Няма нищо ново – съществува само разкриването му по отношение на нас, намиращите се на по-ниските стъпала.

А ако се намирахме на по-висше стъпало, нямаше да е необходимо това явление да се реализира в материалния свят – ние бихме го възприемали вече на духовно ниво.

И дори на духовно ниво не е нужна реализация, ако можем, вече от информационния ген, от решимо, да разберем какво представлява то.

Ако човек иска по-голямо материализиране, това говори, че се намира на ниско стъпало. Тоест реализирането на действията е недостиг на съвършенство.

И всъщност, няма никакви нови разкрития! Ние се издигаме по стъпалата и постепенно откриваме все по-високи корени на явлението, което сме разкрили днес. И това, за себе си наричаме разкриване!

Ти се катериш към върха по стъпалата и на всяко стъпало, сякаш поглеждаш през прозорец и виждаш: „Охо!”. Издигаш се още по-високо, поглеждаш през прозореца на следващия етаж и възкликваш: „Охо!” – именно това се нарича разкриване!

Тоест, извън теб не стават никакви разкривания – ти се развиваш и нещо се открива пред теб. Неслучайно Айнщайн е казвал, че се чувства като дете, играещо си с пясъка и камъчетата на брега на океана.

От урока по статията „От плътта си ще съзра Твореца”, 08.10.2010

[23805]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →