Излизането от изгнанието – това е излизането от нашето егоистично желание, издигането от него с вяра над знанието, от „ло лишма” (заради себе си) в „лишма” (заради Твореца), от любовта към себе си – в любовта към ближния.

През какво преминаваме при подготовката за този изход и по време на бягството от своето „желание за наслаждаване” към „желанието за отдаване”? За нас е много важно да знаем това, защото сега се приближаваме именно към такова състояние.

 „Ето оскъдния хляб, който са яли бащите наши в земята египетска” (Пасхалната Агада).

Когато се намираме в своето его, ние ядем „оскъдния хляб на бедняка”, защото сме като просяци по отношение на духовното и получаваме само мъничко светлина, минималната искра на живота („киста де-хаюта”), така нареченото „тънко светене” („нер дакик”) оживяващо целия наш свят.

И това не е онзи хляб, който ядат в Египет – в Египет хранят добре! Нашето его ни дава всичко – моля, наслаждавай се!

Но щом като поискаме да постигнем духовния свят, още на изхода от егоистичния „Египет”, започваме да вкусваме от „оскъдния хляб”, защото не разбираме как можем да постигнем отдаването и какво хубаво има в него.

Аз не чувствам неговия вкус – всичко е сухо и безсолно, като тази проста питка – само брашно и вода! Именно такъв ми се струва духовния свят, към когото вървя.

И заради това, аз трябва да бягам от сития Египет, от всички блага – от гърнетата, пълни с риба и месо, които са тлъсти и апетитни, за да се храня с оскъден хляб в пустинята?! Към това ли се стремя?

Но това е наистина така и затова е казано, че „заповедта за обезсоления (оскъдния хляб, маца) била дадена на синовете на Исраел още преди тяхното излизане от Египет – като олицетворение на спасяването, през което им предстои да преминат, движейки се бързо”.

„Движейки се бързо”, защото по друг начин е невъзможно да излезеш от егоизма! Духовното се представя по такъв непривлекателен и отблъскващ начин, че излизането към него трябва да бъде спешно, за сметка на принуждаващите външни сили, измъкващи от егоизма, защото сам не съм способен да напусна този чудесен свят – такъв, какъвто ми се представя в моето егоистично желание. 

А духовният свят се представя на моето его тъмен като в рог – в него няма нищо привлекателно за моя егоизъм и аз не искам да го видя!

Затова, бягството може да бъде само „бързайки” – изведнъж ме изхвърлят оттам. Да се надяваме, че и с нас ще се случи така!

От урока по статията „За Йехуда”, 31.10.2010

[25458]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment →