Въпрос: Светлината, връщаща към източника, – това ли е нашия компас в групата ? Или компасът е нашето съединение?

Отговор: Съединението не може да бъде компас, защото все още не съм го достигнал. Компасът ми показва точката, до която не съм стигнал. Тази точка е единението между нас, до което съм длъжен да достигна.

Затова всичко, което правя сега, полагайки усилия в обкръжението, в групата, впечатлявайки се от другарите си, получавайки от тях важността на целта и осъзнавайки собствената нищожност, – всичко е, за да чета сега Зоар с усещане и разбиране, че той ни описва истински, високи, духовни състояния, които желая да усетя и да достигна.

Забранява ни се да забравяме, че светлината – е явление вътре в желанието (кли), формата на желанието. Ние изучаваме, усещаме и обсъждаме само материята и формата, облечена в материя.

Материята – това е общото ни желание да се наслаждаваме, което искаме да съединим в едно и да му придадем формата на връзка между нас, наричана „поръчителство”.

Само по себе си поръчителството, ако се осъществи, ще бъде светлина. Защото става дума само за формата, присъща на желанието (кли). Аз не знам какво представлява електричеството сама по себе си, какво е светлината, аз знам само какви явления произлизат от него в материала.

Затова аз се стремя само към формата, облечена в материя. Тази форма е Твореца ( „Бо- Ре” – „Ела – Виж”), светлината, действаща в различни свои прояви – във вид на обкръжаваща или вътрешна светлина, на „некудот”(точки) или „таамим” (вкусове) и така нататък.

В крайна сметка аз трябва добре да се убедя, че няма нищо, освен нашите желания, свързани по правилния начин – и това се нарича „светлина”.

От урока по Книгата Зоар, 21.10.2010

[24420]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment →