Зоар, глава „Ваехи”, п. 808: Когато Яков бил повикан, луната светнала и желанието на слънцето, Зеир Анпин, се пробудило към нея. Това е така, защото когато слънцето, Яков, се пробужда, друго слънце – Зеир Анпин, се пробужда.  Зеир Анпин се прилепил до Нуква и луната – Нуква – засветила от Зеир Анпин.

Всичко това говори само за човек, който постига духовното. В човек се случват всякакви промени, защото неговото желание за наслаждение непрекъснато се обновява чрез непоправените свойства, които се разкриват, и тяхното последващо поправяне, показвайки на човек различни форми в общото, неизменно, духовно състояние. Освен мен всичко е постоянно, а в мен всичко се променя.

Но както Баал Сулам обяснява в неговата статия „Предисловие към книгата Зоар”, ние възприемаме света с помощта на „камера’, която проектира картината на реалността на „екран” в дъното на мозъка ни. Затова ми се струва, че всичко, което се случва в мен, съществува навън.

Излиза, че виждам обкръжаващата реалност като проекция на вътрешния хаос от моите желания, мисли и връзките между тях. Всъщност, това не е хаос; само ми изглежда така, защото не знам точно по какъв ред моите вътрешни решимот се проявяват в мен.

Но когато те се пробуждат в определен ред, тогава виждам промените в постоянната висша светлина.  Тези решимот изведнъж скриват светлината и я разкриват в различни проявления, обрисувайки я в различни „цветове”, придавайки ù различни форми и образи. Междувременно на мен ми се струва, че всичко това се случва навън, въпреки че всички тези решимот се пробуждат вътре в мен. Така Зоар описва процесите, случващи се в нас.

От урока по книгата Зоар, 17.10.2010

[23928]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →