И така той разтяга времето! Казано е, че за да се влезе в духовния свят се изискват 3-5 години за подготовка на намерението – а в наше време и по-малко! Но всичко зависи от обединението помежду ни и от правилното намерение.

Сега разполагаме с такива условия, за които по-рано можехме само да мечтаем. Никога по-рано в света не е имало толкова благоприятни условия за разкриване на Твореца – има книги, средства за връзка, другари – единомишленици по целия свят.

Не достига само най-важното – намерението да отдаваме, а това е най-трудното. И в него се корени причината, поради която светът още не ни усеща като източник на светлина.

А всичко зависи само от намерението във всеки от нас – дори в най-малкото действие. В това не може да има никакви компромиси.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 06.10.2010

[22755]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Разпространение на методиката - No Comments→

Скъпи приятели, моля задавайте въпроси по тези откъси от великите кабалисти. Коментарите в скоби са мои.

Законът за корените и клоните

Материалната планина пред нас, наречена Маслинова планина, също има духовна връзка с името. …Ако човек с постижение е нарекъл тази планина така, то със сигурност е разбирал всичко, скрито зад това име, а не като обикновен човек, който го чете. … (преди известно време) случило се така че прост човек считал, че неговата почва е добра за маслини или че е видял много маслинови дървета да растат на нея, или нещо подобно (и затова нарекъл тази планина така. Духовният корен е изразен във всеки детайл във всички светове, които се спускат от него.)

Баал аСулам, Сефер Ор а-Баир (Ярката светлина), Маслиновата планина

[22187]

Filed under: Кабалистични източници - No Comments→

Първоначално З”А и Малхут са 6 сфирот З”А и точката Малхут. А всички светове и парцуфим, от света на Безкрайността и до З”А, са предназначени само за Малхут!

Малхут, това е творение, което засега е само точка – “точката в сърцето”. Трябва да го израстем!

Как расте творението, и какво за това трябва да направи висшият? З”А пробужда в Малхут, в тази точка, която се е прилепила към неговото Хазе (гърди), усещане на съд и ограничения (диним), тоест желания, изискващи напълнение, така че тя да се събуди и да започне да расте!

Тези ограничения идват до Малхут от майката-Бина. Чрез горните сфирот, ГА”Р де-З”А, те попадат в Кетер на Малхут. Той се нарича Рош Ашана – начало/глава на годината, началото на Малхут, която се нарича “година”. С това започва нейното пробуждане.

Всичкия останал неин растеж произтича за сметка на низшите сфирот на З”А, неговия НЕХ”И. За това той трябва да достигне състояние на голям, което му се дава от майката-Бина, благодарение на “тръбенето в Шофар”.

От това в него се пробуждат собствени желания, сфирот НЕХ”И, това произтича в “10 дни (сфирот) на разкайването” между Рош Ашана и Йом Кипур.

В тези “10 дни” Малхут всеки път получава от НЕХ”И на З”А възбуждания, за сметка на които укрепва така, че стига до състоянието “Йом Кипур”.

Да ни пробудят към голямото състояние може само посредством ограниченията, защото само благодарение на тях, светлината Хохма, чувстваме колко още ни е необходимо да изправим в себе си, за да подготвим своите духовни съсъди. Защото ние ги притежаваме, но те са разбити!

Отначало те се пробуждат чрез ограничения без всякакво “подслаждане”, но след това идва светлината Хасадим и ги подслажда (страдания от любов).

Именно подслаждането означава изправление… Казано е, че Твореца е “Създал злото начало и Тора като негова подправка”. Да се добави подправката към егоистичното желание, означава то да се подслади така, че да е възможно да бъде изправено и използвано. Преди това желанието е било “горчиво”, но ако към него се добави намерение заради отдаване, тогава то се подслажда, и то вече може да бъде използвано и напълнено.

Това е смисъла на “подслаждането” на съда. Съд, това е желанието за получаване на наслада заради себе си, а подслаждането – същото желание, но с намерение за отдаване. Трябва само да се смени намерението – и това е всичко!

От урока по “Учението за Десетте Сфирот”, 06.10.2010

[22727]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Ако времето, което се изисква за постигане на духовния свят сега се съкращава, то как се постига справедливост, при която всички извършват еднаква работа по отношение на своята душа?

Отговор: Именно по тази причина, не всички души се пробуждат едновременно за  духовното, а всяка в своето, в необходимото време!

Но всички ние вече сме преминали през превъплъщения в този свят и от тях имаме „минали заслуги”.  За това се говори като за „заслугите на праотците”.

Праотците са нашите собствени минали превъплъщения, през които някога сме преминали! И от тях, в нас са останали „заслуги” – склонност към духовното, която можем да продължим да развиваме.

А съвсем не е от това, че съм имал дядо, който ми е оставил духовно наследство…. Наследство може да бъде оставено само в материалния свят – в духовния не съществуват протекции.

„Заслугите на праотците” – това са моите собствени постижения, извършени в предишните кръговрати на живота, които мога да използвам сега и да продължа развитието на моята душа.

Затова, засега все още не можем да направим общи изводи за протичащия духовен процес, тъй като не разглеждаме всички кръговрати на душата като един общ кръговрат. Когато това се разкрие пред теб, ти ще видиш, че всичко е абсолютно справедливо.

А сега, трябва да видиш пред себе си работата и духовната цел, с желаното намерение и на правилното място, и по-малко да пилееш сили за философски разсъждения…

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 06.10.2010

[22734]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как е възможно да се задържаме в правилното намерение, ако висшата сила нарочно ни отхвърля от него?

Отговор: Висшата сила не ни отхвърля от правилното намерение, тя само ни добавя още по-голямо желание, което сме способни да преодолеем и да поправим.

Отгоре всичко точно е разчетено съгласно общата система: колко усилия вече си вложил, колко сили са натрупани в твоя запас – и според това количество, на теб сега ти разкриват допълнително желание.

А на теб ти се струва, че те бутват от пътя. Но теб не те бутват, обратно, дават ти възможност да се придвижиш!

А ти го възприемаш като пречка, защото не се стремиш към работа. Ако ти беше заинтересуван от работата, би се радвал от затрудняването.

Всичко зависи от това, как аз се подготвям. Ако съм устремен в работата и считам възнаграждението за възможност да направя все повече и повече, то всички тези струващи ми се падения не бих възприемал като падения. Ще видя, че това е възможност за придвижване и за успех.

Аз ще благодаря за това утежняване на сърцето като за поправяне. Нали за мен това ще бъде възможност да проявя своята любов към Твореца.

От урока по статията ”Любов към Твореца и творенията”, 06.10.2010

[22751]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Ако влизайки в аптеката видя пред себе си опашка от 70 души, ще отида да свърша другите си покупки, и ще се върна след час, когато ще е дошъл моя ред.

Защо сега трябва да се занимавам с духовна работа, ако не зная кога точно ще се поправя? За какво ми е нужно това? За сега мога да се завърна към заниманията си в този свят…

Отговор: В духовния път няма насилие! Щом не искаш – заминавай! Не си заслужава да оставаш и да пречиш на останалите. Щом сериозно си решил, че не желаеш да вървиш по този път, кажи на другарите си – те ще те разберат и ще ти пожелаят успех.

Ако смяташ пет години да се занимаваш с по-доброто си устройване в този свят и после да се завърнеш към укрепналата вече група и заедно с тях да продължиш по пътя, това са лъжливи надежди.

Защото след пет години ще трябва да положиш сто пъти повече труд: за да компенсираш твоето петгодишно занятие с егоизма и да догониш групата, в това което е изминала за тези пет години.

Така, ти не съкращаваш, а удължаваш своя път. Мислиш, че ще се присъединиш към групата, която се намира в духовното, и веднага ще ти стане по-леко?

Но тогава ще имаш ли по-голямо подобие на свойствата с другарите? В теб ще се прояви още по-голямо различие!

Тъй като те ще се отдалечат на хиляди километри напред, а ти ще се върнеш десет километра назад. Разстоянието ще се увеличи! И в резултат, ти ще трябва да чакаш на още по-голяма опашка…

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 05.10.2010

[22745]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

От желанието, сътворено като нещо от нищото, Твореца е създал света на Безкрайността.

Там желанието е слято със светлината в окончателната форма, която Той е пожелал и установил. Това съвършенство се държи под Неговото влияние.

След това Твореца е разделил тази структура на части: желанието и светлината и ни ги е дал за да ги ползваме.

Сега трябва да използваме желанието и светлината, така, че да достигнем целта, т.е., да се уподобим на Твореца. Всичко е в нашите ръце: след като сме разбрали, какво се изисква от нас, ние можем да го направим.

Заповядай, вземи и построй. Имаш всички необходими условия, за да сформираш постепенно същото това състояние на света на Безкрайността.

Но отнема много време да се разбере тази работа, да се почувства. Какво е това светлина? Какво е това желание: мисъл или действие? Какво се нарича действие?

Човек е объркан и невеж, дори повече, отколкото едно малко дете в началото на жизнения му път. Необходими са години, за да се разберат само основите: същността на материала от което е създадено творението, същността на силата, която е необходима за промените.

Организирали са ни текущото ни състояние за нашия най-интензивен и ефективен напредък. Това не са изкуствени условия, а естествено заключение на всички степени на развитие – света, от който можем да започнем да строим себе си, да формираме нещо ново с помощта на желанието и светлината.

Намирайки се на животинско ниво, аз имам възможността да изградя създание, отнасящо се към следващата, човешката степен и обладаващо духовна, а не материална форма. Аз използвам две сили: желанието и светлината, съчетавайки ги по такъв начин, така че от тях да се роди трето нещо.

Именно в мен, такъв какъвто съм, е заложена способността да го осъществя. По какъв начин? Посредством организиране на обкръжение. „Обкръжение“ се нарича представата за тази утопия, която искам да реализирам.

Трябва да си представя съответната картина и силно да поискам, тя да се реализира в действителност. Уточнявайки детайлите й, увеличавайки точността, проявявайки връзките и противоречията в нея, в един момент „изпълнявам нормата“ – и тогава тя се реализира в действителността.

В това е същността на моята „игра“: аз полагам усилия, и още и още, докато това не произтече. И така всеки път, издигайки се все по-високо, прониквайки все по-дълбоко, разбирайки и чувствайки все повече.

От урока по статията на Рабаш, 05.10.2010

[22631]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

В началото на духовния път, според усилията на човек, постепенно той разбира от какво се нуждае, за да постигне целта. Всичко се променя: Аз, моето възприятие за целта, представите за нейното достигане, собствените ми възможности и моето виждане за образа на Твореца.

С всяка промяна аз виждам нещата различни: за какво, кой и защо пита? Защо Той ме е накарал да започна да питам? Каква липса има Той, какво постигам с моето искане? В края, всички тези въпроси и отговори (желания и напълвания) трябва да изградят правилното желание (кли) за разкриване на Твореца и сливането с Него.

Тук нищо не може да бъде оставено за „по-късно”, човек трябва да завърши всеки удар и да го впише в общата картина. Иначе кли ще остане незавършено, тъй като дори най-малкия недостатък прави духовната нужда несъвършена и затова светлината (присъствието на Твореца) не ще може да се прояви в желанието (духовния съсъд, кли).

От урока по статията на Рабаш, 04.10.2010

[22520]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

На нас ни е трудно да разбираме езика на кабалистите. Самият предмет на разговора е скрит от нас, ние не знаем какво е това светлина и кли, Творец и творение, духовен свят, правилни и неправилни взаимоотношения.

Не можем да съпоставяме казаното в книгите с реалното, защото духовната реалност, устремена към отдаване не се намира в нашите усещания, които са все още егоистични.

Запомняйки думите на кабалистите, ние не достигаме тяхната същност, а говорим с шаблони, за които сме се уговорили по-рано.

Дори ако внесем в тях някакво разбиране, откъде да знаем, че то е вярно? Нали духовните състояния, за които говори науката кабала, все още не са оставили в нас усещания, впечатления.

А всичко, което се усеща от нас в нашето егоистично желание, не се отнася към духовното. За разбирането на смисъла на кабалистичните книги от нас се иска вътрешно да подскочим над своя егоизъм, да замрем в този вътрешен скок и да започнем да попиваме в себе си смисъла на техните думи.

Ето защо на нас ни е необходимо да превеждаме думите на кабалистите в руслото на чувственото възприятие. В света на Безкрайността всичко е просто: светлината напълва съсъда.

А на етапа на развитието, отдолу-нагоре, изучавайки текста, но без да го усещаме е невъзможно да си представим за какво става дума, да разберем и дори механично да запомним – нали с нас не се случва това, за което разказват кабалистите.

В резултат на учението, някои представи остават в паметта, но понеже в чувствата ги няма, ние се объркваме в тях и губим. Това продължава, докато не можем да усещаме описваните духовни състояния, според количеството на тяхното подобие на свойствата им за отдаване.

Да се постигне това е възможно само по пътя на работа с другарите, тъй като любовта към ближния води до любов към Твореца.

Пребивавайки в егоизма, сме длъжни в стремежа към връзка с другарите отначало да разкрием ненавистта, после да я поправим, докато не отидем към любовта, като към мост над пропаст от ненавист.

Благодарение на това поправяне, пропастта се запълва със светлина.

От урока по статия на Рабаш, 06.10.2010

[22722]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - No Comments→

Въпрос: Защо всички помнят за 613-те заповеди, но забравят, че над всичко има една единствена заповед – любовта?

Отговор: Съществува само една заповед – това е напътствието да достигнем любов към ближния. Защото с това, ние подготвяме съсъда на душата за напълване със светлина и единение с Твореца.

“Възлюби ближния, като самия себе си” – това означава обединяване на всички противоположни и ненавиждани от теб желания в едно, и така, да достигнеш сила, позволяваща разкриването на Твореца и съединяването с Него. С това, ние преодоляваме цялата разделяща ни  с Него пропаст.

Заповедта за любов, се разделя на две части: “завръщане в трепета” (нивото бина) и “завръщане с любовта” (нивото кетер). На всички мои мисли и желания аз съм длъжен да направя тези две поправяния, едно след друго.

Първото поправяне е да престана да ненавиждам ближния! Защото поначало аз го ненавиждам. И поправяйки ненавистта, аз изминавам половината път – от отрицателното състояние, от ненавистта, достигам неутрално състояние, нула.

Това е степента (свойството ГАР де-Бина), на която аз нищо не искам за себе си, повдигайки се над всички свои огромни егоистични желания.

Аз не искам да причиня никакво зло на ближния! Макар, че на мен ми се разкрива, че аз съвършено безнаказано мога да му взема всичко и да го унищожа, но аз нищо не искам, само никого да не засегна.

После, с тази степен (степента ГАР де-Бина), аз се издигам към степента на любовта и поправям своите желания до ниво отдаване (ЗАТ де-Бина). ЗАТ де-Бина – това е матката на духовния парцуф, и затова аз желая да отдавам на всички и да напълня всички. Така, аз от ненавист, достигам любов.

И в крайна сметка се получава, че съществува само една заповед – на любовта, която ние достигаме с две стъпки. Защото поначало, ние сме противоположни на любовта, и преди всичко трябва да достигнем неутрално състояние – а след това вече, да се издигнем към любовта.

613-те заповеди, това е поправяне на единственото желание да се насладя, което има много свойства и затова изисква различни поправяния, но всички те са за това, да достигна любовта. Но аз през цялото време трябва да мисля за тази крайна цел, иначе няма да привлека върху себе си светлината, възвръщаща към източника.

Затова, през цялото време трябва да мисля за крайното, поправено състояние, където Аз, поправящата ме светлина и Творецът (Исраел, Тора и Творецът) – сме едно цяло.

Струва ми се, защо аз сега трябва да мисля за Твореца, Той е толкова далече от мен – нека отначало да приведа в порядък моите отношения с човечеството?!

Но ние няма да успеем нищо да поправим в обществото, докато не привлечем светлината, възвръщаща към източника. Именно тя трябва да направи поправянето, а светлината на поправянето – това е Твореца, и не трябва да забравяме за Него.

Затова, във всички “613” поправяния, винаги трябва да присъства мисълта за “любовта към ближния”, за главната заповед: любов към Твореца. Без нея ние не привличаме обкръжаващата светлина и нищо не поправяме, не съединяваме.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 05.10.2010

[22637]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди - No Comments→