Entries in the '' Category

Не всички средства са добри

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да размекна сърцето си?

Отговор: Чрез работата в групата, примерите, които показваме един на друг, светлината, която искаме да привлечем при ученето.

Други начини няма. Не търси средства за духовно придвижване там, където ги няма – нито в психологията, нито във всевъзможните науки и методики. Цялата работа става в групата.

Има другари и има учене. Доколкото успеем да реализираме съветите на кабалистите, толкова ще се запише в нашия актив.

Няма къде да се скрием от мястото на разбиването, от мястото на нашата взаимосвързаност. Откривайки егото, ние откриваме в него цялата дълбочина на разбиването на духовната система – само помежду ни.

И точно тук, между нас, сме длъжни да разкрием обединението, жизненият дух, радостта и стремежа към целта.

Ключът е във взаимопомощта. Аз съм длъжен да се уча от примера на другите и да им показвам примери, заедно, ние трябва да четем за това.

Отвличайки се в търсене на други рецепти, освен тези, които са ни предали кабалистите, ние само се объркваме. Няма други средства, освен книги, учител, другари.

Заедно сме длъжни да търсим възможност за разкриване на нашата връзка или нейните недостатъци, да разкрием и осъзнаем необходимостта от поръчителството, енергията, взаимната поддръжка и Твореца между нас.

Ако фокусираме цялата работа на едно място и се фокусираме в това място, то много бързо ще дойдем до резултата – или ще се предадем или ще преминем през теснината и ще достигнем целта.

От урока по статия на Рабаш, 26.09.2010

[21952]

Постигане на светлината от тъмнинатa

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В какво се състои принципа на постигане на светлината от тъмнината?

Отговор: Постигането на светлината се извършва от възникващата тъма. Светлината е свойството отдаване, а тъмнината – осъзнаване на нашата егоистична природа. (итрон ор ми тох хошех – оценява се светлината в сравнение с тъмнината).

Както в анекдота с новия руснак, който показва на приятеля си, че е купил в магазина запалка за 3 хиляди долара . А приятеля му възклицава: „А аз си купих същата такава зад ъгъла за 6000 долара!”

Удоволствието се оценява не по предмета, а как ти самият го оценяваш. Купувайки в особен магазин, или доставяйки го с мъка, получаваш по-голямо удоволствие!

Родителите, колкото повече влагат в детето си, толкова повече го обичат. Известно е, че колкото по-трудно е да си набавиш нещо в миналото, толкова по-приятно е да си спомняш за него, толкова по-ценно е.

Защото усещаме не светлината, а желанието (кли, съсъда) и по него съдим за напълването. Колкото по-голямо е желанието и страданието, толкова по-силно се усеща напълването.

Затова сме длъжни да разберем, че когато с наши усилия натрупаме достатъчно количество страдание, тогава ще станем достойни да усетим освобождаването от злото.

[21863]

Неделими противоположности

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво позволява средната линия да обедини дясната и лявата?

Отговор: По своята същност, дясната и лявата линия са диаметрално противоположни една на друга.

Дясната линия – е абсолютното отдаване, тя не знае и не иска да знае какво е това получаване. А лявата линия – са получаващите келим, които не разбират какво означава отдаване.

Но всяко наше желание , впечатление, мисъл – обезателно се състоят от смес на Бина, отдаващи, и Малхут, получаващи желания. Тяхното разделяне е възможно само със силата на светлината, сякаш потискам едната по отношение на другата.

И в дясната и в лявата линии също има три линии. Ние не сме в състояние да отделим което и да е нещо в чист вид.

Разбиването завинаги ги е споило между себе си посредством светлина с най-висока мощност. Тя толкова ги е споила един в друг, че не е останал нито един детайл, нито една частица, в която да се съдържат тези два елемента.

Затова в действителност, дясната линия – това са отдаващите келим, работещи над получаващите, а в лявата линия под получаващите келим се крият отдаващите. Когато придобивам средната линия в мен се появяват келим, в които тези свойства са съвместени.

Взаимното включване, при което ги присъединявам към средната линия – това е силата на висшата светлина, а по-точно – силата на Твореца, замисъла на творението, предопределили и предизвикали разбиването. По такъв начин, започвайки да обединявам двете линии в една, аз използвам силата на самия Творец.

Аз замислям и възнамерявам да разкрия именно Него, а средната линия ме свързва с Него – с Източника на разбиването. В нея аз постигам причината на разбиването и намерението на Твореца. Повдигайки се над природата аз се сливам с Този, Който пребивава над нея.

По такъв начин, в средната линия се крие Твореца и аз се прилепвам към Него благодарение на нейното обединяващо действие. Тук се намира мястото на срещата между творението и Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 28.09.2010

[22104]

Изборът да се родиш човек

каббалист Михаэль Лайтман„Възлюби ближния както себе си” – това изречение определя целия принцип на връзка между желанието и светлината, поправянето на общата душа.

За да може творението да постигне Твореца, Творецът е принуден в началото да разбие творението и да го доведе до състояние на ненавист, към противоположно на Себе си състояние.

Да се постигне противоположното състояние на Твореца, е възможно само, като се създаде творение подобно на Него, а след това да се измени това състояние в обратното, за да може от съвършената форма да получим несъвършена.

С това, на творението му се предоставя възможност, от несъвършеното състояние само да достигне подобие на Твореца, да изясни собствените си свойства и тези на Твореца, какво означава да бъде съвършено и как да постигне това съвършенство.

Творението се намира в търсене на решение, и така достига до състоянието на Твореца. В процеса то достига свобода на решението, избирайки подобието, като единственото съвършено състояние.

Невъзможно е да се разбере, как може да бъде свободно от своята природа, но под влиянието на светлината, противоположна на нашата природа, в желанието ни се създава неутрална област, която не съществува дори в Твореца!

И именно това, което се развива в нея, се нарича творение. Ние сами строим това творение, човека – „Адам”, което означава „подобен” на Твореца.

От урока по статията „Любов към Твореца и творението““, 28.09.2010

[22137]

Състоянието ни днес и вчера

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как може да се характеризира сегашния етап пред ноемврийския конгрес?

Отговор: Мисля, че се намираме в състояние на подготовка за скок, длъжни сме да сплотяваме силите и да оказваме натиск върху себе си, да се готвим и да се свързваме под действието на натиска.

Ако се подготвим успешно, то на Конгреса ще усетим вътрешно разкритие.

Най-малкото, ако за новите той не бъде реално разкритие, то ще е чувствено: те ще разберат същността на кабала, необходимостта от обединение, илюзиите ще избледнеят, всичко ще стане едно цяло, ще изчезне объркването, всичко ще се сведе до една обща картина, ще се прояви единствено действащата Сила, всички „декорации” ще останат само като връзки между нас.

Нали светът, е илюзия, скриването е там, където не съм свързан с Твореца, там аз виждам всевъзможни образи.

От беседите 24.07.2010

[22191]

Формула за безпределно щастие

Човек трябва да се стреми да напълни себе си така, както напълва другите, а не така, както те напълват него.

Аз те напълвам, чувствам твоето желание и напълване вътре в него и от това усещам наслаждение.

Моето напълване – това е усещане за твоето напълване, затова аз искам да те напълня колкото може повече (както майката се напълва от това, че е нахранила детето си).

Аз не искам да напълвам себе си направо – а само като напълвам ближния. И тук не се говори за това, колко храна е погълнало моето животинско тяло – става дума за напълване на душата.

Душата се напълва така, че аз чувствам как напълвам другите, напълвам Твореца. Тогава аз съм подобен на Него – нали Той се наслаждава така, че ни доставя удоволствие. А ако ние не можем да приемем от Него наслаждение, то Той страда със страданията на Шхина.

Творецът се наслаждава от нашето напълване – ние можем да Му дадем само възможността да ни напълва. И аз също съм длъжен да достигна такова състояне, това да бъде единственото, което желая.

Но това изглежда някакъв парадокс – как е възможно ”да се напълниш с отдаване”? Затова е и необходима любовта, която съединява всички заедно.

Ако между нас няма любов, то не може да има напълване от отдаване. Аз трябва да чувствам неговото желание по-важно от своето собствено!

Както за майката е по-важно това, че чувства своето дете, както собствените си усещания. Ако нещо го боли, майката усеща това вътре в себе си. Това е природната любов.

Ето такава любов трябва да достигнем с помощта на светлината – нека да ни поправи. В резултат, ние получаваме такива желания, каквито има Творецът, и ще достигнем духовния свят.

Представи си, че имаш милиарди деца и има с какво да ги напълниш – наистина на теб ти се отваря каналът за безпределната светлина.

Какво наслаждение получаваш, усещайки всички техни желания като свои и тяхното напълване! С това ти сам ще се напълваш и всеки път с ”620 пъти” повече – нали ти си изградил тази любов над ненавистта.

Затова сега, напълвайки ги, ти чувстваш не този 1 грам наслаждение, който те са получили, а 620 грама. Аз присъединявам тези части на душата към себе си и ги усещам като самия себе си.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 27.09.2010

[22189]

Детектор за отдаване

Въпрос: Привличаме ли повече околна светлина О”М, ако се занимаваме в група, и получават ли я всички еднакво или всеки според количество на своя стремеж?

Отговор: В групата се събират всички наши усилия. Когато много хора се свързват в група, ние създаваме помежду си особено „място”, където всички се намираме във взаимно отдаване.

На това място се проявява и околната светлина. Тя и по-рано е била там, но в скрит и пасивен вид. Тя и сега остава скрита, но вече активно действа на нашите стремежи да се обединим.

Отначало всички се намираме в полето на светлината, но не го усещаме. Там, където можем да построим връзка между нас и да се уподобим на светлината, според количеството на нашите усилия, ние пораждаме нейното въздействие.

Тя ни поправя, а когато възниква свойството отдаване между нас, тогава тя явно се разкрива.

Всички заедно, стремейки се към взаимно отдаване, разкриваме присъствието на силата на отдаване. Но всеки разкрива тази сила на отдаване, светлината, съгласно своите индивидуални свойства и според количеството на усилията за обединение в групата.

Затова е необходима съвместна работа. Сам човек никога не може да разкрие околната светлина – нали е необходимо да положи усилие да отдава на някого, да създаде място за разкриване на светлината.

От урока по статия 8 от книгата „Шамати”, 06.09.2010

[22209]

Една душа, разкриваща реалността

Зоар, глава ”Ваехи”, п.451: В третата смяна херувимите били с крила и възгласяли с песен, както е казано: ”Алилуя! Славете, работници на Твореца, името на Твореца! Да бъде името на Твореца благословено от възхода на слънцето до залеза му”! Тогава ангелите, стоящи в третата смяна, всички възгласяли с песен.

В Учението за Десетте Сфирот можем да изучаваме духовните действия във формата на трите линии, на световете, на келим, на екраните, на решимот. А Зоар ни разказва за тези действия като за светове на неживите, растителните и животинските обекти, за силите в работата на човек. Тоест разни части на душата се наричат с различни видове от неживата, растителната, животинската природа и от човека.

Трудно ни е да си ги представим с понятията от духовната физика, както в ТЕС. Ние виждаме в ”Дървото на живота” на Ари, че е много сложно да се описва цялото разнообразие на духовните действия с езика на сфирот и на парцуфим.

Затова в духовното има и друг език – езикът на клоните, в който взимаме точния клон на духовното в този свят, като за всеки клон има лично име, и тогава за всеки най-малък частен детайл от духовното, във всеки конкретен случай има точно название в нашия свят, предназначено именно за това духовно свойство или действие. Ние използваме тези имена и получаваме по-кратък и по-прост език.

Ако трябва да препишем на езика на кабала всичко, което е написал Моше в Тора, би се получила много обемиста книга.

А така, с езика на клоните, всичко е изложено много кратко и за човек, намиращ се в духовно усещане, е доста по-лесно да възприема такъв текст, описващ Висшия свят със земни названия. Нали двата свята са паралелни един на друг и усещащият Висшия свят вижда това съответствие.

Езикът на клоните има още едно преимущество, защото във всички светове, на всички степени се използват тези имена и названия – нали всеки клон точно съответства на своя корен.

Затова, четейки Зоар с коментари на Сулам, където се съчетава езикът на кабала, поясняващ картината от този свят, описана с езика на клоните, ние започваме да виждаме доколко всички говорят за едно – и Рашби, и Ари, и Баал Сулам.

От урок по Книгата Зоар, 28.09.2010

[22119]

Начало на нова степен

На нас ни се струва, че получаваме “сянка” – тъмнина, но това е защото идва по-голяма светлина, а аз като не съм готов да я получа, да я почувствам по правилния начин, чувствам светлината като тъмнина, противоположност между нас.

Тоест, усещането ни за падение – това е разкриването на нови желания (келим), в които аз все още усещам до колко те са обратни на светлината, която ми действа.

Ако съм готов, то по-голямата светлина разкрива в мен по-голямо желание, но докато светлината и желанието са противоположни по намерение, светлината – да отдава, а желанието – да получава, то тази разлика помежду им аз усещам като падение.

Но това състояние трябва да се цени, защото по същество това вече е обратната страна на по-високата степен. Всички наши усещания за тъмнина, падение, отхвърляне произлизат от новата, по-силна светлина, която разкрива в нас по-големите желания (келим).

Аз пребивавам в безкрайно желание (кли), моята душа е безкрайна. Защото освен мен няма творения, всички останали – са части на моята душа. Светлината постепенно се увеличава – и разкрива в мен все по-големи пластове на желанието.

Колкото повече светлината свети, толкова по-голямо желание се разкрива. Колкото по-силна светлина идва към мен, толкова по-голямо, съответстващо ѝ желание ще разкрие в мен.

Но всеки път разкритието на новото желание, доколкото то е обратно по свойства на светлината, се усеща в мен като отдалечаване между мен и “духовното”, силата на живота – и аз се чувствам зле.

Трябва по-отрано да се подготвям за това състояние, за да мога щом то настъпи да разбера, че то ме пробужда към поправяне.

Ако аз не чувствах злото, падението, от разликата между мен и светлината, аз не бих започнал своето поправяне. Разкритието на злото е предназначено, за това, за да ме подтиква напред.

Затова, когато усещаме сянката на нечистите светове (цел де-тума) – то обезателно е за това, за да достигнем “светите сенки” (цел де-кдуша). Такива сенки трябва да ги ценим.

От урока по статия 243 от книгата “Шамати’’, 28.09.2010

[22201]

Очакваше ли ти спасение?…

Зоар, глава “Ваехи”, п.462: Щастливи са праведниците, които са удостоени от тази висша светлина на светлото огледало, светещо във всички страни, надясно и наляво.

Всеки от тези праведници получава полагащия му се дял, и всеки получава според делата си, извършени в този свят. А някои са срамуват от тази светлина, която е получил другарят им, тъй като тя свети по-силно.

Ние искаме да познаваме всички тези подробности, да разберем къде се намират те, къде е клона и къде корена на всяко название, какво е духовното му свойство, търсим в себе си тази градация на свойства, за които говори Зоар.

Разбира се, всичките те се намират само в нас, в неживото, растителното, животинското и човешкото ниво на нашите желания, ние чувстваме единствено реалността, намираща се вътре в нашите души.

Всъщност ние и сега пребиваваме вътре в нашите души, вътре в това кли – желание, и всички явления възникват вътре в него.

Но при всички случаи, заедно с вътрешното търсене, ние сме длъжни постоянно да се надяваме, че обкръжаващата светлина ще ни подейства и ще ни отвори очите.

Не с разума си желаем да разкрием висшия свят, откривайки всички градации на неговите свойства, ориентирайки се в нашата душа – ние желаем да ни свети светлината на поправянето. Това се нарича „Да очакваш спасение”.

Казват, че след смъртта, „на небесата” питат душата само два въпроса: „Занимаваше ли се с Тора (извикваше ли върху себе си поправящата светлина)? Очакваше ли спасение (когато тя те поправи)?’’ – в това намерение ние сме длъжни постоянно да пребиваваме.

От урока по книгата Зоар, 28.09.2010

[22115]

Мъжът и жената: къде е Твореца между тях?

Въпрос: Какво значи да съществува такава връзка в семейството, за която е казано: „Мъжът и жената и Твореца (Шхина, Божественото присъствие) между тях”?

Отговор: Това означава, да желаем, всички връзки помежду ни да се осъществяват чрез висшата сила и да съзираме в съпругата – партньора, който ни е дал Твореца.

Както е попитал Адам след грехопадението: ’’Нима не Ти самият ми даде тази жена!’’ Затова в отношенията на човека с неговата жена присъства Твореца, и ние тепърва ще разкриваме това.

Ако мъжът и жената са така взаимно свързани – това е мощно средство за разкриване на Твореца. Голям успех е, ако на човек му е предоставено такова поле за работа.

И за да я реализира, не се изисква много време – нужни са само няколко минути на ден, а цялото останало време човек трябва да посвети на работата в група и учението.

Всяка връзка се осъществява на своето ниво, но всички връзки ги обединява едно – всички те се случват заради това – да разкрием в тях Твореца.

И сред приятелите в групата, ние също желаем да се случи това – да се възцари помежду ни Твореца. Това е целта на обединението в групата или в семейството.

Това са различни нива на връзка, все със същата Шхина, и всички, които за мен са от другата страна на Нея: жената, групата, приятелите, целия свят – това всъщност са части от моята собствена душа.

За жената така е и написано – че Твореца е взел част от душата на човека и му е направил от нея помощник против самия него.

Така и целия свят, в резултат от разбиването, се оказва срещу мен, като ’’помощ от обратното’’ – и той също е част от моята душа.

Сега аз чувствам това като изцяло извън мен, отделено от мен, но заради Шхина, присъствието на Твореца, всичко това се обединява за мен в едно цяло. Ако аз привличам висшата светлина, Твореца, средната линия, то Той обединява всичко това заедно.

И ако потърсим, къде се достига най-дълбокото и обстойно обединение: между мъжа и жената или между приятелите в групата или въобще в цялото човечество и мироздание – то най-вътрешното съединение е между мъжът и жената.

От урока по статията ’’Любов към Твореца и творенията’’, 28.09.2010

[22126]

В тъмнината, както в светлината

каббалист Михаэль ЛайтманТворецът скрива себе си. Но вместо да отклоня скриването и да Го разкрия, аз изграждам образа Му в себе си.

Екранът, поставен от Него между нас остава, но аз извършвам в себе си такива изменения, които създават в мен свойствата на Твореца, образа на Твореца.

Само по такъв начин мога да Го видя – единствено изграждайки Неговия образ в мен, защото сам по себе си, Той е извън образа.

В мрака на своя егоизъм, аз изграждам сияен образ на свойствата отдаване и любов, образа на светлината. Творецът остава все така скрит от екрана, но под този екран, аз създавам Неговия образ, сякаш Той стои пред мен.

Аз формирам светлината на отдаването (на вярата, хасадим) и пребивавам в нея, не разкривайки Твореца от тази страна на екрана.

Моля Твореца да не маха скриващия екран, а да ми даде възможност да съществувам в сянката, в тъмнината, за да стане тя за мен подобна на светлината – за да мога да оценя нейната важност.

Защото именно благодарение на нея, аз съм способен да създам от себе си подобие на Твореца, да стана самостоятелен. Тъй като, скривайки Себе си, Той е създал място за моето подобие на Него. А в зависимост от степента на подобието, екранът, който ни разделя става прозрачен и нашите образи съвпадат.

Тъмнината ми помага. Защото, ако светлината ме бе напълнила, щеше да прекрати всички мои стремежи. Аз не бих почувствал нужда от нищо и не бих могъл да направя никакво свое лично движение. За разлика от това, тъмнината създава необходимост от търсене.

Ако тъмнината просто се резсееше, аз бих се върнал към обичайния си, материален живот. Затова се моля тъмнината да остане.

Тя помага много на моя егоизъм – нищо не го напълва и успокоява, за да може намирайки се в мрака да пожелае светлината. Аз искам да придобия свойствата на светлината, но не просто с разкриването на Твореца пред мен, а като създам Неговия образ в себе си.

Самият аз поддържам разделящия ни екран – Творецът постепенно го сваля, но аз веднага издигам скриването до 100%.

По този начин изграждам навес, „покрив на колибата”, не желаейки да приемам пряко висшата светлина. Отхвърляйки я, аз намирам свойството отдаване и пребивавам в тъмнината, както в светлината. За моя егоизъм това е тъмнина, а за отдаващите намерения – това е светлината.

От урока по статия 8 от книгата „Шамати“, 28.09.2010

[22218]

Намерението е конецът към бъдещето

Въпрос: Какво е намерението – мисъл или чувство?

Отговор: Намерението е моята връзка с края на действието. Аз трябва да опъна конец от себе си до края на действието: сега възнамерявам да открия мястото, в което ще разкрия Твореца, като придобия подобие на формата.

С други думи, точно сега възнамерявам да разкрия силата на отдаване в себе си до степента, до която мога, и в силата, която придобия, ще разкрия Него. Тогава от мен ще се отдели силата на отдаване и Творецът ще се разкрие. Между нас ще възникне връзка, наречена „съвкупление” (Зивуг), съединение или сливане.

Аз си представям това желано състояние и това се нарича мое намерение. Това е точно онова, което възнамерявам да постигна, бъдещото състояние, което си обрисувам, и което желая да се случи.

От урока по книгата Зоар, 26.09.2010

[21970]