Свързани в едно

Въпрос: Как да се преклоня пред другарите, за да приема мнението на групата?

Отговор: Представи си, че по пътя към върха се отправят отряд алпинисти. Аз също искам да се изкача на този връх и затова се присъединявам към тях.

По време на изкачването, не мога да направя нищо по свое усмотрение. Няма как сам да се върна назад, не аз избирам кога да спрем за почивка, кого да осигурявам аз и кой ще осигурява мен. Ние вървим, свързани с едно въже и всеки държи всички останали.

Така е и в групата: ние нямаме сили да вървим поотделно и напредваме само, ако разбираме и чувстваме, че сме свързани помежду си с неразрушими нишки.

Отначало, аз решавам дали да вървя с другарите или не. Проверявам дали те ми подхождат, дали вървят към същия връх, който е нужен и на мен? Дали това са хората, с които мога да осъществя изкачването? Може би има и други групи? Имам право да проверя всичко това.

Но след като съм проверил всичко и съм се присъединил към тях, вече е невъзможно да променя решението си – защото ние вече пътуваме. Въжето ни свързва и ние вече се изкачваме в планината.

Сега, аз не мога да се отделя от тях или да почивам встрани, докато те се катерят нагоре. Трябва да се движа със същото темпо, със същата крачка, по същата пътека. Ние заедно вървим по избрания път и аз няма къде да се скрия от тази ежедневна работа.

Условията в днешно време не са такива, каквито са били при предишните поколения. Преди, човек е бил проверяван щателно и едва след това приеман, но сега се намираме във времето на всеобщото поправяне и приемаме всички.

И все пак, мощта на общата душа, която върви към поправянето, се натрупва от онези души, които разбират, че няма друг избор. Поемайки тази задача, те извършват изкачването, съединили се с въжетата и следвайки водача на групата по пътя, по който вече нищо не можеш да промениш.

На човека му се дава време, докато не започне да осъзнава пред какво се намира и не вземе решение. Но решението е много сериозно.

Духовният свят е скрит от нас и ние не чувстваме това, с което сме се заели. В действителност, съюзът с другарите е изключително важен. Ние избираме групата в подножието на планината и тръгваме на път, от който вече не можем да се върнем назад.

Аз не виждам, колко голям, висок и страшен е този път. Защото в съюза, който сключвам с другарите, присъства Творецът. Това означава, че аз имам работа с Него – именно Той свидетелства за нас и скрепява нашия съюз.

От урок по статия на Рабаш, 24.10.2010

[24654]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: