В наши дни хората все повече се тревожат за своето съществуване. В действителност, всички хора по света могат да се обезпечат с всичко необходимо, но ние нямаме нужните сили да изпълним това.

Дори и най-властните и богати хора не усещат абсолютната безопасност и напълване, които може да ти даде любовта към всички – поръчителството. Това е осъществимо само при едно условие – ако всички се грижим един за друг.

Човечеството смята, че материалното изобилие може да напълни хората, но американската мечта, обществото на потребителите, разруши само себе си. Ние достигнахме до необходимостта да изменим отношението си към живота.

Усещането за добро, мир и съвършенство изобщо не зависи от това, какво притежавам. Ние не сме способни да се успокоим от никакви напълвания.

Истинско успокоение е възможно само тогава, когато между нас започне да протича светлината. А за това, ние трябва да отворим пътя на светлината, чрез взаимната грижа един за друг.

Когато мисля за другите, аз разблокирвам система, благодарение на която успокоението обезателно ще напълни всички и мен.

Това успокоение ние нужно, за реализация на поръчителството, така че да обърнем тревогата си към напълването от Твореца.

В началото ние ще вярваме, че в резултат на положените усилия, на нас ще ни стане просто по-добре. И единствено, когато всички започнат да мислят за останалите, анулирайки егоизма на всеки, тогава нашето намерение ще се промени на алтруистично.

Така от ло-лишма ще достигнем в лишма – спрямо това, доколко помежду ни се е реализирало поръчителството.

От урока по статията „Поръчителство”, 08.10.2010

[23674]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство | Add Comment →