Въпрос: Как по пътя на ограниченията може да се постигне безкрайността (неограничеността)?

Отговор: Да кажем, че искаш да ми дадеш много, но аз искам да получа само нещо определено – тогава ти правиш съкращаване на своето огромно желание да отдаваш и ми даваш само онова, което желая.

Аз получавам от теб под формата на окръжност това което съм пожелал, а ти ми даваш, ограничавайки себе си, т.е. под формата на права линия. Това се нарича «връзка на окръжността с линията» (на сферата и тръбата).

А ако не се ограничаваш в нищо, тъй като всичко, което аз искам, преди това то не се явява за теб ограничение, защото ти изобщо не мислиш за себе си, а мислиш само за това, как да напълниш желанията ми. Тогава за теб, всяка възможност за отдаване се явява безкрайност, дори ако ми даваш, само онова, което искам, а за мен – това е също безкрайност, тъй като получавам всичко, което съм пожелал.

С други думи, в нашите отношения няма окръжност и линия, а само онова, което ние определяме за себе си – в каква степен всеки от нас е включен в желанието на другия. И ако моето желание се определя само от твоите желания, то аз съм винаги в безкрайността.

Затова има правила, които регламентират чие желание определя действието: 1. Моето е мое, твоето е мое, 2. Моето е мое, твоето-твое. 3. Моето е твое, твоето е твое.

От урока по книгата «Учение за Десетте Сфирот», 15.10.2010

[24580]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →