Съществуваме в реалност, в която няма време. Всички изменения на времето, пространството и действията, всичко, случващо се с нас и собствените ни промени произхождат от нашето променящо се отношение, а външно, извън нас –  нищо не се променя. Ако не бяха измененията в нашите желания и намерения, ние нямаше да чувстваме никакви промени.

В реалността няма нищо друго, освен желание с намерение, а от другата страна е висшата светлина, пребиваваща в абсолютен покой. Променяйки се, това желание усеща себе си във всевъзможни форми и видове. Сега, ние усещаме самите себе си и това също е желание, което възприема себе си по този начин.

Това желание преминава през различни, поетапни състояния в причинно-следствен ред – от началото на своето развитие до неговия край. Цялото развитие се реализира само по отношение на това желание, а извън него няма никакви изменения.

Цялата наука кабала говори за това, как желанието възприема своята реалност – къде се намира то и защо, във връзка с кого пребивава. Това е целият негов живот.

Разкривайки ни всички събития, случващи се с желанието, науката кабала ни обяснява целия този процес и особено последния етап на развитие на желанието.

Този последен етап е осъзнат. В него желанието със своите намерения се развива и постига състояния, които започва да възприема като собствена реалност. В тях се проявява някаква сила – особено свойство на възприемане, позволяващо на желанието да се издигне над себе си и да се наблюдава от външна, обективна точка.

Тогава желанието установява, че действително съществува, променя се, напредва към нещо, намира се във връзка с някого, макар и неизвестен засега, както и че в него се осъществява развитие към някаква цел. То започва да мисли за бъдещото състояние, което все още не вижда.

Всичко това се случва, защото на последния етап от развитието на желанието, в него се развива така наречената „точка в сърцето”. По-нататък, то ще започне все повече да отъждествява себе си с тази точка и да се свързва с нея, да я цени повече, да бъде извън себе си.

Тоест желанието ще започне да обръща внимание на това какво има или няма в него, доколко е напълнено или празно. Ще вижда напълването или неговото отсъствие като средство, все повече отъждествявайки себе си с точката над желанието, наречена екран и намерение, Творец или единство. По този начин желанието се развива.

От урок по статия на Рабаш, 29.09.2010

[#22346]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →