Има две последователни поправяния. Първото е връщането в трепета, а второто  –  връщането в любовта.

1. На първия етап работя против егоизма си, надстроявам над него своето отношение към ближния. Независимо от това колко голям е бил егоизмът, каквито и наслаждения в него да са се разкрили – аз съм над него.

Отношението ми към ближния се измерва с големината на егоизма над който мога да се издигна. Именно по тази причина, това поправяне се нарича „връщане в трепета” – аз се връщам по стълбата нагоре, откъдето е слязла душата ми, връщам се в света на Безкрайността.

Трепет, защото егоистичното желание се вихри в мен и ме отклонява от пътя, а аз съм в трепет и  тревога – намирайки се противоположно на него, аз изграждам своя подем.

2. При „връщането в любовта”, егоизмът ми вече не се съпротивлява. Не се сражавам със страховете си да не падна в него, а напротив – придобивам желанията на ближния като свои. Това също е работа над желанията, но над чуждите желания, възприемани като мои.

Да кажем, че по-рано си презирал другите, а сега откриваш, че те са още по-близо до теб, отколкото си ти самият – те са като твои деца, заради които си готов да отдадеш целия си живот.

И отново се изяснява, че в теб говори егоизмът, но вече насочен към другите. Тъй като те – това си ти, и дори нещо повече от това.

По такъв начин, процесът на поправяне винаги протича в желание за наслаждение – различават се само видовете желания – моите и „чуждите”. Ние винаги работим с „вяра  над знанието ”.

От урока по статия на Рабаш, 07.10.2010

[22804]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →