Придвижвайки се по духовния път, ние започваме егоистично да ценим свойството отдаване. То ни дава свобода и напълване, което ни позволява да не зависим от нищо .

Това отношение към свойството отдаване се нарича „ло ли шма”. А след това, под въздействието на светлината, свойството отдаване, само по себе си, става ценно за нас. Това отношение към свойството отдаване се нарича „ли шма”.

За да достигнем това, ни е нужно само да изпълняваме съветите на кабалистите. Точката в сърцето ни довежда в ново обкръжение, в групата, и искаме ли го или не, ние започваме да се обединяваме с другите.

Благодарение на тези действия, ние веднага извикваме върху себе си обкръжаващата светлина (О”М). Тя винаги се намира около нас, но сега ние я привличаме умишлено.

Колкото повече усилия прилагам за да се обединя с групата, толкова по-силно ми въздейства светлината и аз започвам да получавам нови впечатления.

В крайна сметка аз достигам до оценката, че отдаването – е хубаво. Такова ми се вижда сега това свойство: високо, особено. В това е и въздействието на обкръжението.

Защото обкръжението – това не са хората. Нашите усилия, нашите общи желания, ни позволяват да привлечем светлината, връщаща към Източника.

Всички се намираме в океана на светлината и можем да го привлечем към себе си. Ето, това е правилното обкръжение – обкръжение, помагащо ми да привлека светлината, а също самата тази светлина.

Тя ни въздейства, даже ако ние не правим нищо, но в този случай процесът тече бавно, в естествения темп на развитие на решимот.

Ако ние започнем да привличаме светлината посредством учене, разпространение и единство с другарите, то пробуждаме върху себе си това обкръжение.

От урока по статия 8 от книгата “Шамати”, 06.09.2010

[22215]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →