Ние сме напълно откъснати от духовното, от свойството отдаване, но имаме „демонстрационен тренажор” – група, част от човечеството, готова да бъде във взаимно отдаване, за да се уподоби на светлината.

Затова, можем да проверяваме себе си само по отношение на групата. Доколкото сме готови да й отдаваме, дотолкова и ще познаем себе си.

Това е правилна по своята основа работа, защото страничният човек ни замества Твореца, светлината. Тъй като ние го ненавиждаме и даваме само, за да извлечем изгода.

Но ако разбираме, че единствената възможност да стигнем до светлината е отдаването в групата – дори да е егоистично, тогава то привлича светлината на поправянето.

Защото за поправянето не се  изискват намерения (мицвот ло црихот кавана), а самите действия на отдаване в групата ще доведат до поправяне – според правилото „Направи и ще чуеш” (наасе ве нишма). От действията ще постигнеш свойството бина (шмия, ли шма).

Вследствие на това, вместо оценяването „сладко-горчиво”,  ние преминаваме към скалата „истина-лъжа”, желаейки да приемем другарите си като поправени, велики и само в себе си да виждаме лъжливи свойства.

По такъв начин, ние разполагаме с условия за поправяне – група, в която можем да се поправим от пълния егоизъм и да проверим себе си по отношение на нея – доколко съответстваме на светлината, на Твореца.

Защото Творецът преднамерено е разбил нашето кли и ни е дал възможност да почувстваме неговите части като нещо чуждо – за да се научим да се отнасяме към тях като към Него. В тази чужда част, Той е внесъл противоположното свойство отдаване и затова ние го ненавиждаме.

Цялата трудност на поправянето се състои в това, че аз трябва да се задължа да проверявам себе си по отношение на обкръжението, което по егоистичен начин  не смятам за важно.

Но именно това определя величината на егоизма в нас. А, проявявайки го в себе си, няма да избягаме от това усещане, а ще го привлечем към поправяне – с действията в групата и молба по време на обучението.

Излиза, че работата свързана с групата, пробужда скритата в нея светлина, Твореца, който е подставил групата вместо Себе си, за да можеш чрез групата, да Го помолиш за поправяне на своето отношение към нея.

И така, пред нас има всичко на всичко две скрити стъпала: групата, която е открехната съвсем малко и Творецът, който е напълно скрит.

Работейки в групата, ние трябва да разкрием в себе си неприемането, откъсването от нея, а след това с помощта на заложената в нея светлина да разкрием своето поправяне. В крайна сметка, групата и Творецът се спояваме в едно цяло, за да може съсъдът и светлината да бъдат единни.

От урок по статия на Рабаш, 06.10.2010

[22719]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →