Зоар, глава ”Ваехи”,п.119: „Само бащите твои е искал Творецът”. „Бащите твои” са трима: Авраам, Ицхак и Яаков.

Казано е: „само” – наистина само така както няма нищо повече от тези тримата и от тях се разклоняват и утвърждават всички останали – всички степени на световете БЕА, изкачващият се МАН към ЗОН, за да увенчаят Името, тоест да привлекат новите мохин към Нуква, зовящи се с Име.

Зоар през цялото време ни води към средната линия, във всички състояния. Това е нейната мисия – постоянно да ни показва как можем да подредим тези две линии, които получаваме свише, от Твореца – силата на получаване и силата на отдаване и да изградим от тях нашата реалност, да се повдигнем над тях двете и да ги получаваме в това количество, в което можем да ги включим една в друга. Тяхното взаимно съчетаване изгражда в нас средната линия.

Средната линия се изгражда от сумата на двете линии, като се използва всичко най-добро от тях двете. Средната линия се образува така: лявата линия се включва в дясната, дясната – в лявата, а след това ти приемаш общото между тях – техните взаимни съчетавания от двете страни (Малхут в Бина, Бина в Малхут) – и правиш от тях средна линия.

Това е основополагащ принцип. И същото това става с душата. Душата не съществува, ако ние не я изграждаме. Въпреки че се нарича ”частица от Твореца свише”, тази частица не идва от Твореца, ако аз не я изграждам във връзката между нас. Този духовен съсъд (кли) не съществува, ние я изграждаме във вид на връзка между нас.

Именно това е – от средната линия, тъй като това е и душата. Към нас идват дясна и лява линия, отдаване и получаване. Те двете са сили на природата. Когато аз ги съчетавам по правилен начин, от тях двете се образува средната линия – душата.

В отношенията между нас имаме работа със силите на получаване и на отдаване. Въз основа на нашето получаване ние изграждаме формата за отдаване и така постигаме душата, като създаваме между нас средна линия. Няма никаква реалност освен тази, която ние сами изграждаме помежду си. И там, в тази реалност, се разкрива всичко.

Зоар пропуска към нас свише средната линия. А ние като четем Зоар, сме длъжни да се стараем да се включим в нея. Тогава ние сме настроени на тази вълна, по която идва светлината и ни връща към източника, към Твореца.

От урока по Книгата Зоар, 30.08. 2010

[22304]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →