Творецът е заложил в нас особено свойство като средство за развитие, което сe нарича – “срам”.

Ако аз сметна себе си като получаващ от някого – на мен ми става срамно, защото това наранява моето “Аз”, моя личен статус, усещането ми за мен като личност.

Тъй като Творецът е създал нас от своята светлина, и така ние сме следствие на този много висок източник, но усещането за себе си като получаващи – е противоположно на светлината. И затова чувстваме себе си като унижени.

Само животното не усеща срам. Кучето изяжда подхвърленото му без всякакво стеснение. Ако подхвърлим нещо по същия начин на човек, то неговата реакция, изцяло зависи от моментното състояние, в което се намира.

Ако той вече умира от глад и това спасява живота му т.е. се е спуснал от човешко до животинско ниво – тогава той също няма да усети срам. Или не му е до срам от страдание, или пък е израснал в условия, където да получаваш е естествено.

Но ако дадат подаяние на човек, който притежава гордост и усещане за личност, то той ще се почувства оскърбен.

Творецът нарочно ни е създал така, че да почувстваме до колко желанието ни за наслаждение е презирано и нищожно, спрямо желанието на Твореца да отдава, и това отличие да ни даде сила да се повдигнем.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 07.10.2010

[22840]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →