Въпрос: Правилно ли е да се каже, че първият етап е съединението между нас и създаването на духовен съсъд (кли, желание), а вторият етап е поръчителството?

Отговор: Поръчителството нe зависи от нас – то идва с помощта на светлината. Всички поправяния, всички състояния са резултат от въздействието на светлината върху решимот. Но готовността, нашето желание това да се случи, ние трябва сами да проявим.

Аз отварям книгата, за да извикам създаването на общо желание, чието свойство ще бъде отдаването. В зависимост от степента на неговото отдаване, съгласно закона за подобие на свойствата с Твореца, Той ще се разкрие вътре в това желание.

Не е нужно да привличам Твореца, за да се разкрие Той вътре в желанието. Не трябва да Го разкривам със сила. Аз трябва само да се погрижа, желанието да приеме формата на отдаването – и тогава Той ще се разкрие.

Защото законът за подобие на свойствата вече съществува – това условие е заложено в природата. Ако то бъде изпълнено – Творецът ще се разкрие. Аз трябва да се безпокоя само за своите желания (келим). Светлината се намира в абсолютен покой, а на нас не ни достигат само подходящите желания – свойствата за нейното възприемане.

Затова, аз трябва да желая само поправяне. Него, аз също не мога да извърша сам, а само давам възможност на светлината да ме поправи. По тази причина, ние се събираме заедно и мислим за това, светлината да ни поправи – тоест да поправи връзките помежду ни.

Ние искаме светлината да поправи разбиването, случило се в нашите корени. Тогава, тъй като мислим за това и сякаш повдигаме Шхина (нашата обща душа) от праха, ние разкриваме духовното, Твореца, 620 пъти по-високата светлина, НАРАНХАЙ, отколкото е било в изходното състояние, до разбиването, където е била само светлината нефеш.

От урок по книгата „Зоар”, 15.10.2010

[23716]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Поръчителство | Add Comment →