Всяка стъпка в нашата работа се измерва с намерението. Всяко ново действие изисква от нас ново, по – прецизно намерение.

Самите действия могат да приемат различни форми – важното е какво искам да получа «на изхода», като резултат от своите усилия.

Тук е необходимо да  анализирам себе си: доколко очаквам награда и какво е естеството на тази награда. Не става дума за земни награди, а за по-високи духовни ценности, макар, че и те могат да имат различен вектор: за получаване или за отдаване.

Ако човек иска за работата награда в своето кли, значи, неговото намерение е за получаване. Той иска да усети, да разбере, да придобие, да се издигне и т.н.

С други думи, не е важно, какво именно искам аз, – ако целта е в мен, ако проверката се осъществява в моите желания, то моята сметка, макар и духовна, е егоистична.

Дори да искам да постигна братска любов, любов към ближния, любов към Твореца – трябва да вляза по – надълбоко и да проверя своята трактовка на тези фрази – какво има там: порок или святост?

И така, цялата работа е в това: къде човек проверява резултатите от своята работа – в своето кли или в Твореца.

Нима мога да поставя  индикатор на Твореца, за да проверя дали наистина съм Му доставил удоволствие?

И какво оттук нататък: ако резултатът е положителен, и на мен самият ли ще ми стане приятно и топло на душата? Или моето намерение действително е обърнато само към Него, без каквото и да обръщение към самия себе си?

Всички тези проверки може да се правят, само ако вършим истинска работа, т.е. разкриваме Твореца в група.

Другарската любов служи като своеобразен филтър за пречистване на намеренията и желанията, с помощта на който се изчиствам от егоистична пресметливост и безпогрешно проверявам: кой съм аз, какво представлява групата и доколко съм предан на нея, а не на себе си.

Тогава виждам, че не съм способен дори на минимално действие за отдаване.Това е свръх моите сили. И аз се обръщам към групата, защото другарите са ми дали чувството за поръчителство и могат да ми дадат сили за отдаване.

Величието на другарите, величието на  групата ми доставя горивото – до определено ниво, докато не изградя свое кли.

Завършвайки неговото поправяне, аз искам да го задействам – и тогава, в групата откривам Твореца, към когото съм се стремял първоначално.

Само сега, аз се обръщам към Него, заедно със своите другари, от общото желание – за сила на вярата. Така ние достигаме до сливане с Него.

От урока по статия на Рабаш, 11.10.2010

[23192]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →