Въпрос: Как групата може да избегне състояния, които се наричат „общество на присмехулници”? Какво да правим ако сме попаднали в такова състояние?

Отговор: Невъзможно е да не паднем, да не станем „общество от присмехулници”. Доброто се строи над злото – над неговото осъзнаване и поправяне. „Аз създадох злото начало” – казва Твореца. С други думи, доброто не съществува в природата. А ако мислите, че Аз съм добър, то Аз се скривам от вас, а разкривам само обратната Си страна – само злото. Така че не търсете в света нищо добро, светът е зло.

Е, а що се отнася до нас, то задачата ни, цялата ни работа е призована да разкрие противоположността на злото – доброто (да преминем от обратната страна на лицевата, от ахораим на паним).

По тази причина трябва да бъдем готови за това, че всяко благо, с което някога ще се удостоим, изисква отначало да се прояви като зло. В живота ние крием, потискаме злото, бягаме от лошите усещания.

Егоистичната ни защитна сила постоянно ни рисува лъжливи картини – само за да се почувстваме добре, само да можем да компенсираме във възприятията реалното положение на нещата и да не усещаме истината, да не я обсъждаме.

Наистина, защо му е на егоизма да страда? Той изначално се опитва да предотврати тази възможност. Така майката вижда само доброто в своето дете, а в детето на съседката – само лошото.

А да създам в себе си обективно възприятие, независещо от егоизма ми, може само като приема мнението на групата вместо своето – чрез него аз мога правилно да се отнасям към себе си, към света, към Твореца.

Така аз получавам в ръцете „прибор”, с който мога да устремя обективен поглед във всички направления. Аз сформирах „шесто чувство” и то ми позволява да изработя отношение към всичко, независимо от природата си.

По-рано лежах в безсъзнание под тежестта на своето его, а сега осъзнавам вече това – онова, възвръщам се в действителността.

Да строим кли, поръчителство, единство с групата – значи да придобия „прибор”, средство, което позволява да се разкрие истинската реалност. Ще я позная съгласно нивото – но такава, каквато е в действителност.

А по рано не я виждах, защото съм бил подкупен и този „удар на егоизма” ми е заслепявал очите, затъкнал ми е ушите, извратил е цялата картина на света.

От урока по статия на Рабаш, 28.10.2010

[25153]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →